Мотиви по
НЧХД № 221/2019 година по описа на ПщРС.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд-гр. Пещера тъжба от Т.М.Т. с ЕГН-********** ***, с която са повдигнати обвинения против
подсъдимия К.Х.Н. ***, както следва:
1./Престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във вр. чл. 146, ал.1 от НК за това, че на 20.09.2019 г. около
15:00 часа ,в град Пещера ,на ул.“** „ №
6 е казал нещо унизително за честта и достойнството на Т.М.Т. ***, в нейно
присъствие като я нарекъл „Мършо,докога ще ти
чистя боклука!“ като обидата е
нанесена публично;
2./
Престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, за това , че на 20.09.2019 г. около
15:00 часа ,в град Пещера ,на ул.“** „ №
6 ,в град Пещера е причинил на Т.М.Т. ,
ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето.
В съдебно заседание тъжителката Т. се явява лично и с повереник, чрез който
поддържа изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения. Пледира за постановяването на
осъдителна присъда спрямо подсъдимия и присъждане на разноските.
Подсъдимият,
заедно със защитника си се яви в съдебните заседания като ангажираха
доказателства. Оспори твърденията на
тъжителката, като поддържаше през цялото време на процеса тезата, че не е удрял тъжителката и не е
отправял обидни думи към нея. Пледираха заедно със защитника за оправдателна присъда и присъждане на
разноските по делото.
Съдът не прие за съвместно
разглеждане предявеният граждански иск от тъжителката, поради което не се е произнасял
с присъдата си по такъв.
Районният
съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Тъжителката работи във фризьорски салон, находящ се на ул.“**“ № 6, в гр.Пещера срещу
дома на подсъдимия К.Н..
На
20.09.2019 година се извършвал ремонт на
тротоара на ул.“**“ № 6 като имало поставени кашони. Около 15:00 часа
свидетелката Шермин А. А. посетила фризьорския салон на Т.Т. *** с намерение да се подстриже.По
същото време в салона били тъжителката Т. и свидетелките Ц. Б. –клиент
на фризьорския салон и св. Д. Т.-колежка на
Т.. Малко след 15часа подсъдимият
Н. започнал да псува и крещи на
тъжителката Т. с думите „Ще подпаля и ще потроша салона ,мършо ,боклук ,мръсен“като това се случило на входа на салона . Тъжителката Т. се опитала да го избута навън,
при което подсъдимият й
ударил шамар,което било видяно от св.А.
,която скочила от стола и застанала между
подсъдимия Н. и тъжителката Т..Подсъдимият Н. си тръгнал ,но продължил с
псувните,след което тъжителката Т.
позвънила на телефон 112 .
След
подадения сигнал пристигнали и
полицейските служители Т. и М. ,които във
фризьорския салон установили само лицето
подало сигнала Т. и свидетелите без извършителя ,който се появил в
последствие.Свидетелите от салона обяснили
ситуацията като скандал между лица
относно паркомясто като същият преминал
във физическа саморазправа. По
думи на свидетелите извършителят бил агресивен
и ударил шамар на пострадалата.Впоследствие се явило и
лицето -извършител,което също обяснило случая ,на което съставили протокол за предупреждение .
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите Ш. А., Ц. Б.,Д.
Т., П.М.,Д.Т. и от части от
обясненията на подс. Н., както и от представените и приети по делото писмени
доказателства.
Съдът дава
вяра на показанията на св. Ш. А.,Ц. Б. и
Д. Т. ,т.к. са хронологично точни, логични, взаимно свързани и допълващи се.
Съдът не
кредитира показанията на св.З. тъй като
същата в показанията си сочи ,че
на 20.09.2019 година е била извън
гр.Пещера и не е присъствала на случая.Съдът не кредитира и показанията на
св. М. П. , която освен че съжителства на семейни начала с подс. Н., тоест
показанията й се възприемат като заинтересовани, но и същата депозира сведения,
които са в противоречие с показанията на другите свидетели, тъй като
останалите заявиха ,че същата е влязла в салона на пострадалата и отправила
самата тя обидни думи към тъжителката Т..
Св. Т.
–роднина на подсъдимия Н. депозира показания ,че на посочената дата чул викове от салона на Т..Н. стоял отвън,а Т.
вътре.Тя провокирала подсъдимия като го наричала „алкохолик“ и посегнала да го
удари.Подсъдимият се опитал да се защити
като вдигнал ръката си,което
според настоящия състав е малко вероятно
да е станало с оглед обстоятелството ,че подсъдимият е физически по-силен от една жена ,като по думи на самия Н. -той е
бил в състояние на афект и е почти немислимо
в такова негова състояние
жена да се опита да му посегне.
Обясненията
на подс. Н. съдът възприема единствено като защитно средство, тъй като същият
не отрече, че посегнал тъжителката, но като оправдание сочи, че бил афектиран.
От
приложената характеристична справка подс. Н. е положително охарактеризиран .
Видно
от справка за съдимост К.Х.Н.
не е осъждан.
С
оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по
безспорен начин, че от обективна и субективна страна,че подсъдимият Н. е извършил
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.
146, ал. 1 от НК.
Обект
на това престъпление са обществените отношения, гарантиращи спазване
неприкосновеността на личността, запазването и ненакърняването на личното
достойнство и чест на гражданите. Изпълнителното деяние на обидата се изразява
в отправяне на думи или в извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие. От събрания по делото
доказателствен материал по К.горичен и безспорен начин се установи, че
подсъдимият е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката в
нейно присъствие, а именно "мършо“ до кога ще ти чистя боклука. Тези думи
освен, че са били насочени към тъжителката са били отправени от подсъдимия в
присъствието и. Цитираните думи се считат за обществено неприемливи и обидни,
доколкото изразяват крайно отрицателното и неетично отношение на казващият ги
към този, към който са отправени. Безспорно изразите са с обиден характер и са
били лично
възприети от тъжителката.
Засегнати
са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на личното чувство за
достойнство и самооценка на човека, в случая тъжителката. С думите си
подсъдимият е изразил отрицателната си, презрителна оценка за личността на
тъжителката и е засегнал честта и достойнството на същата, собствената му
оценка за нейната личност, имайки предвид негативното съдържание на
използваните обидни думи. Подсъдимият съзнателно е изрекъл обидните думи в
присъствието на тъжителката, изрекъл ги е на висок глас, думите са били чути от
намиращите се на мястото свидетели, като по този начин подсъдимият е целял да
засегне честта и достойнството на тъжителката. Подсъдимият много добре е
съзнавал, че случилото се става в близост до свидетелите и че отправените
обидни думи по адрес на тъжителката ще станат достояние на голям брой лица. От
чутите думи, казани по отношение на тъжителката, последната се почувствала
обидена, унизена и злепоставена пред намиращите се на место свидетели. Съдът
приема, че е налице квалифициращият признак-обида, нанесена публично, тъй като
съдебната практика е К.горична, че за да е съставомерно по този признак
деянието, обидата следва да е изречена в присъствието на две-три и повече лица,
като видно от събраните по делото гласни доказателства деянието е осъществено
именно по посочения начин.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че
отправяйки към тъжителката цитираните думи на публично място, в присъствието на
тъжителката и намиращите се на место свидетели, ще засегне личността на
тъжителката и последната ще се почувства обидена и унизена.
При така
установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа
обстановка е налице и престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.
146, ал. 1 от НК осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия
Н., като от обективна страна на дата 20.09.2019 година, около 15:00 часа в
гр.Пещера на ул.“**“ № 6 е обидил на публично място Т.М.Т. с ЕГН-********** в
нейно присъствие с обидните думи "мършо ,до кога ще ти чистя боклука“, с
което е унизил честта и достойнството й, а от субективна страна е осъществил
деянието умишлено, като е съзнавал неговият общественоопасен характер, неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
За
доказано се намери и повдигнатото престъпление- причиняване на лека телесна
повреда, изразяваща с причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК, тъй като св. А. е видяла
подсъдимият Н. да удря шамар на Т. и е скочила от стола
като е застанала между тях ,а свидетелите Т. и Б. са видели как втори път замахва като са чули , че тъжителката е била ударена
от подсъдимия Н.. В тази връзка следва да се има предвид, че законът не
ограничава свидетелските показания единствено до пряко възприетите факти,
поради което няма забрана чрез тях да се установяват изявления на други лица /в
този смисъл е изрично Решение № 755 от 20.10.2006 г. на ВКС по н. д. № 32/2006
г., II н. о./.
Деянието
е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал общественоопасния му
характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Безспорно по
делото се установи деянието, авторството му и вината на подс.Н.
Причините за извършването на деянията следва да се търсят в личността на
подс. Н. и в незачитането на личната неприкосновеност и установения в страната
правов ред.
При определяне на наказанията за извършените престъпления съдът съобрази на
първо място разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, според който алинеи 1-6 не се
прилагат при множество престъпления. В случая подсъдимият е извършил две
отделни деяния- по чл.130, ал.2 от НК и по чл.148, ал.1т.1 във вр чл.146 ал.1 от НК, поради което не са налице условията за
приложение на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на извършителя от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Съдът
счита, че в конкретния случай по отношение на подсъдимия са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чистото му съдебно минало,
положителната характеристика, трудова ангажираност; напредналата му възраст, отчете се и наличието
на конфликт, обусловил трайно влошените взаимоотношения с пострадалата
Предвид на изложеното и наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства при определяне на наказанието по чл. 148, ал.1, т.1 във вр.
с чл. 146, ал.1 от НК съдът му наложи наказание глоба, като при отмерването на
размера на глобата счете, че следва да бъде определена под минимума предвиден
в посочената разпоредба като му определи глоба от 1000 лева на
основание чл.55,ал.1 от НК.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание обществено порицание
По отношение на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК съдът наложи измежду
алтернативно определените наказания наказанието глоба на минимума отново поради
многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства.
На основание
чл. 23, ал.1 от НК съдът наложи на
подсъдимия К.Н., едно общо най-тежко наказание, а именно ГЛОБА в размер на 1000
лева , платима в полза на Държавата.
В тежест на
подсъдимият се възложиха и направените от тъжителката разноски по делото в
размер на 650 лева.
Така
определеното наказание Съдът счете за съответно на обществената опасност на
деянието и дееца.
По
изложените съображения Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: