О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 21.08.2020 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и първи август през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 416 по описа за
Производството е по чл. 413, ал. 2
във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Ай Тръст” ЕООД, с ЕИК *********, против Разпореждане № 452/29.05.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 199/2020 г. на РС-Луковит, в частта, в която заявлението
по чл. 410 от ГПК е отхвърлено по отношение на претендираното
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и административни разноски по договор за кредит, като излага
подробни доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.
В тази насока релевира, че вземанията произтичат от договор за поръчка, поради
което следва да намерят приложение разпоредбите на ЗЗД, а не тези на ЗПК. Сочи,
че дори да се приеме, че разпоредбите на ЗПК са приложими, неправилно е
съждението, че с възнаграждението за предоставяне на поръчителство и
административните разноски се цели заобикаляне на ограничението, въведено в чл.
33 от ЗПК. Акцентира, че Е.Х.сама е избрала обезпечен кредит, въпреки че е
можела да получи и необезпечен кредит и че възнаграждението за предоставяне на
поръчителство произтича от договора за поръчителство и не може да се разглежда
като последица от забавата. Твърди, че претенцията за административни разноски
е формирана от направените от дружеството-кредитор разходи за извънсъдебно
събиране на просроченото вземане, а именно - разходи за ежемесечно изпращане на
напомнителни писма, за изпратени покани с актуален размер на задължението и
указания за плащане, разходи за многократно проведените разговори с потребителя
за доброволно плащане на задълженията му. Сочи, че в качеството си на суброгирал
се в правата на кредитор поръчител има право на всички заплатени вземания,
произтичащи от договора за кредит, включително и за административните разноски.
Релевира, че длъжникът е бил надлежно уведомен за претендираните от кредитора
суми и за извършеното плащане от страна на жалбоподателя и не се е
противопоставил, поради което следва да се приеме, че длъжникът е признал по
размер и основание всички дължими суми. Моли съдебният акт да се отмени в
обжалваната част, като заявлението се уважи изцяло. Претендира направените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането
е получено от заявителя на 18.06.2020 г., а жалбата е подадена на 25.06.2020 г.
/видно от п. кл., намиращо се на л. 12 от делото/, против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с нея
частично е отхвърлено
подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата и приложеното ч.гр.д. № 199/2020 г. по описа на Районен съд – Луковит и
ч.гр.д № 67897/2019 г. по описа на Районен съд - София, намира за установено
следното:
Със заявление с вх. № 3085922/26.11.2019
г., по което е образувано производството пред Районен съд – София, заявителят
„Ай Тръст” ЕООД е поискал
издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е.Д.Х.за следните суми: 774,32 лв.,
представляваща главница; 153,75 лв. – договорно възнаграждение за периода 11.04.2018
г. – 20.02.2019 г.; 176,59 лв. – наказателна лихва за периода 20.04.2018 г. –
06.11.2019 г.; 79,61 лв. – административни разноски; 103,80 лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението-26.11.2019 г., до изплащане на
вземането, както и направените в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски – 25,76 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В
обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от сключен
между „Ай Тръст” ЕООД
и Е.Х.на 01.02.2018 г. договор за предоставяне на поръчителство, като „Ай
Тръст” ЕООД, в качеството си на поръчител, се задължил да отговаря солидарно за
изпълнение на всички задължения на Христова по сключения между нея и „Кредисимо“
ЕАД договор за кредит от същата дата. В качеството си на кредитополучател по
обезпечен кредит Христова се задължила да върне предоставената ѝ в заем
сума заедно с уговорената договорна лихва и възнаграждение за поръчител
съгласно погасителния план по договора. Твърди, че на 20.02.2019 г. е
падежирала последната вноска, като на 15.11.2019 г. „Кредисимо“ ЕАД е уведомило
„Ай Тръст” ЕООД, че е налице неизпълнение, поради което дружеството-заявител,
след като уведомило Христова и ѝ предоставило срок за изпълнение,
заплатило всички дължими суми.
С
Определение № 294659
от 05.12.2019 г., постановено по гр. д. № 67897/19 г. по описа на СРС, съдът
прекратил производството и го препратил по подсъдност на РС-Луковит.
С Разпореждане № 452/29.05.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 199/2020г. на РС-Луковит, първоинстанционният съд е
уважил заявлението
по отношение на следните суми: 774,32 лв., представляваща главница; 153,75 лв.
– договорно възнаграждение за периода 11.04.2018 г. – 20.02.2019 г.; 176,59 лв.
– наказателна лихва за периода 20.04.2018 г. – 06.11.2019 г., както и
направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на
71,44 лв., съразмерно уважената част от заявлението, като по отношение на
сумите 79,61 лв. – административни разноски и 103,80 лв. – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство го оставил без уважение. В мотивите си
районният съд приел, че клаузите, на основание на които са начислени вземанията
за възнаграждение за поръчителство и за административни услуги се явяват
нищожни поради противоречие със закона.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с
мотивите на проверяваната инстанция, поради което разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по
следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, в редакцията й към момента на подаване на заявлението, заповедният съд
следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и
добрите нрави.
Въззивната
инстанция счита, че с оглед качеството на длъжника са налице договори с потребител по смисъла на §
13 от ДР на ЗЗП, като спрямо конкретните договори - договор за паричен
заем и договор за поръчителство, във връзка с който са възникнали процесните
вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за
потребителския кредит /ЗПК/. Действително отношенията между „Ай Тръст” ЕООД и Е.Х.се уреждат
не от договора за кредит, а от отделен договор за поръчителство, но в същия
момент следва да се отчете, че това правоотношение не може да се разглежда
самостоятелно, доколкото е функционално обусловено от сключения преди това
договор за кредит. В тази връзка съдът съобрази изложеното в обстоятелствената
част на заявлението, а именно, че на кредитополучателя се предоставя възможност
да избере между два варианта – необезпечен кредит и обезпечен кредит с конкретен
поръчител, а именно „Ай Тръст” ЕООД и при конкретно определено възнаграждение. Съдът
счита, че с така уговореното възнаграждение за поръчител се цели заобикаляне на
закона и по-конкретно забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с
усвояването и управлението на договора – чл. 10, ал. 2 от ЗПК. Със сключването
на отделен договор се цели и заобикаляне и на предвиденото ограничение в чл.
19, ал. 4 от ГПК, доколкото възнаграждението за поръчител не би се включило в
ГПР по отпуснатия на Христова кредит. На следващо място клаузите на база, които
е начислено така възнаграждението за поръчител, се явяват нищожни и като
противоречащи на добрите нрави, доколкото ползите от така уговореното обезпечение
са единствено за кредитора, тъй като той получава един обезпечен кредит, а задължението
за заплащане на възнаграждение се поема от длъжника.
Съдебният състав счита за
правилни и съжденията на проверяваната инстанция касателно нищожността на
клаузата, на база която е начислено вземането за административни разноски,
направени за извънсъдебно събиране на вземането. Съгласно разпоредбата
на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК възстановяването
на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не следва да се включва в ГПР именно
защото размерът им зависи от конкретните (а не абстрактно предвидени при
сключване на договора) разноски, направени поради неизпълнението (напр. извънсъдебно обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, разноски в заповедно или исково производство, или в
производство по принудително изпълнение). В чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че видът, размерът
и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно
определени в договора. Видно от твърденията в заявлението възникването
на вземането за административни разноски е обусловено единствено от изпадането
в забава на длъжника, поради което същото не може да се разглежда като реално
направен разход във връзка с неизпълнението на длъжника и следва да се
характеризира като обезщетение за забавено изпълнение. Ето защо уговорката, от
която произтича същото, се явява нищожна поради противоречие на императивната
разпоредба на чл.
10а, ал. 4 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Несъстоятелен е опитът на
кредитора да изключи спорните две претенции чрез твърдения, че произтичат от
основание, различно от договора за кредит. В качеството си на поръчител
суброгирал се в кредитор след извършено плащане, жалбоподателят встъпва в
правата на първоначалния кредитор такива, каквито са били към момента на
погасяване на задължението, като суброгацията не може да доведе до изменението
им.
С
оглед изводите за нищожност на уговорките за вземанията за възнаграждение за възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и административни разноски
поради противоречие с добрите нрави и закона, съдът намира, че за произтичащите
от тях вземания следва да се откаже издаване на заповед за изпълнение (чл. 411,
ал. 2, т. 2 от ГПК). В този случай заявителят има възможност да претендира
вземането си чрез осъдителен иск в общото исково производство, гарантиращо
състезателност и равнопоставеност на страните. При тази преценка заповедният
съд правилно и в съответствие с чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК е отказал издаване
на заповед за изпълнение за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и
административни разноски. В този смисъл обжалваното разпореждане е
правилно и следва да се потвърди.
С
оглед оставянето без уважение на жалбата, се явява неоснователна и претенцията
за присъждане на направените във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 452/29.05.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 199/2020 г. на РС-Луковит.
Определението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………… ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….
2…………………………..