Решение по дело №1778/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Х.Г., подадена чрез адвокат А., срещу решение № 60 от30.05.2023 г. по нахд № 20233120200036/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0000892/8.09.2022 г. на директора на РД "АА" – Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/3.11.1999 г. на МТ на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че районният съд неправилно е приел, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, не са взети предвид обстоятелствата относно обществената опасност на нарушението и нарушителя, факта, че нарушителя е записал и преминал успешно курса за професионална компетентност, веднага след извършената проверка. Счита, че правната квалификация посочена от АНО е неправилна, ако се приеме дадената квалификация то следва да се извършва обществен превоз на товари без издаден за МПС документи, който се изисква от подзаконов нормативен акт по прилагането на закона. Картата за квалификация на водача не е документ, който се изисква за МПС, а за неговия водач. Счита, че относимата санкционна разпоредба е тази на чл. 105, ал.1 от ЗАвтПр. По изложените доводи моли да се отмени решението на ДРС и да се отмени НП, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът – директорът на РД "Автомобилна администрация" – Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото. Твърди, че изброяването в чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр не е изчерпателно, като законодателят е запазил случаите, в които водачът носи отговорност и за други документи, некасаещи превозното средство. Картата за квалификация е необходим на водача документ, даващ му определена квалификация за извършването на обществени превози, като безспорно липсата на този документ е основание за санкционирането му по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. Счита, че измененията на санкционната норма са приети само и единствено, за да уточнят, че водачът носи отговорност не само за своите лични документи, които го категоризират като такъв, но и за тези на превозното средство, което е видно и от мотивите на законопроекта, с който е изменена нормата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С процесното НП касаторът е санкциониран за това, че 8.08.2022 г. по републикански път ІІІ-2008, на разклона за пристанище „Варна – Запад“, в посока гр. Суворово, Г. управлявал влекач марка „Волво“ с рег. № ********, с прикачено полуремарке, извърщващ обществен превоз на товари, по маршрут гр. Варна – пристанище „Варна – Запад“, съгласно пътен лист от 8.08.2022 г., без да притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория. В НП е посочено, че за управлението на процесното МПС е необходимо СУМПС от категории С. Представена е карта за квалификация от категории С, с изтекъл срок на валидност на 27.06.2022 г. На водача не е издавана нова карта за квалификация. Направен е извод, че с изтичането на срока се прекратяват правата, произтичащи от издадения документ. Превозът е извършен от неквалифициран водач, който е следвало да се яви на периодично обучение, въз основа на което да придобие нова карта за квалификация за превоз на товари преди изтичането на срока на валидност на предходната. Административнонаказващият орган е приел, че с поведението си Г. е извършил нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, поради което и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, ограничаващи правото на защита на наказаното лице, както и че вмененото с него административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. Преценил е, че деянието е ясно индивидуализирано, като правната квалификация и приложимата санкционна норма са правилно определени. Въз основа на свидетелските показания и приложените по делото доказателства е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари, без да притежава валидна карта за квалификация за съответната категория. Приел е, че случаят попада в хипотезата на чл. 93, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗАвтПр. Изразил е становище, че процесното нарушение не може да се квалифицира като маловажно с оглед на значимостта на засегнатите обществени отношения и предвид факта, че Г. има издадени три НП за нарушения на ЗАвтПр. Приел е, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са събрани доказателства, сочещи за по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца. Преценил е, че наложеното административно наказание е в определения от законодателя размер, поради което не подлежи на преразглеждане от съда. В резултат на това е стигнал до крайния правен извод, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така постановеното решение е правилно, постановено в съответствие с данните по делото и материалния закон.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка районният съд е направил законосъобразни правни изводи. В решението са разгледани всички оплаквания на жалбоподателя, като съдът ги е отхвърлил с подробни и аргументирани мотиви, които се споделят от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при оценката и проверката на доказателствата, които да опорочават фактическите изводи на съда.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари, за който е следвало да притежава карта за квалификация, безспорно установено е и това, че той не е притежавал такава карта към датата на нарушението, поради което законосъобразно е наказан по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Не се споделят възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на санкционната норма. Несъответстващо на разума на закона е стеснителното тълкуване на касатора, че чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр има предвид само документите, издадени за моторното превозно средство. Правилно е становището на ответника, че посочването на документите не е изчерпателно и последните изменения на нормата целят да уточнят, а не да ограничат отговорността на водачите, които извършват обществен превоз без изискуемите за това документи. За волята на законодателя говори ясно изразът "или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му". Употребата му показва, че се касае за примерно изброяване, което не прави разграничение между отделните категории документи - документите за превозното средство и документите за водача. Изискванията към професионалните качества на водачите са част от общата регулация на обществения превоз на товари и хора, поради което няма как да бъдат изключени от обхвата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. С оглед на това правилно и законосъобразно наказващият орган, а след това и районният съд са подвели нарушението под този текст на закона.

Настоящият касационен състав споделя становището на съда за немаловажност на деянието, като препраща изцяло към мотивите му на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. По делото не са представени доказателства за наличието на изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Твърденията на Г., че се е снабдил в последствие с карта за квалификация не са подкрепени с доказателства, а отделно от това правилно е преценено от въззивния съд, че лицето има налагани и други наказания за нарушения на ЗАвтПр.

При това положение не са налице пороци на решението, които да налагат отмяната му. Нито във въззивното, нито в касационното производство жалбоподателят е представил доказателства, които да опровергават отразените в НП фактически констатации, поради което обосновано районният съд го е потвърдил. Ето защо решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определени на основание чл. 27е от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Варненският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60 от 30.05.2023 г. по нахд № 20233120200036/2023 г. по описа на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Д.Х.Г., с ЕГН **********,***, да заплати на РД "Автомобилна администрация" – Варна сумата от 80 лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: