Р Е
Ш Е Н
И Е № 471
гр.Сливен, 02.06.2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4966
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 6, във връзка с ал. 5 т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди, се че ищецът е държавен служител и за исковия период от 01.08.2016 година до 30.06.2018 година е положил извънреден труд, който не му е заплатен. Изложени са подробно съображения в подкрепа на предявените искове, включително и с позоваване на разпоредби от нормативни актове.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 1 000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 200 часа положен извънреден труд за периода от 01.08.2016 година до 30.06.2018 година, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 120 лева представляваща мораторна лихва за периода от 25.08.2016 година до завеждане на исковата молба на 16.09.2019 година.
От страна на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Изложени са съображения в подкрепа на твърдения за недължимост на процесните вземания, като от съда се иска отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа исковете по основание, а по отношение на размера им изменя исковете, както следва: иска за заплащане възнаграждение за извънреден труд да се счита предявен за 592,48 лева - брутно възнаграждение за 84 часа извънреден труд, а акцесорният иск за мораторна лихва върху сбора на всички възнаграждения за извънреден труд да се счита предявен в размер на 110 лева.
Ответната
страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник,
който оспорва исковете и поддържа отговора на исковата молба. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Г.Ц.Г. работи по служебно правоотношение като държавен служител на длъжности с последна „младши автоконтрольор 1- ва степен ” в ответната ОД на МВР - Сливен. За период от 01.08.2016 година до 30.06.2018 година е положил извънреден труд, включително и нощен в размер общо на 1 035 часа. Неизплатени са му 209 часа, които са преобразувани с коефициент 1,143 от нощни в дневни часове.
Съобразявайки законовото ограничение за заплащане до 70 часа извънреден труд за тримесечие е преизчислено, че за процесния период ищецът има право на възнаграждение за 84 часа извънреден труд на стойност 592,48 лева без приспаднат данък. Тази сума не му е изплатена.
Размерът на дължимата лихва за забава върху неплатеното възнаграждение за извънреден труд, от датата на настъпване на изискуемостта на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба е 110 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства-писмени
документи, свидетелски показания и заключение на вещото лице, тъй като са
допустими, относими и взаимно допълващи
се.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената
искова претенция за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд е
допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна в размера след
изменението. Безспорно ищецът е работил в ответното юридическо лице по служебно
правоотношение като държавен служител и за отношенията между страните са
приложими разпоредбите на ЗМВР и съответните подзаконови нормативни актове.
Несъмнено е установено, че ищецът е полагал извънреден труд за процесния период
и ответната страна не му е заплатила полагащото се възнаграждение в общ брутен размер
на 592,48 лева. До този
размер, който е съответен на търсения иска следва да се уважи, като се присъди
и законната лихва, считано от завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане.
Акцесорната претенция с правно основание чл. 86
от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение за
извънреден труд за периода до завеждане на исковата молба е допустима, а
разгледана по същество е основателна до пълния претендиран след изменението
размер от 110 лева. С
неплащането в срок на полагащото се на ищеца възнаграждение ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение, в горепосочения претендиран размер, който
е съответен на търсения. Поради това иска следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода
на процеса на ищеца следва да се присъдят разноски по делото, които са в размер
на 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Присъжда се пълният търсен и
доказан размер на направените от ищеца разноски, като се приема неоснователност
на възражението за прекомерност.
Предявените искове са два и възнаграждението не е прекомерно.
По правилата на
процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната
власт държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100 лева / по 4%
върху всеки уважен иск, но не по - малко от 50 лева за всеки от тях/, както и
разноски за вещо лице в размер на 200 лева.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. ” Генерал Скобелев ” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ц.Г. с ЕГН
********** и адрес: ***-А-8, както следва:
-сумата 592,48 лева /петстотин деветдесет и два лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляваща брутно неплатено възнаграждение за
положен извънреден труд до 70 часа в периода от 01.08.2016 година до 30.06.2018 година, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 16.09.2019 година
до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за периода до завеждане на
исковата молба в размер на 110
лева /сто и десет лева /;
-сумата 500 лева /петстотин лева /, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. ” Генерал
Скобелев ” № 5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Районен съд -Сливен държавна такса в размер на 100 лева /сто лева / и разноски за вещо
лице в размер на 200 лева /двеста
лева/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: