№ 3067
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Борисова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100514910 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника К. Н. И., чрез назначения от съда
особен представител – адв. Б. Е. И.-А. от САК, срещу решение №
20171147/12.08.2021г. по гр. дело № 41002/2020 г. по описа на Софийския районен съд,
ІІІ ГО, 84-ти състав, с което е увеличена присъдената издръжка за детето С. К. И. от 60
лева на 200 лева, считано от 28.08.2020г., до настъпване на законни обстоятелства,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. Решението се обжалва изцяло
за увеличения размер на издръжката.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното
решение в осъдителната част. Сочи нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез особения
представител поддържа въззивната жалба. Не претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК С. К. И., действаща лично и със съгласието на
майка си, не е подала отговор на въззивната жалба. Не сочи нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
1
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 41002/2020г. по описа на Софийския районен съд,
ІІІ ГО, 84-ти състав, съдът, на основание чл. 150, пр. 1 и пр. 3 от СК, вр. с чл. 143, ал. 2
от СК е изменил издръжката, постигната със спогодба, одобрена с протоколно
определение от 10.07.2007 г., постановено по гражданско дело № 1502/2007 г. на
Софийския районен съд, 84 състав, като е осъдил К. Н. И. да заплаща на
непълнолетната С. К. И., действаща лично и със съгласието на своята майка Л. А. Н.,
месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 28.08.2020г., до настъпване на
законни обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като
съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 350 лв., като
неоснователен. Осъдил е К. Н. И. да заплати на СРС държавна такса от 201.60 лева.
Допуснал е предварително изпълнение в частта за издръжката. Решението се обжалва
изцяло за увеличения размер на издръжката.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като
са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението са изцяло неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, и променените (увеличените)
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за
увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното
увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи
издръжката му.
Към момента на определяне на месечната издръжка за С. К. И., родена на
10.03.2004г., в размер от 60 лева, със спогодба, одобрена на 10.07.2007г. по гражданско
дело № 1502/2007 г. на Софийския районен съд, 84 състав, детето е било на 3 години и
3 месеца, а към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната
2
инстанция по настоящото производство е навършило 18 години и 6 месеца. От
определянето на месечната издръжка от 60 лева е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от повече
от 15 години С. К. И. е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите от средства за съществуване, за образование, за социално-културно
развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива), които не могат да
бъдат задоволявани с определената издръжка в размер от 60 лева. Настъпили са трайни
промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези
изменения имат траен, продължителен и необратим характер, от което може да се
направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства (нуждаещата се да има нужда от по-малко средства за
месечната си издръжка).
Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства от които да
се установи месечното брутно трудово възнаграждение на въззивника. Пред първата
инстанция не са открити данни за трудови договори на ответника, респ. за месечните
му доходи.
Настоящият състав приема, че бащата разполага с материални възможности да
заплаща присъдената от районния съд с обжалваното решение месечна издръжка от
200 лв., тъй като по делото не е установено той да страда от заболяване, което да
намалява трудоспособността му, респ. същият може да осъществява трудова дейност и
да реализира доходи (в същия смисъл и реш. № 154 от 16.07.2013г. по гр. д. №
1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.), които не са по-ниски от минималната работна
заплата за страната. Следва, че месечното брутно трудово възнаграждение (т.е. доходът
по смисъла на т. 5 от ППВС 5/1970 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. №
11/1973 г., ОСГК на ВС) на въззивника възлиза на не по-малко от 710 лева. Съдът
съобрази също, че въззивникът е в работоспособна възраст (50-годишен), който няма
други алиментни задължения. Разполага с доходи, с които може да изпълнява
задължението си към непълнолетната си дъщеря, която от 10.03.2022г. е навършила
пълнолетие.
Въззивният съд възприема установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща
към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил
всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част,
като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда въззивника да заплати по
сметка на СГС държавна такса за въззивното производство в размер на 100.80 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20171147/12.08.2021г. по гр.
дело № 41002/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 84 състав, в частта, с която на основание чл. 150, пр. 1 и пр. 3 от
СК, вр. с чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 146 от СК е осъден К. Н. И., ЕГН
********** да заплаща на непълнолетната С. К. И., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка Л. А. Н., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, считано от датата на
завеждането на исковата молба - 28.08.2020г., до настъпване на законни
обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА К. Н. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „*******,
вх. ******* ап. 91, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 100.80 (сто лева и осемдесет стотинки)
лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 14910/2021г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4