Решение по дело №1062/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 408
Дата: 29 декември 2022 г. (в сила от 29 декември 2022 г.)
Съдия: Красимира Райчева
Дело: 20221000601062
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галя Георгиева
Членове:Даниела Росенова

Красимира Райчева
при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА
в присъствието на прокурора И. А.
като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000601062 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия И. Н. Г. чрез защитника
му адв.И. Т. срещу присъда от 30.06.2022г. на СГС, постановена по нохд №
593/2020г. на 22 състав, с която подс.Г. е бил признат за виновен по
обвинението в престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.2
вр. ал.1 от НК, осъществено в периода 01.07.2013г. до 14.10.2013г. в
гр.София, за което на основание чл.55 ал.1 т.1 НК съдът му е наложил
наказание в размер на 2 години 11 месеца и 29 дни лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложил с изпитатателен срок от три години
съгласно чл.66 ал.1 НК. На основание чл.55 ал.3 НК съдът не е наложил
допълнителното наказание конфискация, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода. Със същата присъда на основание чл.189
ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото
разноски в размер на 1962, 80 лв., както и 5 лв. държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
В жалбата защитникът на подсъдимия – адв.Т. атакува присъдата като
неправилна и необоснована, с доводи за нарушение на закона и
процесуалните правила, както и явна несправедливост на наложеното
наказание с искане първоинстанционният акт да бъде отменен. Излага
съображения относно направените от съда изводи, които според защитника
1
били противоречиви и не съответствали на събраните по делото
доказателства. От друга страна въззивният жалбоподател твърди, че не били
обсъдени и съобразени доказателства, които опровергавали обвинителната
теза, както и не били събрани доказателства по искане на защитата/ гласни
доказателства, допълнителна съдебно-счетоводна икономическа експертиза/,
поради което се претендира за нарушение на чл.13 от НПК, тъй като
обективната истина в конкретния случай останала неразкрита. Недоказани
останали размерите на претендираните от държавното обвинение данъчни
задължения, както и субективната страна на деянието. Според защитника
допуснати били и съществени процесуални нарушения във връзка с приетото
от съда изменение на обвинението, при което без писмено изложение
прокурорът на практика променил фактическата обстановка и механизма на
извършване на инкриминираното деяние. При това положение според адв.Т.
било налице противоречие между новото обвинение и обстоятелствената част
на обвинителния акт. Съобразно „новият механизъм“ подсъдимият
реализирал деянието чрез посредствено извършителство, посредством друго
невиновно лице. Според описаната от прокурора фактология на
първоначалното обвинение ставало въпрос за нереално осъществени
покупки на зърно от частните земеделски производители, които били невярно
документирани. Впоследствие прокурорът пледирал, че тези сделки били
действителни и реални, но подсъдимият осъществил лъжливо документиране
на доставки от юридическите лица „Джордани“ЕООД, „Фрей-11“ЕООД,
„Ригел-84“ЕООД, с цел избягване плащането на данъчни задължения на
начисления от него ДДС. Фактически според измененото обвинение
подсъдимият, след като по извършените от него реално осъществени
доставки на зърно на юридическите лица „Джиджев“АД, „Евроземеделие-
2011ЕООД, „Волтом груп“ЕООД, „Агрола Болкан“ООД, „Агропроект
98“ЕООД, „“Петрум“ЕООД и се е задължил с начисления във фактурите за
доставка с дължимото ДДС внасяне, за да не внесе реално същия е
декларирал чрез невярно документиране на доставки на стоки от
„Фрей11“ЕООД, „Джордани-Л“ЕООД и „Ригел 84“ ЕООД по описаните в
обвинителния акт фактури ДДС за възстановяване в размер на 295 986, 67 лв.
Същевременно според адв.Т. в мотивите си по така измененото обвинение
съдът допуснал съществени противоречия, тъй като приел, че всички сделки,
по които „Ригал53“ЕООД е доставчик по доставки на зърно на
гореизброените дружества сделките били реално осъществени и вярно
документирани, тези сделки, по които е купувач от доставчиците Фрей
11“ЕООД, „Джордани-Л“ЕООД и „Ригел 84“ ЕООД не били осъществени в
правния мир, документирането им било невярно, в резултат на което бил
приспаднат неследващ се данъчен кредит, а всички доставки на зърно от
частни земеделски производители също не били осъществени в правния мир,
поради което било налице невярно документиране на тези сделки и
приспаднат неследващ се данъчен кредит, които изводи противоречали на
събраните доказателства, обективната истина, житейската логика и
2
разпоредбите на ЗДДС.
Според защитника на подсъдимия, след като сделките, по които
„Ригал53“ЕООД бил доставчик по доставки на зърно на „Джиджев“АД,
„Евроземеделие-2011ЕООД, „Волтом груп“ЕООД, „Агрола Болкан“ООД,
„Агропроект 98“ЕООД, „“Петрум“ЕООД били реално осъществени, не
ставало ясно от къде и с кои сделки са били придобити тези доставени реални
количества, след като доставките на всички стоки и услуги, документиращи
покупки от „Фрей11“ЕООД, „Джордани-Л“ЕООД и „Ригел 84“ ЕООД не
били реално осъществени, в това число не били осъществени и доставките от
частните земеделски производители. Количеството зърно според закупеното с
приетите за неверни фактури било незначително в сравнение с продаданите
от „Ригел 53“ на юридическите лица „Джиджев“АД, „Евроземеделие-
2011ЕООД, „Волтом груп“ЕООД, „Агрола Болкан“ООД, „Агропроект
98“ЕООД, „“Петрум“ЕООД. Според защитника в противоречие с
разпоредбита на ЗДДС първостепенният съд приел, че подсъдимият е
приспаднал неследващ се данъчен кредит по неосъществените реално
доставки на зърно от частните земеделски производители, при положение, че
същите били физически лица, нерeгистрирани по ДДС, поради което същите
не начислявали ДДС и не внасяли дължим такъв в бюджета. В тази връзка в
жалбата се излагат съображения, че нямало как и подсъдимият да приспадне
данъчен кредит по тези доставки. Това се потвърждавало и от приложените
по делото ДРА, в които липсвали констатации относно тези продажби „Ригал
53“ да е начислил в инкриминираните справки-декларации ДДС за
възстановяване. На следващо място в жалбата защитникът е изложил доводи
относно неправилното обсъждане от страна на първостепенния съд на
гласните и писмени доказателства, което било направено в нарушение с
чл.301 от НПК – показанията на свидетелите Е. Г., М. Г., С. М., В. Ц., Д. Я.,
приложените ревизионни актове, както и експертните заключения. По
отношение на ревизионните актове според доводите на защитата на същите
била дадена вяра в разрез с чл.122 и чл.123 от ДОПК и ТР №1 от 07.05.2009г.
на ОСНК ВКС. Превратно били тълкувани свидетелските показания – тези на
св.Е. М. Г., С. М. и М. Г. Д. относно факта кой е представял за осчетоводяване
фактурите, кантарните бележки и другите придружаващи фактурите
документи, както и заключението на назначената почеркова експертиза,
според което данъчните фактури не са били попълвани и подписвани от
подсъдимия, който подписал единствено договорите и протоколите за
необлагаемите с ДДС сделки, касаещи доставките от физическите лица –
земеделски производители. По същият начин според защитника на
подсъдимия неправилно били преценени показанията на свидетелите В. Ц. –
управител на „Джордани Л“ЕООД, който издал търговско пълномощно на Ц.
В. и М. Н. да осъществяват от негово име търговска дейност, както и
показанията на св.Д. Я. – формален управител на дружеството „Фрей
11“ЕООД, според които процесите по прехвърлянето собствеността на
капитала на тези дружества не са били свързани по никакъв начин с
3
подсъдимия Г., за да докажат по несъмнен начин обвинението както от
обективна, така и от субективна страна.
Във връзка с горните съображения се претендира за отмяна на присъдата,
връщане делото на първата инстанция или оправдаване на подсъдимия.
В съдебното заседание прокурорът оспорва въззивната жалба, намира
присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована, която предлага да бъде
потвърдена. Намира за неоснователни изложените в жалбата възражения,
като счита, че първоинстанционният съд подробно обосновал в мотивите си
защо е постановил осъдителната присъда по отношение на подс.И. Г. за
престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7, вр. чл. 26, ал.2, вр. ал.1
от НК, за което го е признал за виновен с налагане на справедливо наказание
по вид и размер, което би изпълнило целите на наказанието. Правилно съдът
допуснал изменение на обвинението, което се подкрепяло от множество
доказателства, които водели до единствения възможен извод, че подс. Г. е
осъществил състава на престъплението, което било осъществено при
условията на посредствено извършителство. В подкрепа на това обвинение
били показанията на свидетелите Ц. Х., В. Ц., Д. Я., Г. Д., С. М., Е. Г., Т. В.,
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, писмените доказателства,
конкретно уведомлението от ТД на НАП с приложените документи, свързани
с извършена проверка на дружествата „Ригал 53“ ООД, заверени копия от
пълномощни от св.Д. Я., договори за покупко-продажби, заверени копия от
фактури, декларации, приемо-предавателни протоколи, експертна справка,
дневници за покупко продажба и декларации по ЗДДС, писмени справки от
банки и т.н. Според показанията на св. Х. липсвала реално осъществена
дейност, на дружествата доставчици, а именно „Джордани Л“ ЕООД, „Ригел
84“ ЕООД, „Фрей 11“ ООД. Тези обстоятелства се подкрепяли и от
показанията на свидетелите Я., Д. и Ц., както и от горепосочените писмени
доказателства. Според показанията на св. Ц. и Я. същите фиктивно заемали
позицията на управители и не били осъществявали каквато и да било дейност
с продадените им предприятия. Св. Г., която обслужвала счетоводно
дейността на процесното дружество категорично сочела, че подс. И. Г. й е
предоставял единствено документи за продажба на стока, за които нямало
данни да е отразявана складова наличност. Според съдебно-счетоводната
експертиза, която правилно била кредитирана и обсъдена от СГС в мотивите
безспорно се установявало, че в инкриминирания период 01.07.2013 г. до
4
14.10.2013 г. в гр. София, подсъдимият като управител на дружество „Ригал
53“ ЕООД и данъчно задължено лице е избегнал установяването и
заплащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери при
условията на посредствено извършителство, чрез фактическите действия на
св.Е. М. Г.. Същата била счетоводител, която подсъдимият упълномощил
устно да подава данъчните декларации, чрез нейния електронен подпис в
инкриминирания период, през който при условията на чл.26 ал.1 от НК била
потвърдена неистина в посочените данъчни декларации. Безспорно било
установено, че през този период подс. И. Г. като управител на дружество
„Ригал 53“ е имал задължението да води прецизно своите търговски книги,
счетоводната документация и да отразява достоверно извършените операции
при спазване на Закона за счетоводството, като това обуславяло и наличието
пряк умисъл за осъществяване на деянието.
В съдебното заседание подс.И. Г. се явява лично и с упълномощения си
защитник адв.И. Т.. Защитникът поддържа въззивната си жалба по
изложените в нея доводи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт и моли присъдата да бъде отменена, като
бъде постановена изцяло оправдателна присъда или алтернативно делото да
бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен
състав, заради допуснати съществени процесуални нарушения. Освен това
излага съображения и във връзка с явна несправедливост на наложеното на
подсъдимия наказание, ако съображенията му не бъдат споделени от
въззивната инстанция.
Относно допуснатите съществени процесуални нарушения защитникът
изтъква неправилната и едностранна преценка на доказателствените
източници от страна на първостепенния съд и конкретно показанията на св.
Ц. Х.. Същата извършила ревизия на дружеството и била съставител на
данъчно ревизионния акт, установила обстоятелства по чл.122, ал.1 от
ДПОК, които били основание за прилагане на презумпцията на чл.122 ал.2 от
ДОПК, без пряка доказателствена стойност съобразно НПК. Едностранно
било прието в мотивите на съда, че деянието се доказвало и от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, която буквално преповтаряла
заключението на ревизионния акт, стигала до правни изводи, които
експертите предлагали на съда, което било недопустимо. Същевременно било
отхвърлено искането на защитата за събиране на допълнителни доказателства
5
относно изследване не само движението на стоки от доставчиците към
фирмата на подсъдимия, но и обратно към неговите клиенти. Не били
обсъдени обясненията на подсъдимия и показанията на св.Д., както и св.Х. с
останалите свидетелски показания и приобщените по делото писмени
доказателства. Не било взето предвид и обсъдено също заключението на
почерковата експертиза, според което данъчните декларации и фактурите не
били подписани от подс.Г., както и обстоятелството, че св.Д. е имал
пълномощно от подсъдимия за извършването на всички сделки,
осъществявани от дружеството, в това число и за съставяне на съответните
документи. Не били обсъдени обстоятелствата, че подсъдимят не е имал
електронен подпис, като декларациите били подавани от св. Е. Г. посредством
нейния електронен подпис. Налице били съществени противоречия в
мотивите на съда относно заключението за реалността на сделките, за които
впоследствие в хода на съдебното следствие постъпили писмени отговори от
данъчните подразделения на фирмите клиенти, на които било доставяно
зърно, според които отговори сделките били реално извършени с приспаднат
ДДС, с извършени финансови ревизии и представени документи, пътни
листове, товарителници, кантарни бележки и други относно движението на
стоката, както и извлечение от банковата сметка на дружеството на
подсъдимия, според което преводите са били направени ден преди
получаването на стоката в съответствие с издадените данъчни фактури.
На следващо място според адв.Т. съдът незаконосъобразно приложил
чл.287 от НПК с допуснатото изменение на обвинението, което от едно
страна обезсмисляло проведеното разпоредително заседание, а от друга
правото на защита на подсъдимия било накърнено, тъй като ставало неясно в
какво точно е обвинен, за да организира адекватно защитата си, измененото
обвинение противоречало на първоначалните факти относно механизма на
извършеното деяние, още повече, че новото обвинение било за посредствено
извършителство.
В личната си защита подс.Г. поддържа казаното от защитника си, като
счита, че неправилно е било прието от данъчните органи нереалността на
сделките между него и тези, от които е закупил зърното, което впоследствие
е продавал на фирмите–купувачи. Не отрича, че фирмата му нямала
материално-техническа база, но твърди, че изкупувал зърно от земеделските
6
производители като свързващо, междинно звено между производителите и
купувачите на зърно. Фирмите – купувачи извършвали съответни преводи
на парични суми за закупените количества, притежавали транспортни
средства и издавали необходимите транспортни документи, което било
представено в данъчната служба при извършените данъчни ревизии.
В последната си дума подсъдимият предоставя на съда да прецени по
справедливост виновността му според събраните по делото доказателства.
Настоящият въззивен състав като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по делото и след цялостна проверка на атакувания
първоинстанционен акт, намери за установено следното:
Въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА относно съображенията за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Основателно е оплакването на защитника на подсъдимия за допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените във връзка с
действията на прокурора и съда при осъщественото изменение на
обвинението на основание чл.287 от НПК. Два пъти в две съдебни заседания –
на 21.04.2021г. и на 20.04.2022г. представителят на прокуратурата е направил
искане за изменение на обвинението, което е било допуснато и одобрено от
съда в нарушение на посочената разпоредба. И в двата случая новото
обвинение не е било инкорпорирано в съответните протоколи от съдебни
заседания след прочитането му от прокурора, като по този начин е останало
неясно, с което съществено е било нарушено правото на защита на подс.Г.. В
проведеното съдебно заседание на 21.04.2021г. прокурорът е поискал да бъде
изменена обстоятелствена част на обвинението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6
и т.7 вр. чл.26 ал.2 вр. ал.1 от НК в неговите темпорални граници,
разширявайки инкриминирания период от 01.07.2013г. до 14.10.2013г., без
да представи новото обвинение за продължавано престъпление с три отделни
деяния, което да бъде разгледано и преценено от съда с оглед правомощията
му по чл.287 от НПК. Неправилно първостепенният съд е допуснал
изменение на обвинението, в това число и досежно промяна в датата на
третото деяние в продължавания период на инкриминираното данъчно
престъпление – 14.10.2013г. вместо 30.09.2013г., без прокурора да уточни
новите фактически положения, които релевира с искането за изменение,
видно от изявлението му на л.207-208 т.1 нохд в съдебното заседание на
7
20.04.2021г. и без новото обвинение да бъде инкорпорирано в протоколното
определение, с което изменението е било допуснато. Впоследствие в
съдебното заседание на 20.04.2022г., макар и държавното обвинение да е
представило надлежен диспозитив на новото обвинение / л.749-753 нохд/
отново не се посочват, обосновават, нито представят новите фактически
положения, които прокурорът инкриминира с това ново обвинение,
приемайки, че то е било извършено при условията на посредствено
извършителство посредством друго лице – св.Е. М. Г. – счетоводителка, която
подавала справките–декларации, а не подсъдимия, каквото било
първоначалното обвинение. При тази съществена промяна на фактическите
обстоятелства, които не са били описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, прокурорът е бил длъжен да ги изложи и разясни от къде
произхожда настъпилата промяна, а съдът да му укаже да ги уточни, тъй като
засягат съществено правото на защита на подсъдимото лице, което следва да
разбере кои са новите факти на измененото обвинение, респективно по какъв
начин е извършил деянието – кога, къде и как е мотивирал Св. Г. да го
осъществи. Подсъдимият следва да бъде ясно информиран съобразно чл.55
ал.1 от НПК и чл.6 от ЕКЗПЧОС за фактическите обстоятелства на новото
обвинение и въз основа на какви доказателства е предявено, тъй като той има
право на защита, както срещу фактите, така и срещу инкриминираното му
право. В случая липсва каквото и да е било описана фактология за указани от
подсъдимия действия по мотивиране на фактическия извършител да извърши
всяко едно от инкриминираните деяния при условията на продължавано
престъпление съобразно представеното от прокурора ново обвинение под
формата на посредствено извършителство, което се представя на вниманието
на съда за одобрение. При това положение, допускайки поисканото от
прокурора изменение на обвинението, без посочване изрично и детайлно на
новите фактически обстоятелства, налагащи промяната, съдът е нарушил
чл.287 от НПК, още повече, че при формалността на наказателния процес
„приетото“ от СГС изменение на обвинението е останало категорично извън
рамките на съдебния протокол от 20.04.2022г. и не е инкорпорирано в него.
Освен това правото на прокурора да повдигне ново обвинение не задължава
автоматично съда да го приеме и производството да продължи по него. Съдът
като ръководещ и решаващ орган в съдебната фаза следва да прецени не дали
искането е основателно, заради съдържанието му, а дали е допустимо поради
8
това, че основанията за изменение на обвинението са установени в хода на
съдебното следствие. В подобен смисъл относно начина на допускане
изменение на обвинението е направено с Решение №576/09.01.2013г. на ВКС
3 н.о., постановено по КНД 2108/2012г. Доколкото допуснатото нарушение
касае изменение на обвинението съгласно чл.287 от НПК правомощието
подлежи на отстраняване от първостепенния съд и не може да бъде санирано
от въззивната инстанция.
Констатираното нарушение е достатъчно основание да се направи извод
за допуснато съществено процесуално нарушение, което може да бъде
отстранено само и единствено в първата инстанция съгласно чл.287 от НПК.
Ето защо въззивната инстанция намери, че в конкретния случай са
налице основанията на чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 вр. чл.334 т.1 НПК за
отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от нов състав от
стадия на съдебното заседание, тъй като визираните съществените
процесуални нарушения са отстраними при новото разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 вр.
чл.334 т.1 НПК Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 30.06.2022 год., по нохд № 593/2020год., по описа
на Софийски градски съд 22-ри състав.
ВРЪЩА делото на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за ново разглеждане
от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлажи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9