ПРОТОКОЛ
№ 233
гр. Бургас, 14.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора К. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно
дело за възобновяване № 20222000600212 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Осъденият искател Д. Й. К., се явява лично и с упълномощения
защитник адв. Б. П.
В залата присъства и адв. Г. И., определен от Съвета на
Адвокатска колегия - Бургас за служебен защитник на искателя, по искане на
Апелативен съд – Бургас, за предоставяне на правна помощ.
ИСКАТЕЛЯТ К.: Упълномощил съм адв. П. и искам той да ме
представлява в настоящото производство.
Съдът като съобрази изявлението на искателя, намира, че адв. И.
следва да бъде освободен от съдебната зала, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА адв. Г. И. от съдебната зала и участие в
настоящото производство.
1
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречка за разглеждане на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че нямат искания за отводи на
състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ПРИСТЪПВА към изслушване становището на страните по
същество.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, с оглед решението на ВКС
по дело № 829/2021 г. на I-во НО, следва да бъде разгледано искането за
въобновяване на присъдата по НОХД № 118/2020 г. на Районен съд - Средец
и решението на БОС по въззивно дело № 168/2021 г., тъй като такова вече е
било депозирано пред БАС, но делото е изпратено на ВКС на друго
основание, тъй като присъдата е постановена в задочно производство.
Тук няма да коментирам решението на Върховния съд, но ако Вие
внимателно прочетете защитата ми, ще видите как Върховният съд има една
непоследователна практика. Точно по същия казус малко време преди това
решение, същото наказателно отделение е постановило съвсем друго решение
и е допуснало възобновяване, като става въпрос за обстоятелство, че на
досъдебното производство спрямо обвиняемия не е взета мярка за
неотклонение и спрямо него не съществува задължението да стои на някакво
определено място и естествено обвиняемият се е преместил на друго място с
оглед търсене на работа. Това е толкова ясно, че не е необхоД. да го
коментирам.
По мое мнение, от искането за възобновяване, с което е бил
сезиран Апелативния съд преди време, следва да бъде поддържано само
искането за изменение на присъдата по реда на чл. 425, ал. 4 от НПК, с
приложение института по чл. 55 НК по отношение на наложеното наказание,
тъй като след изпълнение на Европейска заповед за арест, обвиняемият или
2
осъденото лице изтърпял или е изтърпявал вече повече от 5 месеца от
наложеното му наказание, така че искането ни ще бъде ограничено само до
това оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. В
проверяваните съдебни актове на първоинстанционния съд и на въззивния
съд, е прието, че е наложено и трябва да бъде наложено наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, обаче в мотивите на двата съдебни
акта съдилищата са акцентирали върху отегчаващи вината обстоятелства и
при преценката дали да бъде приложен институтът на чл. 55 НК, са стигнали
според мен до неправилен извод, защото са се позовали на така наречената
абстрактна степен на обществена опасност за този вид престъпление. В
случая обаче този извод е неправилен, защото има един законодателен
нонсенс, по мое мнение, от факта, че ако е минало една година и един ден
след като е било постановено административно наказание за същото
нарушение, вече се декриминализира това деяние, т.е. обществената му
опасност е спаднала драстично и деянието не съставлява престъпление. Ако е
един ден преди едногодишния срок, така че за това, че съдът се е позовал на
абстрактна степен на обществена опасност, е неправилно с оглед това
обстоятелство.
Освен това, съдилищата и в двете инстанции макар и да го
обсъждат факта, че към момента на деянието обвиняемият/подсъдимият е
имал валидно свидетелство за правоуправление, не го оценяват като
изключително смекчаващо вината обстоятелство. Всъщност, след направени
експертизи и запитвания до съответните институции, се установява, че към
момента на деянието, което е 16.09.2019 г., К. има валидно за територията на
Великобритания свидетелство за правоуправление, което аз нося и е валидно
до 2029 г., само че това свидетелство за правоуправление не е съответното по
смисъла на закона, тъй като то не дава право да бъде управлявано МПС на
територията на Република България, но във всички случаи това обстоятелство
следва да се цени като изключително смекчаващо вината обстоятелство,
защото едно е да бъде управляван автомобил от напълно неправоспособно
лице, непритежаващо свидетелство за правоуправление, друго е да бъде
управлявано от лице, което е изкарало съответните курсове, обучено е и има
право да управлява МПС, но на друга територия, т.е. то не е съответно
съгласно текста на закона.
И още един аргумент имам, много съществен, на който не са
обърнали внимание съдилищата, който подкрепя искането ми за изменение на
присъдата с приложение института на чл. 55, а той е следният:
Когато е налагано административното наказание на 20.12.2018 г.,
действително подсъдимият не е имал свидетелство за правоуправление, а
книжката му е издадена на 25.07.2019 г. и на 16.09.2019 г. е проверяван и е
установено, че не е валидна тази книжка на територията на България. Т.е. в
този случай трябва да приемем, че престъплението е на формално
извършване, а умисълът е евентуален, не е пряк, за разлика от това, което са
3
приели от субективна страна съдилищата в двете инстанции, защото в
съзнанието на обвиняемия е стояло обстоятелството, че той е правоспособен
водач, но без да провери валидността на това свидетелство за територията на
България. Той се е съгласил да управлява МПС естествено с последиците от
обстоятелството, че то не е валидно. За мен това е един евентуален умисъл от
субективна страна, който от своя страна също представлява смекчаващо
вината обстоятелство и следва да бъде ценено при определяне на наказанието.
В този смисъл считам, че са налице и двете предпоставки да бъде
изменена присъдата и въззивното решение на Окръжния съд, с приложени
института по чл. 55, ал. 1 от НК, като се слезе под специалния минимум от
една година и бъде наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода“,
а глобата съгласно правилата на чл. 55 да бъде намалена с ½, защото са
налице и двете необходими предпоставки, от една страна са налице
многобройни, бих казал изключителни – едно изключително и други
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, към тях прибавям семейното
положение, местоработата, ангажираността на осъденото лице. И на второ
място, е налице и преценка за това, че и най-лекото предвидено в закона
наказание, се явява несъразмерно, тъй като за конкретното деяние, очертано с
тези характеристики, които Ви посочих преди малко, поради което,
поддържам искането за възобновяване на делото и за изменение решението на
Бургаския окръжен съд в частта по отношение на оплакването за явно
несправедливо наказание, което дава възможност на уважаемия Апелативен
съд по реда на чл. 425, ал. 4 от НК, вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, да измени
по реда на възобновяването въззивното решение на БОС и да намали
наказанието от 1 година на 6 месеца и глобата от 500 лв. на 250 лв.
Съдът дава право на лична защита на ОСЪДЕНИЯ
ИСКАТЕЛ Д. Й. К.: Аз не съм се укривал. Оставил съм си личния номер на
следстивето и съм заминал навънка. Казах на следователката, че имам фирма,
работя в Германия. Поддържам казаното от адвоката ми. Моля да ми бъде
намалена присъдата.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, искането за
възобновяване на наказателното дело е допустимо, разгледано по същество, е
неоснователно.
Решението на БОС и присъдата РС - Средец не страдат от пороците,
изтъкнати в искането за възобновяване.
Двата акта са мотивирани в съответствие с изискванията на чл. 305,
ал. 3 НПК, респективно на чл. 339, ал. 2 от НПК, като са изложени подробни
и логични съображения, за да се приеме наличието на извършено
престъпление от осъдения Д. К. така, както са инкорпорирани в
обвинителния акт. При установяване на правно-релевантните факти,
4
съдилищата по фактите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с
правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия в
осъществяване от обективна и субективна страна на престъплението, намират
подкрепа във валидно събраните на досъдебното производство доказателства,
подробно изброени в мотивите към първоинстанционната присъда.
Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано
превратно. Вътрешното убеждение на съдилищата по фактите е изградено на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Поради тези съображения, в конкретния случай не е налице основание за
отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане.
При установените факти, прилагането на правото също е в
съответствие със закона. Установени са всички съставомерни елементи на
състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, осъществено от осъдения
Д. К.. Предходните инстанции са изложили подробни правни съображения,
които изцяло споделям, основани на установеното за конкретното
обективирано поведение на подсъдимия при конкретната фактическа
обстановка, с които са мотивирали наличието на всички признаци на
възведеното с обвинението престъпление. Изложеното показва, че наведените
основания по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК за възобновяване на делото не
се констатират, тъй като при разглеждане на делото и при постановяване на
въззивното решение, включително при изготвяне на мотивните съображения
към него, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По довода за явна несправедливост на наложените наказания:
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на
наложеното наказание лишаване от свобода. Решаващият въззивен състав
вярно е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които имат
значение за индивидуализацията на наказанието за извършеното от К.
престъпление по транспорта. В тази връзка правилно и адекватно са отчетени
многократните осъждания на К., идентичното предходно престъпно деяния на
осъдения, и квалифицирано като престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК, за
което му е наложено наказание „пробация“.
Не на последно място, както е отбелязал и въззивния съд, К.
независимо че никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС,
издадено в Република България, същия и друг път е управлявал МПС, като са
му издавани Актове за установяване на административни нарушения,
включително и наказателни постановления, като глобите по тях не са
заплатени. Тези престъпни деяния категорично не се явяват съставомерни
обстоятелства на престъплението, предмет на настоящото наказателно
производство, поради което на общо основание те могат да бъдат ценени като
отегчаващи отговорността обстоятелства, в какъвто смисъл е и преценката на
БОС.
Така, въз основа на описаното по-горе за Д. К., окръжният съд с
основание е приел, че същите го характеризират като личност, която е
5
склонна упорито и трайно да не зачита установения в държава ред относно
правомерното управление на МПС, както и че реализираните до момента
спрямо него административна и наказателна репресия, очевидно не са
постигнали легитимните си цели. С оглед на това, сочените в искането за
възобновяване обстоятелства не са от естество да обусловят смекчаване на
определеното от първоинстанционния и потвърдено от въззивния съд
наказание лишаване от свобода, поради което не намирам, че е налице
твърдяната в искането явна несправедливост на наложеното наказание.
По гореизложените съображения намирам, че искането за
възобновяване следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАТЕЛЯ Д. Й. К.: Да се
възобнови производството по делото и да ми бъде намалено наказанието.
Моля да ми бъде намалена присъдата, тъй като имам семейство, също имам
фирма в Германия и работя. Моля да ми бъде намалена присъдата.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви,
че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6