Решение по дело №23/2021 на Военен съд - София

Номер на акта:	1
Дата:	1 юни 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия:	Подполк.Лидия Петрова Евлогиева

Дело:	20216100200023
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. София , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в публично заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
Административно наказателно дело № 20216100200023 по описа за 2021
година
Днес, 1 юни 2021 година, в град София, Съдебна палата, етаж 4, зала № 18, в
открито съдебно заседание, Софийския военен съд в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полковник Лидия ЕВЛОГИЕВА

при секретар Й. Начева и с участието на полк. Е. Владимиров –прокурор
при ВОП - София, разгледа АНД № 23/2021 година по описа на Софийски
военен съд, докладвано от председателя и образувано по Постановление за
1

освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание от 15.01.2021г. срещу обвиняемия капитан Я. Х. М. - „ххх, за
извършено престъпление по чл. 216, ал.4 вр. ал. 1от НК.
Поради изложеното и на основание чл. 378, ал.4, т.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия капитан Я. Х. М. - „ххх, роден на ххх, с
постоянен адрес град ххх, българин, български гражданин, с висше
образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 04.11.2019 година около 10.15 часа, в град София, в района на бул.
„Цариградско шосе“ № 111, унищожил противозаконно чужда движима вещ
на стойност 1270.50 лева без ДДС (1524,60 лева с ДДС) – плъзгаща се входна
врата за автомобили към двора на сградата на Военно общежитие „5-ти
километър“ към локалното платно на бул. „Цариградско шосе“, собственост
на Министерство на отбраната, като чрез блъскане и натиск ръчно отворил
вратата, която се управлява само автоматично посредством чип, навътре,
вместо настрани, за да влезе с автомобила си в двора, с което причинил
повреди по вратата и зъбната лента, служеща за движението й и счупил два
броя стопери, вследствие на което вратата останала в отворено положение и
била негодна да се използва по предназначение или ремонт, като случаят е
маловажен, поради което и на основание чл. 216, ал.4, вр. ал. 1 от НК във вр.
чл. 78а, ал.1 НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му
НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийския военен съд.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА обвиняемия ДА ЗАПЛАТИ
съдебно-деловодните разноски по делото ОБЩО в размер на 416.00 лв.
2

(четиристотин и шестнадесет лева), а именно 50.00 (петдесет) лева в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски военен съд и 366.00
(триста шестдесет и шест) лева в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВОП – София.
На основание чл. 111 от ПАС във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните
такси УКАЗВА на обвиняемия, че има възможност в 7-дневен срок да
заплати доброволно сумите, като в противен случай ще дължи и държавна
такса от 5.00 (пет) лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Решението подлежи на жалба и протест

в 15-дневен срок пред Военно-апелативния съд.

Съдия при Военен съд – София: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 1 от 01.юни 2021 г. по АНД № 23/2021г. по
описа на Софийския военен съд

Производството е по реда на Част V, Глава ХХVІІІ от Наказателно-
процесуалния кодекс.
Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът прие за
установено следното:
Обвиняемият капитан Я. Х. М. заема длъжността „младши експерт 1-ва
степен в сектор „Управление, експлоатация и поддръжка на стационарната
комуникационна мрежа“ във ххх. Роден е на ххх. По настоящем живее в град
ххх, но е с постоянен адрес по документи за самоличност в град ххх.
Българин е. Притежава българско гражданство. Има завършено висше
образование. Не е женен и не е осъждан. ЕГН **********
Обвиняемият капитан Я. Х. М. е постъпил на кадрова военна служба и
е назначен в Българската армия на 1.06.2008 г. Познава и прилага добре
нормативните документи регламентиращи функционалните му задължения.
Проявявал се като съвестен, стриктен и дисциплиниран военнослужещ.
Етичен в отношенията си с колегите. Честен и учтив при общуване с
началниците си. Физически здрав и психически устойчив. Награждаван е пет
пъти за високи постижения в службата. Наказване шест пъти за неизпълнение
на задълженията по военна служба, за нарушение на чл. 242, т.1 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България и за нарушение на
пропускателния режим.
С постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание от 15.01.2021г. на
прокурор от Военно-окръжна прокуратура - София, обвиняемият капитан Я.
Х. М. е предадена на съд, за извършено престъпление по чл. 216, ал.4, вр. ал.1
от НК. Изготвеното постановление, при възприетата в него фактическа
обстановка се поддържа от представителя на прокуратурата. В хода по
същество прокурорът изтъква доводи, че фактическата обстановка е доказана
по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства и пледира
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание „глоба” в минимален размер предвиден
в материалния закон.
Обвиняемият капитан Я.М. не оспорва изложената фактическа
обстановка. Не се признава за виновен. Сочи, че е възстановил напълно
сумата в бюджета на Министерство на отбраната. Изразява искрено
съжаление и моли да бъде оправдан. Защитникът му излага съображения за
приложението на чл. 9, ал.2 от НПК, както и доводи за това, че деянието е
случайно по смисъла на чл.15 от НК. Аргументира становище, че няма
1

извършено престъпление, алтернативно, че престъплението е
несъставомерно. Сочи, че няма умисъл от субективна страна, а формата на
вина е непредпазливост. По същество моли съда обвиняемия кап. М. да бъде
оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 216, ал.4, вр.
ал.1 от НК.
Съдът като прецени обясненията на обвиняемия, приложените по
делото писмени доказателства прочетени и приобщени към доказателствения
материал по чл. 387, ал.2 НПК, експертното заключение и доводите на
страните, разгледа делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението и установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съгласно Договор за наем № ххх сключен между Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно почивно дело“ – Министерство на отбраната и
въоръжените сили и в изпълнение на Заповед № ххх обвиняемият капитан Я.
Х. М. бил настанен като наемател във военно общежитие „ххх.
През 2019 г. била изградена ограда около района на общежитието, което
било наложено от необходимостта за защита от множество кражби от леките
автомобили на военнослужещите и цивилните лица, които живеели в
общежитието и били паркирани на паркинга пред него. Оградата се състояла
от три врати, от които две били предназначени за автомобили,
представляващи плъзгаща се входна врата за автомобили към двора на
сградата на военно общежитие ххх към локалното платно на бул. „ххх“ и
друга - към бул. „ххх“. Плъзгащата входна врата за автомобили била с
автоматизирано отваряне, което се задействало с чип. Към 04.11.2019 г.
чипове не били раздадени на военнослужещите и цивилни служители, които
живеели в общежитието и ползвали паркинга, тъй като до окончателното
приключване на монтажа на плъзгащата се врата, същата е били оставено в
отворено положение, за да могат да я ползват и да имат достъп до паркинга
пред общежитието.
На 04 ноември 2019 г. било организирано преместване на движими вещи
от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно“ -
Министерство на отбраната (ИА „ВК и ВПД“ - МО) до складовите
помещения в сградата на общежитието. В изпълнение на поставената задача,
на място отишли служители на ИА „ВК и ВПД“ – МО свидетелите по делото
И.К. и И.П. – главни експерти в отдел „Управление на държавната
собственост“ в ИА „ВК и ВПД“ – МО. Като част от организацията по
преместване на вещите свидетелката цв.сл. С.Б. – „главен специалист“ в
сектор „Общежития“ в отдел „Жилищен фонд“, Дирекция „УСЖФ“ в ИА „ВК
и ВПД“ – МО, а също така и материално отговорно лице и управител на
Военно общежитие „ххх“ затворила плъзгащата се врата, за да бъде
осигурено маневрирането на товарния автомобил с вещите. По същото време,
2

за влизане и излизане на останалите леки автомобили, които паркирали на
паркинга пред общежитието, бил осигурен достъп от другата входна врата за
леки автомобили откъм бул. „ххх“.
Около 10.15 часа на този ден, обвиняемият кап. М. управлявал личният
си автомобил. Пристигнал пред плъзгаща врата за преминаване на
автомобили, намираща се откъм локалното платно на бул. „ххх“ и видял, че
същата е затворена. Тъй като врата била автоматична, тя не можела да се
отвори ръчно, а само посредством чип, с какъвто обвиняемият М. не
разполагал. Въпреки това, той решил да влезе през тази врата и чрез употреба
на физическа сила отворил принудително вратата навътре, с което причинил
повреди както по самата врата, така и по зъбната лента, служеща за
плъзгащото й движение и счупил 2 (два) броя стопери. Вратата се огънала от
принудителния натиск навътре и част от нея излязла извън релсата.
След като принудително, с физическа сила, отворил вратата навътре
обвиняемият се качил в лекия си автомобил и преминал с него през
образувалия се отвор към паркинга на общежитието. Действията му били
забелязани от свидетеля – очевидец по делото В. С. С., който работил като
„техник“ във фирма „Изокофорт“ ЕООД и по същото време бил технически
ръководител на обекта – военно общежитие „ххх“, където дружеството
извършвало ремонтни дейности. Той веднага уведомил за случващото се
свидетелите Б., К. и П., които се намирали пред входа на общежитието.
Свидетелката Б. видяла, че обвиняемият М., се качва в автомобила си.
Незабавно се отправила към него и го попитала: „Какво направи?“. Той й
отговорил: „Как какво – влязох си! Ти какво очакваш, я погледни колко
задръстване има да чакам! Отворих си и влязох!“ Тогава свидетелката Б. го
приканила да отиде с нея до вратата и заедно да я видят. На мястото отишли и
свидетелите К. и П.. Те видели следи от отваряне на плъзгащата се врата чрез
огъване навътре и плъзгане по асфалта, следствие на което били останали
следи от надраскване по асфалта. Установили още, че въпреки, че врата
следва да се движи единствено по релси настрани чрез плъзгане, били
счупени и крайните ограничители за движение на вратата вляво и в дясно
(стопери), моторът на врата бил със спукан капак и се виждали паднали
счупени части до него. Също така била изкривена долната част на основната
греда навътре, както и зъбната лента, посредством която се осъществява
движението на вратата от моторизирания механизъм.
Свидетелят К. попитал обвиняемият кап. М., защо е направил това,
вместо да заобиколи и да влезе през другия портал, който е отворен за
свободно преминаване на автомобили, а той му отговорил, че го е мързяло да
заобикаля заради задръстването. За инцидента свидетеля К. сигнализирал
дежурния офицер на Регионална служба „Военна полиция“. Пристигналите на
място служителите на РС „ВП“ – София извършили проверка, за
резултатите от които съставили констативен протокол.
3

Свидетелите К. и Б. извършили проверка на място дали врата се движи,
като за целта върнали излязлата част от плъзгащата се врата отново на
релсата, но тя не можела да се движи по целия път на релсата, а имала
ограничено действие и оставала в полуотворено положение. Моторът
работел, но механизмът не можел да води вратата и да я затвори и отвори
докрай, поради което и оставили врата в отворено положение.
Тъй като за оградата и вратите имало 5-годишна гаранция, свидетелят К.
се свързал с Дружеството – изпълнител на договора за оградата и вратите –
„Химремонтстрой“ АД, които му казали, че за да се запази гаранцията на
целия обект, ремонтните дейности трябвало да се извършат от Дружеството
за сметка на ИА „ВК и ВПД“ – София, защото гаранцията не покрива
неправомерни действия от трети лица. По - късно, при извършения оглед от
представители на дружеството – изпълнител на обекта, било установено, че
вратата не може да се поправи, а е необходимо да се подмени изцяло. В
продължение на няколко месеца врата останала в отворено положение.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно –
икономическа експертиза, размерът на причинената щета към дата на
деянието е на стойност 1270.00 лв. без ДДС или по пазарни цени за
населението 1524.60 лева с ДДС.
На 09.12.2020 година обвиняемият Я. Х. М. заплатил с платежно
нареждане по банков път чрез „Банка ДСК“ АД сумата от 1524.60 лв. в полза
на ИА „Военни клубове и военно почивно дело“ – МО, като е посочено, че
основание за плащането е щета.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за БЕЗСПОРНО
УСТАНОВЕНА по отношение на всички обстоятелства, включени в предмета
на доказване в рамките на постановлението за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание и необходими за
законосъобразното решаване на делото - извършване на инкриминираното
деяние и неговото авторство, с изискуемата се конкретика по време и място,
хронология на събитията и механизъм на осъществяване, със съответното
субективно отражение на тези обективни дадености в съзнанието на
обвиняемия Я. Х. М., тъй като се подкрепя изцяло от събраните по делото
доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по предвидения
процесуален ред. Установената фактическа обстановка се доказва от
обясненията на обвиняемия кап. М. (сега уволнен), дадени в съдебното
заседание по делото проведено на 09.02.2021 г., разпита на експерта ст.н.с. д-
р икон. П. И. А., проведен в съдебното заседание по делото на 25.03.2021 г.,
свидетелските показания на свидетеля по делото на ст.л-т А А. С., свидетеля
И.Н. К., прочетения протокол за разпит на свидетеля И.Н. К. от досъдебното
производство по реда на чл. 281, ал.1, т.2, вр. ал.5 НПК, свидетеля И. Х. П.
прочетения протокол за разпит на свидетеля И. Х. П. от досъдебното
производство по реда на чл. 281, ал.1, т.2, вр. ал.5 НПК, свидетеля С. Й. Б. и
4

прочетените свидетелски показания от протокола за разпит от 06.03.2021 г. на
свидетеля В. С. С., приложени на л. 97 от досъдебното производство, по реда
на чл. 387, ал.2 вр. чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.4, пр.1 от НПК, и приложените
писмени доказателства, прочетени на основание чл. 378, ал.2 във вр. чл. 283
от НПК.
След обсъждане обясненията на обвиняемия кап. Я. Х. М. съдът взе
предвид, че те са едновременно доказателствено средство и средство за
защита. При преценка на тяхната достоверност, отчете двояката им функция,
произтичаща от статута им на основно доказателствено средство, но и на
средство на защита, необвързано със задължение за изясняване на
обективната истина, а предоставено на лицето, привлечено към наказателна
отговорност за упражняване по неговото усмотрение. Съдът внимателно
анализира обясненията на обвиняемия кап. М. и ги съпостави с останалите
писмени и гласни доказателства с оглед оценка на достоверността им и
намери, че същите се подкрепят от останалите доказателствени източници на
релевантните за делото факти. Съдът кредитира обясненията му, за това, че
на инкриминираната дата 04.11.2019 г. се е намирал на местопроизшествието
след като се е прибирал от 24 - часово дежурство с управлявания от него
автомобил. Добросъвестно обвиняемият излага последователно и логично
фактологията на събитията като не отрича, че е имал затруднения да избута
врата по релсата, след което започнал да бута врата настрани, но тъй като бил
изморен не забелязал, че вратата опира на мотора и точно при това бутане
настрани е изкривил вратата. Обясненията на обвиняемия М., дадени в
съдебното заседание, проведено на 09.02.2021 г. съдът прие за правдиви, тъй
като по делото са приложени достатъчен обем доказателствени източници, от
които се установява, че на инкриминираната дата е унищожил
противозаконно чужда движима вещ, която не може да бъде използвана по
предназначение. Същевременно, с обясненията си обвиняемият цели да
оправдае поведението си, като насочи вината за случилото се на липсата на
обозначителна табела, нераздадени предварително чипове и/или
дистанционни управления за отваряне и затваряне на вратата и т.н. В тази
част те се опровергават от доказателствената съвкупност, поради което и не
се кредитират от съда.
Съдът дава вяра изцяло на показания на разпитаните устно и
непосредствено пред съда свидетели ст.л-т А А. С., свидетеля И.Н. К., И. Х.
П., свидетелката С. Й. Б., прочетените протоколи за разпит на свидетелите
И.Н. К. и И. Х. П. от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.1, т.2,
вр. ал.5 НПК и прочетения протокол за разпит от 06.03.2020 г. на свидетеля
очевидец В. С. С. от досъдебното производство по делото по реда на чл. 281,
5 във вр. ар.1, т.4, пр.1 от НПК. Техните показания са единни,
непротиворечиви и взаимно свързани, още повече, че по делото не се
съдържат данни, които да поставят по съмнение заявеното от тях. Сами по
себе си, видно от протоколите на проведените съдебните заседания по делото,
5

те са логични, подробни и изчерпателни. Свидетелите дават точна картина на
фактическата обстановка и извършеното престъпление от обвиняемия кап. М.,
поради което съдът прие, че същите кореспондират както помежду си така и с
останалите писмените доказателства по делото, поради което съдът ги
кредитира и им дава вяра.
По делото, в хода на досъдебното производство е изготвено експертно
заключение за извършена съдебно - икономическа експертиза, а в хода на
съдебното следствие по делото, е разпитано вещото лице ст. н.с. д.р. икон. П.
И. А.. От експертизата се установява, че размерите на плъзгащата врата по са
с дължина 6,05 метра и височина 1,40 метра, като на около 1,40 метра е
налице деформация на вратата навътре към общежитието. На 3 метра от
вратата били паднали и счупени 2 (два) броя стопери, всеки с по 10 (десет)
броя винтове. В констативно-съобразителната част на експертното
заключение е посочено, че по поискан оглед за ремонт на плъзгащата се врата
от изпълнителя на изградената ограда „Химремонтстрой“ АД е заявена
позиция, че плъзгащата врата не може да бъде ремонтирана, а следва да се
замени с нова, като са посочили цена за доставката и монтаж. Видно от
заключението на експерта, в резултат на извършената цялостна проверка и
анализ, към 04.11.2019 г. инкриминираната вещ – портална плъзгаща входна
врата за автомобили за паркинга на Военно общежитие „ххх“, размерът на
причинената щета е на стойност 1270,50 лв. без ДДС или по пазарни цени за
населението 1524,60 лв. с ДДС. За пълнота експертът е посочил, че
минималната работна заплата за страната за 2019г. е била 560 лева, съгласно
Постановление на МС № 320/20.12.2018 г., като сумата от 1270,50 лв. (хиляда
двеста и седемдесет лева и петдесет стотинки) без ДДС се равнява на 2,27
минимални работни заплата за страната, а сумата от 1524,60 лв.(хиляда
петстотин двадесет и четири лева и шестдесет стотинки) с ДДС се равнява на
2,72 минимални работни заплати. Разпитан в хода на съдебното следствие по
делото експертът заявява категорично, че счупените 2 (два) броя стопери и 10
(десет) броя винтове са от процесната врата и те са взаимосвързани помежду
си, за да може вратата да работи по предназначение и да бъде изправна.
Според вещото лице всяка механична повреда уврежда устройството на
вратата и тя не можи да работи по предназначение, поради което и сочи
категорична констатация, че вратата е увредена толкова, че е невъзможно да
се отремонтира, а следва да бъде заменена с нова. Съдът дава вяра на
експертното заключение, тъй като същото е изготвено в съответствие със
специалните знания, компетентност и опит, който притежава вещото лице,
безпристрастно е и обективно, без да се опровергава.
Установената от съда фактическа обстановка се доказва от всички
останали гласни и писмени доказателства, както и от приложените писмени
доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, след като
6

прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на досъдебното
производство по делото доказателства, на основание чл. 387, ал.2 от НПК и
проведеното съдебно следствие по делото и намери, че от обективна и
субективна страна обвиняемия кап. А.Х. М. е извършил престъплението по
чл. 216, ал.4, вр. ал.1 от НК.
Престъплението по чл.216 НК е престъпление против собствеността.
От обективна страна, изпълнителното деяние, изразяващо се
в унищожаване на чужда движима вещ е реализирано от обвиняемия кап.
Я.М.. Преценката на събраните доказателства мотивира съда да приеме за
безспорно установено от обективна страна, че по несъмнен начин на
04.11.2019 година около 10.15 часа, в град София, в района на бул. „ххх“ ххх
обвиняемият Я. Х. М. е унищожил противозаконно чужда движима вещ на
стойност 1270.50 лева без ДДС или 1524,60 лева с ДДС – плъзгаща се входна
врата за автомобили към двора на сградата на Военно общежитие „ххх“ към
локалното платно на бул. „ххх“, собственост на Министерство на отбраната,
като чрез блъскане и натиск ръчно е отворил вратата, която се управлява
единствено автоматично, чрез използване на чип, навътре, вместо настрани,
за да влезе с автомобила си в двора на общежитието, с което причинил
повреди по вратата и зъбната лента, служеща за движението й и счупил два
броя стопери, вследствие на което вратата останала в отворено положение и
била негодна да се използва по предназначение или ремонт, като случаят е
маловажен.
Съдът прие, че деянието, предмет на настоящето дело представлява
маловажен случай, доколкото същото е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените престъпления от същия вид и може да
се подведе под хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК. Този извод съдът прави с
оглед не високата степен на обществена опасност на деянията от този вид.
Изхождайки от посоченото и следвайки логиката на тълкуване на закона,
дадена с ППВС № 6/71 г., съдът счита, че за да се прецени дали е налице
маловажен случай, следва да се отчете не само стойността на вредите, но и
всички обстоятелства, които характеризират деянието. В конкретния случай
стойността на причинената щета и възстановяването й мотивират съда да
приеме, че извършеното от обвиняемия деяние представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
противозаконно унищожаване и повреждане на чужди движими вещи, поради
което случаят се явява маловажен.
Безспорно по делото се доказа и авторството на деянието, както и че
извършителят обвиняемият Я. Х. М. е действал виновно. Предмет на
престъплението по чл. 216, ал.4, вр. ал.1 от НК могат да бъдат всякакви
чужди, непринадлежащи на дееца вещи – както движими, така и недвижими
вещи. Унищожаването на вещ е качествено изменение в субстанцията или
структурата на вещта, което я прави окончателно негодна за бъдещо
7

използване по първоначалното и предназначение. В конкретния случай, по
делото безспорно се доказа, че плъзгаща се входна врата за автомобили е
собственост на ИА „ВК и ВПД“ – Министерство на отбраната. Формата на
изпълнителното деяние е унищожаване, тъй като унищожаването на вещта е
такова, че тя е станала безвъзвратно и изцяло негодна за използване по
нейното нормално предназначение. При унищожаването негодността винаги е
такава, че вещта губи окончателно и напълно своето нормално
предназначение и в този случай няма значение дали останалият материал
може да се използва като суровина или като резервни части след
унищожаването.
Обвиняемият М. и защитата му в хода на съдебното производство по
делото навеждат доводи, че деянието му е било продиктувано от това, че той
не е бил уведомен предварително, че вратата ще бъде затворена, както и че не
е била поставена информационна табела или бележка за това, но това се явява
ирелевантно за случая. Категорично доказано по делото е, че следствие на
противоправното му поведението са причинени щети на ИА „ВК и ВПД“ –
Министерство на отбраната.
От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и
от обективираните действия на обвиняемия се налага извода, че от
субективна страна, престъплението е извършено виновно при пряк умисъл на
вината. Обвиняемият кап. М. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е и искал настъпването на обществено опасните
последици. Деянието е извършено от него виновно при форма на вината –
пряк умисъл, разбирал е и общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Съзнавал е, че като блъскал и натискал с ръка чрез
упражняване на сила вратата, която може да бъде отворена единствено с чип
(дистанционно управление) като я огънал навътре и я извадил от релсата,
съответно ги унищожава, и е искал настъпването на този резултат.
По тези съображения съдът намери за неоснователно възражението на
защитата, относно формата на вина, която според него би следвало да е
непредпазливост, тъй като обвиняемият не е знаел как се отключва вратата и
не му е бил предоставен чип за отваряне.
Вярно е, че престъплението по чл. 216, ал. 4 вр. ал.1 НК може да бъде
извършено както умишлено, така и по непредпазливост. В конкретния случай
съдът прие, че формата на вина е умисъл по чл. 11, ал.2 от НК, тъй като при
непредпазлива форма на вина обаче случаят не трябва да бъде маловажен, т.е.
вредата не трябва да бъде под три минимални работни заплати по време на
засягането на вещта. Според чл.11 ал.4 от НК, непредпазливите деяния са
наказуеми само в предвидените от закона случаи, а хипотезата на чл.216 ал.6
изключва маловажния случай.
8

Съдът намери за неоснователно и възражението за защитата, че
обвиняемият кап. М. е причинил вредата по непредпазливост по повод и
изпълнение на служебни задължения, тъй като се е връщал с автомобила си от
денонощно дежурство, поради което било налице непозволено увреждане,
извършено в рамките на около час преди и след приключване на служебното
му дежурство, то това била по повод изпълнение на служебните задължения
на военнослужещия. Съдът намери този довод за несъстоятелен, тъй като
съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Законово лимитирано е правото на
ощетеното лице, което в конкретния случай е собственикът на вратата –
Министерство на отбраната, от едно деяние да претендира заплащане на
обезщетение по реда предвиден в ГПК, тъй като съгласно чл. 376, ал.3 и ал.4
от НПК, в производството по чл. 78а от НК не се допуска граждански иск и
не участва частен обвинител, т.е. ощетеното лице е лишено от възможност
да участва като страна в производството. Съдът не приема и довода на
защитата, че обвиняемият капитан М. е извършил деянието по повод и
изпълнение на служебните му задължения, защото качеството на
военнослужещо лице по смисъла на чл. 396, ал.1, т.1 от НПК определя
подсъдността на разглеждане на делата, а длъжностното качество на
обвиняемия не е елемент от състава на престъплението по чл. 216 от НК.
Възражението на защитата относно малозначителност на деянието и
приложение на чл.9, ал.2 от НК, съдът също остави без уважение, като
неоснователно. Нормата на чл. 9, ал.2 от НК изключва обществената опасност
на деянието като основно качество на престъплението, което макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпно
посегателство, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Не би могло да се
приеме, че извършеното от обвиняемия престъпление по своята
малозначителност не е обществено опасно. Вярно е, че обвиняемият кап. М. е
заплатил на собственика МО унищожената плъзгаща се врата и така е
възстановил причинените от него вреди. Следва да се отчете и неговото
поведение и при провеждането на вратата, тъй като следствие на
противоправните му действия, тя не може да се използва и към момента по
предназначение. В тази насока са от значение характерът на обекта на
посегателство и степента в която той може да бъде засегнат, както и тежестта
на конкретното деяние, възможните и настъпили вредни последици,
личността на извършителя и неговите особени качества. Съдът намира, че с
оглед степента на обществена опасност на деянията по чл. 216 от НК при
конкретната обществено-икономическа и социална обстановка, поради факта,
че този вид престъпления са насочени срещу собствеността и с оглед
постигане не само индивидуалната, но и генерална превенция на наказанието,
поправянето и превъзпитанието, не е допустимо приложението на чл. 9, ал.2
от НК. Тежестта на престъпното деяние, последиците от него и отзвука в
9

обществото, включително и сред структурите на Българската армия не сочи
на малозначителност на деянието или на явно незначителна обществена
опасност на същото.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че спрямо обвиняемият
М. следва да се приложи разпоредбата на чл. 14, ал.1 от НК, тъй като същия
не е знаел фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, поради което бил изключен умисълът. При описаната и
приета по-горе фактическа обстановка за съда се налага извод, че в случая не
са налице предпоставките на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 от НК.
Според разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК фактическата грешка представлява
незнание на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението и изключва умисъла относно това престъпление. Следва да се
има предвид, че преди всичко става въпрос за незнание на фактически
обстоятелства, т.е когато в съзнанието на дееца отсъства представа относно
тяхното реално съществуване. Тези факти съществуват, но не намират
никакво отражение в съзнанието на дееца. Познанието на всички факти от
конкретната действителност, визирани в състава на
съответното престъпление, е необходимо за предвиждане
на общественоопасните последици или за осъзнаване
на общественоопасния характер на деянието. Поради това настоящият
съдебен състав счита, че извинително би било само това незнание, което
пречи на дееца да формира интелектуалния момент на вината, каквото в
настоящия случай липса и когато погрешната представа на обвиняемия не е
пречка за формиране на интелектуалния момент на вината, то не може да
става дума за извинителна грешка.
Съдът намира за неоснователно и възражението за приложение на чл. 15,
ал.1 от НК Съдът не споделя твърденията на защитата, че деянието
представлява „случайно деяние“ по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.15
от НК. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно посочената
разпоредба не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен
или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
В конкретния случай, обвиняемия М. е бил длъжен да предвиди, че отваряйки
вратата ръчно след употреба на физическа сила ще я извади от релсата, ще
наруши конструктивно вратата като я огъне недопустимо по начин, който ще
я приведе в състояние негодно да изпълнява първоначалната си функция, а
именно да осъществява функция по релсово придвижване на подвижна врата
за леки автомобили. В обясненията си пред съда, дадени в съдебното
заседание по делото проведено на 09.02.2021 г. обвиняемият кап. М. заявява
следното „…След като имах затруднение да избутам вратата по релсата,
наистина започнах да бутам вратата настрани, но понеже бях изморен, след
наряд и други фактори, не забелязах, че врата опира в мотора и точно при
това бутане настрани, тогава съм изкривил вратата. След като видях и
осъзнах, че вратата опира в мотора се отказах от това си действие….“ Съдът
10

счита, че така установената последователност на неправомерни действия от
обвиняемия, не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй
като същия е обмислил предварително и непосредствено какви действия да
предприеме и начина по който да отвори вратата. Непознаване на действието
на механизма за плъзгане на вратата по релсата, не изключва виновното му
поведение. Безспорно по делото се установи, че обвиняемия М. е
преустановил действията си едва след като е осъзнал, че врата опира в
мотора, т.е това сочи еднозначно на извода, че е обвиняемият е бил длъжен и
е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради
което възражението на защитата е неоснователни и не следва да бъде
уважавано.
Причина и мотив за извършване на престъплението се коренят в
пониженото ниво на емоционално-волеви задръжки у обвиняемия М. и в
ниската му правна култура.
Съдът прецени, че са налице предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Обвиняемият е извършил умишлено
престъпление, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода до
шест месеца или глоба от сто до триста лева. Не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от
НК. Причинените с деянието имуществени вреди са възстановени.Не са
налице пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
За да индивидуализира административното наказание, съдът съобрази
следното:
Обществената опасност на деянието е ниска.
Ниска е и обществената опасност на обвиняемия.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази
изключително доброто процесуално поведение на обвиняемия за разкриване
на обективната истина на съдебното производство, изразеното искрено
съжаление за извършеното, много добрите характеристични данни за
личността му и доброволното възстановяване на причинените с деянието
имуществени вреди.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.
Преценката на изложените по-горе обстоятелства мотивира съда да
определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
С оглед изложеното съдът прие, че за постигане на целите на
административното наказание е достатъчно на обвиняемия да бъде наложена
11

глоба в минималния предвиден в закона размер. Ето защо и на основание чл.
78а, ал.1 НК съдът го освободи от наказателна отговорност и на основание чл.
78а, ал.1 НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийския военен съд.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди обвиняемия ДА ЗАПЛАТИ
съдебно-деловодните разноски по делото общо в размер на 416.00 лв.
(четиристотин и шестнадесет лева), а именно 50.00 (петдесет) лева в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски военен съд и 366.00
(триста шестдесет и шест) лева в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Военно-окръжна прокуратура – София.
На основание чл. 111 от ПАС във вр. чл. 11 от Тарифа за държавните
такси съдът указа на обвиняемия, че има възможност в 7-дневен срок да
заплати доброволно сумите, като в противен случай ще дължи и държавна
такса от 5.00 (пет) лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист
административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийския военен съд.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

24.06.2021 г.
гр. София ПРЕДСЕДАТЕЛ:

12

Съобщи за изтекли лични данни