Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №15114 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Я.О.Т. срещу решение
от 15.05.2019 г. по гр.д. №38345/2018 г. по описа на СРС, 90 състав, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „У.Л.“ ЕАД кумулативно съединени
искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 вр. чл.52 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в осуетяване на
плановете за почивка през Коледните и Новогодишните празници за 2017 г. в
размер на 1200,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2017 г. до
окончателното изплащане, и обезщетение в размер на 1000,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от 13.12.2017 г. до окончателното изплащане, за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърнен обществен и личен
авторитет и престиж, както и доброто му име пред колегите и работодателя му,
които вреди са причинени в причинно-следствена връзка с противоправното деяние
на служители на ответното дружество, на които последното е възложило
дейността по събиране на съдебно
признати вземания, които въпреки, че ищецът е заплатил задълженията си по
изпълнителен лист, издаден на 27.11.2017 г. по т.д. №307/2015 г. по описа на
СГС, са образували срещу него изпълнително дело №20177900402222 по описа на ЧСИ
Ренета Василева с №790, съгласно регистъра на КЧСИ, и вследствие на това е бил
наложен запор върху вземането му за трудово възнаграждение от работодателя му
„Първа инвестиционна банка“ АД за сумата от 2217,67 лв., като ищецът е осъден
да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано наличието на
неправомерни и умишлени действия на служители на ответното дружество. Поддържа,
че неправилно съдът е приел, че ищецът е могъл да разполага със средствата по
банковата му сметка през периода 13.12.2017 г. - 22.12.2017 г. и неправилно не
е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел. Твърди също, че
изготвения по делото от първоинстанционния съд доклад и разпределената
доказателствена тежест са формални и в нарушение на чл.146 ГПК. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „У.Л.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Процесното
решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат по следните
съображения:
Първоинстанционният
съд е сезиран от Я.О.Т. с искова молба, с която срещу „У.Л.“
ЕАД са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано
от работодателя „Първа инвестиционна банка“ АД, по образувано изп.д.
№20177900402222 по описа на ЧСИ Р.М., и изразяващи се в осуетяване плановете на
ищеца за почивка през Коледните и Новогодишните празници на 2017 г. в размер на
1200,00 лв. и за накърнен обществен и личен авторитет и престиж, както и
доброто му име пред колегите и работодателя в размер на 1000,00 лв.
Ответникът „У.Л.“ ЕАД в срока за отговор по
чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва наличието на доброволно плащане
от страна на ищеца на задълженията му към ответника. Оспорва наличието на
трудово правоотношение между ищеца и „Първа инвестиционна банка“ АД, както и
наличието на запор на трудовото му възнаграждение по соченото изп. дело.
Оспорва също настъпването на сочените
неимуществени вреди и техния размер.
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за своите
деяния. В чл.49 ЗЗД е предвидено изключение от това общо правило, като е
предвидено, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от негово противоправно действие при или по повод
изпълнението и. За възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД е
необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил
някаква работа, да са причинени от противоправно действие при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника и причинителят на вредата да
има вина за причиняването и. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи на които са: деяние /действие или бездействие/,
вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и вината, съединени от
правна норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и виновно,
вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност
и психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на
всички останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане,
като вината не се предполага, а следва да се докаже от увредения.
За
основателността на исковете за вреди в тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка от виновно противоправно деяние на работници или служители на
ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и
размер.
В
тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
Видно
от представените вносни бележки за касов превод от 27.01.2017 г., 23.03.2017 г.
и 10.05.2017 г., В.Т.Д. е заплатила по банков път по сметка на ответното
дружество сума в общ размер на 1496,00 лв. Във вносните бележки като основание
е посочено: „Р.Т.Д. 2316/2016 г. на САС, ТО, 5 състав, Я.О.Т.“.
По делото
не е спорно, а и се установява от приетото заверено копие от изп. дело
№20177900402222 по описа на ЧСИ Р.М., че по молба на ответното дружество от
05.12.2017 г. срещу ищеца е образувано изп. дело въз основа на изп. лист от
27.11.2017 г., издаден по т.д. №307/2015 г. по описа на СГС, ТО, за парично
вземане в общ размер на сумата от 2991,50 лв.
Видно от съдържащата
се в изп. дело покана за доброволно изпълнение, изх. №37265/11.12.2017 г., ЧСИ Р.М.
е поканил ищеца в двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни
доброволно задължението си по описания по-горе изпълнителен лист. Поканата е получена от длъжника на 16.12.2017
г.
Със
запорно съобщение, изх. №37622/12.12.2017 г., ЧСИ Р.М. е наложила запор върху
всички сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, банкови касети,
настоящи и бъдещи вземания, които длъжникът има по договори, сключени в
банката, до размера на сумата от 2217,67 лв. Запорното съобщение е получено от
банката на 13.12.2017 г. с вх. №3-118152.
Видно от
съдържащите се в изп. дело молби, вх. №№28497/14.12.2017 г. и 28802/20.12.2013
г., ищецът е поискал от ЧСИ Р.М. да прекрати изп. дело и да вдигне наложените
запори, тъй като е налице пълно погасяване на задължението доброволно в общ
размер на 1496,00 лв. Приложено са представени описаните по-горе вносни
бележки.
С молба
до ЧСИ Р.М., вх. №68/03.01.2018 г., взискателят е заявил, че оттегля молбата за
образуване на изп. дело и моли делото да бъде прекратено, тъй като сумите,
дължими от Я.О.Т., са платени, за което са представени 3 бр. преводни
нареждания по делото.
С
постановление от 03.01.2018 г. ЧСИ Р.М. е прекратила производството по
процесното изп. дело, а със съобщение, изх. №21.12.2017 г., е вдигнала
наложения запор върху банковите сметки, банковите касети и вземания на длъжника
Я.О.Т. в „Първа инвестиционна банка“ АД.
От
представената по делото служебна бележка, изх. №38-1791/01.03.2019 г., се
установява, че към 13.12.2017 г. ищецът е бил в трудово правоотношение с „Първа
инвестиционна банка“ АД, по силата на което е заемал длъжността „Ръководител
екип СС“.
Представено
е извлечение от банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ АД за периода
13.12.2017 г. - 24.12.2017 г.
От
показанията на свид. А.Г.се установява, че на 13-14.12.2017 г. в „Първа
инвестиционна банка“ АД е получено запорно съобщение за ищеца от ЧСИ, като
запорът е вдигнат на 22.12.2017 г. Свидетелят сочи още, че ищецът е бил
притеснен, негови колеги за разбрали, наложило се е да иска заеми от колеги за
почивка в Италия, която обаче не е осъществена.
Други
относими доказателства не са ангажирани.
Неоснователни
са твърденията на въззивника за нарушения по чл.146 ГПК по отношение на
изготвения от СРС доклад. Съдът е изготвил доклад в съответствие с изискванията
на ГПК – включени са обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения; правната квалификация на претендираните от ищеца права; кои права
и кои обстоятелства се признават от страните; кои обстоятелства не се нуждаят
от доказване; как се разпределя доказателствената тежест, като съдът е указал изрично
на страните за кои от твърдените спорни факти не сочат доказателства изобщо.
При тези
данни, настоящият въззивен състав намира, че по делото е установено от
събраните по делото доказателства наличието на виновно и противоправно
поведение на служители на ответното дружество – образуване на процесното изп.
дело, за парични вземания към ищеца, заплатени доброволно преди пристъпване към
принудително изпълнение, противно на приетото от СРС, като ирелевантни за
отговорността на ответника са причините за неотразяване на извършените от ищеца
плащания. В представените и описани по-горе вносни бележки ясно е посочено
основанието за плащане – задължения на ищеца по описаното по-горе търг. дело,
макар и плащането да е извършено от трето лице.
По делото
обаче не се установи налагането в рамките на процесното и описано по-горе изп.
дело на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди,
каквито са фактическите твърдения в исковата молба, а единствено запор върху
банкови сметки на ищеца в „Първа инвестиционна банка“ АД. За пълнота на
изложението следва да се посочи още, че по делото не се установи ищецът да е
претърпял които и да е от сочените от него неимуществени вреди. По делото
липсват каквито и да е доказателства за това, че ищецът е бил планирал към
13.12.2017 г. почивка за Коледните и Новогодишните празници в Италия, като
единствено наложения запор е осуетил пътуването. Не се установи и да са били
накърнени неговия престиж и доброто му име пред колегите му и работодателя.
Единствените ангажирани в тази насока доказателства са показанията на свид.
Анелия Георгиева, които обаче са повърхностни и неубедителни.
От всичко изложено следва изводът, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на служители на ответника ищецът не е
претърпял вредите, чиято обезвреда се претендира, и настоящият въззивен състав
намира, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на
делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да
се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 460,80
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №115423/15.05.2019
г., постановено по гр.д. №38345/2018 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав.
ОСЪЖДА
Я.О.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 460,80 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.