М О Т И В И от 13.10.2017 г. по НОХД № 20/2017 г. на Районен съд – А.
Съдебното производство е образувано по
обвинителен акт на РП-А., с
който е повдигнато
обвинение на:
А.К.А.: роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, български гражданин, средно образование, пенсионер, женен,
освобождаван от наказателна отговорност, ЕГН **********, за това, че: на
18.11.2016 г., държал в работилницата си /за ремонт и преглед на огнестрелни
оръжия/, както и в дома си в гр. А., на ул. „***”, на приземен и първи жилищен
етаж, огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие, а именно:
- 1 бр. огнестрелно оръжие –
пистолет, марка „Маузер”, кал. 6.3 5 мм, немско заводско производство, модел
1914 г. с фабричен номер 322254, с надписи и номера по затворния блок и цевта
на оръжието, от ляво „322254 WAFFEN FABRIK
MAUZER A-G OBERNDORF A.N.” и отдясно „Mauzer – 6.35”,
огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ (обвинението
в тази част е изменено от прокурора по чл.287, ал.1 от НПК в съдебно заседание
от 18.09.2017 г.);
- 388 бр. патрони ал. 22/5.6
мм/, от които 338
бр.марка „Уинчестер”, американско поризводство и 50 бр. Марка „Ремингтон” – САЩ
(обвинението в тази част е уточнено от прокурора в съдебно заседание от 29.09.2017 г.
след констатиране на техническа грешка);
- 10 бр. патрони кал. 7.62х39
/Калашников/ ловен вариант, българско производство на завод „10”, партида 2006
г.;
- 9 бр. патрони кал. 7.62х39
/Калашников/, българско производство на завод „10”, партида 1965 г. и 1976 г.;
- 4 бр. патрони кал. 7.62х54
/Съветски с пръстен/, предназначени за стрелба с пушки „Мосин Нагант”,
„Драгунов”, картечници „Максим”, „Калашников”, българско производство на завод
„10”, партида 1981 г., 1973 г. 1990 г.;
- 3 бр. патрони кал.
5.45х39.5, предназначени за стрелба с АК 74, АК 74S,
RPK 74 – лека картечница,
българско производство на завод „10”, партида 1989 г. и 1991 г.;
- 2 бр. патрони кал. 5.56х45,
предназначени за стрелба с пушки и автомати с подходящ патронник, произведени в
Австрия и САЩ;
- 1 бр. патрон кал. 12.7х70, с
обозначение „500 Jeffery”,
произведен в Германия през 1920 г.;
- 1 бр. патрон кал. 12.7х99,
предназначен за еднокалибрени картечници, произведен от фирма „SL”;
- 1 бр. патрон кал. 45 AUTO /11.43х23 мм/, предназначен за пистолети „Смит
Уелс”, „Стар” и др., произведен от фирма „Салиер и беллот”, Чешка република;
- 1 бр. патрон кал. 10.4 мм,
италианско производство, предначен за стрелба с италиански армейски револвери;
- 1 бр. револверен патрон с
размер 45 мм с надпис „Монтенегрин”, предназначен за стрелба с австро-унгарския
револвер „Гасер” мод. 1880 г., известен с името „Черногорски”;
- 1 бр. патрон кал. 5.45х18,
без обозначение на производител, предназначен за стрелба с пистолет „ПМС”;
- 1 бр. патрон кал. „38 SPESIAL” 9.4х29.4 мм, произведен от фирма „Салиер и
Беллот”, Чешка република;
- 14 бр. патрони кал. 8х50P,
българско производство на „Военна Фабрика”, две партиди от 1930 г.,
предназначени за стрелба с винтовски „Манлихер” – 1986/1990 г. и 1995 г., както
и с огнестрелни оръжия с подходящ калибър и патронник;
- 3 бр. патрони кал. 6.5х54
/Манлихер-Каркано/;
- 30 бр. патрони М-31, кал.
8х56Р, немско производство на различни производители, партида 1938 г. И 1939
г., предназначени за стрелба с винтовски „Манлихер” – 33М и М35, както и с
огнестрелни оръжия с подходящ калибър и патронник;
- 1
бр. халостен патрон кал. 7.65 мм, италианско производство на фирма „Джулио
Фиоччи Леки”
- 6
бр. пълнители за огнестрелно оръжие, с вместимост пет патрона, предназначени за
поместване на патрони от типа на представените, кал. 8х50Р или патрони М-31,
кал. 8х56Р, предназначени са за винтовки „Манлихер” – 1986/1990 г. И 1995 г.,
стрелящи с патрони кал. 8х50Р, както и за винтовки „Манлихер” 33М и М35,
стрелящи с патрони кал. 8х50Р, както и за винтовки „Манлихер” 33М и М35,
стрелящи с патрони кал. 8х56Р.
ОБЩО 471
бр. /четиристотин седемдесет и
един броя/ патрони представляващи боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ годни по
предназначението си, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл.339 ал.1 от НК.
РП-А. приема, че обвинението е доказано от обективна и
субективна страна, в която връзка са събрани всички относими доказателства,
поради което пледира за налагане на справедливо наказание на подсъдимия, което
следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК с приложението на чл.66
от НК.
Подсъдимият и неговият защитник се явяват в съдебно заседание, като в производството по
чл.371, т.1 от НПК /т.е. без провеждане на разпит на свидетелите, за които са
дали съгласие и съответно съдът го е одобрил с протоколно определение/ пледират за оправдателна присъда, изтъквайки
подробни аргументи. Поддържат, че подсъдимият е бил оръжеен майстор и е
разполагал с разрешение за ремонт за огнестрелно оръжие. Отхвърлят обвинението
с твърдения за недоказаност от обективна и субектива страна.
В съдебно заседание подсъдимият дава обяснения. Прави
искане съдебното следствие да премине по реда на гл.27 НПК, при хипотезата на
чл.371, т.1 от НПК, като дава съгласие да не се разпитват свидетелите, а само
вещите лица.
Защитникът на подсъдимия прави искане за провеждане
на съкратено съдебно следствие по правилата на чл.371, т.1 НПК със съгласие да
не се разпитват свидетелите, а само вещите лица. Пледира за оправдателна
присъда поради недоказаност на обвинението.
С оглед искането на подсъдимия и защитника съдът
прецени, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК, а подсъдимият дава съгласие да не се разпитват
свидетелите. На основание чл.372, ал.3 от НПК съдът одобри съгласието да не се
разпитват свидетелите по досъдебното производство, след като прецени, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК.
Тъй като даденото от подсъдимия и
защитника и съответно одобрено от съда съгласие касае само свидетелите от
досъдебното производство, то в хода на съдебното следствие е проведен разпит на
вещото лице С.Т.С. от досъдебното производство, който потвърждава констатациите
си по изготвеното от него заключение на досъдебното производство, обективирано
в протокол № 104 от 23.11.2016 г., депозиран на л.43-46 от ДП. Потвърждава също
така извода си, даден в протокол № 105 от 28.11.2016 г., че не е в негова
компетентност като експерт от БНТЛ да отговори на допълнително постановените
задачи с постановление на разследващия полицай от 24.11.2016 г. (л.51-52
от ДП). С оглед
на това в съдебно
заседание е назначена допълнителна експертиза, възложена на НИК-МВР гр. С.сектор „Трасология и Балистика“,
по която е изготвено и съответно прието експертно заключение по протокол за
извършена експертиза №
17/БАЛ-128 на експерти от сектор „Трасология
и Балистика“, ЦЕКИ към
НИК-МВР – гр. С.. Това заключение е прочетено по реда на чл.282, ал.3 от НПК – не е проведен разпит на вещите
лица, тъй като вещите лица не са се явили и страните са били съгласни с това, в
която връзка е дадено изрично съгласие от страните, отразено в протокола в
съдебно заседание от 18.09.2017 г.
С обвинителния акт обвинението е било повдигнато за „1 бр. огнестрелно
оръжие – пистолет, марка „Маузер”, кал. 6.3 5 мм, немско заводско производство,
модел 1914 г. с фабричен номер 322254, с надписи и номера по затворния блок и
цевта на оръжието, от ляво „322254 WAFFEN FABRIK MAUZER A-G
OBERNDORF A.N.”
и отдясно „Mauzer – 6.35”,
огнестрелно оръжие по смисъла на
ЗОБВВПИ, негодно по предназначение“. С оглед
констатациите на експерти от сектор „Трасология
и Балистика“, ЦЕКИ към
НИК-МВР – гр. С.на основание чл.287, ал.1 от НПК от прокурора е направено изменение на обвинението относно
обстоятелствената част на същото, като новото обвинение е относно „1 бр. огнестрелно оръжие –
пистолет, марка „Маузер”, кал. 6.3 5 мм, немско заводско производство, модел
1914 г. с фабричен номер 322254, с надписи и номера по затворния блок и цевта
на оръжието, от ляво „322254 WAFFEN FABRIK MAUZER A-G
OBERNDORF A.N.”
и отдясно „Mauzer – 6.35”,
огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ“.
Обвинението е допуснато и прието от съда с изрично определение в съдебно
заседание от 18.09.2017 г.
В диспозитива на
обвинителния акт е вписано „388 бр. патрони ал. 22/5.6 мм/, от които 336 бр.марка „Уинчестер”, американско производство
и 50 бр. Марка „Ремингтон” – САЩ“, като съдът е констатирал неяснотата в
съдебно заседание от 29.09.2017 г. Прокурорът е посочил, че е допусната
техническа грешка, като обвинението касае „388 бр. патрони ал. 22/5.6 мм/, от
които 338 бр.марка „Уинчестер”,
американско производство и 50 бр. Марка „Ремингтон” – САЩ“. При изрично
съгласие от подсъдимия и защитника съдът е приел направеното уточнение от
прокурора с изрично определение в съдебно заседание от 29.09.2017 г.
Съдът,
след като обсъди събраните по ДП писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди становищата и доводите на страните, намери за доказана
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.К.А. с ЕГН ********** е роден на *** ***.
Постоянният му адрес е гр. А., ул. *** № 3, вх. 1, ап. 2. Той е български
гражданин, със средно образование, пенсионер, женен. Видно от справката за
съдимост А. е осъждан по НОХД № 321/1970 г. на РС-А., за което е настъпила
реабилитация по право и по НОХД № 107/1983 г. на РС-А., за което е амнистиран
по чл.1, ал.1, т.1 от ЗА, т.е. по отношение на тези осъждания последиците са
заличени. През 2016 г. по НЧХД № 211/2015 г. на РС-А. е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК за извършено престъпление от частен характер.
Подсъдимият живее на посочения адрес, като се
занимава с ремонт на огнестрелни оръжия. За целта стопанисва работилница, която
се намира на приземния етаж на имота, в който живее. На 18.11.2016 г. след
получена оперативна информация при условията на неотложност служители на МВР
извършили претърсване и изземване в жилището и работилницата на подсъдимия, за
което бил съставен протокол за претърсване и изземване, одобрен с определение №
995 от 18.11.2016 г. по ЧНД № 576/2016 г. на РС-А.. При извършеното претърсване
и изземване са иззети вещите, предмет на престъплението, вменено на подсъдимия.
В работилницата, находяща се в приземния етаж, са намерени две торби (бяла и
синя), които съдържали общо 36 броя патрони с различен калибър и форма - ВД №
А4164, а на стелаж до входа на работилницата били открити общо 388 броя патрони
– ВД № А4165, от които 338 броя патрони калибър 22 LR в картонена
кутия с надпис на нея „WICHESTER“ и в прозрачна полиетиленова торбичка 50 броя
патрони от същия калибър, но с надпис на гилзата „REM“. Намерени в
работилницата в чекмеджето на работния плот са също разглобен пистолет с надпис
„МАUSER“ и
прозрачна полиетиленова торбичка с 10 броя патрони с калибър 7.62 х 39 - ВД №
А4166. В жилището в чекмедже в секцията в хола са открити в торбичка 37 броя
патрони от различен калибър, форма и размер – ВД № А4167.
В хода на досъдебното производство е назначена
балистична експертиза, възложена на вещото лице С.Т.С., за изготвянето на която
са предоставени веществените доказателства. В заключението на вещото лице,
обективирано в протокол № 104 от 23.11.2016 г., депозиран на л.43-46 от ДП, иззетите
вещи са описани със следните характеристики: 1 брой огнестрелно
оръжие – пистолет, марка „Маузер”, кал. 6.3 5 мм, немско заводско производство,
модел 1914 г. с фабричен номер 322254, с надписи и номера по затворния блок и
цевта на оръжието, от ляво „322254 WAFFEN FABRIK MAUZER A-G
OBERNDORF A.N.”
и отдясно „Mauzer – 6.35”,
общо 471 броя патрони, от които 388 бр. патрони ал. 22/5.6
мм/, от които 338 бр.марка „Уинчестер”,
американско поризводство и 50 бр. Марка „Ремингтон” – САЩ; 10 бр. патрони кал.
7.62х39 /Калашников/ ловен вариант, българско производство на завод „10”,
партида 2006 г.; 9
бр. патрони кал. 7.62х39 /Калашников/, българско производство на завод „10”,
партида 1965 г. и 1976 г.; 4 бр. патрони кал. 7.62х54
/Съветски с пръстен/, предназначени за стрелба с пушки „Мосин Нагант”,
„Драгунов”, картечници „Максим”, „Калашников”, българско производство на завод
„10”, партида 1981 г., 1973 г. 1990 г.; 3 бр. патрони кал. 5.45х39.5,
предназначени за стрелба с АК 74, АК 74S, RPK 74
– лека картечница, българско производство на завод „10”, партида 1989 г. и 1991
г.; 2
бр. патрони кал. 5.56х45, предназначени за стрелба с пушки и автомати с
подходящ патронник, произведени в Австрия и САЩ; 1 бр. патрон кал.
12.7х70, с обозначение „500 Jeffery”, произведен в
Германия през 1920 г.; 1
бр. патрон кал. 12.7х99, предназначен за еднокалибрени картечници, произведен
от фирма „SL”; 1 бр. патрон кал. 45 AUTO /11.43х23
мм/, предназначен за пистолети „Смит Уелс”, „Стар” и др., произведен от фирма
„Салиер и беллот”, Чешка република; 1 бр. патрон кал. 10.4 мм, италианско
производство, предначен за стрелба с италиански армейски револвери; 1 бр. револверен
патрон с размер 45 мм с надпис „Монтенегрин”, предназначен за стрелба с
австро-унгарския револвер „Гасер” мод. 1880 г., известен с името „Черногорски”; 1 бр. патрон кал.
5.45х18, без обозначение на производител, предназначен за стрелба с пистолет
„ПМС”; 1
бр. патрон кал. „38 SPESIAL” 9.4х29.4 мм, произведен от
фирма „Салиер и Беллот”, Чешка република; 14 бр. патрони кал. 8х50P,
българско производство на „Военна Фабрика”, две партиди от 1930 г.,
предназначени за стрелба с винтовски „Манлихер” – 1986/1990 г. и 1995 г., както
и с огнестрелни оръжия с подходящ калибър и патронник; 3 бр. патрони кал.
6.5х54 /Манлихер-Каркано/; 30 бр. патрони М-31, кал.
8х56Р, немско производство на различни производители, партида 1938 г. И 1939
г., предназначени за стрелба с винтовски „Манлихер” – 33М и М35, както и с
огнестрелни оръжия с подходящ калибър и патронник; 1 бр. халостен патрон кал.
7.65 мм, италианско производство на фирма „Джулио Фиоччи Леки”, както и 6 бр.
пълнители за огнестрелно оръжие, с вместимост пет патрона, предназначени за поместване
на патрони от типа на представените, кал. 8х50Р или патрони М-31, кал. 8х56Р,
предназначени са за винтовки „Манлихер” – 1986/1990 г. И 1995 г., стрелящи с
патрони кал. 8х50Р, както и за винтовки „Манлихер” 33М и М35, стрелящи с
патрони кал. 8х50Р, както и за винтовки „Манлихер” 33М и М35, стрелящи с
патрони кал. 8х56Р.
От заключението на
вещото лице С., обективирано в протокол № 104 от 21.11.2016 г. на л.43-46 от
ДП, се установява, че представеният за изследване пистолет е Маузер, кал. 6, 35
мм, немско заводско производство, модел 1914 г., с фабричен номер 322254, като
същият представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. След извършения
оглед вещото лице е установило в заключението си, че пистолетът е без ударник,
липсва и застопоряващ щифт, който се заключва в предния край на оръжието под
цевта, поради което в представения си за изследване вид му липсват части без
които е невъзможно да произведе изстрел и съответно е негодно по
предназначение. Представените общо 471 броя патрони според заключението представляват
боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ. Посочено е също така в заключението, че
боеприпасите са годни по предназначение, в която връзка е проведена
експериментална стрелба с огнестрелни оръжия с подходящ калибър и патронник,
както и на установка за тестване на боеприпаси „ДЖОСЕР“. За целта е взета
представителна проба от 100 броя патрони от общо представените 471 броя
патрони, като тестването на боеприпасите е преминало без усложнения и засечки и
съответно те са унищожени.
В съдебно заседание
вещото лице С. потвърждава изводите си в заключението от досъдебното
производство, обективирано в протокол № 104 от 21.11.2016 г. на л.43-46 от ДП, включително
направената от него констатация, обективирана в протокол № 105 от 28.11.2016 г.
на л.52 от ДП, че не е в неговата
компетентност на експерт от БНТЛ да отговори на допълнителните задачи,
поставени на досъдебното производство от разследващия полицай с постановление от
24.11.2016 г. на л.51 от ДП, а именно: дали това оръжие е трайно негодно, дали
всички негови основни части са в състояние на постоянна нефункционалност,
възможно ли е да бъдат отстранени, подменени или модифицирани части на оръжието
по начин, по който би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в
употреба, необходим ли е някакъв ремонт или доработка на изделието, за да стане
годно по предназначение.
С оглед установяване
на обективната истина по делото, тъй като назначената допълнителната експертиза
е останала неизпълнена на досъдебното производство, съдът е допуснал
допълнителна експертиза със задачите от досъдебното производство, която с оглед
сложността на предмета е възложена на НИК-МВР гр. С., сектор „Трасология и
Балистика“. От експертното
заключение по протокол за извършена
експертиза № 17/БАЛ-128 на експерти от сектор
„Трасология и Балистика“,
ЦЕКИ към НИК-МВР – гр. С., се установява, че в състоянието, в което е представен пистолета, предмет
на обвинението, е технически неизправен и негоден да произведе изстрел поради
липсващи детайли. Експертите са посочили, че липсват детайли – ударник с бойна
пружина, направляващото стебло на възвратната пружина, щифта за заключване на
цевта, ключалката за пълнителя, разделителното лостче, пружината на спусковата
тяга, като при набавяне на липсващите детайли, фабрични или саморъчно
изработени такива и сглобяването им в пистолета, същият може да бъде приведен в
състояние да произведе изстрел. Останалите налични основни детайли на пистолета
могат да бъдат сглобени и да взаимодействат помежду си, т.е. не са приведени в
състояние на постоянна нефункционалност и трайна негодност. Нещо повече,
пистолетът не е обезопасен и по начина, регламентиран в Наредба № Iз-1031 от 15 април 2011 г. за
реда за обезопасяване от нежелателен достъп и сработване по предназначение на
огнестрелни оръжия за културни цели и колекциониране.
Не са събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство доказателства подсъдимият да е имал надлежно разрешение
за придобиването и държането на иззетото оръжие и боеприпаси.
Горната фактическа обстановка се установява от протоколите за разпит на
свидетелите на досъдебното производство Н.М., И.Б. и С.М.,***, за които е
дадено и съответно одобрено съгласие да не се разпитват в хода на съдебното
следствие, протокол за претърсване и изземване от 18.11.2016 г., одобрен с
определение № 995 от 18.11.2016 г. по ЧНД № 576/2016 г. на РС-А.,
заключения по балистичните експертизи – извършената на досъдебното
производство, обективирана в протокол № 104 от 21.11.2016 г. на л.43-46 от ДП
и протокол № 105 от 28.11.2016 г. на л.52 от ДП и
извършената в хода на съдебното следствие, обективирана в протокол за извършена
експертиза № 17/БАЛ-128 на експерти от сектор
„Трасология и Балистика“,
ЦЕКИ към НИК-МВР – гр. С., справка за съдимост. Показанията на свидетелите са последователни, не си
противоречат и взаимно се допълват, като изцяло кореспондират с останалите
доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, приобщени по
делото, както следва: изготвените от експерта в БНТЛ С.Т.С. протокол № 104 от
21.11.2016 г. на л.43-46 от ДП и протокол № 105 от 28.11.2016 г. на л.52 от ДП и изготвеното в хода на съдебното следствие, обективирано в протокол за извършена
експертиза № 17/БАЛ-128 на експерти от сектор
„Трасология и Балистика“,
ЦЕКИ към НИК-МВР – гр. С.. В констативната част на заключенията
вещите лица са описали ползваните от тях методи на изследване, чрез които са достигнали до направените изводи, като съдът няма основание да не възприеме
констатациите на вещите лица. Нещо повече, съдът не констатира противоречие
между заключенията, като констатациите на експертите се допълват и са в
логическа последователност едни с други, като кореспондират с останалия събран
по делото доказателствен материал, поради което съдът изгражда изводите си въз
основа на тях.
При така
установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка
съдът прие, че подсъдимият А.А. е осъществил състава
на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, тъй като към 18.11.2016 г. А. не
е притежавал надлежно разрешение за държане на огнестрелно оръжие 1 брой огнестрелно
оръжие – пистолет, марка „Маузер”, кал. 6.3 5 мм, немско заводско производство,
модел 1914 г. с фабричен номер 322254, с надписи и номера по затворния блок и
цевта на оръжието, от ляво „322254 WAFFEN FABRIK MAUZER A-G
OBERNDORF A.N.”
и отдясно „Mauzer – 6.35”,
и на боеприпаси - общо 470 броя патрони, от които 388 бр. патрони ал.
22/5.6 мм/, от които 338 бр.марка „Уинчестер”,
американско поризводство и 50 бр. Марка „Ремингтон” – САЩ; 10 бр. патрони кал.
7.62х39 /Калашников/ ловен вариант, българско производство на завод „10”,
партида 2006 г.; 9
бр. патрони кал. 7.62х39 /Калашников/, българско производство на завод „10”,
партида 1965 г. и 1976 г.; 4 бр. патрони кал. 7.62х54
/Съветски с пръстен/, предназначени за стрелба с пушки „Мосин Нагант”,
„Драгунов”, картечници „Максим”, „Калашников”, българско производство на завод
„10”, партида 1981 г., 1973 г. 1990 г.; 3 бр. патрони кал. 5.45х39.5,
предназначени за стрелба с АК 74, АК 74S, RPK 74
– лека картечница, българско производство на завод „10”, партида 1989 г. и 1991
г.; 2
бр. патрони кал. 5.56х45, предназначени за стрелба с пушки и автомати с
подходящ патронник, произведени в Австрия и САЩ; 1 бр. патрон кал.
12.7х70, с обозначение „500 Jeffery”, произведен в
Германия през 1920 г.; 1
бр. патрон кал. 12.7х99, предназначен за еднокалибрени картечници, произведен
от фирма „SL”; 1 бр. патрон кал. 45 AUTO /11.43х23
мм/, предназначен за пистолети „Смит Уелс”, „Стар” и др., произведен от фирма
„Салиер и беллот”, Чешка република; 1 бр. патрон кал. 10.4 мм, италианско
производство, предначен за стрелба с италиански армейски револвери; 1 бр. револверен
патрон с размер 45 мм с надпис „Монтенегрин”, предназначен за стрелба с
австро-унгарския револвер „Гасер” мод. 1880 г., известен с името „Черногорски”; 1 бр. патрон кал.
5.45х18, без обозначение на производител, предназначен за стрелба с пистолет
„ПМС”; 1
бр. патрон кал. „38 SPESIAL” 9.4х29.4 мм, произведен от
фирма „Салиер и Беллот”, Чешка република; 14 бр. патрони кал. 8х50P,
българско производство на „Военна Фабрика”, две партиди от 1930 г.,
предназначени за стрелба с винтовски „Манлихер” – 1986/1990 г. и 1995 г., както
и с огнестрелни оръжия с подходящ калибър и патронник; 3 бр. патрони кал.
6.5х54 /Манлихер-Каркано/; 30 бр. патрони М-31, кал.
8х56Р, немско производство на различни производители, партида 1938 г. и 1939
г., предназначени за стрелба с винтовски „Манлихер” – 33М и М35 .
С оглед на горното съдът намира, че
подсъдимият А. е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен, тъй
като изпълнителното деяние съгласно чл.339, ал.1
от НК, се изразява в няколко форми
– придобиване по какъвто и да
е начин; държане или предаване другиму на огнестрелно
оръжие или боеприпаси, без да има за
това надлежно разрешение. За съставомерността е достатъчна
само една от посочените изпълнителни
форми. В
конкретния случай спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение за държане на
огнестрелно оръжие и държане на боеприпаси. Съставомерно по чл.339, ал.1 от НК „държане” ще е налице винаги, когато за огнестрелното
оръжие и боеприпасите няма надлежно разрешение, и оръжието и боеприпасите обективно се намират във фактическа власт на дееца
без оглед на продължителността - часове, дни или
повече. Фактът на държането на посочените, поставени под специален
контрол вещи, е достатъчен и за съставомерността му е без значение начина
на възникване на държането.
В случая е безспорно, че иззетите от дома и работилницата на подсъдимия А.
вещи, описани по-горе, са се намирали в негова фактическа власт, поради което съдът
счита, че от обективна страна бе доказано такова държане, по
смисъла, който е заложил законодателят, за да е налице състава на
престъплението по чл.339, ал.1 от НК - към 18.11.2016 г. подсъдимият А. не е
притежавал надлежно разрешение за държане на огнестрелно оръжие - 1 брой огнестрелно
оръжие – пистолет, марка „Маузер”, кал. 6.35 мм, немско заводско производство,
модел 1914 г. с фабричен номер 322254, с надписи и номера по затворния блок и
цевта на оръжието, от ляво „322254 WAFFEN FABRIK MAUZER A-G
OBERNDORF A.N.”
и отдясно „Mauzer – 6.35”,
и на боеприпаси - общо 470 броя патрони, от които 388 бр. патрони ал.
22/5.6 мм/, от които 338 бр.марка „Уинчестер”,
американско поризводство и 50 бр. Марка „Ремингтон” – САЩ; 10 бр. патрони кал.
7.62х39 /Калашников/ ловен вариант, българско производство на завод „10”,
партида 2006 г.; 9
бр. патрони кал. 7.62х39 /Калашников/, българско производство на завод „10”,
партида 1965 г. и 1976 г.; 4 бр. патрони кал. 7.62х54
/Съветски с пръстен/, предназначени за стрелба с пушки „Мосин Нагант”,
„Драгунов”, картечници „Максим”, „Калашников”, българско производство на завод
„10”, партида 1981 г., 1973 г. 1990 г.; 3 бр. патрони кал. 5.45х39.5,
предназначени за стрелба с АК 74, АК 74S, RPK 74
– лека картечница, българско производство на завод „10”, партида 1989 г. и 1991
г.; 2
бр. патрони кал. 5.56х45, предназначени за стрелба с пушки и автомати с
подходящ патронник, произведени в Австрия и САЩ; 1 бр. патрон кал.
12.7х70, с обозначение „500 Jeffery”, произведен в
Германия през 1920 г.; 1
бр. патрон кал. 12.7х99, предназначен за еднокалибрени картечници, произведен
от фирма „SL”; 1 бр. патрон кал. 45 AUTO /11.43х23
мм/, предназначен за пистолети „Смит Уелс”, „Стар” и др., произведен от фирма
„Салиер и беллот”, Чешка република; 1 бр. патрон кал. 10.4 мм, италианско
производство, предначен за стрелба с италиански армейски револвери; 1 бр. револверен
патрон с размер 45 мм с надпис „Монтенегрин”, предназначен за стрелба с
австро-унгарския револвер „Гасер” мод. 1880 г., известен с името „Черногорски”; 1 бр. патрон кал.
5.45х18, без обозначение на производител, предназначен за стрелба с пистолет
„ПМС”; 1
бр. патрон кал. „38 SPESIAL” 9.4х29.4 мм, произведен от
фирма „Салиер и Беллот”, Чешка република; 14 бр. патрони кал. 8х50P,
българско производство на „Военна Фабрика”, две партиди от 1930 г.,
предназначени за стрелба с винтовски „Манлихер” – 1986/1990 г. и 1995 г., както
и с огнестрелни оръжия с подходящ калибър и патронник; 3 бр. патрони кал.
6.5х54 /Манлихер-Каркано/; 30 бр. патрони М-31, кал.
8х56Р, немско производство на различни производители, партида 1938 г. И 1939
г., предназначени за стрелба с винтовски „Манлихер” – 33М и М35. В тази връзка съдът намира за нужно да
отбележи, че намирането у някого на огнестрелно оръжие и боеприпаси, за които
няма надлежно разрешение, поначало е достатъчно, за да възникне наказателна
отговорност за „държане“ на това оръжие и боеприпаси по смисъла на чл. 339, ал.
1 от НК. Заедно с това фактическата власт върху вещите сама по себе си
обективира в достатъчна степен и умисъла на дееца, стига разбира се, да не са
налице други обстоятелства, които да го изключват - каквото би било например
доказаното незнание у подсъдимия, че оръжието и боеприпасите се намират в дома
му. (В този смисъл са и Решение № 632 от 4.VI.1996 г. по н. д. № 514/95 г., I
н. о., и Решение № 26 от 3.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 633/2008 г., III н. о.,
НК), каквито възражения подсъдимият не е изложил.
Не се възприема възражението на защитата, че
деянието е несъставомерно по чл.339, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият имал надлежно
разрешение, в която връзка са представени писмени доказателства – издадените на
името на подсъдимия А. удостоверение за професионално обучение рег. № А-22 от
12.06.2006 г. и разрешение № 2 от 04.01.2013 г. за извършване на технически
преглед и ремонт на огнестрелни оръжия със срок на валидност до 04.01.2018 г.
(л.25-26 от съдебното производство). Разрешението за ремонтни действия на
огнестрелно оръжие и боеприпаси не е равнозначно на разрешение за държане на
огнестрелно оръжия и боеприпаси. Разрешението за ремонтни действия на огнестрелно
оръжие и боеприпаси се издава по реда на глава 7, раздел I от
Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ), като съгласно чл.140, ал.1 от ЗОБВВПИ лицата, получили разрешение за
ремонтни действия по чл.133, ал.1 от ЗОБВВПИ водят регистър, който
съдържа: 1. идентификационни данни на приетите за ремонт оръжия и/или
боеприпаси за тях; 2. име и адрес на лицето, което е предоставило оръжията
и/или боеприпасите за тях за ремонт, номер на разрешението за носене и употреба
и дата; 3. идентификационни данни на основните части или компоненти, които са
подменени, и номер на разрешението за придобиването им, а съгласно чл.142, ал.1 от
ЗОБВВПИ при приемане на оръжие
за ремонт лицето, получило разрешение за ремонт,
съставя двустранен приемо-предавателен протокол по образец. В
случая нито се излагат твърдения, нито се навеждат възражения, че вещите,
предмет на обвинението, съставляват огнестрелно оръжие и боеприпаси, приети от
подсъдимия от трети лица за извършване на ремонти действия по отношение на тях.
Още по-малко се представя регистър и/или двустранен приемо-предавателен
протокол, от който да е видно, че действително вещите, предмет на обвинението,
принадлежат на трети лица, които са ги предоставили за преглед или ремонт на подсъдимия.
Възможно е подсъдимият действително да е съхранявал вешите, предмет на
обвинението, за да бъде улеснен в работата си по преглед и ремонт на
огнестрелни оръжия в ежедневието си, като ги ползва за резервни части и за
проверка на свършената от него работа по ремонта, но държането на огнестрелно
оръжие и боеприпаси, различни от предоставените от трети лица за преглед и
ремонт, каквито очевидно не са вещите, предмет на обвинението, излиза извън
обхвата на притежаваното от него разрешение за ремонтни действия. Според
настоящия състав такова държане на огнестрелно оръжие и и боеприпаси, извън
предоставените от трети лица за преглед и ремонт, може да се осъществи само
след надлежно разрешително, дадено по реда на глава 4 от ЗОБВВПИ, като при
липса на такова разрешително се осъществява състав на чл.339, ал.1 от НК. Не
могат да се възприемат прокрадващите се в защитната версия доводи в насока
малозначителност на деянието на подсъдимия, тъй като следва да се отчете, че
негов субект е лице, което разполага със специални знания в съответната област,
съответно от него се очаква по-висока степен на отговорност и грижа при
изпълнение на ежедневните му задължения, но въпреки това не се е съобразило с
действащата нормативна уредба.
Не се възприема възражението на защитата, че
обвинението не е доказано относно годността на боеприпасите. Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗОБВВПИ
боеприпаси за огнестрелни
оръжия са патрони или изстрели
или техните компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди, които
се използват в огнестрелно оръжие, а съгласно заключението на вещото
лице С. представените за изследване патрони са боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ,
годни по предназначение. Съдът приема заключението на вещото лице С. като обективно и компетентно
изпълнено. В констативната част на своето заключение вещото лице е описало
ползваните от него методи на изследване, чрез
които е достигнало до направените изводи - оглед
на представените патрони и проведена експериментална стрелба с огнестрелни
оръжия с подходящ калибър и патронник, както и на установка за тестване на
боеприпаси „ДЖОСЕР“, чрез вземане на представителна проба от 100 броя патрони
от общо представените 471 броя патрони, като тестването на боеприпасите е
преминало без усложнения и засечки и съответно те са унищожени. Ето защо съдът намира, че няма основание да
приеме възражението на защитата в насока за необоснованост и неправилност на
заключението на вещото лице.
Не се възприема възражението на защитата
относно несъставомерност на деянието по отношение на огнестрелното оръжие
поради наличието на изключенията по чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ. Следва да се посочи,
че след датата на извършване на деянието – 18.11.2016 г. чл.4, ал.2, т.1 от ЗОБВВПИ е претърпял изменение с ДВ, бр.103 от 27.12.2016 г., като думата „деактивиране“
се заменя с „дезактивиране“ и думата „постоянна“ се заменя
с „необратима“. Това
изменение по никакъв начин не повлиява съставомерността на деянието по чл.339,
ал.1 от НК, тъй като огнестрелното оръжие, предмет на деянието, не попада в
изключението на чл.4, ал.2, т.1 от ЗОБВВПИ нито преди изменението, нито след
изменението. Изготвени са две експертизи, като съдът намира, че между тях не се
констатира противоречие. Вещото лице С. е посочил, че огнестрелното оръжие е
негодно по предназначение, тъй като не е в състояние да възпроизведе изстрел
във вида, в което е представено за изследване, но дали са налице характеристиките
по чл.4, ал.2, т.1 от ЗОБВВПИ същият не е могъл даде заключение, което изрично
е посочил в протокол № 105. Същата констатация относно негодността на
огнестрелното оръжие да произведе изстрел в състоянието, в което е представено,
са направили вещите лица от сектор „Трасология и Балистика“, ЦЕКИ към НИК-МВР – гр. С.в протокол за извършена експертиза № 17/БАЛ-128, като това се дължи на липсващите детайли
– ударник с бойна пружина, направляващото стебло на възвратната пружина, щифта
за заключване на цевта, ключалката за пълнителя, разделителното лостче, пружината на спусковата
тяга. Същевременно са посочили, че при набавяне на липсващите
детайли, фабрични или саморъчно изработени такива и сглобяването им в
пистолета, същият може да бъде приведен в състояние да произведе изстрел, както
и че останалите налични основни детайли на пистолета могат да бъдат сглобени и
да взаимодействат помежду си, т.е. не са приведени в състояние на постоянна
нефункционалност и трайна негодност. Тази констатация повече от ясно сочи, че
огнестрелното оръжие не попада в изключението на чл.4, ал.2, т.1 от ЗОБВВПИ,
която изисква огнестрелното оръжие да е направено
трайно негодно за употреба чрез дезактивиране (деактивиране), при което всички
основни части на огнестрелното оръжие са в състояние на необратима (постоянна) нефункционалност
и не е възможно да бъдат отстранени, подменени или модифицирани по начин, който
би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба, при
условия и по ред, определени с наредбата по чл. 91, ал. 3. Макар в
състоянието, в което се намира оръжието, да е негодно да възпроизведе изстрел,
то не е равнозначно на трайна негодност за употреба по смисъла на чл.4, ал.2,
т.1 от ЗОБВВПИ. Според вещите лица наличните основни части не са приведени в
състояние на трайна негодност, могат да бъдат сглобени и да взаимодействат
помежду си, а при набавяне на липсващите детайли, фабрични или саморъчно
изработени такива и сглобяването им в пистолета, същият може да бъде приведен в
състояние да произведе изстрел. От тези обективни характеристики на
огнестрелното оръжие е повече от ясно, че същото не попада в хипотезата на
чл.4, ал.2, т.1 от ЗОБВВПИ нито преди, нито след изменението, тъй като
основните части не са нито в постоянна нефункционалност, нито в необратима
нефункционалност, като е допустима подмяната на липсващите части по начин, че
огнестрелното оръжие да произведе изстрел. Нещо повече, пистолетът не е
обезопасен и по начина, регламентиран в Наредба № Iз-1031 от 15 април 2011 г. за реда за обезопасяване от
нежелателен достъп и сработване по предназначение на огнестрелни оръжия за
културни цели и колекциониране. Не е налице и изключението по чл.4, ал.1, т.3
от ЗОБВВПИ, която изисква оръжие, произведено преди 1
януари 1900 г. и е: а) преднозарядно, или б) с разделно зареждане, или в)
разработено за боеприпас с димен барут и необлечен оловен куршум, най-малко
поради обстоятелството, че съгласно заключението на вещото лице С. оръжието е
модел 1914 г. и съответно няма как да е произведено преди тази година. В заключението
е посочено, че огнестрелното оръжие е кал. 6,35 мм, а това повече от ясно сочи,
че не са налице и допълнителните характеристики, предвидени в чл.4, ал.1, т.3,
б. а), б) и в).
От субективна страна подсъдимият А. е
извършил деянието с ясно съзнание за общественоопасния характер на извършеното
и неговите последици, като искал настъпването им. За придобиването и държането
на огнестрелно оръжие е предвиден специален разрешителен режим, а подсъдимият
не е притежавал такова. При така установеното съдът приема, че деянието е
извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината.
Ето защо съдът намира, че са
налице, както обективните, така и субективните признаци от състава на престъплението
по чл.339, ал.1 от НК досежно описаните по-горе огнестрелно оръжие и
боеприпаси, а именно: 1
брой огнестрелно оръжие – пистолет, марка „Маузер”, кал. 6.3 5 мм, немско
заводско производство, модел 1914 г. с фабричен номер 322254, с надписи и
номера по затворния блок и цевта на оръжието, от ляво „322254 WAFFEN FABRIK MAUZER A-G OBERNDORF A.N.” и отдясно „Mauzer – 6.35”, и на боеприпаси -
общо 470 броя патрони, от които 388 бр. патрони ал. 22/5.6
мм/, от които 338 бр.марка „Уинчестер”,
американско поризводство и 50 бр. Марка „Ремингтон” – САЩ; 10 бр. патрони кал.
7.62х39 /Калашников/ ловен вариант, българско производство на завод „10”,
партида 2006 г.; 9
бр. патрони кал. 7.62х39 /Калашников/, българско производство на завод „10”,
партида 1965 г. и 1976 г.; 4 бр. патрони кал. 7.62х54
/Съветски с пръстен/, предназначени за стрелба с пушки „Мосин Нагант”,
„Драгунов”, картечници „Максим”, „Калашников”, българско производство на завод
„10”, партида 1981 г., 1973 г. 1990 г.; 3 бр. патрони кал. 5.45х39.5,
предназначени за стрелба с АК 74, АК 74S, RPK 74
– лека картечница, българско производство на завод „10”, партида 1989 г. и 1991
г.; 2
бр. патрони кал. 5.56х45, предназначени за стрелба с пушки и автомати с
подходящ патронник, произведени в Австрия и САЩ; 1 бр. патрон кал.
12.7х70, с обозначение „500 Jeffery”, произведен в
Германия през 1920 г.; 1
бр. патрон кал. 12.7х99, предназначен за еднокалибрени картечници, произведен
от фирма „SL”; 1 бр. патрон кал. 45 AUTO /11.43х23
мм/, предназначен за пистолети „Смит Уелс”, „Стар” и др., произведен от фирма
„Салиер и беллот”, Чешка република; 1 бр. патрон кал. 10.4 мм, италианско
производство, предначен за стрелба с италиански армейски револвери; 1 бр. револверен
патрон с размер 45 мм с надпис „Монтенегрин”, предназначен за стрелба с
австро-унгарския револвер „Гасер” мод. 1880 г., известен с името „Черногорски”; 1 бр. патрон кал.
5.45х18, без обозначение на производител, предназначен за стрелба с пистолет
„ПМС”; 1
бр. патрон кал. „38 SPESIAL” 9.4х29.4 мм, произведен от
фирма „Салиер и Беллот”, Чешка република; 14 бр. патрони кал. 8х50P,
българско производство на „Военна Фабрика”, две партиди от 1930 г.,
предназначени за стрелба с винтовски „Манлихер” – 1986/1990 г. и 1995 г., както
и с огнестрелни оръжия с подходящ калибър и патронник; 3 бр. патрони кал.
6.5х54 /Манлихер-Каркано/; 30 бр. патрони М-31, кал.
8х56Р, немско производство на различни производители, партида 1938 г. И 1939
г., предназначени за стрелба с винтовски „Манлихер” – 33М и М35.
Според настоящия състав деянието е несъставомерно по
чл.339, ал.1 от НК що се касае до осъщественото от подсъдимия държане на 1 бр. халостен патрон
кал. 7.65 мм, италианско производство на фирма „Джулио Фиоччи Леки”, както и 6
бр. пълнители за огнестрелно оръжие, с вместимост пет патрона, предназначени за
поместване на патрони от типа на представените, кал. 8х50Р или патрони М-31,
кал. 8х56Р, предназначени са за винтовки „Манлихер” – 1986/1990 г. И 1995 г.,
стрелящи с патрони кал. 8х50Р, както и за винтовки „Манлихер” 33М и М35,
стрелящи с патрони кал. 8х50Р, както и за винтовки „Манлихер” 33М и М35,
стрелящи с патрони кал. 8х56Р, поради което го оправда по повдигнатото
обвинение за тях.
Вярно е отбелязаното
от вещото лице, че всички патрони, в т.ч. и халосните са боеприпаси по смисъла
на ЗОБВВПИ. Различни са обаче съставните компоненти и предназначението им, а от
там – различен е и режимът за притежаването им, който е подчинен на режима за
притежаване на оръжието, за което са предназначени. Оръжието, съответно
боеприпасите, притежаването на които е възможно само след получаване на
разрешение по чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ, са определени в самия закон (чл.5, ал.2 и
чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ) и това са огнестрелните оръжия и прадназначените за тях
боеприпаси. Извън този режим остават неогнестрелните оръжия и боеприпасите за
тях, сред които боеприпаси попадат и халосните патрони, при които липсва
компонента, придаващ характеристиките на припас за бойна стрелба - проектила (Решение № 21 от 26.04.2017 г. на
ВКС по к.н.д. № 1067, 2016 г., 2 н.о., НК). В тази връзка следва да се
отбележи, че вещото лице С. е категоричен при изслушването в съдебно заседание,
че се касае до боеприпас, при който липсва проектил, поради което съдът оправда
подсъдимия по повдигнатото обвинение относно 1 бр. халостен патрон кал. 7.65
мм, италианско производство на фирма „Джулио Фиоччи Леки”.
Относно 6 бр.
пълнители за огнестрелно оръжие, с вместимост пет патрона, предназначени за
поместване на патрони от типа на представените, кал. 8х50Р или патрони М-31,
кал. 8х56Р, предназначени са за винтовки „Манлихер” – 1986/1990 г. И 1995 г.,
стрелящи с патрони кал. 8х50Р, както и за винтовки „Манлихер” 33М и М35,
стрелящи с патрони кал. 8х50Р, както и за винтовки „Манлихер” 33М и М35,
стрелящи с патрони кал. 8х56Р, съдът също оправда подсъдимия А.. Обвинението е
повдигнато за огнестрелно оръжие и боеприпаси, а пълнителите не са нито
огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПП, нито боеприпаси по
смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПП. Те са принадлежности/части/детайли от
огнестрелно оръжие, от които не може да се изготви огнестрелно оръжие, в която
връзка е изричното изявление на вещото лице С. в съдебно заседание, поради
което съдът намира, че така повдигнатото обвинение е несъставомерно по чл.339,
ал.1 от НК.
За престъплението по чл.339, ал.1 от НК законодателят предвижда
наказание лишаване
от свобода от две до
осем години. При отмерване размера на предвидената санкция
за подсъдимия съдът отчете при индивидуализация на наказанието приложимостта на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, която позволява определяне на наказание
лишаване от свобода под най-ниския предел при наличието на изключителни многобройни или изключителни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства, когато и най-лекото,
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. От събраните по делото
доказателства става ясно, че се касае за човек в напреднала възраст – 71
години, който предвид справката за съдимост около тридесет години е спазвал
законите и правовия ред (с изключение на наложеното през 2016 г. административно
наказание по чл.78а от НК), трудово ангажиран – поддържа собствена работилница,
женен със семейство, за което полага грижи, и добросъвестното процесуално
поведение, което е демонстрирал с редовното явяване в насрочените съдебни
заседания. Същевременно следва да се има предвид състоянието на огнестрелното
оръжие, предмет на престъплението – въпреки че попада в обхвата на чл.339, ал.1
от НК, то все пак е в състояние, в което не може да възпроизведе изстрел и
следователно обществената опасност на деянието не е толкова висока, колкото
случаите на огнестрелно оръжие, годно да възпроизведе изстрел. С оглед на това
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи наказание под минимума
от една година и три месеца лишаване от свобода, тъй като са налице многобройни смекчаващи
отговорността и вината обстоятелства, като и най-лекото,
предвидено в закона наказание от
две години лишаване от свобода е несъразмерно тежко. При определяне на конкретния размер на
наказанието лишаване от свобода в рамките на възможните граници от три месеца
до две години при приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът съобрази, че
предмет на престъплението се явява сравнително голямо количество боеприпаси (общо
470 броя патрони) и деецът е лице, което разполага със специални знания в
сферата на огнестрелното оръжие и боеприпасите, което прави по-морално укоримо
деянието му в сравнение с обичайно извършваните престъпления от този вид. Същевременно
следва да се отбележи, че съдът не е в състояние да определи наказание лишаване
от свобода в по-нисък размер от така наложеното от една година и три месеца,
тъй като е видно, че настоящото деяние е извършено само месец след като подсъдимият
е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по НЧХД № 211/2015 г. на РС-А., което също следва да се отчете при
индивидуализация на наказанието. Поради това наказанието е в размер на една
година и три месеца, т.е. малко над средния размер в рамките на възможното по
чл.55, ал.1, т.1 от НК от три месеца до две години.
Съдът възприема становището на прокурора, че
изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1
от НК с три години изпитателен срок, тъй като няма пречка за прилагане на този
институт. Подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода (последиците от
старите осъждания са заличени), а напредналата възраст и данните за личността
му, които сочат, че повече от тридесет години същият е спазвал установения в
страната правов ред, обосновават извод в насока, че подсъдимият подлежи на
поправяне. С оглед на това на основание
чл.66, ал.1 от НК се отложи изтърпяването на наказанието, като се определи
изпитателен срок от три години.
Съдът намира, че така
определеното по вид и размер наказание се явява адекватно на степента на
обществена опасност на извършените от подсъдимия престъпление като деяния,
степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно
по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл. 53 ал.
2 б. „а” от НК съдът отне в полза на държавата вещите, предмет на престъплението, извършено
от подсъдимия А..
С оглед крайния резултат на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи сторените по делото разноски на подсъдимия А..
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: