Решение по дело №1396/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 427
Дата: 27 юли 2020 г. (в сила от 17 август 2020 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20205510101396
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр. К., 27.07.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд-К., гражданска колегия, в публично заседание на 27.07.2020 г., в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 1396 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Т.Д.Ф., ЕГН ********** *** чрез адв. А.Т.,*** против И.Х.К. - Ф., ЕГН ********** ***,  с правно основание в чл. 49 СК.

В исковата молба ищецът сочи, че с ответницата сключили граждански брак на ****.2018 г. Нямали родени деца.

Твърди, че се запознал със съпругата си в Англия. След сключването на брака разбрали, че имали огромни различия в характерите си.

Сочи, че съпругата му останала да живее в Англия, а той се върнал в България.

Твърди, че и двамата стигнали до решение да се разведат, дори уточнили кои адвокати ще ползват за това.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между него и ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.

Сочи, че нямали семейно жилище, това в което живеели било под наем.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата.

Сочи, че не оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба.

Моли съда след прекратяването на брака да носи пред брачните си имена И.Х.К..

 

В открито съдебно заседание се яви лично ищецът заедно с процесуалния си представител, като заяви, че поддържа исковата претенция. От страна на ответницата се яви упълномощения й процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на ****.2018 г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № **** от ****.2018 г., на Община К./.

Ищецът е представил декларация, в която сочи, че за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г.  получавал около 2500,00 лева средно месечно брутно трудово възнаграждение.  

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че същите от половин година не живеят заедно.  Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо, съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и следва да бъде прекратен.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между Т.Д.Ф. и И.Х.К.-Ф., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото.

 

ОТНОСНО ВИНАТА:

Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като страните по  делото направиха искане чрез процесуалните си представители,  съдът  да не се произнася по този въпрос.

 

ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:

От брака си съпрузите нямат  родени деца,  поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

 

ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

С депозиране на исковата молба ищецът сочи, че по време на брака с ответницата нямали семейното жилище по смисъла на закона, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

 

                ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:

                В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.

В настоящото производство е налице волеизявление по пози въпрос от ответницата И.Х.К. - Ф.,   поради което същата ще носи пред брачното си  фамилното име след прекратяването на брака – К..

 

По разноските в производството:

На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40,00лв., платима от страните по равно по сметка на РС- К..

           

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

                

ПРЕКРАТЯВА сключения на ****.2018 г. в град К. граждански брак между Т.Д.Ф., ЕГН ********** *** и И.Х.К. - Ф., ЕГН ********** с адрес: ***  като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.

                   

ПОСТАНОВЯВА  след прекратяването на брака съпругата  да носи пред брачното си фамилно име – К..

 

ОСЪЖДА Т.Д.Ф., ЕГН ********** ***  да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.

 

ОСЪЖДА И.Х.К. - Ф., ЕГН ********** с адрес: ***   да заплати в полза на бюджета на  Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.

 

              Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: