Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
гр.
Велико Търново, 21.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Ф.и
участието на прокурора от ВТОП Св. Иванова, разгледа докладваното от председателя
касационно НАХД № 10129/2021 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Делото е образувано
по касационна жалба, подадена от адв. И. И. от ВТАК,
като пълномощник на „Агресия – 2005“ ЕООД срещу Решение № 260033 от 11.03.2021
г., постановено по АНД № 80/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов.
С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № КГ- 2287/5.03.2020 г. на
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с
което за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух
(ЗЧАВ) във връзка с чл. 6, т. 1 и приложение № 1 от Наредбата за изискванията
за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
(Наредбата) и на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ на „Агресия – 2005“ ЕООД, с.
Българско сливово е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и
дружеството е задължено за заплати разходите за вземане и изпитване на проба в
размер на 1 150 лв.
В касационната жалба
се сочи неправилност на съдебния акт, като постановен при неправилно прилагане
на материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания в тази насока са,
че съдът неправилно е преценил като законосъобразна проведената процедура за
вземане на бензиновите проби и последващите им
изпитвания, и тези му изводи се опровергават от приетото заключение на
експертизата по делото и съдържанието на БДС EN ISO 3405:2011.
Ответникът по
касационната жалба – ДАМТН, редовно призован, не изпраща представител в открито
съдебно заседание, не ангажира становище по спора.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след като се
запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана
по същество е основателна. Съображенията на касационната инстанция в тази
насока са следните:
В производството
пред СвРС от фактическа страна е прието за установено
следното: На 01.08.2019 г. от служители на ответника по касацията е извършена
проверка в обект - бензиностанция в с. Драгомирово, управляван от касатора. От бензиноколонка № 2 с налично количество 2 322 литра гориво е
взета проба от течно гориво - автомобилен бензин А-95Н с Протокол за проверка и
вземане на проба №Рс-102/1.08.2019 г. От този протокол се установява, че една
част от пробите е разпределена за евентуален арбитраж, а друга част е
разпределена както следва - 3 броя за изследване и една проба за касатора.
Взетата контролна
проба била изпитана в стационарна лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материали и присадки към ГД ККТГ - ДАМТН, гр. София, за резултата от което е съставен
Протокол за изпитване № С-0300-1/06.08.2019 г. На основание изготвения Протокол
за изпитване в ГДККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол
№ КП - 0431/06.08.2019 г. за съответствие на течното гориво с изискванията за
качество, съгласно който: течно гориво - автомобилен бензин А - 95Н не
съответства на изискванията за качество, както следва: - „Дестилационни
характеристики“: „край на кипене“ (°С ): Получен резултат от изпитването 218,5
°С при норма максимум 210,0 °С - отклонение с 8,5 °С над максимално допустимата
стойност, на база на който е прието е, че по показател „Дестилационни
характеристики“ продуктът на касатора не съответства на изискванията за
качество.
Касаторът е подал
заявление за провеждане на арбитражно изпитване.Такова е проведено в Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД, гр. Стара
Загора. По отношение на резултатите от изпитването е констатирано в Протокола
за изпитване № 303/14.08.2019г. и Експертиза за съответствие на течно гориво с
изискванията за качество след арбитражно изпитване № Еа-016/15.08.2019 г., че
дестилационната характеристика край на кипене на пробата е 221,4 °С , при
допустима по вече цитирания стандарт 210 °С. Въз основа на този протокол е
изготвено експертно заключение, според което продуктът не съответства на
показателя „Дестилационна характеристика“.
Въз основа на тези
доказателства е издаден Акт за установяване на административно нарушение
А-154/04.10.2019 г. съставен от главен инспектор при наказващия орган, а въз
основа на него и процесното НП, с което за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във
връзка с чл. 6, т.1 и приложение № 1 от Наредбата за изискванията за качеството
на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол и на основание чл.
34, ал. 2 от ЗЧАВ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
лв. и дружеството е задължено за заплати разходите за вземане и изпитване на
проба в размер на 1 150 лв.
СвРС е намерил това НП
за законосъобразно. За да формира този извод съдът е приел, че при провеждането
на изземването и изследването на пробите е спазен стриктно реда на ЗЧАВ, като е
посочил че в този смисъл е и заключението на назначената съдебно-химическа
експертиза (СХЕ). Съдът е коментирал, че според вещото лице при вземане на
контролните проби са спазени техническите и технологични правила, предвидени в
техническите стандарти. Съдът е направил и извод, че са спазени технологичните
правила за съхранение на контролните проби, а анализът на контролните проби и
на арбитражната са направени по установените в Наредбата методи на изпитване,
като са спазени и изискванията на БДС EN ISO 3405:2011. Съобразно
горното съдът е намерил, че извършването на процесното нарушение е доказано от
обективна страна, тъй като жалбоподателят е краен разпространител на течно
гориво - бензин А-95Н, за което притежава декларация за съответствие от
производителя, но то не съответства на изискването за качество по показател
„Дестилационни характеристики“: „край на кипене“ по Приложение № 1 към
НИКТГУРНК.
Настоящата инстанция
намира тези изводи на съда за необосновани и в противоречие със събраните по
делото доказателства.
На първо място,
съдът правилно е установил, че спорът се концентрира върху спазването на
правилата при вземането на пробите и до възможността пробонабирането
да компрометира същите, като така лиши от доказателствена стойност резултатите
от проведените изследвания на така взетите контролни и арбитражна проби.
Изводите му в тази насока почиват, освен на проверка на спазване на законовите
изисквания, и на извод за „спазени техническите и технологични правила,
предвидени в техническите стандарти“. Преди всичко следва да се отбележи, че
т.нар. технически стандарти в случая са заложените в БДС EN 14275:2013 – по
отношение на вземането на проби от течни горива от бензиноколонки
и в БДС ЕN ISO 3405 – по отношение на методите на изпитването. Нито един от
тези два стандарта, които иначе са били анализирани, освен от съда и от вещото
лице, не са изискани и приложени по делото. След като това е така – всички
изводи на съда, базирани на тези актове, са абсолютно немотивирани.
На следващо място и
по съществено – дори да се приеме, че тези стандарти имат съдържанието,
цитирано от СХЕ, то се налагат именно изводите на съда. Напротив, вещото лице
по приетата без оспорване от страните СХЕ е констатирало няколко отклонения от
изискванията на стандартите както при пробонабирането,
така и по отношение на транспортиране на пробите и накрая – при анализа на
изпитването на арбитражната проба. Така например, вещото лице на първо място е
посочило, че в т. 6.3. от БДС EN 14275:2013 се изисква преди вземането на пробата
да се източат минимум 4 литра от продукта пред дозиращия накрайник в подходящ
съд, като това не се прави само ако вземането на проба се извършва веднага след
зареждане на автомобил с гориво, което не е било сторено в случая. На следващо
място, вещото лице е констатирало, че взетите проби са транспортирани със
служебен автомобил в хладилна камера само до службата на наказващия орган, но и
контролната, и арбитражната проба са изпратени за изследване до София и Стара
Загора по куриер, без да са ангажирани доказателства за спазване на изискването
да са в хладилни чанти или при друго охлаждане до определените в стандартите
температури. На трето място, вещото лице е дало заключение, че дестилационните
характеристики се влияят както замърсяване на пробите, вкл. при вземането им по
ненадлежния ред, така и от транспортирането им в неохладени съдове до
лабораториите или продължителен престой отворени на висока температура. Съдът
не е събирал доказаетства във връзка със посочените
като проблемни въпроси от СХЕ - за транспортирането и съхраняването например.
Същевременно, нито един от изводите на експертизата не е бил анализиран от
съда, който не е изложил никакви мотиви, с които въпреки тези констатации
приема формално буквално, че: „Вземането на контролни проби отговаря на
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол. Спазени са технологичните правила за съхранение на
контролните проби. Анализът на контролните проби е направен по установените в
Наредбата методи на изпитване, като са спазени и изискванията на БДС EN ISO 3405:2011. Заинтересованата страна е
поискала в нормативния срок и арбитражна проба, която също е с отклонения в
показателя „край на кипене". Процедурата, установена в БДС EN ISO 14275:2013 е спазена при вземане на пробите.“
Тези изводи на съда не кореспондират с нито един от посочените по-горе изводи
на вещото лице за допуснати отклонения и за настоящата инстанция остава напълно
непонятно с какви мотиви реално СХЕ не е кредитирана от съда, въпреки че не е оспорена
нито от страните, нито съдът е изложил доводи в тази насока.
Това прави решението
на съда немотивирано и постановено при неправилно приложение на закона и налага
връщането му за ново разглеждане. В хода на същото решаващият състав следва
преди всичко да приобщи към доказателствата по делото всички технически
стандарти, сочени като относими в случая, в това число - БДС EN 14275:2013 – цитиран
от СХИ по отношение на вземането на проби от течни горива от бензиноколонки и БДС ЕN ISO 3405 – по отношение на методите
на изпитването. Съдът трябва да събере доказателства и за това в какви условия
са транспортирани от куриерите контролните и арбитражната проба до съответните
лаборатории, като след като установи транспортните фирми, извършили услугите
трябва да събере доказателства от тях и за конкретните условия на транспортиране,
с оглед проверка спазването на определените температурни изисквания при съхранение
на пробите в стандартите. На трето място, с оглед новосъбраните
доказателства и ако прецени за необходимо, съдът може да постави допълнителни
въпроси на СХЕ досежно коректността на пробонабирането,
транспортирането и съхранението на пробите, както и задължително да изложи
мотиви, с които приема или не за съществени за изводите за съответствие на
горивото с нормативните изисквания констатираните още от първоначалната СХИ
отклонения при вземане на пробата.
С оглед горното и доколкото
делото се връща за ново разглеждане на въззивния съд, решаващият състав при
същото следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото,
вкл. и тези за настоящата инстанция на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на
основание чл. 63 от ЗАНН вр. с чл. 221 от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260033 от 11.03.2021 г.,
постановено по АНД № 80/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.