Решение по дело №31858/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1718
Дата: 31 януари 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20231110131858
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1718
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110131858 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

31.01.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №31858 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Правната квалификация на исковете е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I,
вр. чл.9, ал.1 от ЗПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
1
Образувано е по повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от ......, ЕИК
......., със седалище и адрес на управление гр......, представлявано от ......- управител, чрез
адв.Б. С. от АК- гр........, срещу А. Г. В., във връзка с указания по реда на чл. 415, ал. 1, т.1
ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по
отношение на ответника на следните суми: сума от 700 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит SO №....г., сключен по електронен път от разстояние, сума
от 23,10 лв., представляваща договорна лихва, за периода от 14.10.2021г. до 13.11.2021г. и
сума от 41,94 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 14.11.2021г. до
12.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването по пощата на
заявлението в съда- 13.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, като за
процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№32221/2022г. на СРС, 165 състав. Ищецът твърди, че на 14.10.2021г. между страните е
сключен от разстояние договор за потребителски кредит SO №....г. Твърди, че договорът е
сключен онлайн, като кредитополучателят го е подписал в профила си в платформата на
кредитодателя, въвеждайки със СМС персонален идентификационен шестцифрен код,
изпратен му от автоматичната система на ищеца, с който кредитополучателят потвърждавал
съгласието си за сключване на договора и имал силата на саморъчен подпис на основание
чл.13, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗЕДЕП. На ответника е бил отпуснат заем от 700 лв.,
предоставен на кредитополучателя чрез превод по личната му банкова сметка. Съобразно
условията на сключения договор кредитополучателят се е задължил да върне заема в срок
30 дни след получаването й, на 13.11.2021г. - на една погасителна вноска. Твърди, че
длъжникът се е задължил да заплати и договорна лихва в размер на 23,10 лв., съгласно
условията по сключения договор. С оглед на неизпълнението се дължала и мораторна лихва
в размер на 41,94 лв., за периода от 14.11.2021г. до 12.06.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като частично неоснователни. Твърди се, че ответникът е сключил договор за
кредит с ищеца за сумата от 700 лв., като е следвало да върне на кредитора в 30-дневен срок
сумата от 863,10 лв., в която била включена и начислената такса за експресно разглеждане
на кредита в размер на 140 лв. и възнаградителна лихва в размер на 23,10 лв. Твърди, че по
този начин кредитът се оскъпявал с 123,30 %. Поддържа, че процесният договор е
недействителен поради наличие на неравноправни клаузи. Оспорва посочените в договора
ГПР и ГЛП да отговарят на действителните им стойности. Твърди, че по отношение
действителността на процесния договор има постановено решение по гр.д. №27559/2022г.
по описа на СРС, 43 състав. Поддържа, че ГПР надхвърля максимално установения от
закона праг. Твърди, че услугата за бързо разглеждане на кредита не представлява
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. ЗПК, с оглед което таксата за нея е
следвало да бъде включена в размера н ГПР. Посочва, че същата представлява
допълнителна печалба за кредитора и е задължителна. Възразява срещу присъденото със
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК адвокатско възнаграждение, като прекомерно и
намира, че следва да бъде намалено.
С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване като безспорно между страните, че
на 14.10.2021г. между страните е сключен от разстояние договор за потребителски кредит
SO №....г., за сумата от 700 лв. срещу задължение за връщане в срок 30 дни след
получаването, на 13.11.2021 г. - при една погасителна вноска.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни, поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е препис на преводно нареждане, с което на 14.10.2021г.
ищецът е превел по банков път на ответника заемната сума от 700 лв. по процесния договор.
Служебно е изискано за послужване гр.д. №27559/2022г. по описа на СРС, ГО, 43
2
състав, по което е постановено Решение от 07.03.2023г., влязло в законна сила на
06.07.2023г., с което е отхвърлен иск по чл.422 от ГПК на кредитодателя ...... срещу отв. по
делото, за сумата от 28,65 лв., представляваща договорна лихва, по Договор за
потребителски кредит SO №.....г., за сумата от 1 500 лв., поради нищожност на дог. клауза за
лихва, поради накърняване на добрите нрави, при ГЛП от 37,87 %.
Съгласно прието заключение по ССч.Е по делото, параметрите на договора са:
главница от 700 лв., при срок на договора от 30 дни, договорна лихва от 23,10 лв., такса за
бързо разглеждане на кредита от 140 лв., с обща сума на връщане 863,10 лв., при ГПР от
283,49 % на годишна база или 23,30 %, за срока на договора, с включена такса за бързо
разглеждане. ГЛП се изчислява на 40,15 %, като са налице два варианта, с оглед таксата за
бързо разглеждане. В случай, че се добави към главницата ГЛП възлиза на 33,46 %. Ако се
добави към дог. Лихва, ГЛП възлиза на 283,49 %.
Правните изводи на съда са следните:
При иск за реално изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е
налице валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната
страна по него. При предоставен потребителски кредит в полза на кредитодателя след
изтичане срока действие на договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се
пораждат вземания срещу кредитополучателя за непогасените главница, възнаградителна
лихва, мораторна лихва, неустойки и такси, ако такива са уговорени в конкретен размер и
при настъпването на съответните правопораждащи предпоставки. Реалният елемент на
заемното правоотношение в случая се установява от приложеното по делото преводно
нареждане. С оглед на горното следва да се приеме, че заемната сума е предоставена от
кредитодателя на ответния кредитополучател и същата подлежи на връщане. Доказателства
за изпълнение не са ангажирани.
Съгласно приложимата редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по- висок
от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС №426/18.12.2014г. е в размер
на 10 %, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената
по кредита сума, което към 2021г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ
разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл.
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Видно е, че в процесния случай ГПР възлиза на 283,49 %,
като кредитът е предоставен за срок от 30 дни, платим на 1 погасителна вноска и на месечна
база ГПР възлиза на 23,30 %, която следва да се счита за релевантна, поради което не може
да се приложи разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК, съгласно която договорни клаузи,
надвишаващи определените по- горе размери се считат за нищожни. По делото не се
претендира заплащане на таксата за експресно разглежда не искането, като няма
доказателства да е платена от отв. кредитополучател, поради което не следва да се обсъжда
съответствието й с нормативната уредба. По отношение на противоречието на договорната
лихва с добрите нрави следва да се посочи, че добрите нрави са границата, след която
договореното е неприемливо от гледна точка на моралните ценности на обществото. За да
има накърняване на добрите нрави следва да има такава неравностойност между
престациите по сделката, че практически да е сведена до липса на престация. Видно в
случая е, че ответникът е изтеглил кредити от ищеца по ел. път на 11.10.2021г. и на
14.10.2021г. и да се приеме, че договорната лихва е противна на добрите нрави е
3
неприемливо.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., нищожна
е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, освен при индивидуално уговаряне на договорни клаузи.
Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в
нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна неравноправност,
водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата и задълженията и
сключване на уговорка във вреда на потребителя. Не се претендира по делото заплащане на
допълнителни такси по кредита, поради което не следва да се обсъжда това възражение.
Следва да се уважи и искът за заплащане на мораторна лихва, за периода на забавата от
дена, следващ падежа до датата на съдебното сезиране, на осн. чл.162 от ГПК.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в полза на ищеца в размер общо за двете производства на 100 лв., представляваща
заплатените по двете производства държавни такси. Адвокатски хонорар за двете
производства не следва да се присъжда, доколкото не може да се кредитират представените
два договора за правна помощ и съдействие, които не са по бланките за съотв. адв. колегия.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. Г. В., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ......- Управител, съществува вземане за следните суми: сума от 700
/седемстотин/ лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит SO №....г.,
сключен по електронен път от разстояние, сума от 23,10 /двадесет и три лева и десет
стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за периода: 14.10.2021г.- 13.11.2021г., сума
от 41,94 /четиридесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 14.11.2021г.- 12.06.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаването по пощата на заявлението в съда- 13.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №32221/2022г. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА А. Г. В., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
......, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ......-
Управител, сума в размер общо на 100 /сто/ лв., представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.


Районен съдия:



4



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5