РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Панагюрище, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на трети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря И.ка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20215230100724 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД, както и чл. 86
ЗЗД
Производството е образувано по предявени от „Дайнърс клуб България“ АД
срещу А. Н. Ш., искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 2014,14 лева – главница дължима по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта Diners club за предоставяне на
кредитен лимит от 08.03.1028г. и 314, 26 лева – договорна лихва за периода от
01.12.2019 г. до 28.08.2020 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 497/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в исковата молба и молбата-уточнение към нея: Между страните по делото
на 08.03.2018г. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта Diners club за предоставяне на кредитен лимит в размер на 2000 лева за
извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от
терминално устройство (АТМ) или ПОС. В исковата молба се сочи, че непогасените
суми по договора са в размер на 2 328.40 лева, от които: главница, дължима съгласно
т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия в размер на 2 014.14 лева
и лихва, дължима съгласно т. 7 и т.8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите
условия, считано от 01.12.2019 г. до 28.08.2020 г., в размер на 314.26 лева. Сочи се, че с
договора е било уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през
един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер до 45 дни,
през който не се начислява уговорената за първите дванадесет месеца от издаване на
картата фиксирана промоционална годишна лихва в размер на 12%, при условие, че не
закрие издадената по негово искане кредитна карта, както и до датата на падежа на
1
съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през
съответния отчетен период. Отчетен период е всеки период от срока на действие на
договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на
същия календарен месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал
извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит,
съгласно т. 10.1 от общите условия или бил е задължен да погасява минималната
погасителна вноска, съгласно буква и) на т. 1.1 от общите условия/ и т. 6 от Договора/,
освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на
разходите си. Твърди се, че минималната погасителна вноска е сумата, която титулярят
по картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5 % от размера на
главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс
всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони. При непогасяване до
датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят на
картата има задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на
минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на
падежа лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва,
плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта/ т. 7.2 от Договора, т. 11.1
от ОУ/. Сочи се, че на 16.04.2018 г. ответникът е получил кредитната си карта, а видно
от представените към Им извлечения кредитът не е обслужвал още от самото начало.
Сочи се, че съобразно чл. 13.2.1. от ОУ кредитъ е станал автоматично изцяло
предсрочно изикуем, тъй като не са били заплатени две последователни вноски на
01.12.2019 г. и 15.01.2020 г. Сочи се, че е следвало да бъде погасен в срок от 150
каледарни дни от дата на настъпване на предсрочната изискуемост. Моли се да се
уважат исковите претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особено представител, в който се излагат, че искът е процесуално допустим,
но неоснователен, тъй като от твърденията на ищеца и представените доказателства не
се установява какъв е размерът на усвоената от ответника сума. Сочи се, че по делото
липсват данни Тарифата да е сведена до знанието на ответника, тъй като върху нея
липсва подпис от ответника. Сочи се, че и договорът за предоставяне на кредитна карта
не е подписан на всяка страница от ответника. Изложени са доводи, че клаузата на т. 7
и 8 от договора и т.11.1 от ОУ са недействителни, тъй като противоречат на чл. 33
ЗПК. Твърди се, че в договора се съдържат клаузи, които дават право на издателя на
едностранно да променя договора без посочване на условията, при които това е
недопустимо, което е основание за нищожност по смисъла на ЗПК. Твърди се, че от
изложеното в исковата молба не става ясно кога е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, с оглед разрешението прието в ТР№ 3 от 27.03.2019г. по т.д.
№ 3 от 2017г. на ОСГТК, ВКС. Моли се да се отхвърлят исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл.
86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на
07.09.2021 г., а исковата молба е подадена на 06.10.2021 г., от процесуално
2
легитимирано лице – заявител в заповедното производство.
От приложен по делото договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта Diners club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от
08.02.2018 г. сключен между „Дайнърс клуб България“ АД А. Н. Ш. се установява, че
между страните е сключен договор по силата, на който ищецът е предоставил на
ответника кредитна карта , като е отпуснат овърдрафт в размер на 2000 лева със срок за
ползване до 28.02.2019 г., който може да бъде подновен автоматично, като е уговорена
лихва дължима върху усвоената и непогасена сума в срок от 45 дни в размер на 12 % за
първите 12 месеца и 19 % за след това. Към договора са приложени и общи условия,
подписани от ответника на всяка страница, както и Тарифа.
Видно от приет по делото като доказателство Протокол 395919 от 16.04.2018 г.
на А. Ш. му е предоставена кредитна карта и пин код към нея от ищеца.
По делото е допусната и приета без възражения на страните съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че през последния месец на
операции с кредитната карта- м. 08.2020 г., картодържателят е усвоил изцяло
кредитния лимит и е превишил същия с 374,97 лева, като общо задълженията му по
кредитната карта са в размер на 2374,97 лева, като дължимата главница е в размер на
2014,14 лева, а лихвата за просрочие и револвиращата лихва в общ размер на 314,24
лева. В заключението си вещото лице е изяснило, че размерът на възнаградителната
лихва не превишава три пъти размера на законната лихва, като съотношението е 1:1,9
пъти. Изяснено е, че лихвата е изчислена съобразно клаузите на договора и е в размер
на 19 %. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на
съдебно-счетоводната експертиза, доколкото с нея е даден обоснован отговор на
всички поставени по делото въпроси.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически
факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената
тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти, от които се ползва- Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта Diners club от 08.03.2018г., по който ищецът е
предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на
задължението, на твърдяната от ищеца дата и размер на дължимата главница; че по
силата на договора ответникът е поел задължение за заплащане на сумата от 314,26
лв.- лихва, изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите.
От представения по делото договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта Diners club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от
08.02.2018 г. сключен между страните по делото се установява, че на ответника е
отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитна карта Diners club. От приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че А. Ш. е активирал
предоставената му кредитна карта, с максимален кредитен лимит 2000 лева. Същият
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоявал посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM,
плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му
кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
3
Съгласно уговорките на сключения между страните договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението, което не
е изпълнено.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК за основателен, тъй като е налице неточно изпълнение по договор за
револвиращ кредит под формата на кредитна карта Diners club до размера на сумата от
2014,14 лв. за главница и лихва в размер на 314,26 лв. за периода 01.12.2019 г. до
28.08.2020 г., доколкото така уговорения размер на лихвата не противоречи на
правилата за добросъвестност.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че са неоснователни доводите
на процесуалния представител на ответника, че договорът за кредит не е подписан на
всяка страница, което е основание за неговата надействителност. Съобразно
изискването на чл. 11 ЗПК договора за кредит следва да съдържа подпис на страните,
които го сключват, а изискването за подписване на всяка страница е относимо
единствено към общите условия по договора, които изисквания в настоящия случай са
изпълнени. Уговорките в договора не противоречат и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК,
тъй като видно от приетата по делото ССчЕ, която съдът изцяло кредитира,
уговорената между страните лихва не надминава трикратния размер на законната
лихва.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на
разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 50 лв., поради което в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за заповедното производство в размер на 96,57 лв., от които 46,57 – ДТ и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за
правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на
правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв.,
поради което в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в размер на 784 лв., от които 100 –
юрисконсултско възнаграждение, 84 лв. – държавна такса и 300 лв. – депозит за вещо
лице и 300 лева за особен представител.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на А. Н. Ш. ЕГН:
**********, и адрес: ***, че „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ***, е носител на парично вземане в размер на
4
сумата от 2014,14 лева – главница дължима по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта Diners club за предоставяне на кредитен лимит от
08.03.1028г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба-
28.08.2020 г. до окончателното изплащане на същата и 314,26 лева – договорна лихва
за периода от 01.12.2019 г. до 28.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 497/2020 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище, като
УКАЗВА на А. Н. Ш., че сумите могат да бъдат платени по следната банкова
сметка:IBAN: ***, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, А. Н. Ш.
ЕГН: **********, и адрес: гр. П., *** да заплати на „Дайнърс клуб България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., *** сумата в размер на
96,57 лв. – представляваща разноски направени в заповедното производство, както и
сумата в размер на 784,00 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
5