№ 1764
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20222100501002 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1,т.1 от ГПК, образувано по частната жалба на Щ. Ч.
Ч. с адрес: гр. П., ул. „ К. Б. *" № **, чрез адв. Добрин Стефанов Стефанов - ВАК, адрес гр.
Варна, ул.“Габрово“ №1, ет. 2, против ОПРЕДЕЛЕНИЕ №127/16.03.2022г. на Районен съд-
Поморие, IV- състав, постановено по гр. д. №20222160100018 по описа на същия съд за
2022г., с което производството е прекратено, защото РС-Поморие се е обявил за
некомпетентен да разгледа спора.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва извода на съда, че страните са с обичайно местопребиваване в И. и поддържа, че
нито една от хипотезите в чл.З от Регламент №2201/2003 на Съвета на Европа не е в разрез
с компетентността на РС-Поморие за разглеждането на делото за развод. Счита, че
обстоятелството на чия територия съпрузите имат местопребиваване, недвусмислено се
установява от представените с жалбата служебни бележки от училищата на децата,
установяващи, че те са учили в България,в Средно училище „И. В.“ гр. П. през учебната
2020-2021 г.. Българският съд се сочи за компетентен за делото и съобразно хипотеза две на
Регламента, предвид обичайното последно местопребиваване на съпрузите, ако единият от
тях все още живее там, защото жалбоподателят заявява обичайно местопребиваване в гр. П..
Съобразно хипотезите за обичайно местопребиваване на ищеца или ответника в държавата
поне една година непосредствено преди предявяване на иска, се твърди, че цялото
семейство е пристигнало в България през май месец 2020г., а съпругата е напуснала
пределите на страната с децата без разрешение и знание на бащата през месец септември
2021г., което е повече от изискуемата една година.
Предвид това се моли за отмяна на обжалваното определение и за връщането на
делото на РС-Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия.
Направил е доказателствени искания за издаването на два броя съдебни
удостоверения, като едното да послужи пред летище София, а другото пред авиокомпания
Уиз Еър, по силата на които да се установи на коя дата А. Щ.Ч.а, Д. М. Щ.Ч.а , Щ. Ч. Ч. и
Д.П. А.- Ч.а са пристигнали на летища София през 2020г. и кога през 2021г. Д. П. АНГ. и
децата А. Щ.Ч.а, Д. М. Щ.Ч.а са напуснали страната в посока И., с оглед установяването на
обичайното последно местопребиваване на страните, както и на техните деца.
1
Прилага служебна бележка, че детето Д. М. Щ.Ч.а е била редовна ученичка във втори
клас на СУ „И. В.“- гр.П. за учебната 2020/2021година, а детето А. Щ.Ч.а – редовна
ученичка в първи клас на същото училище за посочената учебна година.
В срок е постъпил писмен отговор от ответницата по частната жалба – Д.П. А.- Ч.а
ЕГН **********, с постоянен адрес в Р България: гр.П., община П., област Бургас, ул.“П.
В.“ 54, постоянно пребиваваща в И., Л. Н. *****, област А., провинция В., представлявана
от адв. Н.Божилова-Арабова от БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ №58-
60, ет.1, офис №4.
В отговора възраженията на жалбоподателя се сочат за изцяло неоснователни, а
обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно, като се моли за неговото
потвърждаване. Страната поддържа, че компетентен да разгледа бракоразводното дело е съд
в Кралство И., т.к. именно там е местопребиваването на децата, а въпросът за родителската
отговорност, издръжката и местоживеенето им е предмет и на бракоразводното
дело.Позовава се на Регламент №2201/2003 на Съвета, чл.12, т.1, б.“б“ и чл.13, на тежкото
здравословно състояние на двете деца, изискващо специална грижа, включително при
провеждане на учебния процес, твърди постоянно местопребиваване в И. за цялото
семейство и придобито испанско гражданство от по-голямото дете- Д. М.. Намира за водещ
при преценката за компетентността на съдилищата, които могат да разгледат повдигнатия
правен спор, интересът на децата, който счита по-добре защитен в другата държава –членка
на ЕС и излага подробни съображения в тази насока.Заявява, че въпросът за родителската
власт на двете деца е вече поставен от нея пред испански съд и разгледан на 22.06.22г., за
което очаква и надлежно произнасяне. Акцентира, че отводът на Щ.Ч. за некомпетентност
на испанския съд по делото за родителската отговорност, е бил разгледан, но отхвърлен.
Ангажира писмено доказателство-преведено на български език разпореждане на
първоинстанционния съд №2 Виляхойоса (А.).
Извършената от БОС служебна проверка сочи частната жалба за редовна и
допустима, като подадена в предвидения от закона процесуален срок, от лице с право на
жалба, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния
да я разгледа въззивен съд.
По същество частната жалба е основателна, а съображенията за това са
следните:
Производството по гр.д.№18/22г. по описа на Поморийски районен съд е образувано
по исковата молба на Щ. Ч. Ч. против Д. П. АНГ., на основание чл.49 от СК, т.е. за развод
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.В исковата молба е
поставен и въпросът за родителските права, режимът на свиждане и издръжката на двете им
малолетни, родени от брака деца.Молило се е за произнасяне по иска, като двете страни са
посочени с постоянни адреси в гр.П..
С подаването на отговора на исковата молба, ответницата е направила отвод за
некомпетентност на сезирания съд, с твърдението, че съпрузите са постоянно пребиваващи в
И., където са родени и двете им деца, че съпругата продължава да е в посочената държава –
членка на ЕС ведно с децата, като цялото семейство е било в България само във връзка с
обявената световна ковид- пандемия през 2020г., че само затова двете им деца са били
записани на училище в България за учебната 2020/2021г., но веднага след приключването й
са напуснали страната и са се завърнали в И., т.к. това е естествената им среда, а освен това
там са изключително добре обгрижвани и консултирани във връзка с вроденото им
заболяване, изискващо специално внимание и спазването на строг хранителен режим.
Децата вече били записани като ученици за учебната 2021/2022г. в И.. Детето Д. М. било
придобило и испанско гражданство.
Поморийски районен съд е възприел доводите на ответната страна и прилагайки
Регламент №2201/2003 на ЕС, определящ компетентността на съдилищата по въпроса за
родителската отговорност от местопребиваването на децата, а то в случая е в Кралство И.,
счел за компетентен да разгледа и бракоразводния спор отново съда в И., т.к. при
2
прекратяването на брака се уреждат и отношенията на родителите с децата, местоживеенето
им и тяхната издръжка.
Определението е неправилно.
Тъй като по делото се твърди наличието на международен елемент и това е
местопребиваването на съпрузите в друга държава- членка на ЕС, макар безспорно и
двамата да са български граждани, при определянето на компетентния да разгледа иска за
развода им съд, следва да намери приложение Регламент №2201/03 на ЕС, относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО 1347-2000).
В приложимия Регламент няма определено общо правило за компетентност по брачни
дела. Вместо това в член 3 са изброени седем основания за такава компетентност. Съпрузите могат
да предявят иск за развод пред съдилищата на държавата членка по: а) обичайното си
местопребиваване; или б) последното си обичайно местопребиваване, ако един от тях все още
живее там; или в) обичайното местопребиваване на единия от съпрузите в случай на обща искова
молба; или г) обичайното местопребиваване на ответника; или д) обичайното местопребиваване на
ищеца, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска; или е)
обичайното местопребиваване на ищеца, ако той е живял там поне шест месеца непосредствено
преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава членка; или ж) общото си
гражданство (общ „domicile“ в случай на Обединеното кралство и Ирландия).
Установено по делото е, че ищецът живее в България повече от една година преди
завеждането на делото за развод пред ПРС на 13.01.22г.. Семейството на страните е дошло от И. в
България през лятото на 2020г.(фактът не е спорен), след което ищецът не е напускал пределите
на страната. Безспорно е също, че двамата съпрузи са граждани на Р България, че от заминаването
на майката с децата в И. към момента на завеждането на делото не е изтекла една година, но пък
преди да замине, ответницата е живяла в България с децата поне година, което обосновава и
обичайното й местопребиваване в същата държава при подаването на иска за развод( видно от
представените от ответницата пред ПРС удостоверения, децата на страните са били записани в
училище в Кралство И. до 30.06.20г., после за една учебна година в България, а от 01.09. 2021г.
насетне- пак в И.). С оглед казаното, БОС намира за налични в случая на шест от гореизброените
превръзки, определящи за компетентен българския съд, който да постанови развода на съпрузите
Ч.и.
На следващо място съставът съобразява, че по делото нито се твърди, нито доказва
съпругата да е завела бракоразводно дело пред испански съд, което да изключи компетентността
на ПРС, в приложение на член 19, параграф 1 от Регламента, сочещ, че след като съд бъде сезиран
в съответствие с член 3 от Регламента и се прогласи за компетентен, съдилищата на други държави
членки не са вече компетентни и трябва да оставят без разглеждане всеки последващ иск, който
има същото основание или е свързан и зависим с първия.
Въпросът за родителската отговорност е също предмет на регулиране от посочения
Регламент и действително компетентността за разглеждането му от съдилищата се определя от
местопребиваването на децата, но чл. 12, урежда пророгация на така определения компетентен съд
при развод по дела, свързани с родителската отговорност, като сочи съда, пред който е заведено
дело за развод, за компетентен и по въпросите, свързани с родителската отговорност, последица от
развода, ако са изпълнени определени условия.Т.е. връзката между делата е обратна, а не
възприетата от първата инстанция.
Настоящият състав съобразява обстоятелството, че по данни и доказателства,
представени от ответната страна, въпросът за родителската отговорност е вече поставен пред
испански съд и той го е приел за разглеждане, като е отхвърлил компетентността на българския по
същия въпрос. Това обаче не препятства развитието на заведения по- рано бракоразводен процес, в
който горното обстоятелство(решението за родителската отговорност) следва да бъде взето
предвид от брачния съд на основание чл.19 от Регламента.
В бракоразводния процес няма данни, обосноваващи промяна на компетентността и с оглед
прилагането на изключителната такава, визирана в член 6 от Регламента, т.к. тя препраща отново
към правилата на чл.3-5(на общата компетентност по чл.3, на компетентността за разглеждане на
насрещен иск по чл.4 и за преобразуване на законна раздяла в развод по чл.5) от
Регламента.Смисълът на основанията за изключителна компетентност се изразява в това, че срещу
3
брачен партньор, който има обичайно местопребиваване в държава членка или който е гражданин
на държава членка (или който има „domicile“ в Обединеното кралство или Ирландия) може да се
заведе дело за развод в друга държава членка само в съответствие с разпоредбите на членове 3–5
от Регламента.Т.е. дори ответницата да бе установила свое обичайно местопребиваване в Кралство
И., ищецът, пребиваващ в Р България и гражданин на същата държава – членка на ЕС, пак би
трябвало да съобрази предявяването на иска си с правилата на чл.3 от Регламента, обсъдени по-
горе и отново няма пречки да сезира с развода българския съд.
Тук е мястото да се уточни, че основанията за компетентност по брачни дела са
алтернативни, т.е. поредността на вписването им не създава йерархия, даваща предимство на едни
пред други( така решението по делото на Съда на Европейския съюз C-168/08, Hadadi срещу
Hadadi, постановено на 16 юли 2009 г.). Следователно компетентността е изборна при наличието
на съответните предпоставки, като е достатъчно те да удовлетворяват и само една от хипотезите на
чл.3 от Регламента.
Предвид горното, съдът заключава, че като е посочил за компетентен да разгледа иска за
развод със съпругата му Поморийския РС, ищецът – настоящ жалбоподател- е упражнил правилно
и съобразно с предпоставките на чл.3 от Регламента правото си на процесуален избор за воденето
на процеса, поради което образуваното пред сезирания съд дело не следва да бъде прекратено, а
разглеждано по същество.
Обжалваното определение, прекратяващо процеса следва да бъде отменено и исковата
молба, ведно с приложенията й да бъде върната на ПРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждането на заявената претенция.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №127/16.03.22г., постановено по гр.д.№18/22г. по описа на
Поморийски районен съд .
ВРЪЩА на Поморийски районен съд исковата молба за развод, подадената от Щ.Ч. против
Д.А. за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането й.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4