Определение по дело №397/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 277
Дата: 20 юли 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия: Красимира Димитрова Ванчева
Дело: 20225001000397
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 277
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000397 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на М. Г. ИВ. с ЕГН **********,подадена чрез
пълномощника й адв. Д.Д.,против определение №241 от 11.04.2022 г.,постановено по т.д.
№1413/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,с което е оставен без разглеждане предявеният
от частната жалбоподателка против „Ю.Б.“АД с ЕИК ********* отрицателен установителен
иск по чл.439 от ГПК като недопустим и е прекратено производството по делото.
В частната жалба е изложено становището,че обжалваното определение е
неправилно като постановено в противоречие със закона,а и е необосновано.В този контекст
е оспорен като неправилен извода на първоинстанционния съд,че към момента на
предявяване на иска по чл.439 от ГПК като взискател по изпълнителното дело се легитимира
.„А.с.в.“ЕАД,най-вероятно по силата на договор за цесия.Според частната
жалбоподателка,окръжният съд без доказателства и само по теория на вероятността /е
приел,че взискателя по изпълнителното дело „А.с.в.“ЕАД е придобил това качество-най-
вероятно по договор за цесия,а такъв договор жалбоподателката заявява,че липсва,както и
липсва и доказателство,че такава цесия е била съобщена по надлежния ред на
длъжника.Поддържа се довода,че съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД предишния кредитор е бил
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето,а прехвърлянето следва да стане
писмено,като съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД същото прехвърляне има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня,когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.Твърди се,че за изпълнението на нито едно от тези задължения на кредитора не са
били представени доказателства,за да бъде обоснован извода,че задължението по
1
изпълнителния лист е прехвърлено от първоначалния кредитор на последващ такъв.Ислед
като „А.с.в.“АД не е легитимен кредитор спрямо частната жалбоподателка,както същата
заявява,то според нея е без значение представения договор за цесия между този кредитор и
„С.Г.Г.“ЕАД,който бил с дата след завеждане на исковата молба.Счита,че за
действителността на договора за цесия,същият не само трябва да съществува и то в писмена
форма,но и да е съобщен на длъжника по надлежия ред,за да има това прехвърляне действие
спрямо него.По тези съображения,частната жалбоподателка М.И. счита за правилно
предявяването на иска по чл.439 от ГПК срещу кредитора,посочен в издадения
изпълнителен лист,тъй като за нея той е все още легитимен кредитор и съответно ответник
по този иск.В
В „допълнение към частна жалба“,подадено на 03.05.2022 г. от частната
жалбоподателка И. чрез пълнощника й адв. Д.,е изложен и довода,че за да се ползват от
изпълнителната сила на изпълнителния лист,частните правоприемници следва да установят
това свое качество единствено и само с писмени доказателства,както било записано в
алинея 1-ва на чл.439 от ГПК,но такива доказателства липсвали по делото и с оглед на това
субектите по изпълняемото право на изпълнителния лист си оставали така,както са посочеи
в него като кредитор и длъжник.
И на база всички описани по-горе доводи,е поискано да бъде отменено обжалваното
определение и вместо него да бъде постановено от настоящата инстанция,че предявения иск
срещу ответника е допустим като заведен срещу легитивна страна и първоинстанционния
съд да се произнесе по съществото на спора,с който е сезиран.
Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната страна-“Ю.Б.“АД с ЕИК
*********,но в законния срок банката не е подала отговор на същата жалба и не е взела
становище по последната.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и
допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
частната жалбоподателка,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна /от
ищцата в първоинстанционното производство/,имаща правен интерес да обжалва
конкретния съдебен акт,срещу който е насочена,а и самия този акт подлежи на
инстанционен контрол.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е и основателна. Съображенията на
настоящия съд в тази насока са следните:
С обжалваното определение №241 от 11.04.2022 г.,постановено по т.д.№1413/2021 г.
по описа на Окръжен съд-С.З.,след като е отменено определението от 21.03.2022 г. за
приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания,съдът е оставил без
разглеждане предявения по делото иск като недопустим и е прекратил производството по
2
същото дело.
Оставеният без разглеждане иск е с правна квалификация по чл.439 от ГПК и е
предявен от М. Г. ИВ. с ЕГН ********** против „Ю.Б.“АД с ЕИК *********,като е
поискано да се признае за установено,че ищцата не дължи на банката-ответник сумата от 38
134,62 лв.,от която сумата от 6 866,60 лв.-главница,сумата от 17 850,10 лв.-договорна лихва
за периода от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г.,сумата от 12 621,16 лв.-такси съгласно чл.8,ал.4
от договора за периода от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г. и законна лихва от 11.10.2012 г. и
сумата от 796,76 лв.-разноски,поради изтекла погасителна давност на
вземането.Първоинстанционният съд е приел за недопустим този иск по следните
съображения:
Приел е,че поначало в исковото производство по предявен отрицателен
установителен иск по чл.439 от ГПК,надлежно процесуално легитимирани страни са
носителите на оспорваното изпълняемо материално право-длъжникът като ищец и
взискателят като ответник.Констатирал е в тази връзка,че в конкретния случай
изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ М.Д. е образувано на 07.03.2018 г.
със следните страни:взискател „А.с.в.“ЕАД и длъжник М. Г. ИВ..Констатирал е още,че
процесният иск по чл.439 от ГПК е предявен от длъжника по изпълнението срещу
първоначалния взискател „Ю.Б.“АД /като правоприемник на „Б.П.Б.“АД/,който е цедирал
вземанията си по изпълнителния лист в полза на цесионера „А.с.в.“ЕАД,а агенцията пък е
цедирала вземанията по същия изпълнителен лист от 12.10.2012 г. на дружеството
„С.Г.Г.“ЕАД,за което няма данни дали е конституирано по чл.429 от ГПК в качеството му на
взискател в изпълнителното производство.
След така направените констатации,първоинстанционният съд е стигнал до извода,че
към момента на предявяването на иска по чл.429 от ГПК,като взискател по изпълнителното
дело се легитимира „А.с.в.“ЕАД,“най-вероятно по силата на договор за цесия“.При това
положение,според същия съд,за ищцата М. Г. ИВ. липсва правен интерес да предяви иск по
чл.439 от ГПК срещу „Ю.Б.“АД /като правоприемник на „Б.П.Б.“АД/,тъй като към момента
на завеждане на исковата молба същата банка не е носител на спорното материално право и
е загубила качеството си на взискател по изпълнителното дело,поради което и предявеният
срещу нея иск се явява недопустим.Като продължение на тази обосновка съдът е изложил и
мотиви,че правният интерес е абсолйтна процесуална предпоставка за упражняване правото
на иск,за която съдът следи служебно във всеки момент до приключване на производството
с влязъл в сила съдебен акт,а в настоящия случай ищцата не установява правния си интерес
от предявения отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК срещу ответника
„Ю.Б.“АД,като този интерес се опровергава и от събраните по делото
доказателства,преценени от съда с оглед на служебното му задължение да следи за
допустимостта на производството.
Настоящата инстанция счита за неправилно обжалваното определение.С предявения
иск по чл.439 от ГПК ищцата М.И. оспорва дължимостта на вземанията по изпълнителен
лист от 12.10.2012 г.,издаден срещу нея като длъжник и в полза на „Б.П.Б.“АД с ЕИК
3
********* по ч.гр.д.№5510/2012 г. по описа на РС-С.З.,въз основа на който изпълнителен
лист е било образувано изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ М.Д.,с район
на действие ОС-С.З.,препис от което е приложен към първоинстанционното дело.Ищцата е
посочила в исковата молба,че ответника „Ю.Б.“АД е придобил „Б.П.Б.“АД и е неин
правоприемник,поради което и иска е предявен срещу този именно ответник,т.е. ищцата е
обосновала правния си интерес от насочването на иска срещу ответника „Ю.Б.“АД с
твърдение,че същият е универсален правоприемник на банката-кредитор по издадения
изпълнителен лист.Първоинстанционният съд обаче е приел,че първоначалният взискател
„Ю.Б.“АД /като правоприемник на „Б.П.Б.“АД/ е цедирал вземанията си по изпълнителния
лист в полза на цесионера „А.с.в.“ЕАД и към момента на предявяването на иска по чл.439
от ГПК като взискател по изпълнителното дело се легитимира именно посочената
агенция,“най-вероятно по силата на договор за цесия“.Тези заключения на
първоинстанционния съд не са подкрепени с доказателства.Вярно е единствено,че горното
изпълнително дело е образувано по молба на „А.с.в.та“ЕАД,но представеният с молбата
изпълнителен лист от 12.10.2012 г.,сочен и от ищцата по делото,е издаден в полза на
„Б.П.Б.“АД,чийто универсален правоприемник се явява ответника „Ю.Б.“АД /за което
информация се съдържа в интернет страницата на последната банка/,а липсват данни за
придобиване на вземанията по изпълнителния лист от посочената агенция по силата на
сключен с първоначалния кредитор договор за цесия,или по друг начин.Такива
доказателства не се съдържат по горното изпълнително дело.Самият първоинстанционен
съд,макар да е приел в една част от мотивите на обжалваното определение,че
първоначалният взискател „Ю.Б.“АД /като правоприемник на „Б.П.Б.“АД/ е цедирал
вземанията си по изпълнителния лист в полза на цесионера „А.с.в.“ЕАД,в друга част от
мотивите само въз основа на предлоложение е направил заключението,че към момента на
предявяването на иска същата агенция се легитимира като взискател по изпълнителното
дело,“най-вероятно по силата на договор за цесия“.Такъв договор липсва по изпълнителното
дело,не е представен и по първоинстанционното търговско дело,а и за съществуването му не
може да се прави извод,дори и в степен на вероятност,от приложения към изпълнителното
дело договор за цесия,сключен на 20.06.2018 г. между агенцията като цедент и дружеството
„С.Г.Г.“ООД с ЕИК ********* като цесионер,защото в приложение №1 към договора са
посочени като цедирани вземания на ищцата М.И.,основани на друг договор,сключен с
първоначалния кредитор „Б.П.Б.“АД,не и на договора,на който се основават вземанията по
издадения изпълнителен лист от 12.10.2012 г.,респ. по заповедта за изпълнение по чл.417 от
ГПК,на база на която е издаден и изпълнителния лист /същите два акта-изпълнителен лист и
заповед за незабавно изпълнение приложени в копие към първоинстанционното
дело/.Ищцата-настояща частна жалбоподателка,също поддържа възражение за липса на
договор за цесия,с който вземанията по изпълнителния лист да са били прехвърлени на
„А.с.в.“ЕАД от кредитора по изпълнителния лист,както и за липса на доказателство,че
такава цесия й е била съобщена по надлежния ред като длъжник по изпълнителния лист.При
липсата на всякакви доказателства горната агенция да е придобила вземанията по
процесния изпълнителен лист,ищцата има правен интерес да насочи иска си по чл.439 от
4
ГПК именно спрямо универсалния правоприемник на банката-кредитор,в чиято полза е
издаден изпълнителния лист,както е и процедирано на практика от същата ищца.Този
интерес се поражда от обстоятелството,че именно ответната банка се легитимира като
носител на спорното процесно вземане в качеството й на правоприемник на банката,в чиято
полза е издаден изпълнителния лист и при липсата на доказателства за прехвърляне на
същите вземания в полза на друго лице,въпреки инициирането на изпълнителното
производство от горната агенция.Затова се налага и извода,че процесния иск не е предявен
срещу ненадлежен ответник и не е недопустим на това основание,противно на приетото в
обжалваното определение.От това следва и крайния извод,че разгледаната частна жалба е
основателна,а обжалваното с нея определение е неправилно и като такова следва да се
отмени,като заедно с това делото се върне на първата инстанция за съответно следващи се
по-нататъшни процесуални действия.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №241 от 11.04.2022 г.,постановено по т.д.№1413/2021 г. по
описа на Окръжен съд-С.З.,с което е оставен без разглеждане като недопустим предявеният
от М. Г. ИВ. с ЕГН ********** против „Ю.Б.“АД с ЕИК ********* отрицателен
установителен иск по чл.439 от ГПК и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-С.З. за съответно следващи се по-нататъшни
процесуални действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5