Р Е Ш Е Н И Е № 710
10.04.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 628/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от „А****“ ЕООД, ЕИК: *******2, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „11-ти август“ № 5, ет. 3, ап. 4, представлявано от ** М.В.И. против Наказателно постановление №
16-002323/15.01.2019 г., издадено от и. А. А. Ч. – Директор на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с
което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ)
на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 800
(хиляда и осемстотин) лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ.
В жалбата се
твърди трудовият договор със служителя А. жалбоподателят да е сключил на дата
30.11.2018 г., за да може служителят да постъпи на работа на 01.12.2018 г., а
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за сключения трудов договор да е било
изпратено до ТД на НАП – Пловдив на 03.12.2018 г., на която дата жалбоподателят
да е сключил и нов договор за счетоводно обслужване. Взема становище да не са
настъпили никакви вредни последици за служителя. Поддържа още нарушението да е
първо по ред за дружеството в качеството му на работодател, а налагането на
имуществената санкция да доведе до нарушаване на баланса в бюджета му и да затрудни
покриването на паричните задължения на дружеството, включително за трудови
възнаграждения на работниците и служителите. Моли наказателното постановление
(НП) да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Н.С., който навежда доводи за незаконосъобразност на НП поради допуснато
съществено процесуално нарушение изразило се в погрешна правна квалификация на
нарушението. Поддържа още от фактическа страна към момента на проверката
служителят А. да е нямал сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател.
Въззиваемата
страна се представлява в съдебно заседание от ** Н. К., която предлага на съда
да потвърди така издаденото наказателно постановление, което намира за
законосъобразно и правилно, а възраженията на жалбоподателя за неоснователни. В
хода на съдебните прения излага подробни съображения в подкрепа на становището
си.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „А****“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществена санкция“, т.е от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 21.01.2019 г., установено от Известие за доставяне на НП №
16-002323, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
25.01.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 30.11.2018 г. жалбоподателят „А*******“ ЕООД в
качеството си на работодател сключил трудов договор № 23 от същата дата със
свид. Д. Ю. А. в качеството на работник/служител.
На 02.12.2018 г. около 00:15 часа свид. Б.С.К. – ** в
Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, извършила проверка в ресторант, находящ
се в гр. Раковски, ул. „Г.С.Раковски“ № 167а, стопанисван от жалбоподателя
„А*****“ ЕООД. Обектът бил в работен режим по време на проверката, като в
заведението се обслужвали клиенти. В кухнята на заведението се намирал свид.
А., който приготвял ястия, предлагани в ресторанта. На свид. А. не било връчено
копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. Свидетелката К. влязла в кухнята по време на проверка и видяла, че
там сам бил свид. А., както и че той приготвял храна, предлагана в заведението.
По същото време на работа била и свид. В. С. Б., която била установена в
миялното помещение от свид. К.. Последната дала на свид. А. да попълни
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ.
На 03.12.2018 г. в 21:07 часа жалбоподателят „А****“
ЕООД изпратил уведомление до
териториалната дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив за
сключения трудов договор със свид. Д. Ю. А..
На 20.12.2018 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пловдив се явило упълномощеното от жалбоподателя лице П.М. А., който
представил пред свид. К. трудов договор № 23/30.11.2018 г., сключен между
„А***. ЕООД и свид. А.. На същата дата свид. К. съставила Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № 16-002323 против
дружеството-жалбоподател. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели
и на упълномощеното лице А., на когото бил връчен препис от акта срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. Б.С.К. се установяват датата и
мястото на извършената проверка, както и че проверяваният обект е бил
стопанисван от дружеството-жалбоподател, а по време на проверката е бил в
работен режим и са се обслужвали клиенти. Изяснява се и че на място
свидетелката е установила да присъства свид. Д. Ю. А., който е бил сам в
кухнята и е приготвял ястия. Твърденията на свид. К. за присъствието на свид.
А. по време на проверката, както и относно времето и мястото на извършването й
се потвърждават от декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, попълнена от
свид. А.. Установява се още, че при явяването на упълномощеното от
жалбоподателя лице в Дирекция „ИТ“-Пловдив то е представило трудов договор
между „А.“ ЕООД и свид. А., сключен на 30.11.2018 г., както и че при служебно
извършена справка свидетелката е установила, че уведомлението за сключен трудов
договор със свид. А. е било подадено след датата на извършената проверка. В
тази им част показанията на свид. К. се подкрепят от справката с вх. №
16388183173670 от 03.12.2018 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от Кодекса на труда. Настоящият съдебен състав изцяло дава вяра на
показанията на свид. К., като намира същите за подробни, последователни и
вътрешно непротиворечиви. В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприела като очевидец – при извършването на проверка при
изпълнение на служебните си задължения. В тази връзка не се установяват никакви
основания, пораждащи съмнения в обективността и непредубедеността на
свидетелката. Както се посочи, показанията й се подкрепят и от писмените
доказателства по делото, които се ценят като обективни.
От трудов договор № 23/30.11.2018 г., приложен по
преписката, се установява, че между жалбоподателя в качеството на работодател и
свид. Д. Ю. А. в качеството на работник/служител е бил сключен трудов договор,
датата на сключване на договора – 30.11.2018 г., както и че трудовият договор е
подписан и от двете страни по правоотношението.
От справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 от Кодекса на труда с входящ № 16388183173670/03.12.2018 г. се
установява, че уведомление за сключен трудов договор между жалбоподателя „А*****“
ЕООД и свид. Д. Ю. А. е било подадено пред съответната териториална дирекция на
НАП на датата 03.12.2018 г., в 21:07:05 часа.
Досежно показанията на свидетелите Д. Ю. А. и В.С. Б.
следва да се подхожда изключително внимателни при тяхната оценка, тъй като
двамата свидетели са и служители на дружеството-жалбоподател, следователно се
намират в икономическа зависимост от него. Въпреки това двамата са допустими
свидетели според процесуалния закон и не може a priori да бъде отречена достоверността или
доказателствената стойност на показанията им. Изводът си за предубеденост или
заинтересованост на свидетел съдът прави както всеки друг извод в процеса – въз
основа на доказателствата по делото. В тази връзка съдът дава вяра на
показанията на свид. А. в частите, в които твърди да е служител на „А****“
ЕООД, да се е намирал в процесния обект по време на проверката от свид. К.,
както и лично да е положил подписите си в трудовия договор и декларацията по
чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Не се дава вяра на показанията на А. в частта, в
която твърди, че не е приготвял ястия по време на проверката. Тук показанията
му се явяват оборени от тези на свидетеля очевидец К., за която по делото се
установи, че никакви обстоятелства не пораждат съмнение в нейната обективност.
Непоследователност в твърденията на А. се констатира и при съпоставката им с
показанията на свид. Б., като първият твърди, че все пак е помагал в кухнята
като е обелил или измиел някой продукт, докато Б. твърди, че не са му възлагани
никакви задачи. Показанията му влизат в остро противоречие и с установеното от
декларацията по чл. 402 от КТ. А. потвърди лично да я е попълнил, но в нея той
е декларирал, че получава възнаграждение и има работно време. Неясно остава за
какво е получавал възнаграждение, ако не е вършил никаква работа, както твърди
в показанията си и той, и свид. Б.. Това е първото обстоятелство, което дава
основание на съда да приеме, че показанията на двамата свидетели – А. и Б., са
предубедени и изхождащи от заинтересовани свидетели. По-нататък свид. А. заяви
първоначално, че трудовият си договор с дружеството-жалбоподател е сключил на
дата 03.12.2018 г. След предявяването му на трудов договор № 23/30.11.2018 г.,
сключен между него и „А****“ ЕООД, свидетелят потвърди всички подписи за
„работник/служител“ да е изпълнил лично и при това на отразените в трудовия
договор дати. Това противоречие в показанията си свидетелят не успя нито да
отстрани, нито да обясни. Следователно показанията му се явяват и вътрешно
противоречиви в частта им относно датата, на която е сключил трудовия договор с
жалбоподателя. По тези съображения не се дава вяра на показанията на
свидетелите А. и Б. в посочените части. Досежно показанията на Б. от тях се
установява посочената свидетелка също да е присъствала в обекта по време на
проверката и да се е намирала в миялното помещение, докато свид. А. да е бил
сам в кухнята – точно така, както твърди и свид. К., което още веднъж показва,
че същата е била очевидец на деянието и достоверно е пресъздала в показанията
си случилото. Неясно остава как чрез показанията на свид. Б., която не е
присъствала в кухнята и обективно не е имала възможност да наблюдава какво
прави А., а единствено може да предполага това, се прави опит да бъдат оборени
показанията на свид. К., която от своя страна е влязла в кухнята и
непосредствено е възприела случващото се. В случай пък, че жалбоподателят не
оспорва А. да е приготвял ястия и продукция, предлагана в заведението по време
на проверката, то това означава, че жалбоподателят също признава А. да е ненадежден
свидетел, който в показанията си поддържа версия, несъответстваща на
обективната действителност.
От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се
установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено
лице, което е действало в рамките на своята материална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбите на чл. 21, ал. 4,
т. 3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ. бр. 6 от 21 Януари 2014 г.).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за
отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
По отношение на правилността на НП настоящият съдебен
състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите, които документи са описани в ал. 1 на чл.
63 от КТ. Санкционираното дружество притежава качеството на работодател по
смисъла на §1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ, поради което е годен
субект на административното нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ. По
делото се установи от показанията на свид. К., които съдът изцяло кредитира по
изложените при доказателствения си анализ съображения, че по време на
проверката в процесния обект – на посочените в НП време и място, свид. А. е
приготвял ястия, които са били предлагани в заведението, и се е намирал сам в
кухнята. От тези факти съдът прави извод, че към момента на проверка служителят
Д.Ю. А. е бил допуснат до работа от работодателя „А****“ ЕООД. Доказа се и от
обективна страна, че на 30.11.2018 г. между А. и дружеството-жалбоподател е бил
сключен трудов договор, т.е. преди датата на проверката – 02.12.2018 г., както
и че в трудовия договор е удостоверено с подписите на двете страни по
правоотношението свид. А. да е постъпил на работа на 01.12.2018 г., което
отново се явява преди датата на проверката. Същевременно от справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с входящ №
16388183173670/03.12.2018 г. се изясни, че жалбоподателят „А****“ ЕООД е подал
уведомление за сключения трудов договор с Д. Ю. А. в ТД на НАП в 21:07 ч. на
03.12.2018 г., т.е. след приключването на проверката от служителите на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пловдив. Следователно няма как копие от това
уведомление, заверено от ТД на НАП, да е било връчено на свид. А. към момента
на процесната проверка – около 00:15 часа на 02.12.2018 г., когато същият вече
е бил започнал да престира работната си сила е и бил допуснат до работа. С това
си поведение жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние на нарушението
по чл. 63, ал. 2 вр. с ал. 1 от КТ. Нарушението е формално и с осъществяването
на изпълнителното му деяние – допускането на работника/служителя до работа
преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП, то е довършено от обективна страна, без да е необходимо
настъпването на друг вредоносен съставомерен резултат. С наказателното
постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, поради
което в настоящото прозводство не подлежи на изследване въпросът за вината.
Следователно по делото е доказано осъществяването от страна на жалбоподателя
„А****“ ЕООД на нарушението, за което му е наложена имуществена санкция с
обжалваното наказателно постановление.
По наведеното възражение за неправилна правна
квалификация на деянието, с което да било допуснато съществено процесуално
нарушение, съдът намира същото за неоснователно. На първо място настоящият
състав споделя посочената от процесуалния представител на жалбоподателя съдебна
практика. Същата почива на следването на законово определената последователност
в развитието на отношенията между работник и работодател и възможните
неправомерни отклонения от тези отношения. Така на първо място работодателят
има задължението да уреди отношенията по престиране на трудова сила от
работника/служителя чрез сключването на трудов договор в писмена форма с оглед
на неговата действителност. Едва при осъществяването на този факт за
работодателя възниква като следващо задължение да допусне до работа
работника/служителя след като му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ.
Пренесено на плоскостта на настоящия казус обаче съдът намира, че в случая са
налице различни факти от тези в застъпената от жалбоподателя съдебна практика.
В настоящия случай се доказа по делото първо да е имало сключен трудов договор,
след това свид. А. да е бил допуснат до работа, но към момента на проверката и
при вече сключен трудов договор да не му е било връчено заверено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Възраженията на жалбоподателя трудовият
договор да не е бил сключен на посочената в него дата съдът приема за защитна
версия. Приобщеният като доказателство по делото трудов договор е бил
представен от самия жалбоподател пред наказващия орган в хода на проверката.
По-нататък отново жалбоподателят се е позовал на трудовия договор и на
верността на изявленията в него и пред ТД на НАП – Пловдив, подавайки на
03.12.2018 г. уведомлението за сключен със свид. А. трудов договор. Най-сетне в
самата жалба жалбоподателят отново твърди трудовият договор със свид. А. да е
бил сключен на дата 30.11.2018 г. Едва когато се ангажира професионална
адвокатска защита, за пръв път в хода на въззивното производство се застъпва
обратна теза. Така по делото се обособяват две групи противоречащи си
доказателствени материали. От едната страна е самият трудов договор, в който е
удостоверена дата на сключването му 30.11.2018 г., носи подписите и на двете
страни по правоотношението, които не оспорват тяхната автентичност. В показанията
си свид. А. изрично заяви, че собственоръчно е изпълнил подписа за
работник/служител, както и че е сторил това на посочената в договора дата.
Противостоящото му доказателство представляват твърденията от показанията на
свид. А.. Свидетелката Б. заявява, че не знае на коя дата А. е сключил трудов
договор. Показанията на последния бяха категорично доказани да са вътрешно
противоречиви, като свидетелят не успя да обясни причината за противоречието, а
така също и предубедени. Писмената форма, в която се сключва трудовият договор,
представлява форма не само за неговата действителност, но и за доказване на коя
дата действие с какво съдържание е било извършено. По този начин се създава
обективно писмено доказателство, което съдът категорично намира, че не се оборва
от компрометираните, непоследователни и противоречиви показания на един
заинтересован свидетел. Недопустимо е реализирането на
административнонаказателната отговорност да се поставя в зависимост от волята
на санкционирания работодател, който дори и при наличен трудов договор -
сключен преди датата на проверката, с чисто декларативното изявление, че
всъщност договорът е сключен на друга дата, да оборва доказателствената му
стойност. В този случай би възникнал и въпросът защо жалбоподателят е съставил
документ с невярно съдържание и след това на три пъти го е употребил като
доказателство – пред Дирекция „Инспекция по труда“, пред ТД на НАП и с жалбата
пред Районен съд – Пловдив. В случая не е налице подмяна на обективната истина
с формалната, тъй като има пряко доказателство, от което се установява фактът
трудовият договор да е бил сключен на дата 30.11.2018 г. По тези съображения
съдът намери възражението за неоснователно, като приема, че нарушението е
правилно квалифицирано от правна страна, а конкретните установени по делото
факти се подвеждат под състава на административното нарушение по чл. 63, ал. 2
вр. ал. 1 от КТ.
При доказано извършване от жалбоподателя на
нарушението, за което е санкциониран, съдът намира за правилен изводът на
административнонаказващия орган, че деянието не представлява маловажен случай
на административно нарушение, като не са налице основания за прилагането на
специалното правило по чл. 415в, ал. 1 от КТ, нито на чл. 28 от ЗАНН. За този
си извод съдът съобрази на първо място изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2
от КТ, съгласно която не са
маловажни нарушенията на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Отделно от това, съдът
намира, че конкретното деяние разкрива типичната за този вид административни
нарушения степен на обществена опасност. Твърдението за сключен от
жалбоподателя на 03.12.2018 г. нов договор за счетоводно обслужване не се
доказа с ангажирането на каквото и да е доказателство, поради което остана
недоказано по делото. За пълнота следва да се посочи, че дори и такъв нов договор
да е сключен на 03.12.2018 г., то само по себе си това също не би обосновало
хипотеза на маловажен случай, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да не
допуска работника до работа преди да му връчи заверено копие от уведомлението
по чл. 63, ал. 2 от КТ, но това правило
е било съзнателно нарушено. В тази връзка, както се посочи, в настоящото
производство не подлежи на изследване въпросът за вината, тъй като е ангажирана
обективната отговорност на юридическо лице. Въпреки това в случая е налице
съзнавано и целенасочено поведение на физическото лице, формиращо и изявяващо
волята на дружеството, по нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ, което допълнително завишава степента на обществена опасност на конкретното
деяние. Твърдените финансови затруднения и нарушаване на баланса на дружеството
в случай на потвърждаване на наложената имуществена санкция също не обосновават
основания за отмяна на наказателното постановление, тъй като жалбоподателят не
следва да черпи права от неправомерното си поведение, като в случая съдът
намира, че изпълнението на наложената санкция с имуществен характер е
необходимо за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ
е предвидена имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева. При
определяне на размера на имуществената санкция съдът следва да вземе предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по
аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай
административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер на 1
800 лева. Никъде в наказателното постановление обаче наказващият орган не е
посочил как е определил именно този размер на следващата се на нарушителя
санкция, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как
те се съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наложената санкция остава
изцяло скрита както за жалбоподателя, така и за съда. Следва да се има предвид,
че съдът може да упражнява контрол върху размера на наложеното наказание, но не
може да замести липсата на мотиви на наказващия орган, тъй като се касае за
чуждо волеизявление. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
АНО не е изложил никакви мотиви защо е наложил санкция в съответния размер – 1
800 лева, която надвишава предвидения от закона минимум.
Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на първо по
ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това би
противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган
счита, че следващото се наказание за даденото нарушение трябва да бъде
определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това
си решение. В противен случай наказаният е поставен в положение, при което не
може да се защитава адекватно срещу определения размер на наказанието му, тъй
като не е наясно и със самите мотиви за налагане на наказание с такъв размер.
Отделно от това в случая съдът намира, че не се установяват отегчаващи
обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер над предвидения
от закона минимум, доколкото по делото няма ангажирани доказателства за
предходни нарушения на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя,
установи се и той да е изпратил уведомление за сключения трудов договор до
съответната ТД на НАП. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта относно
размера на наложената имуществена санкция, като същият бъде намален на 1 500
(хиляда и петстотин) лева и наказателното постановление бъде потвърдено в
останалата му част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл.
второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
16-002323/15.01.2019 г., издадено от и. А. А. Ч. – Директор на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с
което на „А****“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „11-ти август“ № 5, ет. 3, ап. 4, представлявано от ** М.В.И. на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева
за нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на „имуществената санкция“ на
1 500 (хиляда и петстотин) лева и ПОТВЪРЖДАВА
Наказателното постановление в останала му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР В.Ш.