РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Бургас, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Светлин Ив. Иванов
Петя Кр. Георгиева
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов
като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Частно наказателно дело
№ 20232100201506 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 32 ал. 1 вр. с чл. 16 ал. 7, т. 1
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Образувано е по
повод постъпило писмо на несъдебен орган на Австрия и приложеното към
него Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР за плащане на
финансова санкция по силата на решение на несъдебния орган в решаващата
държава - BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT FELDKIRCH Feldkirh Osterreiih в
размер общо на 120.00 евро за констатирано административно нарушение,
извършено от българския гражданин С. М. С. - роден на ***** г., ЕГН
**********, с последен известен адрес ********** / вж. и справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г./ - затова, че на
21.10.202022г., около 03.16 часа, в качеството си на водач на МПС с рег. №
*****, управлявал автомобила с превишена скорост, като вместо максимално
разрушената скорост 40 км. /час се движел с 13 км/час над предвидената
максимална скорост в населено място - Rankweil Brederis Schweilzerstrasse 74
Richtung Osten (Ankommend) АВСТРИЯ, с което нарушил разпоредбата на
Австрийски правилник за движение по пътищата (StVO)- §52 lit a Zif. 11 a
StVO; §99 Abs. 3 lit. a Strasenverkehsordnung 1960- BGBI. Nr.159/1960, zuletzt
geardent durh BGBI. I Nr.39/2013. Решението е постановено на 22.02.2023 г.,
влязло е в сила на 21.03.2023г. и е с № BHFK/X/042022127911.
Производството е било писмено; лицето е било уведомено съгласно
1
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване, като му е връчено на 06. 03.
2023г. За това нарушение не е постановяване на решение против същото лице
и не е предвидено алтернативна санкция, включително и наказание лишаване
от свобода.
Искането е придружено с надлежен превод на български език.
Санкционираното лице по мнение на административно-наказващия
орган на издаващата държава е ***** гражданин и живее на адрес в
Република България, поради което действително делото е местно подсъдно на
Окръжен съд Бургас.
Още с разпореждането за насрочване на делото и решаване на
другите въпроси съдия-докладчика изрично е уведомил засегнатото лице за
правото му да погаси доброволно задължението си към искащата държава-
право, от което то не се е възползвало до даване ход на делото.
В съдебно заседание засегнатото лице, нередовно призовано, не се
явява, като се събраха данни, че в момента то живее и работи в Австрия, за
което беше уведомена искащата държава. С. не представя становище или
доказателство, че дължимата сума е погасена в полза на наказващия орган на
издаващата държава, нито пък оспорва основателността на констатираното
нарушение. Служебно назначеният му защитник адвокат Шейков от АК
Бургас излага съображения, че решението на искащата държава не следва да
бъде признато, тъй като то не съдържа съществен елемент в удостоверението
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. По-конкретно
защитникът уточнява, че не е изрично посочено, че засегнатото лице е било
уведомено за издаденото решение, както и за правото му да обжалва това
решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че няма
пречка за уважаване на искането. Не сочи нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Засегнатото лице С. М. С. е **** гражданин, роден на **** г., ЕГН
********** и е с постоянен адрес: България, гр. ************.
Деянието, за което на засегнатото лице е наложена финансова
санкция, съгласно описаните в Удостоверението обективни и субективни
параметри, според законодателството на искащата държава, съставлява
нарушение по чл.30 ал.2, т.1 /„поведение, което нарушава правилата на
движение по пътищата“/ и т. 7 от ЗПИРКОНФС, за които като условие за
признаване и изпълнение на решението не се изисква двойна наказуемост.
Описаното административно нарушение е уредено в законодателството на
издаващата държава във връзка с прилагане на задължения, произтичащи от
правни актове, приети по силата на Договора за функционирането на
Европейския съюз, а именно: чл.5 във вр. с чл. 3 от Директива 96/71ЕО. В
този смисъл процесният акт подлежи на признаване и изпълнение в
Република България. Още повече, че към настоящия момент абсолютната
давност за погасяване на задължението не е изтекла и по българското
2
законодателство. Няма данни за постановено решение срещу същото лице за
същото деяние нито в издаващата държава, нито в държава, различна от
издаващата.
Съдът намира, че изложеното от служебния защитник на засегнатото
лице съображение за допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, засягащи правото на защита на засегнатото лице е неоснователно. В
този смисъл съдът констатира, че в посоченото удостоверение в Раздел по б.
„ж“ Решение за плащане на финансова санкция, т. 1, Раздел iii, изрично е
посочено, че лицето има възможността да отнесе въпроса и до съд по
наказателни дела, а освен това в з) „Вид на решението за плащане на
паричната санкция: т. 2, б. „б“ изрично е посочено, че производството е било
писмено и че съответното лице е уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете за обжалване.
На последно място следва да се посочи, че настоящата инстанция не
констатира наличие на основания, при които може да се откаже признаване и
изпълнение - по смисъла на чл. 35 от ЗПИРКОНФС.
Левовата равностойност на наложената санкция – 120 евро – към
момента на издаване на процесното решение е 235,00 /двеста тридесет и пет/
лева.
Предвид на всичко посочено по-горе, съдът намира, че искането за
признаване на решението следва да бъде уважено изцяло като не са налице
условия за приспадане на част от задължението.
Мотивиран от горното и на основание чл. 32 ал. 1 във вр. с чл. 16 ал. 7, т. 1 от
ЗПИРКОННФС, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № BNFK/Х/042022127911 от 22.02.2023 г.,
влязло в законна сила на 21.03.2023 г. издадено от несъдебен орган на
решаващата държава Австрия за налагане на финансова санкция- глоба по
отношение на засегнатото лице С. М. С. от гр. К., Бургаска област, ЕГН
**********, живущ в ********, с което му е наложена финансова санкция
„глоба“ в размер на 120 евро /сто и двадесет/ с равностойност в български
левове по курса на БНБ към 21.03.2023 г. – датата на влизане в сила на
решението – 235,00 /двеста тридесет и пет/ лева за извършено
административно нарушение – за това, че като водач на моторно превозно
средство с рег. № *******, на 21.10.2022 г., в 03:16 часа, управлявал
автомобила с превишена максимална скорост с 13 км./час.
След влизане в сила на настоящото решение, препис от него да се
изпрати на ТД НАП Бургас за сведение и изпълнение по събиране на
вземането по сметка на административно- наказващия орган на изпълнението
на решението /погасяване на дължимата сума/.
За решението, съответно изпълнението му, ДА СЕ УВЕДОМИ
съответния посочен компетентен орган на издаващата държава, като
уведомлението бъде преведено на немски език и изпратено.
3
Заверен препис от настоящото решение, след влизането му в сила да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в седмодневен
срок от обявяването му пред Апелативен съд Бургас.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4