№ 53
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000787 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК
********* – чрез пълномощника на дружеството адв. П. против решение
№260202 от 17.05.2021г., постановено по т.д. №67/2020г. по описа на О.С.-
С.З., с което е осъдено ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – гр. С. да заплати на ХР. ИВ. П.
ЕГН ********** и П. ИВ. СТ. ЕГН ********** по 90 000 лева – за всеки от
двамата поотделно, които суми представляват обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени от тях вследствие смъртта на тяхната майка М. Х. П.а,
настъпила в резултат на ПТП на 18.01.2019г., причинено виновно и
противоправно от Г.Й.Г. при управление на лек автомобил марка „Ф. “, модел
„Г.“ с ДК № * **** **, ведно със законна лихва, считано от 01.08.2019г. до
окончателното плащане, в частта, с която е осъдено ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – гр.
С. да заплати на ИВ. ХР. П. ЕГН **********, на Р. ХР. П. ЕГН ********** и
на М. С. СТ. ЕГН ********** по 8000 лева за всеки от тримата поотделно,
които суми представляват обезщетения за неимуществени вреди, претърпени
от всеки от тях вследствие смъртта на баба им М. Х. П.а, настъпила в
резултат на ПТП на 18.01.2019г., причинено виновно и противоправно от
1
Г.Й.Г. при управление на лек автомобил марка „Ф. “, модел „Г.“ с ДК № *
**** **, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2019г. до
окончателното изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове. Счита, че водачът на лекия
автомобил няма изключителна вина на настъпване на вредоносния резултат.
Посочва, че липсва причинно – следствена връзка между настъпилата смърт
на П.а десет дни по-късно и ПТП, при което същата е пострадала. Намира, че
смъртта се дължи на напредналата възраст и съпътстващите заболявания,
които тя е имала. Счита, че претенциите на ищците – син и дъщеря на
починалата М. П.а са прекалено завишени, а уважаващото ги решение –
несъобразено с критериите за справедливост. По отношение на претенциите
на ищците И.П., Р.П. и М.С. – внуци на почиталата М. П.а се поддържа, че
отношенията между тях не се характеризират като трайни и близки и
съответно смъртта на баба им не е породила болки и страдания, които да
бъдат обезщетени. Счита за неправилна и констатацията на
първоинстанционния съд, че е бил поставен в забава, считано от 01.08.2019г.,
предвид обстоятелството, че съгласно чл.497 ал.1 т.2 от КЗ застрахователят е
в забава след изтичане на тримесечен срок за доброволно изпълнение, като –
според нето – началният момент на дължимата законна лихва – евентуално би
бил 01.11.2019г.
Въззиваемите страни ХР. ИВ. П. ЕГН ********** и П. ИВ. СТ. ЕГН
**********, ИВ. ХР. П. ЕГН **********, на Р. ХР. П. ЕГН ********** и на
М. С. СТ. ЕГН ********** – чрез адв. П.П. и адв. Д.Д. с писмен отговор от
07.09.2021г. изразяват становище за неоснователност на жалбата на ЗАД
„З.Д.Ж.З.“ АД – гр. С..
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432
ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищците ХР. ИВ. П. ЕГН ********** и П. ИВ. СТ. ЕГН **********, ИВ.
ХР. П. ЕГН **********, на Р. ХР. П. ЕГН ********** и на М. С. СТ. ЕГН
2
********** твърдят, че на 18.01.2019г., в гр. С.З. на улица ***, е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което е починала майката на Х.П. и
П.С. и баба на останалите ищци – М. П.а. Твърдят, че автомобилната
катастрофа е причинена от Г.Й.Г. при управление на лек автомобил марка
„Ф.“, модел „Г.“ с ДК № * **** **. Твърдят, че ПТП е причинено от водача
Г., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата. Той загубил
контрол над управлявания автомобил, отклонил се от посоката си на
движение на ляво, пресякъл лентата за насрещно движение и се качил на
източния тротоар, на който се намирала пострадалата П.а и която той ударил.
Твърдят, че смъртта на майка им /респ. баба им е пряка и непосредствена
последица от тежката черепно – мозъчна травма, получена при пътно
транспортното произшествие. Твърдят, че с Присъда №48/12.12.2019г.,
постановено по НОХД №455/2019г. по описа на ОС – С.З. Г. Г. е признат за
виновен в това, че на 18.01.2019г. в гр. С.З. при управление на лек автомобил
марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДК № * **** ** по улица "В.", в близост до
кръстовището на тази улица с улица „З.“ нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, в резултат на
което по непредпазливост е причинил смъртта на М. Х. П.а, за което му е
наложено наказание. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на майка
им, респ. тяхната баба са понесли неимуществени вреди – шок, силна тъга,
болка от загубата, скръб, която не утихва. Твърдят, че към датата на ПТП
гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД –
гр. С.. Твърдят, че са заявили своите претенции пред застрахователя с молба
от 01.08.2019г. По образуваната преписка по щета ответникът не е определил,
нито заплатил обезщетение на ищците.
Молят съда да осъди ответника ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК
********* да заплати на ХР. ИВ. П. ЕГН ********** и П. ИВ. СТ. ЕГН
********** по 90 000 лева – за всеки от двамата поотделно - обезщетение за
неимуществените вреди, представляващи претърпени от всеки от посочените
двама ищци болки и страдания от смъртта на тяхната майка М. Х. П.а,
настъпила в резултат на ПТП на 18.01.2019г., причинено виновно и
противоправно от Г.Й.Г. при управление на лек автомобил марка „Ф. “, модел
„Г.“ с ДК № * **** **, чиято отговорност е предмет на застраховка по риска
3
„гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 01.08.2019г. до окончателното и изплащане, да
заплати на ИВ. ХР. П. ЕГН **********, на Р. ХР. П. ЕГН ********** и на М.
С. СТ. ЕГН ********** по 8000 лева за всеки от тримата поотделно, които
суми представляват обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от
всеки от тях вследствие смъртта на баба им М. Х. П.а, настъпила в резултат
на ПТП на 18.01.2019г., причинено виновно и противоправно от Г.Й.Г. при
управление на лек автомобил марка „Ф. “, модел „Г.“ с ДК № * **** **, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2019г. до окончателното
изплащане, както и разноските по делото. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на адв. П. и адв. Д. за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищците.
Ответникът ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва
предявените искове. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва
наличието на причинно – следствена връзка между смъртта на
наследодателката на ищците и травмите, получени при ПТП. Твърди, че
същата е страдала от хипертония и атеросклероза, като счита, че смъртта е
резултат от тях, а не от травмите при ПТП. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като не е
провела адекватно лечение на травмите, както и поради обстоятелството, че
към момента на ПТП е стояла с гръб към пътното платно, на ръба на тротоара
и сама се е поставила в опасност. Отделно от горното, счита исковете за
предявени в изключително завишени размери, неотговарящи на критериите за
справедливост. Оспорва претенциите на ИВ. ХР. П., Р. ХР. П. и М. С. СТ. –
внуци на починалата в резултат на ПТП М. П.а. Счита, че те не са били в
близки отношения с починалата и размера на претенциите им не е съобразен с
лимита за обезщетяване на далечни роднини.
Видно от представеното уведомление, изпратено до застрахователя и
входирано при него на 01.08.2019г., ищците са уведомили ответника за
настъпилото застрахователно събитие. Впоследствие – на 07.02.2020г. са
отправили и своите застрахователни претенции на основание чл.380 ал.1 от
КЗ за обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на М. П.а в
резултат на ПТП. С писмо изх. №852/27.02.2020г. ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД отказва
заплащането на обезщетения. От тази разменена кореспонденция може да се
4
направи извод, че ищците са отправили писмена застрахователна претенция
до ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – гр. С. за заплащане на застрахователни обезщетения
за всеки от тях. С писмото от 27.02.2020г. застрахователят е отказал да
изплати на ищците такива обезщетения. Горното води до извод за наличие на
предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на
ищците против застрахователя.
Видно от представената влязла в сила Присъда №48/12.12.2019г.,
постановено по НОХД №455/2019г. по описа на ОС – С.З. Г. Г. е признат за
виновен в това, че на 18.01.2019г. в гр. С.З. при управление на лек автомобил
марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДК № * **** ** по улица "В.", в близост до
кръстовището на тази улица с улица „З.“ нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, в резултат на
което по непредпазливост е причинил смъртта на М. Х. П.а, за което му е
наложено наказание.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
От представената влязла сила присъда се установява, че процесното
ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДК № * **** ** – Г. Г.. С действията си
той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.
Във връзка със спора между страните относно причинната връзка между
ПТП, травматичните увреждания и настъпилата смърт е допусната комплекса
съдебна медицинска автотехническа експертиза. От заключението на вещите
лица инж. Т. П.а и доц. Д-р Р. Д. се установява, че травматичните увреждания
на пострадалата не отговарят да са получени при самостоятелно падане от
собствен ръст на пътната настилка. Счупването на костите на дясната
подбедрица с кръвонасядане по предновъншната повърхност на същата и
травматичното отслояване на меките тъкани е получено при удар в бронята на
автомобила. Кръвонасяданията на дясната ушна мида и лицето и на дясната
лопатка са получени при последвалото падане върху капака на превозното
средство. Охлузването в лявата тилнотеменна област, масивният кръвоизлив в
5
меките мозъчни обвивки и контузията на мозъка са вследствие последвалото
отхвърляне от автомобила и падане върху терена.
При обясненията, дадени от вещите лица при приемане на
заключението им в съдебно заседание на 10.02.2021г., е посочено, че
пострадалата е нямала тежки придружаващи заболявания, според отразеното
в епикризата от МБАЛ „М.К. „С.И.Р.“ – клон С.З.. За получения няколко
години по-рано инфаркт е проведено специализирано лечение. Вещите лица
са категорични, че той не е причина за смъртта на П.а. Причината е масивния
кръвоизлив в мозъка, установен патологоанатомично, който е чисто
травматичен произход. Посочва се също, че кръвоизливи от този вид не са
операбилни. Летален изход може да настъпи след ден, два, пет или десет дни
– както е в случая.
Съдът кредитира заключението на вещите лица от комплексната
експертиза. Същото е обективно и компетентно. То не е оспорено от
страните. Въз основа на изводите от същото следва да се приеме, че травмите
на пострадалата са от удара от автомобила и от последвалото отхвърляне на
падане, а смъртта на М. П.а е в пряка причинна връзка с травмите, получени
при ПТП от 18.01.2019г. и не се дължи на други фактори и съпътстващи
заболявания.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, поради обстоятелството, че към момента на ПТП е стояла с
гръб към пътното платно, на ръба на тротоара и сама се е поставила в
опасност, както и евентуално – че е предприела пресичане на пътното платно
на необозначено място:
Видно от заключението на комплексната медицинска и автотехническа
експертиза мястото на удара се намира на източния тротоар на улица "В.".
След първоначалния удар в намиращата се на тротоара пешеходка, лекият
автомобил е продължил движението си напред и е настъпил втори удар в
електрически стълб. Скоростта в момента на удара е била около 28 км/ч.
Водачът е имал видимост поне на 100 метра, няма данни видимостта да е била
ограничена. С оглед на това заключение, което съдът възприема като
обективно, компетентно и неоспорено от страните, няма основание да се
приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.
Тя не е излязла изобщо на пътното платно, а била на тротоара. Разпоредбите
6
на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, на които се позовава ответникът, не предвиждат
изискване за стоене с гръб или с лице към пътното платно от пешеходците,
докато са на тротоара. Ето защо възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата, е неоснователно.
Обстоятелството, че двамата ищци ХР. ИВ. П. и П. ИВ. СТ. са син и
дъщеря на починалата в резултат на ПТП М. П.а, се установява от
представеното удостоверение за наследници изх. №524/31.01.2019г.
Обстоятелството, че ищците ИВ. ХР. П., Р. ХР. П. и М. С. СТ. са внуци на
починалата М. П.а се установява от представените удостоверения за
родствени връзки /стр.19 и 20 от делото на ОС/. Показанията на разпитаните
двама свидетели С.С. и Й.Б. са обсъдени подробно от окръжния съд. От тях
може да се направи извод, за това, че са били налице близки отношения и
дълбока привързаност между сина, дъщерята и внуците и починалата. Били са
здраво семейство, отношенията им са се градили на любов и разбиране,
помагали са си взаимно. Връзката между тях била много здрава и всички
понесли тежка загубата и. Тя участвала активно в отглеждането и
възпитанието на внуците си. Ищците много обичали майка си/баба си и много
тъгуват за нея. Съществували са много добри отношения помежду им, сина и
дъщерята, както и внуците са се грижили за майка си/респ. баба си, тя също е
гледала да им помага. Продължават да изживяват мъката от загубата и до
настоящия момент. От гласните доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищците и тяхната майка и баба М.
П.а, основани на обич и взаимна привързаност.
Признава се от ответника наличието на застрахователно
правоотношение по полица № ВG/30/************/19.08.2018г. Налице е
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДК № * **** ** със срок на действие,
обхващащ и датата на процесното ПТП, сключен с ответното дружество.
Следователно е безспорно наличието на застрахователно правоотношение
между ответника и причинителя на увреждането. Г. Г. като водач на лекия
автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на
действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
7
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
За вредите и техния размер: Установява се от свидетелските показания,
че ищците са претърпели значителни болки и страдания, свързани със
загубата на тяхната майка, респ. баба. Те са изпълнени с тъга и скръб.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените
искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищците
болки и страдания за основателни. Същите са претърпели значителни по
степен емоционални и психически вреди. Това води до извод за
основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че по отношение на Христо и Пенка се касае за загуба на
най-близък човек – майка, съдът счита, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за всеки от ищците - син и
дъщеря на починалата от по 90 000 лева е справедлив.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение, с което е
осъдено ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – гр. С. да заплати на ХР. ИВ. П. ЕГН **********
и П. ИВ. СТ. ЕГН ********** по 90 000 лева – за всеки от двамата поотделно,
които суми представляват обезщетения за неимуществени вреди, претърпени
от тях вследствие смъртта на тяхната майка М. Х. П.а, настъпила в резултат
на ПТП на 18.01.2019г., причинено виновно и противоправно от Г.Й.Г. при
управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДК № * **** **.
По отношение на претенциите на тримата внуци на почината в резултат
на ПТП: При претенция за обезщетение, предявена от лице извън този най-
близък кръг, то следва да докаже наличието на изградена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която по принцип е характерна с лицата от
най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че вследствие на тези
отношения той е претърпял продължителни болки и страдания от загубата на
8
лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния казус претенцията за обезщетение е отправена от
внуците на починалото лице. От събраните гласни доказателства може да се
направи извод за съществуващите близки отношения между ищците и
тяхната баба, основани на обич и взаимна привързаност. Тя ги е отгледала,
възпитавала, грижила се е за тях. Те са били непрекъснато, всеки ден в дома
и, включително и да се хранят при нея. Много са я обичали и са били
разстроени от смъртта и. С оглед на изложеното настоящата инстанция
намира за справедлив и определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за всеки от ищците – внуци на починалата от по 8 000 лева за
всеки.
Решението следва да се потвърди и в частта, с която е осъдено ЗАД
„З.Д.Ж.З.“ АД – гр. С. да заплати на ИВ. ХР. П. ЕГН **********, на Р. ХР. П.
ЕГН ********** и на М. С. СТ. ЕГН ********** по 8000 лева за всеки от
тримата поотделно, които суми представляват обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени от всеки от тях вследствие смъртта на баба им М. Х. П.а,
настъпила в резултат на ПТП на 18.01.2019г., причинено виновно и
противоправно от Г.Й.Г. при управление на лек автомобил марка „Ф. “, модел
„Г.“ с ДК № * **** **.
По отношение на частта от решението, касаеща осъждане за законна
лихва за забава: Съгласно чл.429 ал.2 В застрахователното обезщетение по ал.
1 се включват и: 1. пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. Разпоредбата на ал.3 на чл.429 от КЗ предвижда, че
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В случая застрахователят е уведомен на
01.08.2019г., от която дата следва да се присъди и законната лихва. И в тази
9
част решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се
потвърди.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на въззиваемите страни се дължат
разноски, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. На
основание чл.38 от ЗА на адв. П. Кр. П. – пълномощник на Х.П., И.П. и Р.П.
следва да се определи адвокатско възнаграждение за осъщественото от него
безплатно процесуално представителство и пред въззивния съд. На основание
чл.38 от ЗА на адв. Д. Н. Д. – пълномощник на П.С. и М.С. следва да се
определи адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно
процесуално представителство и пред въззивния съд.
С оглед отхвърлената жалбите и обжалваемия интерес, на адв. П.П. са
дължими общо 4990 лева - адвокатско възнаграждение за представителството
на страните пред въззивния съд, а на адв. Д.Д. – общо 4260 лева - адвокатско
възнаграждение за представителството на страните пред въззивния съд.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260202 от 17.05.2021г., постановено по
т.д. №67/2020г. по описа на О.С.-С.З., с което е осъдено ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД –
гр. С. да заплати на ХР. ИВ. П. ЕГН ********** и П. ИВ. СТ. ЕГН
********** по 90 000 лева – за всеки от двамата поотделно, които суми
представляват обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от тях
вследствие смъртта на тяхната майка М. Х. П.а, настъпила в резултат на ПТП
на 18.01.2019г., причинено виновно и противоправно от Г.Й.Г. при
управление на лек автомобил марка „Ф. “, модел „Г.“ с ДК № * **** **, ведно
със законна лихва, считано от 01.08.2019г. до окончателното плащане, в
частта, с която е осъдено ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – гр. С. да заплати на ИВ. ХР. П.
ЕГН **********, на Р. ХР. П. ЕГН ********** и на М. С. СТ. ЕГН
********** по 8000 лева за всеки от тримата поотделно, които суми
10
представляват обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от всеки от
тях вследствие смъртта на баба им М. Х. П.а, настъпила в резултат на ПТП на
18.01.2019г., причинено виновно и противоправно от Г.Й.Г. при управление
на лек автомобил марка „Ф. “, модел „Г.“ с ДК № * **** **, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на
адв. П. Кр. П. сумата 4 990 лева – адвокатско възнаграждение, определено по
чл.38 от ЗА за защитата пред въззивния съд и осъщественото безплатно
процесуално представителство на Х.П., И.П. и Р.П..
ОСЪЖДА ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на
адв. Др. Н. Др. сумата 4 260 лева – адвокатско възнаграждение, определено
по чл.38 от ЗА за защитата пред въззивния съд и осъщественото безплатно
процесуално представителство на П.С. и М.С..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11