Р Е
Ш Е Н
И Е :
№ 640/06.08.2019 година ,гр. Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
районен съд в граждански състав
На 10.07.2019
година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА А.
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар
Т.КА ДАРАКЧИЕВА
прокурор……………………………..
като
разгледа докладваното от Съдия А. по гр.дело № 278 по описа за 2018 година
Предявен
е иск по чл.124 от ГПК.
В
исковата си молба ищцата С.П.Г.
***, чрез адв. К. против ответника П.Г.О. ***, чрез адв. С. твърди, че по
силата на сключена спогодба по гр. дело № 20/1978 г., ответникът е станал
собственик на ПИ № 3780, за който е отреден УПИ ХІІІ в кв. 421 по плана на гр.
Велинград, с площ от 384 кв. м., ведно с построените в имота: двуетажна масивна
жилищна сграда върху 118 кв.м. с № 501.3780.1, ведно с масивна селскостопанска
сграда върху 33 кв.м. на един етаж с № 501.3780.2, при съседи, описани в
исковата молба, като имотът бил с пълен номер 5013780 от кадастрален район 501.
Твърди се още, че имотът е придобит по възмезден начин, по време на брака на
ответника с Й. Х. П. – б.ж. на гр. Велинград, починала на 22.12.2016
г.,който бил прекратен ,с решение на Районен
съд – гр.Велинград от 26.03.2008 г. Починалата Й. П. дарила приживе с
нотариален акт № 127/2012 г. на дъщеря си С.П.Г. собствената си ½
ид.ч. от описания имот. Преди развода на ответника през 2008 г.същият напуснал семейното жилище и в продължение на
повече от 5 г. никой не е знаел къде се намира, като имотът се стопанисвал от
съпругата му и ищцата по делото.Твърди се още ,че ищцата работи в ЮАР
от дълги години,но тя била тази, която винаги е правила подобрения и се е грижила в имота,като единствено е
заплащала и дължимите данъци за него.Повече от 10 години ответникът живеел
на семейни начала с друго лице ,като напуснал и Велинград , не се е връщал в имота и не е
търсил дъщеря си, не е говорил с нея дори по телефона. Ищцата била
единствената, която се грижи за имота. Ищцата чула за ответника едва, когато той изпратил
нотариална покана към нея, с която предявява претенции към имота.Твърди
,че заедно с майка си са владеели имота явно и
необезпокоявано повече от десет
години,поради което е станала негов единствен
собственик.
Моли
да се постанови решение, с което се приеме за установено по отношение на
ответника П.О., че ищцата С.Г. е собственик на имота по силата на давностно владение,
продължило повече от 10 г. явно и необезпокоявано за периода от 2008 година до
момента. Претендира присъждане на разноските. Ангажира доказателства.
В
указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска
,като твърди, че имотът е изцяло негова
собственост. Ангажира доказателства. При условията на чл. 211 от ГПК е предявил
насрещен иск срещу С.Г., в който е изложено становище ,че П.Г.О.
е изключителен собственик на процесния имот ,който е придобит от него по силата на наследство и доброволна делба.Същият никога не е имал статут на СИО,а бившата му съпруга –Й. Х. П.не е придобивала ½ идеална част от него,за да можела да
се разпорежда в полза на дъщеря си –ответницата по делото.Сочи още ,че ищцата по първоначалния иск е предприела действия ,с които не допуска О. до имота ,като е сменила бравите на входните врати и е наела частна
охранителна фирма за имота.Моли да се постанови решение ,с което да признае за
установено,че е собственик на процесния имот
и да се осъди С.П. Г. да
му предаде собствеността и
владението на описания имот.
Постъпил е отговор на насрещния иск, в който
същият е оспорен като недопустим и неоснователен от С.Г.. Изложени са подробни
аргументи. Ангажирани са доказателства.Претендират се разноски по делото.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с
твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с
разпоредбата на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :
От
събраните по делото писмени доказателства:нотариален акт № 127/2012 година;
решение от 26.02.2008 година по гр.дело №18/2008 година по описа на
Велинградски районен съд;скица;протокол по гр.дело № 20/78 година по описа на
ВРС;решение от 15.01.2008 година по
гр.дело № 645/2007 година по описа на ВРС,ведно със заповед за незабавна защита;жалби;прокурорски
постановления;медицинска документация;нотариална покана;нотариален акт 12/48
година;удостоверение за наследници се установява ,че лицето С. Х. О.- б.ж. на
гр.Велинград е починало на 07.10.1963 година и е оставило за наследници:Г. П.О.-
съпруг,починал на 22.09.1988 година;П.Г.О. –син и И. Г.О.- син,починал на 12.12.1994
година.Установява се ,че през 1948 година е бил съставен нотариален акт ,с
които лицето С.Г. О. е била призната за собственик на дворно място придадено по регулация , с площ от 378
кв.м.,находящо се в с.Лъджене,в кв.18 по плана на същото село,при
съседи:наследници на И. М.,С.Г.О.,улица,наследници на Г.Пеев,което място се
придавало към парцел ІІ-406 от имот с
пл.№405 и 406 в същия квартал –собственост на наследниците на И. М..
Със съдебна делба одобрена по гр.дело № 20/78 година по описа на
Велинградския районен съд в дял на П.Г.О. е поставен следния недвижим имот:едно
дворно място –застроено и незастроено от
520 кв.м.,съставляващо парцел №ХІІІ-788
в кв.109 по плана на гр.Велинград, кв.Лъджене,при съседи: от две страни
улици,наследници на Ив.М.,наследници на Т.Ч., и Ив.О.,ведно с
еднофамилното жилище,намиращо се в
посочения парцел,застроено на площ от 80 кв.м.,като П.О. се е
задължил да предостави на баща си- Г. П.О. правото на
безвъзмездно ползване на една
стая със
западно изложение на приземния
етаж и ползване на клозета намиращ се на
І етаж на къщата,която той ще ползва лично без право да ги отдава под наем или
ползване на други лица под каквато и да е форма.Срокът на ползване ще бъде до момента когато Г. П.О.
се снабди със собствено жилище.За
уравняване на дела на Г. П.О. –П. О. се е задължил да му заплати сумата от 4000 лева,както следва: 2000 лева до края
на 1979 година ,а останалата сума от
2000 лева в момента когато Г. О. ще
освободи стаята описана по-горе.В
последствие на 18.04.1991 година на П.
Гр.О. е издадено строително разрешение № 92 за строеж на
пристройка и настройка върху 30
кв.м.попадащи в парцел ХІІІ в кв.109 по плана на гр.Велинград,ул.“К. и Методи“.
Със заповед за Незабавна защита постановена по гр.дело № 645/2007 година по
описа на Велинградски районен съд , по молба на
Й. Х. О. лицето П. Г.О. е бил отстранен от семейното си жилище ,находящо се в
гр.Велинград,ул*** за срок от една година като на същото лице е било
забранено да приближава жилището на посочения адрес за срок от една година.С решение № 243 от
02.04.2008 година по в.гр.дело № 199/2008 година П. Г.О. е отстранен от семейното жилище, находящо се в
гр.Велинград,*** за срок от осем месеца. В последствие с решение от 26.03.2008 година, постановено по
гр.дело 18/2008 година по описа на Велинградски районен съд е прекратен брака
между П.Г.О. и Й. Х. О.
,сключен с акт за граждански брак № 1390
от 23.10.1961 година на Община
Столична,като със същото решение
ползването на семейното жилище ,находящо се в гр.Велинград,***№
35 е било предоставено и на двамата
съпрузи.
Видно от
медицинската документация лицето Й. Х. О.
е била диагностицирана със следните
заболявания:“Хронична бъбречна недостатъчност- І ст .;Артериална хипертония.Вторична анемия;Двустранна
коксартроза.Състояние след
ендопротезиране на дясна тазобедрена
става,а ответникът О. е
освидетлстван на 29.03.2004 година със
73% работоспособност с диагноза „други
форми на ХИБС“
С договор
за дарение ,изповядан с нотариален акт № 127/2012 година Й. Х. П. е дарила на дъщеря си С.П.Г.
собствената си ½ идеална
част от дворно място цялото с площ от 384 кв.м. ,съставляващо УПИ ХІІІ-3780
в кв.421 по плана на гр.Велинград,имот с пълен кадастрален номер 5013780
с приложена за УПИ регулация,при съседи
на УПИ:от две страни улица,наследници на
Ив.М.,наследници на Т. Ч. и Ив.О.,а по скица: от изток-УПИ ХІІ-3781;от
запад-улица;от север- УПИ ХХ-6478 и от юг- улица, заедно с ½ идеална
част от построената в описаното дворно място
еднофамилна жилищна сграда-къща с
кадастрален номер 501.3780.1 със
застроена площ от 80 кв.м.,заедно със ½ идеална част от всички подобрения и приращения в имота
при условие на запазено пожизнено ограничено
вещно право на ползване върху
½ идеална част от жилищната
сграда от страна на дарителката -Й. П.. Установява се ,че в периода от 2008 година до
2018 година П.О. е депозирал жалби
,заявления ,молби до различни институции,в това число прокуратура;МВР;Зам.министър
председателя за недопускането му в
собствено жилище ,находящо се в гр.Велинград.
Като
писмено доказателство по делото е
приета искова молба с вх.№ 1980
от 15.08.2012 година до Районен съд гр.Велинград от С.П.Г. против П.Г.О. за делба на недвижими имоти между които: дворно
място с площ от 384 кв.м.
съставляващо УПИ ХІІІ-3780 в кв.421 по плана на гр.Велинград с пълен кадастрален номер 5013780 с приложена
регулация с № 501.3781 заедно с построената в дворното място еднофамилна
жилищна сграда –къща с пълен кадастрален номер 501.3780.1 със застроена площ от
80 кв.м.,заедно с всички подобрения и приращения с твърдението ,че имотът е
придобит от родителите й в режим на СИО
чрез покупко- продажба и делба ,като
след прекратяване на брака същият е в обикновена съсобственост по ½ идеална част за всеки.Липсват
доказателства за това как е приключило това
производство.
С нотариална покана от 30.01.2017
година ответникът О. е предложил на ищцата Г. доброволно
да поделят съсобствените между
тях имоти ,а именно : поземлен имот ХІІІ-3780 с площ от 384 кв.м.,ведно с
построените в имота еднофамилна жилищна сграда -къща със
застроена площ от 80 кв.м. с адм.адрес: гр.Велинград,**** и поземлен имот VІІ-638 с площ от 425 кв.м. ведно с
построената в него двуетажна
еднофамилна жилищна сграда-къща
със застроена площ от 45 кв.м. и лятна кухня с площ от 22 кв.м. с адм.адрес
:гр.Велинград,кв.***.В същата покана е поискал и заплащане на сумата от 1800
лева представляваща тригодишен наем,за който период Г. е ползвала собствеността
му.
Като писмени доказателства по делото са
приети молба от П. Г.О. за вписване на разделителен протокол по чл.112 от ЗС и чл.4 от ПВ от 08.07.1980 година на протокол по гр.дело № 20/78 година по
описа на Велинградски районен съд;молба от П.Г.О. от 18.03.1986 година за вписване на разделителен протокол по гр.дело № 216/75 година по описа на
Велинградски районен съд.Съгласно разделителен протокол от 20.01.1976 година по гр.дело № 216/76
година -Г. П.О. е получил ½ идеална част от дворно място
състоящо се от 510 кв.м. съставляващо
парцел ХІІІ за имот с пл.№ 788 в
кв.109 по плана на гр.Велинград,при
съседи:от две страни улици,наследници на И. М. и наследници на С. О.,заедно с
партерния етаж от построената в същото
място на 84 кв.м. жилищна сграда.За
урегулиране дела на И. О. съделителят-Г.
О. се е задължил да заплати на И. О. сумата от 640 лева.Съгласно същия протокол
съделителят П. Гр.О. е получил следния
недвижим имот:1/2 идеална част от дворно място находящо се в
гр.Велинград,цялото състоящо се от 510 кв.м. и съставляващо парцел ХІІІ отреден за имот пл.№ 788 в кв.109 по регулационния план на
гр.Велинград,заедно с първи /редовен/ етаж от построената в същото място на 84 кв.м. жилищна сграда.За уравнение
дела същият се е задължил да заплати на брат си- И. О. сумата от 2115 лева,а съделителят И. О. е получил в дял празно дворно място находящо се в гр.Велинград състоящо се от 230
кв.м. участващо в съсобствен парцел ХІV
в кв.109 по плана на гр.Велинград ,като за уравняване на дела му в срока по чл.288,ал.6 от ГПК е следвало да
получи сумата от 640 лева от баща си Г. О.
и сумата от 2115 лева от брат си П.Г.О..
Като
писмено доказателство по делото е
представено и удостоверение от МВР ,в което се сочи ,че за периода от 01.01.2009 година до 18.06.2019
година са регистрирани 5 пътувания на лицето С.
П.Г. извън Р България.
Като
писмени доказателства са представени и
фактури за извършени ремонтни работи в процесния имоти в периода от 2008
година до 2019 година ,издадени на имота на С.Г..
По
делото са разпитани като свидетели Й. М. Б.;И. К. Д.; Х. П. Ц.; Ц. А. К. ; Д. С. Ш..
СВ.
Б. в показанията си сочи ,че живее в гр.
Велинград,като през 1971 г. се омъжила. Били съседи с Й. –майката на ищцата ,която й помагала при
отглеждане на децата. В периода 1978-1980
година свидетелката била в майчинство , когато свекърва й,я помолила следното : „Невесто, айде да идеш с
кака ти Д. до тях, тя да получи от дядо Т. 4000 лв. - от чичо й, а от баща й Х. 3000 лв.“ .Кака Д. тези 7000 лв. ги дала на дядо Г. – свекър й, и на девер й И.. Това се случило пред
свидетелката ,като обясненията на Й.
били ,че парите са за уравнение на дяловете
за къщата.Спомня си още ,че при
отглеждане на децата Й. е била
подпомагане от свекъра си Г. ,като за 45
години е виждала само два пъти П.О. .Единия път го видяла на улицата втория път
преди 20 г.Не го е виждала в къщата на кака й Д.,нито той
е посещавал дома на родителите й.Според свидетелката родителите на Й. П.
живеели в кв.Лъджене и се казвали Ц. и Х..Когато Й.
поискала пари за уравняване на
дела тя дошла в къщата на свидетелката .Чичото на Й. П. бил
богат човек в кв.“Каменица“ и той
дал нужните 4000 лева ,а баба Цвете 3000
лева за уравнение на дела .Освен това чичото
преписал цялата къща в кв.“Каменица“ на другата дъщеря на Й. П.- Ю.Така
станало ,че Станка останала да живее
в къщата в кв.“Лъджене“ ,а Юлия в
къщата в кв.“Каменица“ Първите 2 г. С. не се връщала в страната , но след това
идвала- правела ремонти в къщата;плащала данъците и се грижила за майка си.О.
от 20 години не се е връщал във Велинград.
СВ.
Д. в показанията си сочи ,че познава П.
и Й. тъй като били съкварталци във Велинград ,а със съпругата на П. работили
заедно в АПК във Велинград. Повече от 40-50 г. били добри приятелки двете с Й.. Свидетелката не била виждала П. повече от 20 г., даже му била забравила физиономията. Той е от
Велинград, като знае, че е и раждан там.
Повече от 20 г. обаче не го е виждала
там. Знае и коя е родната му къща. Тя се
намира във Велинград на булеварда в кв. „Лъджене“. Ходила много често в този
дом , особено преди, когато Й. била
добре , но след това не толкова често.Тогава още двамата не били
разведени. Въпреки това, не го е виждала
да идва ,въпреки честите си посещения. Най-малко веднъж седмично ходела в дома
им. Били близки с Й. , тя като била зле- трудноподвижна, почти неподвижна,
ходила да й помага. След развода пак
продължила да ходи в дома й, защото имала нужда от помощ – пазарувала й , плащала
сметките за консумативите, данъците, за
което Й. си й давала пари. В къщата живеела само Й. ,а П. го
нямало.Първоначално и Т. живеела в
къщата, но после заминала за Африка.Идвала си често – поне в годината минимум веднъж, някога
по 2-3 пъти. Особено, когато майка й била зле. Й. й споделяла: „Закъсах, дано Т.
пак ми прати нещо, че трябва да плащам консумативи, данъци“. Според
свидетелката домът на Й. изглеждал много зле. Имали една пристройка и като
валял дъжд, сняг, течала. Водата е стигала на милиметри от електромера.Добре, че
Т. се прибрала и оправила покрива. Това било преди около 15 г.Всички ремонти по къщата
се правели от Т..В момента къщата била
преобразена изцяло ,като Т. се грижи за къщата като собственик. Хората говорели
, че П. иска да я вземе, за да я продава.
Това и преди, и сега го чува, че той иска
да я продава. Т. се грижила за къщата още преди да отиде в Африка. Дъщеря й
била първи клас, когато заминала за
Африка. И тогава се грижила, защото него
го нямало. Преди много, много години се мяркал само и изчезвал. Него нищо него интересувало, не идвал да погледне къщата, да
види има ли нужда от нещо. Съпругата му се ядосвала, че има теч. Работел някъде
извън Велинград и се прибирал периодично. Може би от 15-20г. не го е виждала изобщо. Това са
годините докато работели в АПК и след това пък не се е мяркал .Й. връщала
заемите на П.. Той дори изнудил и
семейството на свидетелката да му
даде пари, че уж ще им уреди да си купят мебели. Не им върнал парите. Били
повече от 1000-1200-1500.Съпругът на свидетелката го срещнал и го
заплашил, след което върнал част от
парите, а другата част я върнала на Т. майката. Спестявала , взимала
заеми от ВСК и върнала частта от неудобство. Така се случвало и с други заеми
на О.. Той взимал от нейни близки парите. След това ходили в дома им да го
търсят,да си искат парите, като това са
хора предимно близки
на Й. –леля, чичо, братовчеди, приятели .
Изчезвал и край. Заяви още ,че е познавала и Г. О.. Той живеел до тях – в друга
къща. Доколкото знае от майката на Т., П.
не се е грижил за децата си. Една стотинка не е дал на децата си.
СВ.
К. в показанията си сочи ,че познава П.О.
от 2009-2010 г. по повод работата й. В този период е работила като адвокат и О. дошъл при нея
за консултация. Сега вече работи като помощник-нотариус. По спомени преди 2 г. е написала нотариална покана до С.Г. като заверила подписа му . Същата била
изпратена на колега във Велинград за връчване на адресата. Всички консултации и въпроси, които
са коментирали в отношения адвокат -клиент
са биели по повод на това как той да влезе в къщата си. Къщата се намира във
Велинград, *** на центъра. Това са отношения на адвокат към клиент .По нейни спомени О. много пъти правил опити да влезе в имота: много жалби са
писани до Полицията, до Прокуратурата във Велинград ,но така и не се случили
нещата. Заяви ,че лично не е присъствала на негов опит да влезе в имота. В повечето случаи органите не са му съдействали,за което знае от неговите обяснения. Основното му питане
било какво да направи, към кой да се обърне. Първо се потърсило съдействие от
Полицията, след това от
Прокуратурата.Жалбите си ги пишел П.. По това време имал и други
адвокати той. Според свидетелката около 4-5 пъти по твърдения на О. е правил опити да влезе в имота. Знае още ,че
в имота живеела съпругата на П. и това го знаела от него.Заявявал ,че искал да
си вземе дрехи,документи ,но нищо не можел да си вземе. През този период не
знае дали П.О. е работил накъде,а само
че пребивава в София. От колегата, който работел по делото знае, че в имота има СОТ. Молели я да
им съдейства, при което тя заявила ,че е
несериозно да се обаждат на шефа на СОТ да им съдейства за влизане в
имота.Молили я да наруши правилата ,но тя не си позволила. За нотариалната покана
й обяснил , че иска да се разбере доброволно с дъщеря си.Написала поканата и заверила подписа на поканващия. По спомени имотът е от баща му,като имал делбен
протокол,за което се запознала с
писмените доказателства.Не са говорили за уравняване на дялове и такива документи не са и показвани,но по негови думи
нищо не бил плащал на баща си.Заявявал ,че не е имал ключ и възможност да влезе
в къщата, защото е изгонен само „с ризата на гърба си“. Заяви още ,че не знае
дали са сменени патроните,а само ,че О.
не е имал достъп до къщата и до
имота. Сподели, че през 2009 г. е отстранен съдебно от имота ,като е споменал и
за домашното насилие.
СВ.
Ш. в показанията си сочи ,че познава П.
и Й. от повече от 30 г. През 1985
г.извършвал дейности в имота във Велинград.Поканил го О.,за да направят пристройката. Това било на приятелски
начала и не са му плащали.Относно
материалите по това време свидетелят
работел в София, а там събаряли цял
квартал на моста „Чавдар“, над „Подуене“ и имало материали - тухли, железа, можело да си вземеш.
Казал на О. да нагласи превоз и че ще му помага.П.
осигурил кола от ДАП-а във Велинград. Тези автомобили пътували
до София и като се прибирали ги използвали на обратно
без да се заплащало,само почерпка. Заяви ,че е строител по професия и в онези години работел към ПАВЕЦ
„Чаира“.Изградили пристройката от основи до покрив, заедно с П.О.. Познавал и
дъщерята на О. –С.,както и другата ,която починала.По негови спомени двете деца
учели в София ,а О. ги подпомагал със
средства.Познавал още бащата и брата на П.О..Знае
,че бащата живеел във същата къща на първия етаж в една стая и в нея починал
.От бащата чул ,че е уредил и двамата си
сина и думите му били : „Как да взема от П. пари, като живея при него и до края
на живота си ще живея при него?“. Никой не бил плащал на И. за тази делба, като
братът на П.- И. не му е казвал, че П.
или жена му са му платили за имота. Г. –бащата построил имота на И.. Старата
къща останала за П.О. ,а новата била
построена за И. О..Заяви още ,че П. се грижил много добре за съпругата си и те не били в лоши отношения.През 2004-2007
година я завел на лечение в гр.Пловдив
.Уредил и лечение и в Горна Баня.По думи на О.
операцията на жената излязла
около 10 000 лева. П. бил изгонен
от къщата. 2 пъти ходили до имота ,но не
успели да влязат . Подавал молба и до Б.
Б., до Полицията. Споделил му , че ако го допуснат в имота, ще иска свидетелят да му смени патроните. Не го
допуснали до имота с мотив ,че има
монтиран СОТ.Когато се оплаква в полицията
било без резултат ,не му съдействали.
При
преразпита свидетелят сочи ,че докато били съпрузи П. и Й. в Горна Баня била направена
операция на бедрената става на съпругата на О..Семейството престояло около седмица
като през този период О. се грижил за жена си .Знае ,че новата
къща била направена за И. О. ,а на П.
оставала старата къща като думите на бащата
Г. О. били ,че няма да търси пари от нито един от двамата си сина.
СВ.
Ц. в показанията си сочи ,че познава Й.,
защото били израснали заедно от деца.Живеели на 20 м.един от друг в гр.Велинград.Като се омъжила познавал
съпруга й само по физиономия ,но
никога не били разговаряли с него.Къщата
им била в кв.Лъджене“.Преди 15 години
братът на Й. го помолил да отидат да й
поставят ограда около къщата,защото тя
не била добре здравословно.Това е къщата ,в която живеели с О. .По нея
свидетелят работил около 15 години –
мазилки, шпакловки, тапети, на банята
ремонт правил.За ремонтите бил викан от Й.
,като познати.Есенно време е цепил
дървата, прибирал ги ,а по двора ходил да
обира ябълките. По това
време Й. била с влошено здравословно
състояние и се движила с патерици. Имала нужда от помощ. Пазарувал ,
носил дървата зимата вътре в къщата за
печката, плащал сметки в пощата.През последните 10 години от живота й всеки
ден ходил в дома й. Й. починала
преди 3 г. някъде,а последният ден като починала, била много зле .В това състояние била около 2 седмици. В последните
й дни я хранил ,перял я. През тези
години очите не е виждал на П.О.. Дори когато правили оградата с нейния брат, след
няколко седмици ги викали в Полицията,поради подадена молба от него, че искат да го бият,
което не отговаряло на истината. За ремонтите парите се плащали от дъщерята
,която си идвала от ЮАР. В годината тя се
прибирала по месец или месец и нещо. Изпращала и пари на майка си.От брата на Й.
знае,че бащата и майката на Й. са им
помагали много.
Касае
се за иск с правно основание чл.124 от ГПК- всеки може да
предяви иск ,за да възстанови правото си
, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или
несъществуването на едно
правоотношение или на едно право ,когато има интерес от това. Това е претенция
на собственика на вещта ,който иска да установи със сила на присъдено нещо правото си срещу лице , което оспорва правото
му или го смущава. Целта на
защитата е разрешение на спора
за материално право ,като бъде
установено действителното правно
положение в отношенията между
страните във връзка с конкретната вещ. Както е уредено в разпоредбата на чл.124 от ГПК , предпоставка за допустимост на установителните искове е наличието на правен интерес от установяването. Наличие на
интерес от установяването ,съответно интерес от предоставянето на
съдебна защита има тогава , когато ищецът
е собственик на вещта и друго
лице оспорва или смущава
правото му .
В настоящия случай ищцата твърди
,че е собственик на имота по силата на дарение
и давностно владение повече от 10
години в периода от 2008 година до
завеждане на исковата молба ,поради което е придобила имота изцяло имота.
Според правната доктрина
придобивната давност е способ за придобИ.е
на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ ,чрез
фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време.
Съгласно чл.79 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС,
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражнявана фактическа власт, подобно на разпоредбата на чл. 302
ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се
приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните
два признака- упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта.Без да се установи, че тези признаци са налице,
упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като
владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него
се упражнява съдържанието на вещното право на собственост - правомощието на
собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да
няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други
лица да владеят вещта. Постоянното владение не
изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във
времето. Както е прието в решение
6/2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г. на ВКС, Iг. о. не е необходимо
непрекъснато фактическо въздействие върху имота чрез обработване,
облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху имота може
да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на
намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети
лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на
непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението
на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае,
необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да
осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни
действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът
ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си. За разлика от собственика,
който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да
осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест
месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново - чл. 81 ЗС.
В чл.
83 ЗС е установена оборимата презумпция, че който докаже, че е владял в
различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице
владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е
постоянна, не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху
вещта - инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични
действия през значително отдалечени във времето периоди. Само при владение с
постоянен характер, владелецът може на основание чл. 82 ЗС
да присъедини към своето владение и владението на праводателя си и след
изтичане на предвидения в чл. 79 ЗС
срок, да придобие собствеността по давност.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че ответникът О. по време на брака си с Й. О., по силата на съдебна делба през 1976 година е получил в реален дял и собственост процесния имот ,за което е следвало да заплати на брат си И. О. сумата от 2115 лева и на баща си Г. О. незабавно сумата от 2000 лева.Съгласно разпоредбата на чл.288,ал.6 от ГПК/отм./ в редакцията към 1961 година -при неплащане на две вноски решението по ал. 2 се обезсилва по искане на заинтересуваната страна. В този случай след като протоколът за делба е депозиран във Велинградския районен съд за вписването му едва през 1980 година ,а вторият през 1986 година и с оглед на свидетелските показания на свидетелката Б. съдът приема ,че процесният имот е станал СИО между ответника О. и съпругата му Й. О..Съобразявайки този факт при прекратяване на брака им през 2008 година Велинградският районен съд е предоставил ползването на семейното жилище и на двамата съпрузи, независимо от силно влошените им отношения.Няма спор между страните по настоящото дело ,че през 2007 година ответникът е бил отстранен от процесното жилище по решение на съда ,което към онзи момент е имало характер на семейно жилище за срок от около една година.Няма спор и относно обстоятелството , че на ответника е било забранено да доближава семейното жилище, съгласно решението на съда за посочения срок от време.
Трайно установена е съдебната практика ,че неупражняването на собствеността от собственика не
може да доведе до изгубването на правото на собствеността му,
освен ако не е придобито от друг или собственикът се е отказал от него, каквито
данни по делото няма.
Видно от писмените
доказателства в периода от 2008 година
до момента ответникът О. е подавал жалби, писма ,заявления и молби до всякакви органи с искания
да му бъде оказано съдействие ,за да влезе в имота си находящ се в гр.Велинград.Установи се безспорно от писмените и гласните доказателства ,че в процесния имот е
имало монтирана СОТ ,поради което е бил
възпрепятстван достъпа на ответника до имота му.
От писмените доказателства по
делото се установи ,че с дарението на ½ идеална част от процесния
имот и с предявяването на иска за делба
на същия имот нито
наследодателката ,нито самата ищца са
демонстрирали намерение за владение на целия имот по отношение на
ответника О. ,нито са оспорвали неговата
½ идеална част от имота.
Извършването на действия касаещи подобрения и поддържане на имота не могат да се окачествят като владелчески
при липса на данни за упражнявана фактическа власт въху целия имот без
противопоставяне на собственика ,поради което съдът следва да постанови решение
,с което да признае за установено ,че
ищцата е собственик на ½ идеална част от имота ,по силата на дарение ,изповядано
с нотариален акт № 127/2012 година.
Следва да се признае за
установено ,че ищецът по насрещния иск е собственик на ½ идеална част от
имота и да се осъди С.П.Г. да предаде собствеността и владението върху
½ идеална част от процесния имот.
Водим от горните съображения и на
основание чл.124 от ГПК,Пещерският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.О. *** чрез адв. М.С. ,че С.
П.Г. с ЕГН-********** *** чрез адв.К. е собственик на следния
недвижим имот:
½ идеална част от ПИ № 3780, за който е отреден УПИ ХІІІ в кв. 421 по
плана на гр. Велинград, с площ от 384 кв. м., ведно с построените в имота:
двуетажна масивна жилищна сграда върху 118 кв.м. с № 501.3780.1, ведно с
масивна селскостопанска сграда върху 33 кв.м. на един етаж с № 501.3780.2, при
съседи:имот 501.6478-двор Мария К. Колчагова,имот 501.9503-улица,имот 501.9578-улица,имот
501.3781-двор Матей И.ов М., като имотът е с пълен номер 5013780 от кадастрален район
501.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.П.Г. ,че П. Г.О. е собственик на ½ идеална част от следния недвижим
имот ПИ № 3780, за който е отреден УПИ ХІІІ в кв. 421 по плана на гр.
Велинград, с площ от 384 кв. м., ведно с построените в имота: двуетажна масивна
жилищна сграда върху 118 кв.м. с № 501.3780.1, ведно с масивна селскостопанска
сграда върху 33 кв.м. на един етаж с № 501.3780.2, при съседи:имот
501.6478-двор Мария К.
Колчагова,имот
501.9503-улица,имот 501.9578-улица,имот 501.3781-двор Матей И.ов М., като имотът е с пълен номер 5013780 от кадастрален район
501като осъжда С.П.Г. да предаде
собствеността и владението върху описания
имот на П.Г.О..
Решението м о ж е да се обжалва
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: