Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
гр.
София, 02.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Маргарита Димитрова разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 296/2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на Т.П.А., ЕГН **********, за осъждане на „Д.Е.К.М.Г.“ ООД,
ЕИК********, със седалище ***, да му заплати сума в общ размер на 2126,06 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от
нарушаване на авторското му право върху фотоснимка на М.С., известен с
псевдонима Б.Б., заедно с мораторно обезщетение.
Ищецът
твърди, че е фотограф, специалист в портретната фотография, на който през април
2019 г. вече покойният М.С. възложил да направи фотосесия на групата „Б.Б.Б.“.
Направените фотографии били изпратени на С., който ги публикувал на страницата
си в социалната мрежа Фейсбук, като името на фотографа било изрично посочено.
След смъртта на М.С. авторските фотографии били масово нерегламентирано използвани.
На
23.10.2019 г. ищецът открил, че ответникът неправомерно, без съгласието на
ищеца, е използвал с комерсиална цел авторска фотография, направена от ищеца на
М.С., известен като „Б.Б.“ по повод оповестяване на настъпилата му смърт, като
в периода 21.07.2019 г. - 07.11.2019 г. на интернет страницата на ответника https://bgmusic.tv/ процесната снимка била използвана без отразяване на
авторството на ищеца и без негово разрешение.
Ищецът
твърди, че с действията си ответникът нарушил авторските му права, уредени в
ЗАПСП, в резултат на което нарушение претърпял имуществени и неимуществени
вреди. В резултат на поведението на ответника, ищецът пропуснал да получи
възнаграждение за творчеството и труда си, като по този начин пропуснал да
увеличи имуществото си със сума в размер на 733,46 лева за периода 21.07.2019
г. - 07.11.2019 г.. Също така претърпял загуби, изразяващи се в заплащането на
300 лева адвокатско възнаграждение, с цел доброволно уреждане на спора с
ответника, както и допълнително 20 лева за обезпечение на доказателства.
Отделно твърди да е претърпял и неимуществени вреди от унижението за пореден
път да е открадната негова творба, както и от психическото натоварване
постоянно да следи в интернет пространството за кражби на труда му. Претендира
и сума в размер на 41,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху
обезщетението за имуществени вреди за периода от 21.07.2019 г. до 07.11.2019 г.
и сума в размер на 30,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху
претендираното обезщетение за нанесените имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи за периода от 23.10.2019 г. до 10.02.2020 г..
В
отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни.
Новината
за смъртта на М.С. била публикувана на 21.07.2019 г. като кратък материал в
секция „Новини“ на интернет страницата, поддържана от ответника, но в материала
изрично било посочено, че възпроизвежда дословно публикация от сайта на Радио Z-rock /www.zrock.bg/. Поради възпроизвеждането на вече
публикувана информация, заедно с фотографското изображение, използването му
представлявало допустимо свободно ползване на обекта на авторско право, тъй
като липсвала изрична забрана, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 5 ЗАПСП. Самата
фотография била възпроизведена в сайт за фотографии и личния Фейсбук профил на
ищеца като публична и общодостъпна, без да е било забранено нейното ползване.
Ответникът бил в невъзможност да посочи автора на фотографията, тъй като
сайтът, от който била препредадена информацията не го посочвал. Поведението на
„Д.Е.К.М.Г.“ ООД било добросъвестно, тъй като дружеството не би могло да знае,
че част от съдържанието на публикацията било обект на авторско право на трето
лице - в оригиналната публикацията липсвало посочване на авторството на
фотографията и по този начин презумпцията по чл. 95г ЗАПСП била оборена.
На
следващо място претендираното обезщетение за причинените вреди значително
надхвърляло реално причинените. Ищецът не бил доказал, че е носител на
изключителни авторски права върху фотографията. С оглед разпоредбите на чл. 15 ЗАПСП и чл. 42 ЗАЗПСП било възможно правата да са били прехвърлени на трети
лица. Ищецът следвало да докаже, че възложителят на създаването на процесната
снимка не е носител на правата за използването й, тъй като било възможно
авторските права да възникнат за възложителя или пък да му бъдат преотстъпени.
Също така върху обложката на музикалния албум, каквато ищецът твърди да е била
целта на фотозаснемането, действително А. бил посочен като автор на
фотографията, но липсвал символа “c”, както изисквал ЗАПСП, от което можело да се заключи, че
ищецът не е носител на защитаваните в производството имуществени и неимуществени
права.
В
изложените от ищеца факти в исковата молба и представените доказателства били
налице несъответствия, които обаче съдът намира, че не засягат редовността на
предявената искова молба и по тази причина е безпредметно нарочното им възпроизвеждане.
Основната
дейност на ответника била реализирането на телевизионна програма, а интернет
страницата имала само допълнителен характер, като използването на фотографията
на последната не било от естество да
генерира приходи, а оттам използването да има комерсиална цел. Освен това в
интернет страницата на ответника по-новите новини измествали по-старите, като
по този начин процесната новина била за кратко на главната страница, а
впоследствие се преместила в „Архив“, което минимизирало евентуалния вредоносен
ефект от ползването на публикацията.
Недопустимо, евентуално неоснователно било
искането за обезщетение на вредите, представляващи стойност на правна
консултация, които са сторени извън хода на делото. Ползването на адвокат за
извънсъдебни консултации не стои във връзка с използването на фотографията, а е
извършено по волята на ищеца. Недоказани и неотносими като вреди били и
сторените разноски пред нотариус.
Неоснователна
била и претенцията за обезщетение на неимуществените вреди. В исковата молба се
твърдяло, че това ползване било поредната кражба на фотографията на ищеца,
който бил принуден да следи в интернет за нерегламентирани ползвания, но
ответникът не носел отговорност за действия на трети лица във връзка с
фотографията. С оглед неоснователността на главната, неоснователна се явявала и
претенцията за обезщетение на мораторни вреди.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Страните
не спорят и с определение от 01.06.2020 г. за безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията помежду им, е отделен фактът, че ищецът Т.А. е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност, по възлагане, е създадена
портретна фотография на М.С., използвана от ответника при обявяване на новината
за смъртта на последния на сайта https://bgmusic.tv/.
Липсва спор и относно това, че фотографията на
публично известната личност М.С. е публикувана в профила му в безплатната
онлайн социална мрежа „Фейсбук“ на 16.04.2019 г., при посочване на факта, че
снимката е направена от Т.А..
В
материал на ответника, публикуван в уебсайта му на 21.07.2019 г. създадената от
ищеца процесна портретна фотография е използвана за визуализиране на съобщение
(новина) за настъпилата смърт на заснетото лице. Фотографията е публикувана и
на интернет страницата на радио Z-rock, с адрес:
http://www.zrock.bg/novini
на 21.07.2019 г., без авторът на фотографията да е означен. Не е спорно, че
фотографираното лице М.С. до смъртта си е водещ на шоуто „Буги тайм“ на радио Z-rock, но това обстоятелство няма значение
за спора.
На
същата дата ищецът Т.А. в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“ е публикувал
публично достъпен за всички потребители албум, включващ процесната снимка,
озаглавен „СВЕТЛА ТИ ПАМЕТ БУГИ“ (правопис на автора).
Представената
извадка за цената за използване на дигитална медия в търговски блог за период
от 6 месеца в размер на 375 евро е неотносима за предмета на спора, тъй като
визира целеви пазар Албания и индустрия: издателство - периодични издания,
съответно е определена към датата 10.01.2020 г., която е извън процесния период
и касае ползване за значителен период от време, а не еднократно такова.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По
отношение на обективно, кумулативно съединените искове, с правна квалификация
чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата
на чл. 95 ЗАПСП предвижда при нарушаване на авторско право в тежест на
нарушителя да се поражда задължение за престиране на обезщетение за причинените
на неговия носител имуществени и неимуществени вреди. Това означава, че
основателността на предявения главен иск предполага доказване на притежавано от
ищеца върху процесната фотография авторско право, извършено от ответника нарушение,
настъпване на неблагоприятни изменения в правната сфера на автора (вреди), за които да е дължимо
обезщетение.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение
на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и
е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като фотографските произведения са посочени
изрично в т. 7 на разпоредбата. Съществено изискване за всеки обект на
авторското право е да представлява обективиране на резултат от творческа
дейност.
В
случая, ищецът е създал процесната портретна фотография на М.С., като същата
няма основание да не се третира като овеществен резултат на творческа дейност. Фотокартината
е видно, че отразява един завършен и специфичен творчески подход - не само да
бъде достоверно отражение на действителността, но да изразява мисълта и
естетическото чувство на автора, изразени чрез способите на изобразителното
изкуство (в широк смисъл). За тази цел фотограф-художникът, използвайки свойствата
на оптическите системи и възможностите на лабораторната обработка, е успял да
експресионира своята творческа идея и замисъл чрез специално подбрания сюжет,
светлинните условия, ракурса, цвета и съответната композиционна кадровка, т.е.
ищецът се е изразил чрез фотокартината.
Фотографията
е портретна, но въпреки това е израз на творческа дейност, тъй като пресъздава художествената идея на автора, който
възпроизвежда известен български творец и музикант в индивидуализирана, жизнена
и пълнокръвна картина, която е лесно разбираема от зрителя и му внушава
определени емоции. Затова снимката е произведение
на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице (М.С.), съответно
същата е обект на авторско право и това право принадлежи
на автора на произведението – фотографа Т.А., съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 1 ЗАПСП, която предвижда авторското право върху произведение на
изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо
портретно изображение на друго лице, да принадлежи на автора на произведението, като за създаване на произведението няма спор, че изобразеното лице е дало изричното си
съгласие.
Със
създаването на произведението в полза на автора се поражда комплексно авторско
право, неимуществените елементи от което включват правомощията, предвидени в
чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП, които са неотчуждими, съгласно чл. 16 от
същия закон - да иска признаване на неговото авторство върху произведението и
да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да
бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението.
Неотчуждимостта на посочените неимуществени правомощия от съдържанието на
авторското право обуславя извод, че всяко тяхно нарушение засяга правната сфера
единствено и само на автора, без значение дали произведението е създадено в
рамките на възлагане от заснетото лице или не.
Създаването
на фотоизображението сам ищецът твърди да е осъществено в рамките на възлагане
от заснетото лице (и членовете на музикалната му група „Б.Б.Б.“), затова
приложима е разпоредбата на чл. 42 ЗАПСП, която предвижда авторското право
върху произведение, създадено по поръчка да принадлежи на автора на
произведението, ако не е уговорено друго, като поръчващият има право да
използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било
поръчано.
В
решение № 214/13.05.2016 г. по търг. д. № 3088/2014 г. на ТК на ВКС,
постановено по чл. 290 ГПК и съставляващо уеднаквена практика, която следва съдилищата
да съобразяват, е разяснен характерът на договора за възлагане създаването на
произведение, което е обект на авторско право. В правната доктрина договорът за
поръчка за изработване/създаване на произведение се определя като самостоятелен
вид договор, по който престацията е творчески резултат. Създателят на
произведението притежава права върху него, което го отличава от договора за
изработка. Отликата между договора за възлагане на произведение по чл. 42 ЗАПСП
и договора за поръчка (чл. 280 - чл. 292 ЗЗД), е в резултата - при първия
договор се дължи материален резултат (създава се произведение), а при договора
за поръчка се дължи правен резултат. (Затова и настоящият състав счита този
договор за разновидност на договора за изработка, независимо от използвания
термин „по поръчка“). Договорът за поръчка е поначало безвъзмезден договор (чл.
286 ЗЗД), а при договора за възлагане на произведение се дължи възнаграждение (чл.
19 ЗАПСП). Възложителят сключва договора, за да използва създаденото от автора
произведение, дефинитивно за целта за която то е създадено. Авторът на
произведението, създадено по поръчка запазва неимуществените правомощия от
съдържанието на авторското си право, които не могат да бъдат отчуждавани (чл.
16 ЗАПСП). Следователно законодателят не прави разлика в съдържанието на
неимуществените авторски права, възникнали по идея на автора на произведението
или когато произведението е създадено по поръчка на друг правен субект.
При
договорите за възлагане на произведение е въведена оборимата презумпция -
поръчващият има правото на изключително ползване на произведението без
разрешение на автора само за целта, за която е създадено, освен ако в договора
за възлагане не е уговорено друго. Правилото на чл. 42, ал. 1 ЗАПСП е
диспозитивно и по аргумент от чл. 36 ЗАПСП страните могат да уговорят в
договора за възлагане различно по обем право на използване на произведението от
поръчващия, за определен срок, на определена територия и др.
Законът
не установява изискване за сключване на договора в определена форма (за разлика
от изискването на чл. 36, ал. 4 ЗАПСП), поради което и с оглед твърденията на
ищеца, че по приятелски подбуди му е било възложено фотографирането на М.С. и
музикалната му група, с оглед използване на снимките за обложка на нов албум, което
и е сторено, следва да се приеме, че между ищеца и фотографираното лице е
сключен договор за създаване на произведения на фотографията по смисъла на чл. 42 ЗАПСП, съответно за възложителя (поръчващия) е възникнало правото да използва произведението без разрешение на автора само за целта, за която то е
било поръчано
(обложка на музикален албум), като не се твърди, нито се установява със
сключения неформален договор на фотографираните лица да е предоставено
изключителното право на ползване на произведението. Това право на ползване
следва да се приеме, че е останало в правната сфера на автора Т.П.А.. Дори
правото на ползване да е преминало към възложителя, то с оглед неотчуждимостта
на неимуществените права на автора, ползването на фотоснимката от ответника без
означаване на авторството винаги би съставлявало нарушение, вредите от което
подлежат на възмездяване.
От събраните в производството доказателства е ясно, че
произведението на фотографията – портретната снимка на М.С. е използвано от
ответника при оповестяване на новината за настъпилата му смърт, като не се твърди
от „Д.Е.К.М.Г.“ ООД и не
се установява авторството на ищеца А. да е отразено
при използването. Ответникът също така не твърди и не доказва и да е получил
разрешение от който и да било правен субект за ползването на фотографията.
Произведението, създадено от ищеца е излъчено от ответника по безжичен път по
смисъла на дефинитивната норма на § 2, т. 5 ДР на ЗАПСП - "излъчване на произведение по безжичен
път" е излъчването му по радио или телевизия по наземен път, както и
включването му в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам
обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност
на излъчващата организация с оглед да бъде то прието, било пряко и индивидуално
от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от
излъчващата.
При този тип излъчване произведението е обективно възможно до
достигне до неограничен кръг потребители, като без значение дали новинарските
съобщения на електронната страница на ответника представляват източник на
приход или имат съпътстващо значение, ползването на фотографията е във връзка с
дейността на търговец и от тази гледна точка разпространението на фотографията
следва да се разглежда като такова с търговска цел. Реализираните приходи биха
били от значение само за размера на дължимото обезщетение на вредите от
нарушението, но не и за установяването на последното.
Действително, чл. 23 ЗАПСП предвижда свободното използване на произведения
да е допустимо само в случаите, посочени в закона (чл. 24 ЗАПСП), при условие,
че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат
законните интереси на носителя на авторското право. Ответникът, „Д.Е.К.М.Г.“ ООД, се позовава на
осъществено свободно ползване в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 5 ЗАПСП -
възпроизвеждането от средствата за масово осведомяване на вече разгласени
статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че
такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и
името на автора, освен ако това е невъзможно. Необходимо е да се отчете, че ответникът
не дължи правно да квалифицира възражението за свободно ползване, поради което
и съдът ще следва да го разгледа през призмата на фактическото твърдение да е
възпроизведена публикувана от друга медия новина, част от която е процесната
фотография, като източникът на новинарската публикация е изрично означен.
Публикацията
на новина относно кончината на публична личност от българските музикални среди
сама по себе си не представлява статия. Съгласно Българския тълковен речник
общоприетото значение на статия е сравнително кратко научно или публицистично
съчинение по определен проблем, отпечатано във вестник, списание и др.
Съобщаването на осъществен в обективната действителност факт – настъпила смърт
на конкретно физическо лице по никакъв начин не представлява форма на
съчинение, което задължително включва елемент на творчество, а новините са
просто възпроизвеждане, съобщаване, отразяване на настъпили факти, при пълната
липса на какъвто и да било интелектуално-творчески подход. Затова и
разпоредбата на чл. 4, т. 4 ЗАПСП изключва новините, фактите, сведенията и
данните от обектите на авторското право, тъй като естеството им не позволява те
да са резултат на творческа дейност.
В
случая фотографията не е част от новината, нито би могла да се третира като
част от статия, свободното възпроизвеждане на която да е оправдано.
Не е
налице и хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗАПСП (възпроизвеждането
по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез
звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие,
за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в
ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника
и името на автора, освен ако това е невъзможно), която хипотеза е приложима само по отношение на
произведения, свързани с актуално събитие и с цел информиране за точно това събитие.
Извън обхвата на разпоредбата обаче е използването на фотокартина от нарочна
фотосесия с цел информирането на
обществеността за съвсем различно събитие – настъпила смърт. В контекста на
фотографските произведения това означава, че е позволено от средствата за
масово осведомяване свободното използване на фотографии от дадено събитие, само
при информирането за същото това събитие (например снимки от поклонението пред
тленните останки на С., с цел информиране на обществеността за поклонението). Процесната
публикация не отговаря на това условие – използваната портретна фотография по
никакъв начин не е свързана и не се отнася към събитието, за което ответникът е
съобщил. Посочването на източника на новината, към която е публикувана и
снимката (радио Z-Rock)
не е от естество да освободи ответника от отговорност
за осъщественото използване, тъй като принципно не е налице никоя от хипотезите
на свободно ползване.
С
използването на фотографията е допуснато нарушение на комплексното авторско
право на ищеца, като нарушението е извършено от юридическо лице, но съгласно
чл. 95г ЗАПСП юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска
отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от
лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети
от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното. Няма
никакво съмнение, че фотографията е излъчена по безжичен път от лице, на което
ответникът е възложил работа в широк смисъл – без значение на вида на
правоотношението, в рамките на което е осъществено възлагането, като
презумпцията това лице да е действало виновно не е опровергана.
На
първо място, използването на вече публикуван материал, който включва защитени
обекти на авторско право, не освобождава от отговорност субектът, който е
извършил простото копиране и възпроизвеждане на публикацията без редакторска
намеса. Отношенията на автора А. с първоначалния разпространител (радио Z-Rock)
не са предмет на настоящото производство и принципно не дисквалифицират противоправността
в поведението на ответника, тъй като последният не твърди да е получил разрешение
за възпроизвеждането на материала, включващ снимката нито от автора й, нито от другата
медия (радио Z-Rock).
Същественото е, че е използвано фотографско произведение изобщо без дадено разрешение,
а дължимата грижа при публикация на снимка от медиите изисква да бъде извършена
проверка за възможността да бъдат засегнати чужди права. Тази проверка в
съвременните дигитални условия не изисква никаква специална подготовка или
познания, достатъчно е използването на публичен и безплатен софтуер (напр., но
не само TinEye Reverse Search Engine), чрез който да се установи
публикувана ли е била фотографията в интернет пространството и съответно да се преценят
възможностите за ползването й.
В тази
връзка неоснователни са възраженията на ответника, че свободното ползване на
фотографията било изводимо и от публикуването й като част от публичен албум в
личен Фейсбук профил на автора. Макар снимката да е била качена в публичен
профил, това не създава право на всички трети лица без съгласие на автора да
използват свободно фотографското изображение и то с търговска цел, произтичаща
от обстоятелството, че ответникът е търговец, както вече се посочи.
Съгласно 2.1 от Декларацията за права и
отговорности, които са публично оповестени на сайта „Фейсбук” и съгласие, с
които заявява потребителят при регистрирането си, приети и като писмено
доказателство в производството, за „съдържание, което е обхванато от правата на
интелектуалната собственост, като снимки и видеклипове (IP съдържание), се
предоставя на Фейсбук в съответствие с избраната поверителност и настройките на
приложението неизключителен, прехвърляем, с право на подлицензиране,
безвъзмезден, международен лиценз за използване на всякакво съдържание, което
се публикува във или във връзка с Facebook (IP лиценз)“. В случая ответникът не
твърди, че му е прехвърлен лиценз от страна на „Фейсбук” за използване на
процесната снимка, а само че е лице, което има достъп до същата като
представляваща информация с публична настройка, т. е. общодостъпна. Фактът, че
в сайта „Фейсбук“ е предоставен публичен достъп до фотоснимка или видеозапис,
не поражда последицата тези обекти да се третират като такива със свободно
ползване. Точно обратното е вярно. Потребителите на тази социална мрежа нямат
право да използват авторските права на „Фейсбук” и са задължени да не нарушават
правата на интелектуалната собственост на други лица. Именно в съответствие с
това изискване при публикуването на снимката в личния профил на изобразеното
лице М.С. на 16.04.2019 г., авторството на ищеца е надлежно отразено. Проверка
на този профил от страна на ответника би била достатъчна за узнаване, че по
отношение на фотографията са налице авторски права и използването на снимката
без разрешение би съставлявало тяхно нарушение.
В обобщение – ответникът е използвал
фотографско произведение без разрешение на автора А., което е форма на
гражданско правонарушение и за което се носи отговорност за вреди.
В решение № 106 от 11.07.2012 г. по т.
д. № 769/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС е разяснено, че разпоредбата на чл. 94
(сега чл. 95) ЗАПСП урежда т. нар. иск
за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно
право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са
произлезли вреди. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от
специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът
на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без
законът да допуска използването независимо от волята на последния.
Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП
е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за
да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението
е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички
вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Видът на вредите -
имуществени или неимуществени, е от значение за размера на дължимото
обезщетение, с оглед правилото на чл. 95, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗАПСП, че съдът
определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и
предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, като взема
предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и
неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя приходи.
Разграничението на вредите на
имуществени и неимуществени не е условие за редовност на исковата молба и за
надлежното сезиране на съда с иск по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП. За надлежното
сезиране на съда е достатъчно в исковата молба да са наведени твърдения за
произлезли вреди от нарушението и да е посочен размера на претендираното
обезщетение като глобална сума. Какво е действителното изражение на вредите,
респ. какъв е техният характер - имуществен или неимуществен, е въпрос от
значение за доказването на иска и за преценката на обстоятелствата по чл. 95,
ал. 3 ЗАПСП, в зависимост от които съдът формира становището си за справедливия
размер на обезщетението, който следва да се присъди на увредения носител на
нарушеното право.
Аргумент в подкрепа на този извод се
съдържа и в разпоредбата на чл. 95а, ал. 1 ЗАПСП, която предвижда, че при липса
на достатъчно данни за размера на иска ищецът може да иска като обезщетение
парична сума от петстотин до сто хиляди лева или равностойността на предмета на
нарушението при съобразяване и на получените вследствие на нарушението приходи.
В случая ищецът релевира твърдения да е
претърпял имуществени и неимуществени вреди в конкретно определен размер. По
отношение на имуществените вреди,
представляващи пропуснати ползи – неполучено възнаграждение за ползването на
процесната фотография, съдът намира, че не са налице достатъчно данни за
определяне размера на възнаграждението (не е доказана пазарната стойност за
еднократното ползване на портретна снимка към момента на осъщественото
нарушение). По същия начин се поставя въпросът и с размера на неимуществените
вреди, представляващи отрицателни психо-емоционални преживявания от
осъщественото нарушение, които ищецът претендира да бъдат обезщетени с
престиране на сумата 1000 лева и които вреди принципно не подлежат на точна
парична оценка.
Претендираните от нарушението имуществени
вреди от вида претърпени загуби, възлизащи на сума в размер на 320 лева,
формирана от заплатено адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ
във фазата на опитите за извънсъдебно разрешаване на спора и нотариална такса
за изготвяне на констативен протокол, обаче не представляват вреди, които да са
пряка и непосредствена последица от нарушението, както изрично изисква
чл. 95, ал. 2 ЗАПСП. Извършването на разноски за
ангажиране на правна помощ се възмездява само ако разноските са сторени в
съдебно производство, но няма основание да се обезщетяват разходи, извършени
единствено и само по волята на лицето, ползвало правната помощ. Тези разноски
са резултат от собственото поведение на А., изразено в сключването на договор
за правна помощ, но не са пряк и непосредствен резултат от нарушението. Такава
пряка последица от нарушението не е и заплатената нотариална такса –
изготвянето на констативен протокол е извършено по възлагане на автора А., в
резултат на негово решение, включително не е било и необходимо за провеждането
на настоящото производство. В този смисъл обезщетение за извършените по волята
на ищеца разходи за заплатено адвокатско възнаграждение и нотариална такса не
се дължи, тъй като тези вреди, са настъпили в правната сфера на А. само по
собствената му воля и не са последица на извършеното от ответника нарушение.
Според чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, когато искът
е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът
може да иска като обезщетение от петстотин сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка
на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП - съдът взема предвид и всички обстоятелства,
свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и
приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, а според, ал. 4
- съдът определя
справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително
на нарушителя и на останалите членове на обществото.
Систематичното и телеологично тълкуване на посочените разпоредби налага извод, че визираният минимален размер на обезщетението от
500 лева е приложим не
само, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер, но и когато съдът намери, че справедливото
обезщетение би следвало да е в по-малък
размер. Рзпоредбата на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП ясно сочи, че обезщетението за нарушено
авторско право няма само репарационен
характер, но и санкционен и превантивен такъв. Същевременно, от съдържанието на
чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП ясно следва, че волята на законодателя е размерът на
тази санкция да бъде минимум 500 лева за всяко нарушение, освен ако ищецът е доказал реално
претърпени вреди в по-голям размер, което в настоящото производство не е
осъществено.
Съдът намира, че присъждането на
обезщетение от общо 500 лева за претърпените имуществени и неимуществени вреди
постига целите на закона. Налице е еднократно нарушение, като фотографията е
използвана за визуално идентифициране на починало лице по повод новината за
настъпилата му смърт. Независимо за какъв период от време материалът се е
намирал публикуван в новинарската секция на интернет страницата, собственост на
ответника, нарушението е еднократно, тъй като се касае за еднократна
публикация, която бързо губи актуалност. От друга страна не е установено
използването на фотографията само по себе си да е довело до реализиране на
някакви приходи за медията. Престирането на минимално обезщетение за ползването
на фотография на публично известно лице в новинарско съобщение е от естество да
въздейства предупредително на нарушителя и всички трети лица. Това означава
искът за главницата да бъде уважен до размера от 500 лева и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 2053,46 лева. Определеният размер на
дължимото обезщетение ответникът следва да заплати заедно със законната лихва
от предявяването на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав,
включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Задължено лице по това вземане е
нарушителят на авторското право „Д.Е.К.М.Г.“ ООД, тъй като вредите са причинени
в резултат на виновно и противоправно поведение на неговите служители.
Задължението е изискуемо веднага (от момента на настъпването на вредите), т.е.
от използване на снимката разрешение на автора и от същия момент изпълнението
на това задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от
деликт покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване
на главното задължение (чл. 84 ал. 3 ЗЗД). От този момент той дължи обезщетение
за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Размерът
на законната лихва е нормативно определен на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта (Постановление № 426 на
МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), поради което акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху дължимата главница от 500 лева, за
периода 21.07.2019 г. - 09.02.2020 г.
(денят, предхождащ предявяването на исковата молба) е основателен за сумата в
размер на 28,33 лева и неоснователен за разликата до предявения размер от 72,60
лева.
С
оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за производството се
поражда за всяка от страните, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от предявените искове.
Ищецът
доказва извършени разноски в размер на общо 1125,04 лева, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК, включващи и сумата 300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за обезпечително производство и заплатена държавна такса за
същото в размер на 40 лева. В т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6
ноември 2013 г. на ОСГТК на ВКС по задължителен за съдилищата начин е прието,
че обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено
в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните
последици от решението. Въпреки че е самостоятелна форма за защита,
производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във
функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на
правата по решението. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се
реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество
и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
При това положение, претендираните от ищеца разноски за производството следва
да включат и тези, извършени в рамките на обезпечителния процес, които са
доказани да са реално заплатени от ищеца (т. 1 от посоченото Тълкувателно
решение), като възражението на ответника за обратното е неоснователно. Затова
съдът приема ищецът да е извършил релевантни разноски в размер на сумата 1125,04
лева, които съответстват на представения списък по чл. 80 ГПК. От тези разноски
в тежест на ответника следва да се възложи сумата 279,57 лева, съобразно
уважената част от предявените искове.
Ответникът
„Д.Е.К.М.Г.“ ООД доказва извършени разноски в размер на 750 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, по отношение на което
ищецът прави неоснователно възражение да е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК. В случая е ясно, че настоящото производство не се отличава с фактическа
сложност, но сочи на правна комплицираност, тъй като има за предмет искове за
защита на нарушени права на интелектуална собственост, които независимо от цената
им винаги са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. В този смисъл
законодателят е отчел принципната им правна сложност, поради което не са налице
предпоставките за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съвсем
отделен е въпросът, че сам ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 700
лева, което е счел за съответно на сложността на спора. Това означава, че от
релевантните разноски за адвокатско възнаграждение на ответника следва да бъде
присъдена сумата 563,62 лева, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.Е.К.М.Г.“ ООД, ЕИК********, със
седалище ***, да заплати на Т.П.А., ЕГН **********, на основание чл. 95 вр. чл.
95а, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, сумата 500 (петстотин) лева - обезщетение за причинени имуществени
и неимуществени вреди от нарушение на авторското му право върху портретна
снимка на М.С., известен с псевдонима Б.Б., публикувана на интернет страницата
на ответника https://bgmusic.tv/
по повод новина за настъпилата смърт на заснетото лице, заедно със законната
лихва за забава от предявяване на исковата молба – 10.02.2020 г. до окончателно
погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 28,33 лева (двадесет
и осем лева и тридесет и три стотинки) – обезщетение за забава върху
главницата, дължимо за периода 21.07.2019 г. – 09.02.2020 г. и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 279,57 лева (двеста седемдесет и девет лева и петдесет и седем
стотинки) – разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата
над 500 лева до пълния предявен размер от 2053,46 лева и акцесорния иск за
разликата над 28,33 лева до пълния предявен размер от 72,60 лева.
ОСЪЖДА Т.П.А.,
ЕГН **********, да заплати на „Д.Е.К.М.Г.“ ООД, ЕИК********, със седалище ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 563,62 лева (петстотин шестдесет и три
лева и шестдесет и пет стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: