№ 83
гр. Велико Търново , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20214000500118 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260163/22.12.2020 г., постановено по гр. д. № 129/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Русе е отхвърлен предявеният от ХР. ИВ. Р. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********,
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за сумата от 30 000 лв., представляващо
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътно-транспортно
произшествие на 13.04.2016 г. в гр. Русе с лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № Р 72** ВР,
управляван от И. Т., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно плащане на сумата. Със същото решение е осъден ХР. ИВ. Р., ЕГН **********
от гр. Русе, ул. **********, ет. З, ап. 9 да плати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. ********** сумата от 1 400
лв., представляващи разноски за адвокат, направени в настоящото производство.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от ХР. ИВ. Р., ЕГН ********** от гр.
Русе, *********, със съдебен адрес: гр. София 1000, ********, чрез адв. Д.Н. от САК против
1
Решение № 260013/22.12.2020 год., постановено по гр. д. № 129/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Русе.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилен бил изводът на съда, че не
бил доказан механизмът на ПТП, респ. противоправното поведение на водача, както и
пряката причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания на ищеца и
противоправното поведение на водача. Излага се, че неправилен и необоснован бил изводът
на съда, че данните за местопроизшествието били само и единствено от пострадалия ищец.
Излага се, че описаните в протокола за оглед на местопроизшествие, съответствали на
описания в САТЕ механизъм на настъпване на ПТП. В този смисъл неправилен бил и
изводът на съда, че механизмът на настъпване на ПТП не бил доказан. Неправилен бил и
изводът на съда, че не било доказано противоправното поведение на водача, което да е в
причинна връзка с нанесените на пострадалия телесни увреждания. Установено било, че
водачът е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Освен това нарушени били и разпоредбите на чл. 20, ал. 1; чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20,
ал. 2, изр. първо от ЗДвП. Първоинстанционният съд не бил взел предвид и факта, че не
била оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. С оглед установените телесни
увреждания – фрактура и на двете ръце, посттравматични артрози на гривнените стави на
двете ръце, ограничени движения на двете ръце, както и болки при натоварване и промяна
на времето, които последствия били трайни и ще останели до края на живота на
пострадалия, което видно от гласните доказателствени средства се е отразило негативно на
ищеца както в личен, така и в психологичен план, обуславяли обезщетение в размер на
30 000 лв. Посочва се също, че към настоящия момент нуждата от чужда помощ не била
отпаднала, както и че в следствие на настъпилото ПТП ищецът е настъпил силен стрес,
изпаднал е в депресия, като в продължение на няколко месеца се оплаквал и от безсъние.
Направено е искане да се отмени проверяваното решение и да се уважи изцяло
предявеният иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“,
бул. **********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изп. директори, чрез адв. И.Т. от АК
- Шумен. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно и законосъобразно.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията
си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 129/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе е
образувано въз основа на предявени от ХР. ИВ. Р. от гр. Русе против ЗД „Бул Инс“ АД, гр.
2
София, искове с посочено в молбата правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв. и чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба се излага следното:
Ищецът твърди, че на 13.04.2016 г., около 17.20 ч. управлявал велосипед в гр. Русе,
придвижвайки се в средата на средната от общо три ленти за движение на еднопосочната ул.
„Плиска“ в посока на движение към Дунав мост. След като преминал през кръстовището с
ул. „Тулча“, възнамерявал да спре пред магазин, намиращ се от лявата страна на платното за
движение по ул. „Плиска“. За целта било необходимо да се преустрои в лявата лента за
движение по улицата. След като предварително се уверил, че не се придвижват други
превозни средства в близост до него, вдигнал лявата си ръка, за да сигнализира
преминаването на желаната от него маневра и започнал да отклонява велосипеда си наляво.
Малко преди да достигне прекъснатата линия, разделяща средната и лявата ленти за
движение, в района на ул. „Плиска“ № 89, задната част от велосипеда му обаче, била
ударена от движещият се зад него, също в средната лента, лек автомобил „Форд Фокус“ с
рег. № Р 72** ВР, управляван от И. С. Т.. Вследствие на удара, бил подхвърлен върху
предния капак на автомобила, след което паднал на земята, получавайки телесни
увреждания в различни части на тялото си. Твърди се, че ПТП-то било настъпило по време
на действие на сключената с дружеството-ответник застрахователна полица, с която за
периода от 10.03.2016 г. до 09.03.2017 г. била застрахована гражданската отговорност във
връзка с притежанието и използването на лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № Р 72** ВР.
Излага се, че на 01.10.2019 г. предявил писмена претенция към застрахователя за изплащате
на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Към
момента на подаване на исковата молба (20.02.2020 г.), след като бил изтекъл тримесечният
срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят не бил изплатил застрахователно обезщетение.
Счита, че са налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение от страна
на застрахователя, тъй като било налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на лекия автомобил „Форд Фокус“. ПТП-то било причинено от
виновните противоправни действия на водача на този лек автомобил, изразяващи се в
управление на автомобила с превишена и несъобразена с характера и интензивността на
движението скорост. Счита, че водачът на лекият автомобил е нарушил разпоредбите на чл.
20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, както и чл. 23, ал. 1 от същия
закон, както и на чл. 5, ал. 2, т. 1 от закона. При ПТП-то получил счупване на лакетната кост
на лявата ръка и счупване на лъчевата кост на дясната ръка. Тези фрактури били довели до
трайно затруднение на движението на двете ръце. Наред с това получил и охлузвания и
кръвонасядания в областта на лицето, гръдния кош, седалището, двете колена, дясната
подбедрица, лявата глезенна става и по пръстите на краката. За лечение на тези увреждания
постъпил в спешното отделение на МБАЛ „Русе“ АД (сега УМБАЛ „Канев“ АД), където му
били поставени гипсови шини. Те били свалени около месец след това, но били необходими
още около три месеца за постепенното му раздвижване на травмираните крайници. Твърди,
че през целият период от около четири месеца, страдал от силни болки и бил с ограничени
движения в областта на нанесените травми, а също така изпитвал значителни затруднения в
3
ежедневната си битова дейност в резултат на невъзможността да използва двете си ръце,
което налагало да разчита на чужда помощ. Излага се, че към настоящият момент все още не
се е възстановил от нанесените при ПТП-то увреждания. Все още изпитвал болки при
натоварване в областта на нанесените фрактури, които се засилвали при промяна в
климатичните условия. Освен това бил принуден да избягва всякакви по-сериозни
натоварвания на ръцете. Не било ясно кога ще приключи възстановяването му. Заявява, че
ПТП-то му се отразило негативно и в психологически план. В резултат на дългото
обездвижване и продължителното възстановяване, той се затворил в себе си, ограничил
социалните си контакти и станал по-изнервен.
Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да заплати 30 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди, понесени от ищеца в резултат на
настъпилото ПТП, както и законната лихва за забава върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗД ,,Бул Инс“ АД, гр. София с отговора на
исковата молба оспорил предявения иск, като неоснователен и недоказан. Ответникът
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобила модел „Форд“, марка
„Фокус“, с рег. № Р 72** ВР. Оспорва се да е причинен деликт от водача на автомобила,
застрахован в дружеството. В исковата молба не се твърдяло и не се сочели доказателства за
съставяне на констативен протокол за ПТП, както и за каквито и да е данни за досъдебно
производство, липсвала и схема на ПТП, каквито би следвало да бъдат издадени по реда на
Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. Застрахователното дружество не било дало повод за
завеждане на делото и не му била дадена възможност да определи и изплати
застрахователно обезщетение. Нямало налични документи и доказателства, от които да е
видно наличието на деяние, неговата противоправност, виновността на дееца, причинна
връзка и настъпилите вреди, за да се ангажира отговорността на застрахователя, поради
което застрахователят се бил възползвал от разпоредбата на чл. 496, ал. 4 от КЗ. Оспорват се
и изложените в исковата молба действия и факти, описващи механизма на настъпване на
ПТП. Оспорва вида на уврежданията, както и пряката причинно-следствена връзка между
тези увреждания и претърпяното ПТП. Оспорва изцяло всички останали, изложени в
исковата молба твърдения по отношение на претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, както и липсата на пълно възстановяване и наличие на психически дискомфорт.
Липсвали каквито и да е твърдения относно начина за лечение, средата, в която ищецът се е
лекувал, какви са конкретните му страдания и от какво са причинени. Освен това твърди, че
не всички от претендираните имуществени вреди било пряк и непосредствен резултат от
твърдяното непозволено увреждане. Оспорва се и твърдението, че уврежданията на кости и
нерви не били излекувани. Алтернативно, ако това е било така, счита, че уврежданията на
ищеца са в резултат на пропуски в процеса на лечение и нарушение на добрите медицински
практики. Твърди се още, че ПТП-то било настъпило изцяло по вина на ищеца - като водач
4
на велосипед, допуснато при грубо нарушаване на правилата за движение на велосипедисти,
регламентирани в чл. 79 и сл. от ЗДвП и чрез собственото си противоправно и виновно
поведение е причинил ПТП. В условията на евентуалност, прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, както за настъпване на вредите, така също и за тяхното
лечение. Прави възражение за съпричиняване и поради нарушените правила за лечение от
негова страна, а именно нарушение на задълженията като пациент, регламентирани в чл. 94
от ЗЗ, поради което вероятно е получил непълно, неадекватно и несвоевременно лечение.
Счита, че съпричиняването на ищеца е в размер на 95 %.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13.04.2016 год., около 17.20 часа, в гр. Русе, И. С. Т. при управление на лек
автомобил „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № Р 72** ВР, движейки се по еднопосочната ул.
„Плиска“ не възприел движещия се в средната лента за движение по същата ул. „Плиска“
велосипедист ХР. ИВ. Р., като последния предприел маневра за преустройване в лявото
платно за движение от общо трите ленти за движение, в резултат на което последвал
сблъсък между автомобила и велосипеда и настъпило травматично увреждане на ХР. ИВ. Р.,
изразяващо се в счупване на лакетната кост на лявата ръка и счупване на лъчевата кост на
дясната ръка. Тези фрактури са довели до трайно затруднение на движението на двете ръце
на пострадалия. Наред с това Р. получил и охлузвания и кръвонасядания в областта на
лицето, гръдния кош, седалището, двете колена, дясната подбедрица, лявата глезенна става и
по пръстите на краката. След ПТП-то, ХР. ИВ. Р. бил приет в МБАЛ „Русе“ АД (сега
УМБАЛ „Канев“ АД) – спешно отделение, където му били поставени гипсови шини.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 431/76/13.04.2016 г. на ПП при
РУ на МВР гр. Русе в графа „пострадали” е отбелязано лицето ХР. ИВ. Р. (фрактура на двете
ръце; контузия на главата и охлузни рани на главата и дясното коляно). Образувано е
досъдебно производство № 740/2016 г. по описа на РУ на МВР – Русе.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че двете
превозни средства са се движели по посока към Дунав мост. Пътното-транспортно
произшествие е станало в светлата част на денонощието при суха пътна настилка, ясно
време и видимост нормална за конкретните пътни условия. Платното за движение на ул.
„Плиска” в района на произшествието е еднопосочно, право, равно, с три ленти за движение
по посока към Дунав мост, покрито е с гладък асфалт, без повреди и неравности, които биха
могли да имат причинна връзка с настъпилото произшествие. Вещото лице дава заключение,
че от отразеното в огледа на местопроизшествието за намерени обективни находки и
настъпилите увреждания на лекият автомобил и велосипеда, непосредствено преди
произшествието двете превозни средства са се движили в средната лента на платното за
движение. Отново въз основа на горните данни, вещото лице стига до извода, че мястото на
началото на удара между двете превозни средства е било по дължина на ул. „Плиска” на
около 4.5 м. преди ориентир 2, посочен в мащабна скица на ПТП, неразделна част от
5
заключението, а по ширина на платното за движение на ул. „Плиска”: в левия край на
средната лента, близо до бялата разделителна линия между средната и лявата лента. Вещото
лице е дало заключение за механизма на произшествието, въз основа на огледа на
местопроизшествието и данните, изложени от пострадалия - Х.Р. относно местоположението
му по време на произшествието и маневрите, които е предприел с велосипеда си. Според
този механизъм лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № Р 72** ВР, управляван от И. Т. се е
движил в средната лента на ул. „Плиска", по посока Дунав мост със скорост около 50 км/ч
(по делото липсват обективни данни за точната скорост). По същото време велосипед,
управляван от Х.Р., се е движил в същата посока пред посочения лек автомобил в средната
лента. Р. е започнал да завива наляво (това е по данни на самия Х.Р.), когато лекият
автомобил е бил на 15.7 м. от мястото на удара. Двете превозни средства са продължили да
се движат по описаните траектории. Възникнал е удар между предната част на автомобила и
задната част на велосипеда. Под действие на инерционната сила тялото на велосипедиста е
достигнало до предния капак на автомобила, след което е паднало на земята. Велосипедът е
отхвърлен напред и вляво спрямо посоката на движение на автомобила. В резултат на
произшествието Р. е получил травматични увреждания. Според вещото лице, ако лекият
автомобил е бил на около 15.7 м. от мястото на удара към момента, в който велосипедът е
започнал да завива наляво, водачът е имал възможност са спре автомобила преди мястото на
сблъсъка, ако е управлявал със скорост до 27.7 км/ч (ако лекият автомобил се е движил със
скорост около 50 км/ч, водачът му не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието чрез намаляване на скоростта или спиране, ако за начало на опасността за
движението от технически характер се приема моментът, в който велосипедистът е започнал
да завива наляво).
От заключението на допуснатата и изслушана съдебномедицинската експертиза,
неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че ХР. ИВ. Р.
е получил следните увреждания: счупване на лява лакетна кост, счупване на дясна лъчева
кост, охлузвания и кръвонасядания на лицето, кръвонасядане на гръдния кош,
кръвонасядания на седалищната област двустранно, охлузвания на двете колена,
кръвонасядане и охлузване на дясна подбедрица, охлузвания на дясна глезенна става,
кръвонасядания на първи пръсти на двата крака. Вещото лице е установило, че има и
постравматична артроза на двете гривнени стави. Дава заключение, че при такъв тип
увреждания болките са най-силни непосредствено след получаването им, след което
постепенно намаляват и отшумяват в рамките на няколко денонощия. По отношение на
счупванията болките намаляват след имобилизация на крайниците. Болки със значителен
интензитет се усещат и в процеса на раздвижване на крайниците след отстраняване на
имобилизациите. Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер е обичайно да се
усещат в областта на счупванията, при промяна на атмосферните условия или при
физически натоварвания. Тези болки могат да се усещат години или цял живот. Вещото лице
е установило от представените рентгенови изображения, че счупванията са довели до
изразени деформации на костите, които са обичайни при зарастването на този вид
6
счупвания. Към настоящият момент не са възстановени в пълен обем движенията в двете
гривнени стави. Вещото лице е установило, че Р. има и ограничения в обема на движения на
дясна лакетна става и двете тазобедрени стави, които ограничения, според него, не могат да
се свържат пряко с инцидента и уврежданията от него. Според вещото лице не се очаква
подобрение в състоянието му по отношение на уврежданията, свързани със счупване на
кости на двете предмишници - намален обем движения в гривнените стави и болки при
натоварване и промяна в атмосферните условия.
Установи се по делото, че автомобилът, управляван от И. С. Т., „Форд“, модел
„Фокус“, с рег. № Р 72** ВР, собственост на С. С. Т., бил застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/116000798183, със срок на действие от
10.03.2016 г. до 09.03.2017 г. в ответното ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София.
ХР. ИВ. Р. е депозирала пред застрахователя претенция от 01.10.2019 г., с която е
поискал да му бъде изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от настъпилото
на 13.04.2016 г. ПТП вреди. С писмо с изх. № НЩ-7518/03.10.2019 г. по описа на ЗД „Бул
Инс“ АД е уведомен ищецът да представи доказателства за настъпилото застрахователно
събитие – ПТП, а именно: влязъл в сила съдебен акт - наказателно постановление, присъда,
решение или споразумение по наказателно дело, постановление за прекратяване на
наказателно производство и служебна бележка, удостоверяваща, че същото не е обжалвано
или заверено копие. До момента на подаване на исковата молба от страна на застрахователя,
съответно виновния водач, не е било изплатено обезщетение.
От показанията на св. К. Х. Р.а – дъщеря на ищеца се установява, че веднага след
катастрофата са се обадили на майка й, която и се обадила на нея и тя веднага отишла на
мястото на катастрофата. Когато отишла там линейката вече била на място и се подготвяла
на откара Р. в болницата. От майка си свидетелката разбрала, че баща й се бил запътил към
ловния магазин на ул. „Плиска”, за да купи захранка, защото мислел да ходи за риба.
Отишъл с колелото и там го блъснала кола. След инцидента двете му ръце били гипсирани
от пръстите, дори и палеца, до предмишниците. Имал и охлузвания по краката, най-много
коленете, имал голямо кръвонасядане в основата на гръбначния стълб. Оплаквал се много,
че го боли палец на единия крак и дори нокътя му паднал. Отделно имал главоболие и бил
отпаднал. След повече от месец свалили гипса му. Заради болките, които изпитва, личната
му лекарка му предписала обезболяващи, както и му казала какви упражнения да прави след
като му свалят гипса. Той ги правел поне в период от два месеца след свалянето на гипса.
Докато ръцете му били гипсирани, се нуждаел от постоянна чужда помощ, тъй като не
можел да прави абсолютно нищо сам. Майка й му помагала за всичко в ежедневието - при
хранене, обличане, дори и при ходене до тоалетна. И след сваляне на гипса се нуждаел от
чужда помощ, дори и понастоящем майка й му помагала в ежедневието. След катастрофата
баща й се залежал като причината за това била както гипса, така и шока и травмите. От това
много напълнял. След този инцидент начинът му на живот се променил коренно. Станал
съвсем различен човек. Преди често излизал и карал колело, а се това не му е възможно,
7
защото не може да се възстанови напълно. Освен това изпитвал страх и в него имало
някаква скованост и не бил така подвижен, както е бил преди това. Оплаквал се и
понастоящем, че при студено време ръцете го болят, както и ако ги натовари с нещо по-
тежко. И понастоящем се оплаквал, че не може да изпъва изцяло ръката, която е била
счупена в лакетната кост. Около седмица или десет дни след инцидента не говорел от стрес,
бил с състояние като депресия и бил много подтиснат. Оплаквал се, че не може да спи след
инцидента, първо защото с двете гипсирани ръце му било неудобно, а освен това изпитвал
болка като се натисне ръката. Този период на безсъние продължил и след като му махнали
гипса за период от около два месеца и пиел успокоителни. Оплаквал се как може това да се
случи точно на него. Дразнел се, че дори и за елементарни неща трябва да търси помощ от
съпругата си, защото той преди катастрофата бил самостоятелен и независим. След
инцидента изобщо не е ходил за риба, а преди това било негово хоби.
Настоящата инстанция при преценката на показанията на този свидетел с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид факта, че е дъщеря на ищеца и е заинтересован от
изхода на делото, намира, че те касаят лично възприети от свидетеля факти, като
показанията са житейски логични, не се опровергават от останалите доказателства по делото
и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 260163/22.12.2020 г., постановено по гр. д. № 129/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Русе, е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно
обжалваният съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във
вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу
8
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска
отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да
обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна)
отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД – противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗД
„Бул Инс“ АД се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Установи се наличието на валидно застрахователно правоотношение между
собственика на автомобила и ответното дружество, макар ответникът да оспорва
валидността му, доколкото процесния автомобил е застрахован с друг собственик, а не
управлявалия го водач. Не се оспорва обаче, че водачът на същия е от кръга лица посочени в
разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 01.10.2019
г. ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която не е постигнато споразумение
(т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че на
13.04.2016 год., около 17.20 часа, в гр. Русе, И. С. Т. при управление на лек автомобил
„Форд“, модел „Фокус“, с рег. № Р 72** ВР, движейки се по еднопосочната ул. „Плиска“ не
9
възприел движещия се в средната лента за движение по същата ул. „Плиска“ велосипедист
ХР. ИВ. Р., като последния предприел маневра за преустройване в лявото платно за
движение от общо трите ленти за движение, в резултат на което последвал сблъсък между
автомобила и велосипеда и настъпило травматично увреждане на ХР. ИВ. Р., изразяващо се
в счупване на лакетната кост на лявата ръка и счупване на лъчевата кост на дясната ръка.
Тези фрактури са довели до трайно затруднение на движението на двете ръце на
пострадалия. Наред с това Р. получил и охлузвания и кръвонасядания в областта на лицето,
гръдния кош, седалището, двете колена, дясната подбедрица, лявата глезенна става и по
пръстите на краката. След ПТП-то, ХР. ИВ. Р. бил приет в МБАЛ „Русе“ АД (сега УМБАЛ
„Канев“ АД) – спешно отделение, където му били поставени гипсови шини. Констатирана в
последствие била и постравматична артроза на двете гривнени стави.
Настоящият съдебен не споделя изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не
е установил в процеса точният механизъм на пътното-транспортно произшествие,
респективно противоправното поведение на водача на лекия автомобил и пряката причинно-
следствена връзка между настъпилите за ищеца увреждания и противоправното поведение
на водача на лекия автомобил.
Механизмът на ПТП категорично се установява от заключението на съдебно-
автотехническа експертиза. Процесният автомобил „Форд Фокус“, с рег. № Р 72** ВР,
управляван от И. Т. се е движил в средната лента на ул. „Плиска", по посока Дунав мост със
скорост около 50 км/ч (по делото липсват обективни данни за точната скорост). По същото
време велосипед, управляван от Х.Р., се е движил в същата посока пред посочения лек
автомобил в средната лента. Р. е започнал да завива наляво, когато лекият автомобил е бил
на 15.7 м. от мястото на удара. Двете превозни средства са продължили да се движат по
описаните траектории. Възникнал е удар между предната част на автомобила и задната част
на велосипеда. Ударът е настъпил в левия край на средната лента, близо до бялата
разделителна линия между средната и лявата лента. Ако лекият автомобил е бил на около
15.7 м. от мястото на удара към момента, в който велосипедът е започнал да завива наляво,
водачът е имал възможност са спре автомобила преди мястото на сблъсъка, ако е управлявал
със скорост до 27.7 км/ч (ако лекият автомобил се е движил със скорост около 50 км/ч,
водачът му не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез
намаляване на скоростта или спиране, ако за начало на опасността за движението от
технически характер се приема моментът, в който велосипедистът е започнал да завива
наляво).
Противно на оплакванията на въззивната жалба, настоящата инстанция прима, че
заключението на вещото лице е основано освен на твърденията на ищеца, така и въз основа
на писмените доказателства – протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за оглед на
местопроизшествие, както е упоменато в него.
Налице е неправомерно поведение на водача на лекия автомобил.
10
Посредством заключението на приетата без оспорване съдебна- автотехническа
експертиза съдът достигна до извода, че настъпването на ПТП е в резултат от нарушение на
правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с
поведението на водача на процесния лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № Р 72** ВР.
Водачът на автомобила е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която му
повелява да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, разпоредбата на чл. 20,
ал. 2, изр. второ от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да намалят скоростта и във
всеки случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Последното от споменатите задължения не е обусловено от правомерността на поведението
на другите участници в движението - като източник на потенциалната опасност, т.е. щом е
могъл, водачът е бил длъжен да спре, за да избегне настъпването на ПТП. Виновният водач
И. Т. е управлявал в рамките на разрешената от закона и съобразена с конкретните пътни
условия скорост, но поради субективни неправомерни действия е нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да намалят скоростта и
във всеки случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В
конкретния случай, предприемането на аварийно спиране е било обективно възможно от
гледна точка на водача на автомобила – защото точно в тази насока са изводите на
съдебната авто-техническа експертиза, които съдът кредитира. Отделно ще бъде разгледан
въпросът, че поведението на другия участник в настъпването на ПТП – пострадалия
велосипедист – също е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Вследствие на ПТП водачът Т. по непредпазливост причинил на ищеца следните
увреждания: счупване на лява лакетна кост, счупване на дясна лъчева кост, охлузвания и
кръвонасядания на лицето, кръвонасядане на гръдния кош, кръвонасядания на седалищната
област двустранно, охлузвания на двете колена, кръвонасядане и охлузване на дясна
подбедрица, охлузвания на дясна глезенна става, кръвонасядания на първи пръсти на двата
крака. В последствие е констатирана и постравматична артроза на двете гривнени стави.
От изложеното се налага категоричния извод, че в случая са установени всички
елементи на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Настъпилите за ищеца и описани по-горе
неимуществени вреди се намират в причинно-следствена връзка с виновното противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“.
Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди трайната
съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-новата такава,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. 217/2011
г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на ВКС на РБ, II т. о.
и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при
съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове
11
връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответният
размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ХР. ИВ. Р. болки и страдания
вследствие на причиненото травматично увреждане, периодът за пълното възстановяване,
неговата възраст, причинените неудобства и дискомфорт, както при ежедневните му
потребности, така и при социални контакти, социално-икономическите условия в страната
към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и високият нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени
от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ – до 10 млн. лв. (арг. чл.
492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Настоящата инстанция намира, че с оглед естеството на претърпените от ХР. ИВ. Р.
неимуществени вреди, като се съобразят продължителността и интензитета на претърпените
от пострадалия болки и страдания, както и спецификата на възстановяване при двете
отделни травми на горните крайници (представляващи две средни телесни повреди), това че
се касае за човек в напреднала възраст, причинения дискомфорт от невъзможността да се
обслужва самостоятелно, негативни преживявания за бъдещото си, страх, стрес, психически
дискомфорт, настоящата инстанция намира, че следва да се определи обезщетение в размер
от 30 000 лв.
По повод въпроса за съпричиняването, като съобрази т. 7 от ППВС № 17/1963 г.,
както и Тълкувателно решение № 1/2014 по т.д. № 1/2014 на ОСТК на ВКС, настоящият
състав намира, че е налице принос от ХР. ИВ. Р. за настъпване на пътния инцидент.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
12
В конкретния случай пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Установява се по делото, че пострадалият е управлявал велосипеда си в средната
лента на пътното платно, в нарушение на чл. 80, т. 2 от ЗДвП, съгласно който водачът на
велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение. Ако се е движел възможно най-вдясно, траекториите на велосипеда и лекия
автомобил изобщо е нямало да се пресекат и ПТП нямаше да настъпи (обясненията на
вещото лице по САТЕ в съдебно заседание на 21.09.2020 г.).
Няма спор, и че ударът е настъпил в левия край на средната лента, близо до бялата
разделителна линия между средната и лявата лента.
Горното обосновава извода, че пострадалият велосипедист също е допуснал
нарушение на правилата за движение, довели до увеличение на благоприятстващи факти за
настъпването на ПТП, като се отчита фактът, че се е движил на значително по-голямо от
разумното и възможно разстояние от десния край на пътното платно. Това нарушение е
повлияло негативно за настъпване на ПТП и от възникване на удар при контакт (понеже
велосипедистът се е движил твърде изнесен в средната част на платното).
На практика, опасното поведение на велосипедиста е определено от факта, че се е
движил върху онази част от платното с местоположение, което е предписано за движение на
автомобил, вместо възможно най-близо до края на платното и така че да не създава
възможност за удар, ако бъде застигнат от автомобил. Настоящият състав на съда счита, че
всеки водач на МПС с практически умения на пътя добре би разбрал, че при застигане на
двуколесно ППС, за водача на лек автомобил се създава значително по-висок риск от удар,
тъй като двуколесните ППС са неустойчиви във вертикалната ос, с малки странични
габарити и високоманеврени (в ляво и в дясно). Фактът, че към момента на удара се е
намирал на място, несъответно на изискването на чл. 80, т. 2 от ЗДвП за движение на
велосипедист, обуславя изводът за принос.
При това, съдът споделя наведеният от ответника довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради нарушения на чл. 80 от ЗДвП,
защото придвижването на двуколесното ППС е било осъществено далече от дясната граница
на платното за движение.
Несъстоятелно е твърдението на процесуалния представител на ищеца, че причината
пострадалият да не се намира в дясната пътна лента е намерението му да предприеме
маневра „завой на ляво“ и да се насочи към левия тротоар, доколкото маневра „завой на
дясно“ при път с еднопосочно движение е недопустима (чл. ** от ЗДвП).
Неоснователно обаче е възражението за неизползване на светлоотрозителна жилетка.
Липсата на поставена светлоотразителна жилетка, с която велосипедистите следва да
13
се движат извън населените места, при намалена видимост и в тъмната половина на
денонощието, съгласно чл. 80, т. 1 от ЗДвП е нарушение на правилата за движение по
пътищата, но в конкретния случай по никакъв начин това обстоятелство не е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, доколкото ПТП е реализирано в светлата част от
денонощието и липса на данни за намалена видимост на водача на МПС (атмосферни
условия, препятствия на път или обстоятелства от друг характер, които да ограничават или
намаляват видимостта). Т.е. при тези данни велосипедистът не е имал задължение да ползва
такава (вж. чл. 80, т. 1 ЗДвП).
Недоказано е и твърдението, че ищецът в нарушение на чл. 94 от ЗЗ е нарушил
правила за лечение.
В случая, настоящият състав намира, че следва да се определи съпричиняване в
размер на 20 %, тъй като допуснатото от страна на ХР. ИВ. Р. нарушение на правилата за
движение в определена степен е допринесло до причиняване на констатираното увреждане.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от ХР. ИВ. Р. против ЗД
„Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер от 24
000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, който е приложим в случая, в застрахователното
обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност“ се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
ал. 3. В ал. 3 е предвидено, че лихвите за забава се заплащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност), като в този случай от
застрахователят се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. За разлика от
регламентацията по КЗ (отм.) при сега действащия КЗ не е налице законова възможност в
тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това, в който смисъл е и нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Също така
този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. чл. 496 от КЗ, тъй
като тази норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни
14
лихви върху дължимото обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена
забава. Лихвата не е обусловена от поведението на делинквента и нейният размер вече не е
част от застрахователната сума, посочена в чл. 429 от КЗ и не може да бъде ограничаван от
размера на последната. Тъй като в настоящия случай се търси обезщетение не от
делинквента, а от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, общото правило
по ЗЗД се дерогира от специалните норми на Кодекса за застраховането. Поради тази
причина застрахователят дължи законна лихва не от деня на деликта, а от по-ранната
измежду посочените в чл. 429, ал. 3 от КЗ дати. В случая отговорността на застрахователя за
лихвите за забава като част от дължимото застрахователно обезщетение се дължи от датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна. Отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Тоест, не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за
това.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенция и в настоящия случай видно от уведомление за
настъпила щета по застраховка „Гражданска отговорност“ ответното дружество е уведомено
за щетата на 01.10.2019 г., която дата съдът приема за дата на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя по смисъла на чл. 429, ал. 3, предл. последно от КЗ.
Предвид гореизложеното и съдът приема, че претенцията на Р. за заплащане на
законна лихва върху присъденото обезщетение би била основателна, считано от 01.10.2019
г. до окончателното изплащане.
В настоящия случай обаче законната лихва е претендирана от 20.02.2020 г. (дата на
предявяване на исковата молба) и от този момент следва да се присъди.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция ЗД „Бул
Инс“ АД, гр. София следва да заплати на адв. Д. Н. Й. от САК направените по делото
разноски пред двете инстанции в размер на 2 288 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, съобразно уважената част от иска.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция ХР. ИВ.
Р. от гр. Русе следва да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София направените по делото
разноски пред двете инстанции в размер на 280 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса върху
уважените искове пред двете инстанции, на основание 78, ал. 6 от ГПК в размер на 1 440 лв.
по сметка на Апелативен съд – Велико Търново.
15
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260163/22.12.2020 г., постановено по гр. д. № 129/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Русе, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, представлявано от С. С. П. и К. Д.
К. – изпълнителни директори, да заплати на ХР. ИВ. Р., ЕГН ********** от гр. Русе,
********* сумата от 24 000 (двадесет и четири хиляди) лв., представляващо
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътно-транспортно
произшествие на 13.04.2016 г. в гр. Русе с лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № Р 72** ВР,
управляван от И. Т., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.02.2020
г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 409 от КЗ, като отхвърля предявения иск до пълно
предявения размер от 30 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, представлявано от С. С. П. и К. Д.
К. – изпълнителни директори, да заплати на Д. Н. Й. от САК, с адрес: гр. София 1000,
**********, сумата в размер на 2 288 (две хиляди двеста осемдесет и осем) лв., разноски
пред двете инстанции, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ХР. ИВ. Р., ЕГН ********** от гр. Русе, ********* да заплати на ЗД „Бул
Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, бул. **********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори
сумата в размер на 280 (двеста и осемдесет) лв., разноски за двете инстанции, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, представлявано от С. С. П. и К. Д.
К. – изпълнителни директори, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – Велико Търново сумата от 1 440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лв.,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
16
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17