МОТИВИ по наказателно общ характер дело № 139 по описа на Пловдивския окръжен съд за
2010 година
Пловдивската окръжна прокуратура е
повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Д.Б.В.
и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. с чл. 26
ал. 1, вр. с чл. 29 ал. 1 б.”А” от НК, за това, че през периода от 10.07.2009
г. – 14.07.2009 г. в гр. Асеновград в условията на продължавано престъпление е
извършил две деяния, както следва:
- на 10.07.2009 г. е отнел чужди
движими вещи – дамска чанта от естествена кожа на стойност 20 лв., мобилен
телефон „Нокия 7373” със СИМ-карта на „Глобул” на стойност 150 лв., дамско
портмоне от плат на стойност 3,50 лв., дамски сгъваем чадър – чешки, на
стойност 10 лв., слънчеви очила „Примус” на стойност 10 лв. и кожен розов калъф
за очила на стойност 14 лв.- всичко на обща стойност 207,50 лв., от владението
на П.Б.Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
- на 14.07.2009 г. е отнел чужди
движими вещи – дамска бежова чанта от плат на стойност 7.50 лв., дамски сгъваем
чадър на стойност 1 лв., мобилен телефон „Сони Ериксон V
302” със СИМ-карта на „Глобул” на стойност 182 лв., дамско кожено портмоне на стойност 5 лв. и сумата от 40
лв.- всичко на обща стойност 235,50 лв. от владението на М.М.Г., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това
сила- всичко на обща стойност 443 лв., представляващ опасен рецидив, като е извършил
престъплението след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода” не по-малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло обвинението, със същата
фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация
на извършеното. По отношение ангажирането на наказателната отговорност на
подсъдимия, с оглед провеждането на съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ-
ма, при условията на чл. 371 т. 2 от НПК, пледира да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на четири години и единадесет месеца, това
наказание да бъде групирано с наказанията, наложени на подсъдимия с предходни влезли в сила съдебни актове, за
които са налице основанията на чл. 25 от НК, а определеното общо най- тежко
наказание да бъде увеличено по реда на чл. 24 от НК с ½. Пледира в
негова тежест да бъдат възложени и направените по делото разноски.
Подсъдимият признава вината си, в хода на съдебното производство прави
самопризнания на всички факти от
обвинителния акт и декларира съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Лично и чрез защитата си пледира за налагане на ниско по размер
наказание, да се приложи чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК, но да не се прилага чл.
24 от НК.
Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия
самопризнание и обсъди изразеното от страните , намира , че самопризнанията на
подсъдимия по фактите в обвинителния акт
и наличните по делото доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното,
каквато е посочена в обвинителния акт,
по който е образувано съдебното производство. Тя е следната:
До
извършване на инкриминираните по делото деяния подсъдимият Д.Б.В. е
осъждан осем пъти за престъпления от общ характер.
Правната квалификация на настоящето престъпление, като извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1,б”А”от НК се обуславя от
следните осъждания:
С присъда НОХД № 716/2006г. в сила от 15.01.2007г. на РС гр.
Асеновград за престъпление по чл. 195, ал.1,т.т.3,4 и 7, вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл. 28, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършено в периода 20.07.06-29.08.06 г.
му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от десет месеца.
За престъпление по чл. 198, ал.1, от НК извършено на 02.08.06г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от две години и шест месеца.
На основание чл. 23, ал.1 от НК му е наложено общо най- тежко наказание две
години и шест месеца лишаване от свобода.
Със споразумение по НОХД № 195/2007г. в сила от 19.04.2007г. на РС гр. Асеновград
за престъпление по чл. 195, ал.1,т.т. 3,4,5 и 7, вр. чл. 194,ал.1, вр. чл. 28,
ал.1 и чл. 55,ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от десет месеца.
С определение в законна сила от 04.05.07г. на основание чл. 25, ал.1, вр.
чл. 23, ал.1 НК налага едно общо най-тежко наказание измежду определените по
НОХД №716/06г. на АРС, НОХД № 10/07г. на Районен съд - гр. Пловдив - Пещера и
НОХД № 195/07 г. на АРС, а именно: лишаване от свобода за срок от две години и
шест месеца.
На основание чл. 23, ал.3 НК към определеното така общо най-тежко наказание
присъединява и наказанието наложено по НОХД № 10/07г. на РС Пещера наказание:
глоба в размер на 100 лв.
Със споразумение по НОХД № 78/2007г. в сила от 31.05.2007г. на РС Сливница
за престъпление извършено за периода от 23.07.06-24.07.06г. на основание чл.
195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл.
54, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година.
На основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 и ал.3 НК е определено едно общо най-тежко наказание
измежду определените по НОХД № 716/06г. на АРС, НОХД № 10/07г. на РС Пещера и
НОХД № 78/07г. на РС Сливница наказание: лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца и глоба от 100 лв.
С определение от 09.05.2008г. по НОХД 78/07г. на РС Сливница, влязло в
законна сила на 27.05.2008г. на основание чл. 25,ал.1, вр. чл. 23,ал.1 и ал.3 НК му е наложено най-тежкото от наложените му наказания по НОХД № 716/06г. на
АРС, НОХД № 10/07г. на РС Пещера, НОХД № 195/07г. на АРС и НОХД № 78/07г. на РС
Сливница, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим и глоба в размер на 100
лева.
Наказанието е изтърпяно на 28.02.2009г.
На 10.07.2009г. около 05 ч. свидетелката П.Б. се прибирала към дома си в
гр. Асеновград. Вървяла по тротоара на ул.”Цар Иван Асен ІІ” в посока към
супермаркет ”ВВВ”. Когато била на около 20-30 метра от супермаркета,
отзад изненадващо изскочил подс. В. със сила издърпал дамската й чанта и
побягнал. Свидетелката държала дамската си
чанта в дясната ръка, като при дърпането една от дръжките се скъсала.
В чантата си свид. Б. имала дамско портмоне с лични документи, чадър,
слънчеви очила, розов калъф за очила и мобилен телефон”Нокия 7373”със СИМ карта
на Глобул.
Подс. В. продал мобилния телефон в магазин за мобилни апарати и аксесоари
на свид. С., като в магазина отишъл със свидетеля А..
На 14.07.2009г. около 06,10 ч. свидетелката М.Г. тръгнала от дома си за
работа. Същата минавала покрай пазар”Асеница”. Подс. В. изскочил зад нея и със
сила издърпал дамската й чанта от дясната ръка. Веднага след това побягнал, а
след него се затичала и пострадалата Г.. Подсъдимият минал покрай сградата на
”Тютюнев комбинат” гр. Асеновград и бил
видян от свидетеля А., който след това разбрал от свидетелката Г. за извършения грабеж.
В чантата си свид. Г. имала дамски чадър,
мобилен телефон ”Сони Ериксон” със СИМ карта на Глобул, дамско портмоне
и сумата от 40 лв.
От заключението изготвената в хода
на досъдебното производство стоково- оценъчна експертиза /л.52-53 дознанието/ е
видно, че стойността на отнетите от свид. Б. вещи е: дамска чанта - 20 лв.;
м.а.”Нокия 7373”
със СИМ карта Глобул – 150 лв.;дамско портмоне – 3,50 лв.;дамски сгъваем чадър
– 10 лв.; слънчеви очила”Примус” на стойност 10 лв. и кожен розов калъф за очила
– 14 лв. – всичко на обща стойност 207,50 лв.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство стоково-
оценъчна експертиза / л.55-56
дознанието/ е видно, че стойността на отнетите вещи от св. Г. е: дамска
чанта от плат – 7,50лв.; дамски сгъваем
чадър – 1 лв.; моб.телефон „Сони Ериксон V-302 със СИМ карта Глобул – 182 лв.; дамско портмоне – 5 лв. - всички на
обща стойност 195,50 лв.Общата стойност на отнетите вещи от св. Г. заедно с
отнетите пари- 40 лв. е 235,50 лв.
Посочената фактическа установеност на деянието се установява по несъмнен и
категоричен начин от: направените по
реда на чл. 371 т. 2 от НПК самопризнания от подсъдимия на фактите , описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Тези самопризнания се подкрепят
изцяло от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели- П.Б., М.Г., Ц. А., Е.С., Н. А., Р.Г., Й.Д.. Протоколите за разпитите
им бяха прочетени и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите като добросъвестни, взаимно допълващи се,
дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица / вкл. и за пострадалите Б.
и Г., които не се възползват от правата
си да участват като страна в процеса/. Съдът кредитира приложените по делото
писмени доказателства-свидетелство за съдимост с препис от бюлетините за
миналите осъждания, заверени преписи на присъди и определения за одобряване на
споразумения за решаване на дела по реда на глава ХХІХ- та от НПК и за
групиране на наложени на подс. В. наказания, справки за изтърпените до момента
от подсъдимия наказания, характеристична справка, справка от Космо България
Мобайл, с приложена разпечатка на провеждане разговори. Макар свидетелите-
очевидци да са заявили, че няма да могат да разпознаят извършителя на
отнеманията и да не са извършвани разпознавания, то самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от показанията на останалите свидетели- на свид.
С. , които установяват, че той именно е лицето, продало му телефонен апарат, сходен с апарата, отнет
от свид. Б., от показанията на свид. А., с когото е споделил за двете отнемания
на вещите и на свид. Г., комуто разказал
за извършеното спрямо свид. Г.. Макар да
не е индивидуализирал в разказите си
пострадалите /непознати му/, то описаният механизма на действията му и мястото
на извършването им, възпроизведени от тези двама свидетели, са в синхрон с
описаното от самите пострадали. Подкрепят се
от показанията на свид. Д., пред който в качеството му на полицейски
служител подсъдимият е направил признание и е споделил подробности за
инкриминираните деяния и начинът, по който се е разпоредил с част от отнетите
вещи. Показанията на последния свидетел са съответни на приложената справка от
телефонния оператор. С оглед
непротиворечивостта на показанията на
свидетелите и приложените по делото писмени доказателства, които са и взаимно
допълващи се, съдът ги кредитира.Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от наличните по делото
доказателства, които формират по непораждащ съмнение начин описаната от
държавното обвинение и призната от подс. В. фактическа обстановка на
извършеното.
Съдът кредитира изцяло и
заключенията на стоково- оценъчните експертизи. Същите са изготвени
добросъвестно, от лица с необходимите специални знания и опит, въз основа на
наличните по делото доказателства.
При посочената фактическа установеност
на деянията, Пловдивският окръжен съд счита, че подсъдимият Д.Б.В. е осъществил
от обективна и субективна страна съставомерните белези на престъплението,
визирано в чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 29,
ал.1, б”А” от НК, като през периода от 10.07.2009 г. – 14.07.2009 г. в гр. Асеновград,
при условията на продължавано престъпление, е извършил две деяния, както
следва:
- на 10.07.2009 г. е отнел чужди
движими вещи – дамска чанта от естествена кожа на стойност 20 лв., мобилен
телефон „Нокия 7373” със СИМ-карта на „Глобул” на стойност 150 лв., дамско
портмоне от плат на стойност 3,50 лв., дамски сгъваем чадър – чешки, на
стойност 10 лв., слънчеви очила „Примус” на стойност 10 лв. и кожен розов калъф
за очила на стойност 14 лв., всичко на обща стойност 207,50 лв., от владението
на П.Б.Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
- на 14.07.2009 г. е отнел чужди
движими вещи – дамска бежова чанта от плат на стойност 7.50 лв., дамски сгъваем
чадър на стойност 1 лв., мобилен телефон „Сони Ериксон V
302” със СИМ-карта на „Глобул” на стойност 182 лв., дамско кожено портмоне на стойност 5 лв. и сумата от 40
лв., или всичко на обща стойност 235,50 лв. от владението на М.М.Г., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, общата стойност на отнетите
вещи е 443 лв.,
като
е употребил за това сила и е извършил престъплението при условията на опасен
рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване
от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по реда на чл. 66 от НК.
Подсъдимият В. и в двата случая е
извършил координирани действия, насочени към отнемане на дамската чанта - чужда
нему вещ, ведно със съдържанието й, от владението на всяка една от пострадалите. Намерението му
е било да прекъсне владението на собственика и да присвои неговите вещи.
Подсъдимият е упражнил физическа принуда
спрямо всяка една от пострадалите свидетелки- Б. и Г.. Дърпането на чантите им
е форма на насилие, насочено към отнемане на вещите им.
Подсъдимият е успял да прекъсне владението на собственика, установил е своя
фактическа власт върху отнетото и по- късно се е разпоредил с него.
Престъплението следва да се квалифицира по по- тежко наказуемия състав на
престъплението- по чл. 199 ал. 1 т. 4 от НК, с оглед съдебното минало на дееца. Подсъдимият е осъждан осем пъти преди
инкриминираното по настоящето дело деяние. Осъжданията, които имат отношение
към правната квалификация на извършеното по настоящето дело са:
1. По НОХД
№ 716/2006г. на РС гр. Асеновград,
с Присъда № 102/20.12.2006 г., влязла в сила на
15.01.2007г., за престъпление
извършено в периода 20.07.06-29.08.06 г. по чл. 195, ал.1,т.т.3,4 и 7, вр. чл.
194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца и за престъпление по чл. 198, ал.1от НК извършено на 02.08.06г.
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест
месеца.
На основание чл. 23, ал.1 от НК му е наложено общо наказание две години и шест месеца
лишаване от свобода.
2. С Определение по НОХД 10/2007 г.
по описа на РС-Пещера , в сила от 30.01.2007 г., е било одобрено постигнато
между страните споразумение. За извършено на 24.08.2006 г. престъпление по чл.
197 т. 2 във вр. с чл. 194 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК му е било наложено наказание ГЛОБА в размер на 100 лв.
3. С Определение по НОХД № 195/2007г. на РС гр. Асеновград, в сила от
19.04.2007г. е било одобрено постигнато
между страните по делото споразумение. За престъпление по чл. 195, ал.1,т.т.
3,4,5 и 7, вр. чл. 194,ал.1, вр. чл. 28, ал.1 и чл. 55,ал.1, т.1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца.
С определение, влязло в сила от
04.05.2007г., на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК са били групирани наказанията по тези две
дела , както и по НОХД № 10/07г. на
Районен съд - Пещера и е било наложено
общо най- тежко наказание лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца, като към определеното така наказание е било
присъединено и наказанието Глоба в размер на 100 лв.
4. С Определение по НОХД № 78/2007г. на РС Сливница, в сила от
31.05.2007г., е било одобрено постигнато между страните споразумение. За
престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр.
чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 28, ал.1от НК, извършено в периода
23.07.2006-24.07.2006г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година.
На основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 и ал.3 НК е било наложено едно общо най-тежко наказание
измежду определените по НОХД № 716/06г. на АРС, НОХД № 10/07г. на РС Пещера и
НОХД № 78/07г. на РС Сливница наказание: лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца и е присъединено
наказанието глоба от 100 лв.
С определение от 09.05.2008г. по НОХД 78/07г. на РС Сливница, влязло в
законна сила на 27.05.2008г. на основание чл. 25,ал.1, вр. чл. 23,ал.1 и ал.3 НК е било извършено отново групиране на
наказанията по НОХД № 716/06г. на АРС, НОХД № 10/07г. на РС Пещера, НОХД №
195/07г. на АРС и НОХД № 78/07г. на РС Сливница, наложено е било общо най-
тежко наказание две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален
СТРОГ режим и присъединено наказанието
ГЛОБА в размер на 100 лева.
Включените в съвкупността престъпления и наложените за тях наказания не
могат да се възприемат като отделни такива при определяне наличието или не на
опасен рецидив. Съобразно задължаващите
съда указания, дадени в т.
2, абз. 4 на Постановление № 2/70 на Пленума на ВС., изм. и доп. с
Постановление № 7/87 на Пленума на ВС „ При
реална съвкупност на престъпления е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. "б" НК, макар да са постановени с различни присъди за
отделните престъпления”. Когато
присъдите имат за предмет престъпления, обхванати от реална съвкупност, тогава
е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "б" НК, макар
и да са постановени различни присъди за отделните престъпления- Решение № 138
от 7.04.1997 г. на ВКС по н. д. № 586/1996 г., I н. о. Правилно прокуратурата възвежда
фактическото и юридическо обвинение
спрямо подс. В. досежно квалифициращото обстоятелство- опасен рецидив, като
обусловено общо от всички описани
съдебни актове, които в съвкупността си
се явяват едно „осъждане” по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК и като
единствено такова обуславя правната квалификация на извършеното само по чл. 29
ал. 1 б. „а” от НК. Видно от Справка рег.№ 1590/2009 г. на ГД „Изпълнение на
наказанията”-София това наказание е изтърпяно. От изтърпяването му с край
28.02.2008 г. не е изтекъл срокът, визиран в чл. 30 ал. 1 от НК. Осъжданията за
престъпления, извършени от него като пълнолетен. Престъплението по настоящето
дело е извършено от подс. В. при условията на чл. 29 ал. 1 б. А от НК- опасен
рецидив. Предходните осъждания на
подсъдимия са като непълнолетен и не
могат да обусловят рецидивна квалификация на извършеното. Последващите такива-
общо 5, описани под № 9-13 в Справката за съдимост, служебно изискана от съда и
приложена като писмено доказателство, са със съдебни актове, влезли в сила след
извършване на инкриминираните деяния и не се отразяват на правната квалификация
на извършеното.
Престъплението е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал и желаел не само отнемането на вещите, но и използването
на принуда като средство за това отнемане.
Причини за извършване на престъплението - незачитане неприкосновеността на
чуждата собственост, стремежът към лично облагодетелствуване по престъпен
начин.
По вида и размера на
наказанието.
С оглед провеждането на съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ-ма от
НПК, при хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК, съдът е задължен императивно от
нормата на чл. 373 ал.2 от НПК да наложи наказанието под предвидения за него
специален минимум от пет години лишаване от свобода. Самопризнанието на
подсъдимия е основна предпоставка за провеждане на съкратено съдебно следствие
съобр. чл. 371 т. 2 от НПК и следващото от това задължително налагане на
наказание в размер под предвидения минимум. Съдът счита, че самопризнанието не
следва да се има предвид като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство. Обратното би довело до отчитане на едно и също обстоятелство два
пъти като благоприятстващо дееца при определяне на наказанието му. В случая е налице формално волеизявление по чл. 371 т. 2 от НПК. В хода
на досъдебното разследване той се е възползвал от правото си да не дава
обяснения. В този смисъл самопризнанието му не е допринесло за установяване на
обективната истина по делото и не може да се приеме като смекчаващо
отговорността му процесуално поведение, насочено към разкриване на обективната
истина. / ТР № 1/ 06.04.2009 г. на ВКС- т.7/. Като смекчаващо отговорността на
подс. В. обстоятелство следва да се има предвид младежката възраст. Като
отегчаващи съдът намира лошите характеристични данни за дееца- осъжданията му
извън настоящето и обуславящите по- тежката правна квалификация на деянието,
както и извършването на престъплението при усложнената престъпна форма на
продължаваното престъпление. Специалната
цел на наложените му до момента наказания очевидно не е реализирана.
Съдът, като взе предвид изложеното за
индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства, намира че съобразено с целите , визирани в чл. 36 от НК, справедливо и съответно на установеното за обществената опасност на
деянието и дееца е наказание в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Като изключително смекчаващо отговорността му
обстоятелство намира младежката възраст, посочена по- горе и изводимата от нея
липса на житейски опит и характерова устойчивост. Наказание в по- висок размер би имало прекалено
санкционен характер. Наказание в по- нисък размер не би довело до
постигане нито на специалната, нито на генералната превенция. За постигане
целите на наказанието не е необходимо да се налага и алтернативно кумулативното
наказание конфискация на част от имуществото на подсъдимия.
От наличните по делото доказателства относно съдебното
минало на дееца се установява, че настоящето престъпление е извършено в
условията на реална съвкупност с други такива, за които подсъдимият е осъден с
отделни влезли в сила съдебни актове. Това са осъжданията:
1.С Определение № 191 /25.11.2009 г., постановено по НОХД № 504/2009 г. по описа на Асеновградския
районен съд и влязло в сила на
25.11.2009 г. е било одобрено постигнатото между страните по делото
споразумение. На подсъдимия Д.В. за извършено на 26.07.2009 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” от НК от НК е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца.
2.
С Определение № 201 /03.12.2009 г. постановено по НОХД № 505/2009 г. по описа на Асеновградския районен съд и
влязло в сила на 03.12.2009г., е
било одобрено постигнатото между страните по делото споразумение. На подсъдимия Д.В. за извършено на 28/29.07.2009 г. престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” вр. чл.26
ал.1 от НК
е било наложено наказание „лишаване от
свобода” в размер на две години.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК приспаднато
от изтърпяване на наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на
ЗМВР,както и времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”.
3.
С Определение №204/ 09.12.2009 г., постановено по НОХД № 555/2009 г. по описа на Асеновградския
районен съд и влязло в сила на
09.12.2009 г. е било одобрено постигнатото между страните по делото
споразумение. На подсъдимия Д.В. за извършено на 06.04.2009 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „а” от НК му е било наложено наказание “лишаване от свобода”в размер на две
години и шест месеца.
4. С Определение
№ 207 /11.12.2009 г., постановено по НОХД
№ 481/2009 г. по описа на Асеновградския районен съд и влязло в сила на 11.12.2009 г. е било одобрено
постигнатото между страните по делото споразумение. На подсъдимия Д.В. за извършено на 21.07.2009 г. престъпление по чл.206, ал.3 предл.2-ро вр.ал.1 вр.чл.29,
ал.1, б.”а” от НК е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на две години и шест месеца.
5. С Присъда № 56, постановена по НОХД
№ 516/09г. по описа на АРС, влязла в сила
на 24.12.2009 г., на подс. В. за
извършено на 24.07.2009 г. престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.
„а” от НК е било наложено наказание от две години и пет месеца лишаване от свобода.
На лице са
основанията на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК за групиране на наказанието, наложено на подс. В. по
настоящето дело и тези, наложени му по гореописаните пет дела на АРС. Той е извършил отделните престъпления, преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо съдът следва да
наложи общо наказание, в размер на най-тежкото от наказанията. Това е наказанието от четири години лишаване
от свобода, наложено по настоящето дело.
Пловдивският окръжен съд
счита, че са налице материално- правните предпоставки за прилагане на чл.
24 от НК- наложените наказания са от един и същ вид и същото може да бъде
увеличено, при спазване на
изискванията на закона – с не повече от
една втора от общото най-тежко наказание, като така увеличеното наказание не
може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер,
предвиден за съответния вид наказание. Множеството наказателно- противоправни
прояви но подсъдимия, които се включват в съвкупността, налага извод за личност
с установени престъпни навици към незачитане на чуждата собственост. Както бе
изложено и по- горе, специалната превенция на закона не е била постигната нито с изтърпяното
наказание от осъждането, обуславящо опасния рецидив, нито с предходните такива,
ефективно изтърпени две наказания. До момента на извършване на деянията,
предмет на групиране в настоящето производство, същият е пребивавал общо три пъти в места за лишаване от свобода
и е изтърпявал наказание лишаване от свобода, което се установява от Справка с
изх. №1590/2010 г. на ГДИН- София, приложена на л. 46 от съдебното дело. До
момента не е прилаган чл. 24 от НК при извършените предходни групирания на
наказания. Постигането и на специалната,
и на генералната превенция на закона би
било възможно с приложението на чл. 24 от НК, като определеното общо най- тежко
наказание от четири години лишаване от свобода бъде увеличено с шест месеца.
Наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи , с оглед приложението на чл.
25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК и на чл. 24 от НК е ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл. 25 ал. 2 и чл. 59 ал.
1 от НК
от изтърпяване на наказанието от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е
изтърпявал наказание по някоя от включените в съвкупността присъди или е бил задържан, като един ден
задържане се зачита за един ден „Лишаване от свобода”.
На основание чл. 61 т. 2, вр. чл. 60
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
наказанието от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА подсъдимият Д.Б.В.
следва да изтърпи в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален СТРОГ режим.
С оглед на постановената осъдителна присъда и
на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият
Д.Б.В. следва да заплати по сметка на
ВСС направените по делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лв.
Воден от изложеното, Пловдивският окръжен съд постанови
присъдата си.
Председател: