№ 2023
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330201459 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.А.Л.., ЕГН **********, от **** против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система /ЕФ/ серия К № 4011555 на
ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено на жалбоподателя С.А.Л..
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи обосноваващи искането за отмяна на
издадения Електронен фиш.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява
и не се представлява. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ОД МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. Преди даване ход на делото е
депозирана писмена молба-становище от процесуалния представител на
въззиваемата страна, с която се счита за неоснователна жалбата и се
1
представят съображения по същество за потвърждаване на издадения ЕФ
като правилен и законосъобразен. Претендират се разноските по делото.
Прави се възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума,
предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено следното:
От ОДМВР гр.Пловдив е издаден електронен фиш серия К № 4011555 за
това, че на 19.07.2019г. в 13:44 часа на път II-86 в зоната на 24 км, посока на
движение от запад към изток, с отчетен толеранс на измерената скорост от
минус 3 km/h. с МПС - лек автомобил „Хюндай Купе“, с рег. № **** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M № 566, като моторното превозно средство се
е движило с установена скорост 118 км./ч., при разрешена скорост 90 км./ч. и
превишил разрешената скорост с 28 км./ч. Констатираното нарушение
административнонаказващия орган квалифицирал по чл.21, ал.1 от ЗДвП и с
обжалвания електронен фиш, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП на жалбоподателя С.А.Л.. е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева.
Така изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на производството писмени
доказателства: Електронен фиш на ОДМВР гр.Пловдив, удостоверение за
одобрен тип техническо средство, протокол от проверката на мобилна
система за видеоконтрол „ТFR-1M” от 05.10.2018г., снимков материал на
заснетото в нарушение МПС, справка за регистрация на МПС, справка в
системата за намерени електронни фишове на наказаното лице, протокол по
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, декларация по чл.189, ал.5
ЗДвП, инструкция за експлоатация на АТСС TFR1-M.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до следните правни изводи: Жалбата се
преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това. Разгледана по същество, жалбата се преценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и след
2
анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът
намира, че не са налице основания за отмяна на издадения ЕФ по следните
съображения: Според разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи /МВР/,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство /МПС/, собственика, на когото е регистрирано превозното средство
или неговия ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, cметката или мястото на доброволното й
заплащане.
В настоящия случай съдът намира, че ЕФ серия К № 4011555 на ОДМВР
Пловдив, предмет на разглеждане, е издаден в съответствие с изискванията за
форма на фиша, който съответства на утвърдения със заповед на Министъра
на вътрешните работи образец, предвид наличието на всички изискуеми от
закона реквизити. Съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП в даденото определение
на „електронен фиш” е посочено, че същият представлява „електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”.
В случая електронният фиш е съставен по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП и
съдържа всички горепосочени реквизити. Следва да се има предвид, че
електронният фиш представлява специфичен административно-
правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание
по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не
могат да се прилагат изискванията на чл.57 от ЗАНН. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Не е
налице изискване за вписване длъжността и пълномощията на конкретно лице
съставило ЕФ, нито за датата на издаване на ЕФ.
Субект на административната отговорност за нарушението по см. на
чл.21 ал.1 от ЗДвП може да бъде само водач на пътно превозно средство, а
“водач” съгласно §.6 т.25 от ДР на ЗДВП е лице, което управлява пътно
превозно средство. Според чл.188 ал.1 изр.1 от ЗДвП „Собственикът или
3
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение.”. Административната отговорност спрямо
С.Л. е ангажирана съобразно чл.188, ал.1, изр.1, пр.2 от ЗДвП – като
ползвател – лице, на което е предоставено моторното превозно средство –
което не се е ползвало от правото си да посочи друго лице, на което да е било
предоставено евентуалното управление на автомобила „Хюндай Купе“, с рег.
№ ****, а в съдебната фаза на административнонаказателното производство
санкционирания не ангажира каквито и да било доказателства за евентуална
липса на авторство при извършване на административното нарушение.
В процесния ЕФ коректно са вписани издателят – ОД МВР Пловдив.
Вписано е времето на извършване на нарушението - извършено на
19.07.2019г. В обстоятелствената част на фиша са посочени всички факти и
обстоятелства, релевантни за състава на административното нарушение.
Мястото на извършване на нарушението също е индивидуализирано в
достатъчна степен. Констатациите, отразени в ЕФ кореспондират изцяло със
сведенията, вписани в приетия и приложен по делото снимков материал.
Правилно деянието е подведено под материалната норма на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, доколкото деянието е за превишение на стандартната скорост от 90 км
в час в извън населено място. В ЕФ правилно и законосъобразно е отчетен
толеранс от – 3 % от измерената скорост 121 км./ч. и определена наказуема
скорост 118 км./ч., като стойността на превишаването е наказуемо по чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП. Правилно е определен вида и размера на наложеното
административно наказание в съответствие с последно цитираната
разпоредба, предвид, че превишението на скоростта в извън населеното
място на автомобила е била 28 км/ч. Наложената глоба в размер на 100 лева е
фиксирана в закона и не подлежи на редуциране от страна на съда.
В случая нарушението за превишена скорост е заснето с АТСС № TFR1-M
№ 566, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Във връзка с
използването на АТСС за установяване на нарушенията по ЗДвП, с ТР
1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. Тези правила бяха законодателно
уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по
конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за
4
видео контрол, съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване
на деянието и след законодателните изменения от 2018г. следва да са налице
следните условия: - използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е преминало през последваща метрологична
проверка; - да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система;-техническото средство да
е разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и
нормативните предписания- чл. 6 от Наредбата. Съдебната практика трайно
приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като
само при кумулативната им наличност, използването на автоматизирано
техническо средство е законно, а липсата на което и да е от изискванията
опорочава процедурата и предпоставя отмяна на електронния фиш.
В случая, за установеност на нарушението, отразено в издадения ЕФ е
използвана АТСС „TFR1 – M“ с радар № 566. АТСС „TFR1 – M“ е одобрен
тип, за което имам надлежно издадено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, което удостоверение е със срок на
валидност 24.02.2020г. Макар удостоверението да не е с изтекъл срок на
валидност към датата на нарушението, то съдът следва да посочи и
установената съдебна практика, която приема че приложения по
административната преписка Протокол от проверка № 7-33-18/05.10.2018г. е
с валидност една година, считано от датата на протокола – 05.10.2018г., т.е до
05.10.2019г. и се явява форма на контрол на средствата за измерване,
удостоверяваща съответствието на АТСС, прието вече като одобрен тип.
Нарушението е от дата 19.07.2019г., при което използването на конкретното
АТТС се приема за одобрен тип и преминало последваща проверка, като и
нарушението е било заснето в срока на годността му. По делото е наличен и
протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като отразените
в него данни съответстват на настоящия казус. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, каквото е и
настоящото АТСС „TFR1 – M“ с радар № 566, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки се приемат веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес. В този
смисъл по административната преписка е налице снимков материал – снимка,
5
направена на датата и в часа, посочени в ЕФ, на посоченото в ЕФ място, на
която ясно се вижда идентичен по марка, модел и рег. номер автомобил с
процесния в нарушение, при което снимката се явява доказателство за
управлението на автомобила.
Установи се, че горепосоченото АТСС тип TFR1-M е средство, което се
поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква
изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от
Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от
пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в
разговорната реч "триножници". Затова и не следва да се установява къде
точно се е намирал автомобила, в който се е намирало средството за
измерване.
Не е налице и твърдяната неяснота, относно мястото на извършване на
нарушението. В ЕФ ясно е посочено, че нарушението е извършено на път II-
86 в зоната на 24 км, посока на движение от запад към изток. В протокола за
използване на АТСС са посочени същото място и посока на движение на
автомобила – от запад към изток. По преписката е приложен и снимков
материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение
на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
както и измерената скорост на нарушителя. Отразеното в протокола място за
контрол е идентично с въведената в АТСС локация, видно от приложения
снимков материал, както и с посоченото в ЕФ място на извършване на
нарушението. Неоснователно е възражението за погасяването на
административнонаказателната отговорност предвид правилата по чл. 34 от
ЗАНН. Трайна и константна е съдебната практика, включително и на
Административен съд Пловдив, че електронният фиш има характеристиките
на наказателно постановление, тъй като с него се налага наказание.
Следователно за него не се прилагат сроковете по чл. 34 от ЗАНН за
възбуждане на административнонаказателно производство и издаването на
наказателно постановление, а изпълнителската давност по чл. 82 от ЗАНН и
то при положение, че е бил връчен на нарушителя. В този смисъл съдебната
практика приема, че следва създалата се празнота в законодателната уредба
да се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Погасителната давност е в смисъл, че
6
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено
в продължение на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. Следователно, след изтичане на четири
години и шест месеца наказателното преследване се погасява по давност. В
случая нарушението е извършено на 19.07.2019 г. и абсолютната давност не е
изтекла. Още повече, че с връчването на електронния фиш започва да тече
нова давност. Така решение № 748 от 12.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 338 /
2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Само за пълнота относно другото възражение, че не ставало ясно дали
пътният участък е бил ограничен или не с пътен знак, то от квалификацията
посочена в ел.фиш е видно, че такъв не е имало, тъй като е посочена като
нарушена само нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от
ЗДвП, като и в протокола за използване на АТСС се вижда, че на конкретния
участък не е действал пътен знак. Жалбоподателят е упражнил правото си на
жалба против ЕФ, т.е. правата му не са нарушени. Видно от съдържанието и
на самата жалба, жалбоподателят добре е запознат със съдържанието на ЕФ.
Предвид изложените съображения, съдът намира за безспорно установено и
доказано извършеното от жалбоподателя Л. нарушение, при което
Електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен и
правилен.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото се
определя от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ
в размер между 80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да
бъде определено в размер на 80 лева.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
7
установено с автоматизирано техническо средство или система /ЕФ/ серия К
№ 4011555 на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено на С.А.Л.., ЕГН **********, от ****,
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.А.Л.., ЕГН **********, от **** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на
МВР – Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр. Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8