РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 6293
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от П.М.П. против Г.Ф. ***, с която е предявен иск
с правно основание чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.
45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът П.М.П.
твърди, че на 18.06.2017 г. е управлявал мотоциклет „Хонда ПЦ 36“ по път ІІ -79
(с посока от гр. Бургас към гр. Средец), когато на км. 72+240, разминавайки се
с неустановен автомобил, превозващ неукрепен товар, част от него (голям капак)
се вдигнал и политнал към ищеца. Твърди, че в резултат на ПТП: травматичен шок,
съчетана травма на глава, гърди, крайници, контузио капитис, контузио торацис,
многофрагметно счупване на дясната подбедрица със значителна дислокация на
фрагментите, отрита рана на дясната подбедрица. Престоял в болница, претърпял
три операции (на 27.06; 04.07 и 18.10.2017 г.). За периода 16.08.2017 г. –
23.08.2017 г. провеждал рехабилитация. Твърди, че във връзка с лечението си
направил и разходи в размер на 1 698 лева, от които: 1 600 лв. (фактура №
**********/03.07.2017 г., ведно с касов бон) – покупка на интрамедуларен
тибиален пирон; 40 лв. (фактура № **********/17.10.2017 г., ведно с касов бон)
– първичен преглед и 58 лв. (фактура № **********/09.07.2017 г., ведно с касов
бон) – такса за болничен престой. Поддържа,
че е направил искане на 12.12.2017 г. до Г.Ф. за определяне на обезщетение, но
то било оставено без уважение. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение в размер на 45000 лева за неимуществени вреди, както и сумата от
1698 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тези суми от датата на отказа на Гаранционния фонд – 26.04.2018 г. до
окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Г.Ф. оспорва исковете по основание и размер. Сочи липса на
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Акцентира върху
липсата на каквито и да е доказателства на мястото на произшествието (следи от
спиране, огледни снимки и др.), който да потвърдят тезата. Оспорва съдържанието
на констативния протокол за ПТП. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От събраните по
делото писмени доказателства и приетата съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че на 18.06.2017 г. мотоциклет „Хонда ПЦ 36“ е пътувал по път ІІ-79
в посока Бургас към гр. Средец. По същото време в обратна посока се движел
неизвестен автомобил като на покрива му бил натоварен дървен диск с диаметър
1,61 м., привързан със сезал. В района на
километър ІІ-70 +200 в момента на разминаване на автомобила с
мотоциклета, дървеният диск паднал от покрива на автомобила от лявата страна,
при което дървеният диск се удря в дясната страна на мотоциклета, като уврежда
десния крак на водача на мотоциклета. В резултат на удара, мотоциклетът пада на
пътното платно, като оставя следи по асфалта. ПТП е настъпило в светлата част
на денонощието при добра видимост, като пътното платно е без неравности. Вещото
лице посочва, че ПТП е настъпило в резултат на недобре укрепен товар.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на претърпяната
злополука на 18.07.2017 г. ищецът е получил травматичен шок, многофрагментарно
счупване на костите на дясната подбедрица, разкъсно – контузна рана на дясната
подбедрица с размери 7 на 2 см., множество охлузвания на лактите и двете
подбедрици. Вещото лице посочва, че получените травматични увреждания са в
резултат на ПТП, описано от ищеца. Установява се, че пострадалият е получил
спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение в МБАЛ гр. Бургас,
където е постъпил в общо увредено състояние. Поради тежкото му общо състояние,
първоначално е настанен в реанимационното отделение на болницата. Раната на
подбедрицата е била обработена хирургично под локална анестезия и е обездвижена
с гипсова лонгета. Постаралият е поставен на постелен режим, а гипсираният
крайник в декливно положение (повдигнат на 45 градуса). След стабилизиране на
общото състояние, пострадалият е бил насочен на 20.06.2017 г. за оперативно
лечение в отделение по Ортопедия и травматология. На 27.06.2017 г. бил опериран
като била извършено открито наместване на счупените кости на подбедрицата и
стабилизиране на костните фрагменти с инрамедуларен заключващ пирон. Изписан е
на 09.07.2917 г. като лечението му е продължило амбулаторно. В периода от
16.08.2017 – 23.08.2017 г. П.П. е провел
физиолечение и рехабилитация. В периода от 17.10.2017 г. до 20.10.2017 г.
ищецът е приет отново за оперативно лечение в Отделение по Ортопедия и
травматология на МБАЛ гр. Бургас като на 18.10.2017 г. е отстранен оперативно
металния пирон от зарасналия голям пищял. Вещото лице дава заключение, че
счупените кости са зараснали за срок от 4 месеца, а с проведената рехабилитация
оздравителния период е приключил за срок от 5 месеца. Посочва, че наред с
болките след увреждането, в първите два месеца от лечението, ищецът е бил
принуден да се придвижва с помощта на патерици, като му е било забранено да
стъпва на увредения крак. След втория месец е започнал постепенно натоварване
на крака и в края на петия месец напълно го е натоварвал.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М.П.П. – баща на ищеца, за установяване
на неимуществените вреди. В показанията си свидетелят установява, че на
18.06.2017 г. П. му се обадил и му казал, че е пострадал при ПТП. За пръв път
го видял в Спешното отделение на носилка. Кракът му бил превързан. Бинтът бил
целият в кръв. Дрехите и обувките му били разкъсани. Бил доста изплашен. Личало
си, че има болки, заради което му поставили инжекция. Два дни бил в реанимация,
но не можели веднага да го оперират, тъй като резултатите не били добри. Раната
му била дълбока. Двете кости били счупени и от търкалянето по асфалта, раната
му била пълна с пясък и камъчета. Имало трески от дървената макара, която го
ударила. Лекарите се страхували да не се инфектира раната и затова в продължение
на 10 дни му правели превръзки и
промивали раната. Сложили му екстензия, за да му се наместят костите на крака.
През това време ищецът не можел да става от леглото. Свидетелят ходел всеки ден
в болницата, за да може със сестрата да го вдигат, понеже на задните части и на
лактите и по ръцете кожата му била свалена и за да могат да сменят превръзките.
След 10 – 12 дни започнали да се подобряват изследванията и го оперирали. Почистили и затворили раната.
Операцията била на 14 ден. След нея П. останал в болницата още 22-25 дни. След
като се прибрал в къщи бил на легло с две патерици и единствено ставал до
тоалетна на 2-3 метра. Патериците използвал близо два месеца. Ходели на
превръзки през 3 дни, което продължило около 1 месец, докато му махнат конците.
Това му се отразило доста зле, понеже не бил свикнал да седи на едно място.
Бабата на П. била постоянно с него, а когато приятелката му почивала и тя също
седяла при него. Идвали приятели да го виждат. Когато направил месец и половина
започнал да излиза навън по малко. След около година започнал работа отново.
Към настоящия момент имал белези на крака. Доста голяма част от крака му нямала
чувствителност, а коляното го наболява. Като седял повече време прав, кракът му
се подувал. Ходилото му не можело да се свива както другия крак. Провеждал
рехабилитация.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът е направил разходи за лечение в
общ размер на 1698 лева. Установява се от приетото заключение на съдебно –
медицинска експертиза, че направените разходи са във връзка с лечението, както
и че те не се поемат от НЗОК.
С молба вх. №
24-01-793/12.12.2017 г. П.М.П. е направил искане да му бъде определено и
платено обезщетение, но Писмо изх. № 24-01-739/26.04.2018 г. Г.Ф. е отказал
плащане на обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 557,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд изплаща на увредените лица обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано превозно средство. В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от
Кодекса за застраховането е предвидено, че увреденото лице може да предяви
претенцията си пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.
496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение.
Предявеният иск е допустим с
оглед обстоятелството, че по делото са представени доказателства, че Г.Ф. е бил
сезиран с искане за определяне и заплащане на обезщетение, но е постановен
отказ, който е съобщен на ищеца.
Основателността на предявения иск е поставена
в зависимост от това по делото да се установи настъпване на ПТП,
причинно-следствена връзка между деяние на неустановен водач на МПС,
причинените на ищцата вреди. С оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, ищцата е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ПТП е настъпило в резултат на виновно поведение на
водач на неустановен лек автомобил, както и причинната връзка с твърдените в
исковата молба увреждания. Въз основа на събраните по делото писмени и приетите
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза водят до единствения
възможен извод, че на посочената в исковата молба дата е настъпило ПТП по
описания начин. Независимо, че констативния протокол, съставен от служител в СДВР
не се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него
обстоятелства, свързани с механизма на ПТП, настоящият съдебен състав намира,
че механизмът за настъпилото ПТП е установен. Това е така, тъй като получените
от ищеца травматични увреждания, както и времето на настъпването им са
установени с представените по делото писмени доказателства – медицински
документи и които с оглед заключението
на съдебно-медицинската експертиза и съдебно-техническата експертиза могат да
бъдат получени по описания от ищеца начин, както и че се намират в пряка
причинна връзка с твърдяното произшествие. В този смисъл, и на база на всички
събрани по делото доказателства съдът приема за установено твърдяното от ищцата
събитие, както и вида на причинените травматични увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 5 месеца след ПТП, като е са били извършени и оперативни
интервенции. Следва да се вземе предвид и това, че ищецът е претърпял операция
за поставяне на метален имплант. При
определяне на размера на обезщетението съдът приема, че в периода на
възстановяване и раздвижване на увредения крайник, ищецът е имал нужда от помощ.
Преценката на размера на обезщетението следва да включва и икономически
показатели. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение
на неимуществените вреди е в размер на 45000 лева.
Предявеният иск за обезщетение на
имуществените вреди се явява основателн и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1867,92 лева,
представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 400 лева, платено от
бюджета на съда възнаграждение на вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество В. и Бачева сумата от 2317,13
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ с ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите Г.Ф., *** да заплати на П.М.П.,
ЕГН-**********,*** сумата от 45 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания в резултат на травматичен шок, многофрагментарно
счупване на костите на дясната подбедрица, разкъсно – контузна рана на дясната
подбедрица с размери 7 на 2 см., множество охлузвания на лактите и двете
подбедрици, както и сумата от 1698 лева – имуществени
вреди, причинени от неустановен водач на лек
автомобил при ПТП настъпило на 18.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 26.04.2018 г. до окончателното им плащане
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК Г.Ф., *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1867,92 лева, представляваща дължима държавна такса, както и сумата
от 400 лева, представляваща платено
от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата Г.Ф., *** да заплати на АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО В. И БАЧЕВА“, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление ***-13,
офис 5 сумата от 2317,13 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на материално
затруднено лице.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: