Решение по дело №2452/2020 на Районен съд - Плевен

р е ш е н и е

N

гр.Плевен, 18.09.2020год.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Плевенски районен съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание на  десети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА

при секретаря Анета Христова ..................………........................................  и в присъствието на прокурора  ………………..…………………........................

като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 2452 по описа за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 143, ал.2  от СК и чл.149 от СК.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Л.Т.С. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете ***Й.Й. с ЕГН **********, чрез адв.Я.А. против ***с ЕГН **********, в която се твърди, че ответника е баща на детето ***, което било родено на ***г. от съвместното съжителство на страните. Твърди се също, че родителите живеели разделени от 01.08.2009г., като майката полагала непосредствените и ежедневни грижи за детето. Излага се, че от 2019г. бащата плащал около 60лв. месечна издръжка, която включвала единствено заплащане на месечния обяд на детето в училището, в което учело. Излага се, че детето навлизало в тийнейджърска възраст и разходите за него се увеличавали многократно, като майката не била в състояние да ги задоволи. Претендира се присъждане на издръжка в размер на 170лв. месечно, считано от завеждане на исковата молба, както се търси такава и за минал период от време – една година преди завеждане на исковата молба в общ размер на 1 320лв.

Ответникът Й.Й. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, но в съдебно заседание се явява лично и ангажира становище, според което оспорва исковата претенция по размер, като твърди, че няма доходи, които да му позволяват да заплаща търсената издръжка, както и бил с влошено здравословно състояние.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :                                                                                                                                

           Безспорно е по делото  и това се установява от представеното удостоверение за раждане, издадено на 08.04.2008г.  от ***, че ищцата Л.Т.С. и ответника Й.Б.Й. са родители на детето ***Й.Й., родено на ***г.

Страните не спорят, че малолетния ***е ученик в шести клас в ***през учебната 2020/2021г., като това е отразено и в изготвения по делото социален доклад.

          От приложеното удостоверение с изх.№АС-02-156/13.06.2020г., изд. от ***се установява, че майката Л.С. работи по трудово правоотношение в соченото училище и за периода от м.юни 2019г. до м.май 2020г. е реализирала средно месечно трудово възнаграждение в размер на  1 293лв. нетна сума.

          От представеното удостоверение, изд. от ТД на НАП ***се установява, че ответника не работи по трудово правоотношение.

          Видно е от изготвената справка от НБД Население, че бащата няма други низходящи, на които да дължи издръжка.

          При изслушване на детето ***в съдебно заседание същото заявява, че не посещава извънкласни занимания, свързани със заплащане на такси, но ходи на учебни екскурзии, за които са необходими средства. Сочи, че майка му му давала по 2 лв. на ден, а когато имала възможност - повече. Сочи също, че в свободното си време излиза да се забавлява с приятели. Излага, че знаел, че баща му заплащал обяда за училище, но на него лично не му бил давал пари в брой.

          В изготвения по делото социален доклад се излага, че майката и детето живеят в собствено жилище, в което има всички необходими условия за отглеждането на малолетния ***. Посочено е, че майката сама осъществява ежедневните грижи по отношение на сина си.            

           При установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното :  

           За ответника съществува безусловно задължение, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, да издържа своето малолетно дете.   

           При определяне размерът на издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката, която родителят дължи на детето си  - една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Считано от 01.01.2020г. МРЗ е в размер на 610лв. или една четвърт от нея се определя на 152,50лв. През 2019г. размерът на МРЗ е бил 560лв., като една четвърт от нея се определя на 140лв.

           В конкретния случай, при определяне на необходимата на детето ***месечна издръжка, съдът съобрази следните обстоятелства: Детето е на дванадесет годишна възраст и е ученик в шести клас. Няма специфични потребности, с оглед здравословното си състояние. Остават необходимите разходи за задоволяване на основни потребности от храна, облекло, учебни пособия, консумативни разходи за ток, вода, сезонно отопление.  Установи се от изслушването на детето, че не посещава към момента извънкласни занимания, изискващи заплащане на такси. Следва да се съобрази обаче, че отглеждането на дете на такава възраст неминуемо е свързано и с разходи за развлечения и пътувания. При тези обстоятелства, съдът счита, че за задоволяване на потребностите на детето ***, позволяващо нормалното му физическо и психическо развитие, е необходима ежемесечно сума в размер на поне около 370лв.

           Установи се, че бащата не работи по трудово правоотношение, както и не реализира постоянни доходи. В същото време е в трудоспособна възраст и макар и да твърди наличие на заболявания, не се установиха такива, които да му пречат да полага труд. Поради това, съдът приема, че той е в състояние да реализира доход поне в размер на минималната за страната работна заплата. Следва да се има предвид, че нормата на чл.143, ал.2 от СК е императивна и всеки родител дължи определената законодателно минимална издръжка – в този смисъл, независимо от трудовата си заетост, родителят не може да се освободи от безусловното си задължение да заплаща издръжка в минимално определения размер или към момента на завеждане на исковата молба – 152,50лв. Съдът счита, че в случая ответника следва да дължи този минимален размер, като се съобрази липсата на постоянни доходи.

          Съдът счита, че разликата до пълния необходим на детето размер месечна издръжка следва да се поеме от майката, чиито доходи позволяват осигуряването й.

           Предвид изложеното,съдът счита, че на основание чл.143, ал.2 от СК ответника следва да бъде осъден да заплаща на ищцата, като майка и законен представител на малолетното им дете ***издръжка в размер на 152,50 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска – 18.06.2020г. до настъпването на предвидените в закона условия за изменение или прекратяване на издръжката.  Исковата претенция в останалата част до претендирания размер от по 170 лв. месечна издръжка следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

            Ищцата претендира заплащане на издръжка за минало време за период от една година преди завеждане на делото, т.е. за периода от 18.06.2019г. до 18.06.2020г. Поначало издръжката се дължи само за бъдеще време. Но от това правило законодателят е допуснал едно изключение с разпоредбата на чл.149 от СК, според която издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. За този период ищцата претендира месечна издръжка за детето в размер също на 170лв. месечно, като след приспадане на плащаните суми от по 60лв. месечно се търси сумата от 1 320лв. за целия период Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че през същия период нуждите на детето от издръжка са били в почти същия размер. При установените факти за липса на постоянни трудови доходи на ответника и реализирано от ищцата трудово възнаграждение, съдът счита, че и за този минал период бащата е дължал издръжка в минималния предвиден размер, който за периода от м.юни 2019г. до м.декември 2019г. е бил 140лв., а за периода от м.януари до м.юни 2020г. е бил в размер на 152,50лв. Общо за периода от една година – от м.юни 2019г. до м.юни 2020г. дължимата от бащата издръжка, съответна на минимално предвидения размер, се изчислява на 1 755лв. След приспадане на даваните по 60 лв. ежемесечно суми или общо за периода 720лв., съдът приема, че ответника дължи за претендирания минал период издръжка в общ размер на 1 035лв.

           Предвид горното, съдът намира, че претенцията с правно основание чл.149 от СК се явява основателна и доказана до размера на сумата от 1 035 лв. и следва да бъде уважена като такава, а за разликата до пълния претендиран размер от 1 320лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

         С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху размера на уважените искове, както следва – 219,60лв. върху иска по чл.143, ал.2 от СК и 50 лв. върху уважената част от иска по чл.149 от СК или общо 269,60лв.

           На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати в полза ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 270лв., съразмерно уважената част от иска.

           Следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1 от ГПК.

           При условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си.

            Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.2 от СК Й.Б.Й. с ЕГН ********** ДА  ЗАПЛАЩА на Л.Т.С. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете ***Й.Й. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 152,50 лева (сто петдесет и два лева и петдесет стотинки), считано от 18.06.2020г., до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, платима до 30-то число на месеца, за който се отнася издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълният претендиран размер от 170 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК Й.Б.Й. с ЕГН ********** ДА  ЗАПЛАТИ на Л.Т.С. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете ***Й.Й. с ЕГН **********, сумата от 1 035лв. (хиляда тридесет и пет лева), представляваща дължима издръжка за времето от 18.06.2019г. до 18.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2020г. до окончателното изплащане, като  ОТХВЪРЛЯ  иска в останалата му част до пълният претендиран размер от 1320лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН   и  НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й.Б.Й. с ЕГН ********** ДА  ЗАПЛАТИ на Л.Т.С. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете ***Й.Й. с ЕГН **********, сумата от 270лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.

            ОСЪЖДА  на основание чл.78 ал.6 от ГПК Й.Б.Й. с ЕГН ********** ДА  ЗАПЛАТИ по сметка  на  ПлРС държавна такса  в размер на 269,60лв.

           ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка. 

            Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен  съд в двуседмичен срок, считано 24.09.2020г.

 

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ :