Определение по дело №67661/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25257
Дата: 19 юни 2024 г. (в сила от 19 юни 2024 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20231110167661
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25257
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110167661 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Производството по делото е образувано по предявени от „..................“ ЕАД срещу И.
Н. И. и А. Н. И. кумулативно обективно и субективно пасивно съединени осъдителни
искове по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане от ответниците – при условията на разделна отговорност
помежду им на суми в общ размер, както следва: сумата от 1 973,97 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в ......................., с абонатен № ......., сумата от
380,08 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 30.11.2023 г.,
начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 49,02 лева,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 12,35 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 16.12.2020 г. – 30.11.2023 г., начислена върху стойността на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми се разпределят между отделените
ответници по ½ част или както следва:
За И. Н. И. - сумата от 968,99 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата от 190,04 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 30.11.2023 г., начислена върху
стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 24,51 лева, представляваща стойност
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до
30.04.2022 г., както и сумата от 6,17 лева, представляваща лихва за забава за периода от
16.12.2020 г. – 30.11.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
За А. Н. И. - сумата от 968,98 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот,
сумата от 190,04 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до
30.11.2023 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 24,51
1
лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 6,18 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 16.12.2020 г. – 30.11.2023 г., начислена върху стойността на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на доставчик, от една страна и лицето
Н. Д. М., в качеството му собственик на имот, находящ се в ...................., с абонатен № .......,
а с това и на потребител – клиент за битови нужди, от друга страна, е съществувало
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва се, че след смъртта на Н. М. негови законни наследници са ответниците
по делото И. Н. И. и А. Н.о И.. В исковата молба се излага, че съгласно клаузата на чл. 63,
ал. 1 от приложимите Общи условия, при смърт на клиент – физическо лице наследниците
му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по
дарение са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез подаване на
заявление за промяна на партидата. „..................“ ЕАД твърди, че през релевантния период е
доставил топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово
разпределение – в случая „.................“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово
разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването
е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а
когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на
същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са
погасили в срок дължимите суми в общ размер от 2 415,42 лева, от които: 1 973,97 лева –
главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.;
380,08 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 30.11.2023 г., начислена върху
стойността на доставената топлинна енергия; 49,02 лева – главница за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., както и
сумата от 12,35 лева - лихва за забава за периода от 16.12.2020 г. – 30.11.2023 г., начислена
върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Спрямо обема на
правата си от процесния имот, респ. на наследствените такива от починалото лице, всеки от
ответниците отговаря разделно – за по ½ идеална част от общите задължения. Ищцовото
дружество намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху двете
главници, считано от датата на подаване исковата молба – 11.12.2023 г. до окончателното им
изплащане. С тези доводи „..................“ ЕАД обосновава правния си интерес от търсената
защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото са депозирани писмени отговори с идентично
съдържание от ответниците А. Н. И. и И. Н. И., чрез пълномощника им адв. С.И., с които
същите изразяват становище за допустимост на исковата молба и предявяването й пред
родово и местно компетентен съд. Заявяват, че не оспорват предявените искове, намирайки
ги основателни – по основание и размер, като изрично признават същите на основание чл.
237, ал. 1 ГПК с довод, че дължат претендираните от тях суми за топлинна енергия, ведно с
лихвите и дяловото разпределение. Оспорват с поведението си да са дали повод за
образуване на делото, тъй като техният наследодател е починал на ....... г., а исковата молба
2
е подадена от „..................“ ЕАД на 11.12.2023 г. малко повече от един месец след смъртта
му. Ответниците не са разполагали с информация относно дължимите суми, претендирани
от ищеца, за да заплатят същите доброволно, а са разбрали за тях с исковата молба. Ето
защо, отправят искане да бъде постановено решение при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК
съобразно направеното от тях признание на исковете, като разноските по делото бъдат
възложени върху ищеца.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „.................“ ЕООД като
трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството,
че за това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца
би възникнало вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да
бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от
ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на
ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи – пълно и главно възникването и съществуването
между него и ответниците (при съответните квоти) на облигационно отношение през
процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
обусловено от притежаването на правото на собственост/вещно право на ползване върху
процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за
ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания
размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор,
при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената
услуга в претендирания размер; наличието на основание за спиране/прекъсване на
давностния срок за вземанията.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че
са погасили чрез плащане процесните вземания.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че
са погасили чрез плащане процесните вземания.
С оглед изложените твърдения от ответниците за признание на исковете по основание
и размер и за дължимост на претендираните суми, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи от доказване между страните всички
обстоятелства от фактическите състави на вземанията – за възникнало облигационно
правоотношение между страните през процесния период, за размера на отговорността на
всеки от ответниците, доставката на топлинна енергия до имота от ищцовото
топлофикационно дружество, размера на главниците и на лихвите за забава, както и
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от подпомагащата
3
страна, за която се дължи претендираната от ищеца сума.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца, както и от Кметство село Велиново, Община Трън
(удостоверение за наследници) писмени материали съдът намира за относими към предмета
на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
Като относимо към предмета на спора и необходимо за правилното му разрешаване
следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 186 ГПК.
С оглед признанието на исковите претенции и липсата на проведено оспорване от
ответниците като ненеобходими – насочени към установяване на безспорни между страните
обстоятелства, следва да бъдат оставени без уважение исканията на ищеца за допускане
изслушване на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза по въпроси,
формулирани в исковата молба, както и свързаното с това искане за задължаване на
подпомагащата страна да представи документи относно отчета на топлинна енергия.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „.................“ ЕООД, с ЕИК: ...........,
със седалище и адрес на управление: .................... като трето лице-помагач на страната на
ищеца ".................." ЕАД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2024 г. от
09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от отговорите, а на подпомагащата страна – с препис от исковата молба и отговорите.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца и от Кметство село Велиново, Община Трън писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от третото за процеса лице Столична
община, район Оборище в двуседмичен срок от съобщението да представи по делото
заверен препис от документ за собственост за имот с адрес: .....................
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до Столична община и Столична община - район
Оборище, обективиращо горното определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане изслушване на
съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в
доказателствените искания в исковата молба, както и искането му за задължаване на
основание чл. 190, ал. 1 ГПК на подпомагащата страна да представи заверен препис от
намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна
енергия за исковия период в процесния имот.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
4
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5