Р Е
Ш Е Н
И Е №121
гр. Пловдив, 14.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
при
секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА и в присъствието на прокурора ГАЛИНА
АНДРЕЕВА-МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от чл.съдията НИНА КУЗМАНОВА
ВНОХД № 908 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
С
присъда, постановена по НОХД № 5601/2019г., Пловдивският районен съд е признал
подсъдимия Б.С.Р. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като при условията на чл.54 от НК го е
осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, както и глоба в размер на 200 лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила, като на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК е
приспаднато времето на задържането по ЗМВР. На основание чл.343г от НК подс. Б.С.Р.
е лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание
чл.59, ал.4 от НК е приспаднато от това наказание времето, през което
подсъдимият е лишен от правото по административен ред, считано от 15.04.2019г. до
влизане на присъдата в сила. С присъдата, съдът се е разпоредил и с приложените
по делото веществени доказателства.
Против
присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.М.К., в качеството му на защитник
на подсъдимия, като се иска нейната отмяна и постановяване на нова оправдателна
присъда. В жалбата се правят бланкетни доводи за неправилност на постановената
първоинстанционна присъда. Тези искания се поддържат и пред въззивната инстанция,
като се твърди недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея и в съдебно заседание съображения. Заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Представителят
на Окръжна прокуратура -Пловдив взема становище за
неоснователност на жалбата и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна
проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в
предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
Въз
основа на събраните по делото доказателства, обсъдени от състава на районния
съд, се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б.Р. е правоспособен водач на моторно
превозно средство за категориите В и М. Същият имал пет предходни нарушения на
ЗДвП.
На 15.04.2019 год., около 23:00 часа, свидетелите Б. М. и
В. П. - служители в ** РУ на МВР - Пловдив се намирали на паркинга на общежития
„***", находящи се в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург". На
посоченото място свидетелите извършвали обход във връзка с провеждането на специализирана
полицейска акция свързана с разпространението на наркотици, като за същите
съществувала информация, че подсъдимият Б.Р. се занимава с това, поради което
го познавали ,,задочно‘‘. Така, на посочената дата и час и на горепосоченото
място, свидетелите – М. и П. забелязали движещ се на паркинга лек автомобил
марка и модел „Мерцедес Е270" с peг. № ****, като при преминаването покрай
тях, установили, че автомобила се управлява от подсъдимия.
Последният паркирал и веднага след това до него
пристигнали свидетелите М. и П., които му се легитимирали. Те установили с
категоричност неговата самоличност, а именно, че това бил Б.Р., както и
самоличността на лицето, возещо се до него, а именно – Д. Ю.. Била извършена
проверка на двамата, както и на лекия автомобил с оглед установяване
притежаването на вещи забранени от закона, при която не били открити такива.
Поради съмнения за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества бил подаден сигнал до сектор „Пътна полиция" при ОД МВР –Пловдив,
като на мястото пристигнал полицейски патрул в състав свидетелят А. С. -
служител в сектор „****" при ОД МВР - Пловдив и негов колега. Двамата
съпроводили подсъдимия до сградата на сектор „***" при ОД МВР –Пловдив,
където същият бил изпробван за употреба на алкохол като пробата била
отрицателна. Подсъдимият бил тестван от свидетеля Николай Динков и за употреба
на наркотични вещества. Това било извършено с техническо средство дрегер „Дръг тест
5000" /Drugtest 5000/ с фабричен номер № ARLK 0008, който отчел
положителен резултат за наличието на
активното вещество на канабиса /марихуаната, конопа/ - тетрахидроканабинол
/ТНС/. С оглед на резултатите от изследването, свидетелят А. С. съставил на подс.
Б.Р. АУАН с бланков № 019378/15.04.2019г., с който били иззети свидетелството
за управление на последния и свидетелството за регистрация на лекия автомобил
марка и модел „Мерцедес Е270" с per. № ****. На подсъдимия също така бил
издаден талон за изследване с бланков № 0010135, като с цел да му бъде
осигурена възможност да даде кръв за изследване, той бил отведен в УМБАЛ „Свети
Георги" гр. Пловдив.
В болничното заведение, пред медицинско лице – свидетелят
А. Ч., подс. Р. отказал да даде кръв, като това му желание било отразено в лист
за преглед на пациент и протокол за медицинско изследване.
Горната
фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото.
Първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ всички събрани в хода
на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, като е изложил подробни мотиви
относно това кои доказателства кредитира.
Правилно
са били възприети като достоверни показанията на свидетелите В. П., Б. М., А.С.,
Н. Д. и А. Ч., включително и приобщените такива по реда на чл.281, ал.4, вр.
ал.1 от НПК, които установяват несъмнено, както времето и мястото на инцидента,
така и обстоятелството кой е управлявал МПС, както и поведението на подсъдимия
при извършената му проверка за наркотици. Несъмнено е установено, че свидетелите П. и М. ясно са възприели подс.Р.
като лицето управлявало лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****, който, според
заявеното от свидетелите е преминал съвсем близо до тях. Нещо повече,
свидетелите са извършили проверка след спирането на автомобила, където са
установили както шофьора, така и возещия се с него св.Ю.. Показанията на свидетелите П. и М. по
отношение на това, кой е шофирал автомобила, кореспондират и с отразеното във
видеозаписите, приети и предявени като веществени доказателства по делото,
където се установява поредността на действията, така както е описана от двамата
полицейски служители. Състоянието на подсъдимия въпросната вечер, както и
установеното наличие на наркотични вещества, в резултата от проведено
изследване, се установява от показанията на свидетелите А. С. и Н. Д., както и
от приложените по делото писмени доказателства,
където несъмнено е отразено извършено изследване с „Драг тест 5000“,
отчело положителна проба за наличие на тетрахидроканабинол. Показанията на
посочените двама свидетели правилно са били възприети като логични и
кореспондиращи си, както помежду си , така и с останалите писмени
доказателства. Всеки един от тези свидетели дава показания за факти и
обстоятелства, които лично е възприел, касаещи времето, мястото, начина на
извършване на теста за употреба на наркотици, както и поведението на подс.Р.
след издаване на АУАН и на талона за медицинско изследване. В съответствие на
горното са и показанията на св.А.Ч., който е категоричен, че подсъдимият е
отказал вземането на кръвна проба и това е било надлежно отразено.
В
противоречие с възприетите от съда доказателства, са показанията на свидетелите Д. Ю., дадени в
хода на съдебното следствие и С. М., както и отчасти обясненията на подс.Б.Р..
Показанията на св.Ю., дадени в хода на съдебното производство, основателно са
били подложени на критичен анализ от състава на районния съд, поради
противоречие със заявеното от него в хода на досъдебното производство, относно
обстоятелството дали е привеждан в движение автомобила „Мерцедес“ с рег.№ ****
и кой е шофирал въпросния автомобил. На
първо място, налице е очевидно противоречие с показанията от досъдебното
производство, които са били надлежно приобщени от съда. И на второ място,
налице е противоречие между твърденията на св.Ю. пред съда и всички останали
доказателства-гласни и веществени, които установяват, че именно подс.Р. е
управлявал автомобила. Правилно районният съд, като противоречиви не
е кредитирал показанията на св.Ю.. Правилно съдът не е дал кредит на доверие и
на показанията на св.С. М., който не е бил свидетел на случилото се и логично, депозира
показания в услуга на защитната теза на неговия син. Твърденията на този
свидетел, че му е била искана сума от 400 лева за медицинско изследване на
подсъдимия, също не кореспондира на нито едно друго доказателство-както на
показанията на служителите на сектор „ПП“, така
и на показанията на св.Ч., който е категоричен, че кръвната проба се
заплаща в размер на 38 лева и такава се
взема дори и в случаи, когато лицето не разполага с тези средства. В случая обаче, подс.Р. е отказал вземане на
такава, което е видно от издадения протокол/ на л.5 от д.п./. Така,
първостепенният съд, напълно правилно и в съответствие с доказателствата, е
отказал кредит на доверие, както на показанията на св.М., така и на обясненията
на подсъдимия, които са изцяло защитни и не кореспондират на нито едно от обсъдените
по-горе доказателства.
Неоснователни
са възраженията на защитата за недоказаност на деянието от обективна страна,
поради неспазване на реда за установяване наличието на наркотични вещества. Употребата
на такива, в случая, е установено чрез тест с техническо средство,
сертифицирано и минало съответна сервизна проверка, видно от приложения на
л.109 от д.п. протокол. Техническото средство със съответния фабричен номер е
отразено в талона за изследване/ на л.6 от д.п./, АУАН и протокол на л.108 от
д.п. Налице е съответствие и на часовете
на извършеното изследване и според съда не е нарушена процедурата,
регламентирана в Наредба № 1 от 19.07.2017г. След като проверяваното лице не е
приело показанията на техническото средство, на него му е предложен талон за
медицинско изследване, а последното не е направено именно поради отказа
на лицето, в случая подс.Р., да се подложи на изследване, удостоверено в
изготвения протокол за медицинско изследване на л.5 от д.п. Неприемливи са
възраженията на защитата, че подсъдимият не е бил надлежно уведомен за
резултата от извършената проверка за употреба на наркотици, тъй като освен от
изготвения талон, в който подс.Р. е оспорил резултата, е бил съставен и
протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества/
на л.108 от НОХД/. Този протокол също е връчен на провереното лице и той съответства
на образеца, посочен в чл.5 от Наредба № 1.
При така очертаната фактическа
обстановка съвсем обоснован е извода на първостепенния съд за съставомерност на
извършеното по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като на инкриминираната дата 15.04.2019 г. в гр.
Пловдив, подс.Б.С.Р. е управлявал МПС – лек автомобил марка и модел „Мерцедес
Е270“, с рег. № **** след употреба на наркотични вещества - канабис /марихуана,
коноп/ с активното вещество тетрахидроканабинол /ТНС/.
Безспорно установено е, от
обсъдените по-горе доказателства, че на инкриминираната дата именно подсъдимият
Р. е лицето, което е управлявало лекия автомобил „Мерцедес
Е270“, с рег. № ***, като от извършената проверка с техническо
средство Дрегер „Драг тест 5000“, е установена употребата на наркотично
вещество канабис /марихуана, коноп/ с активното вещество
тетрахидроканабинол /ТНС/ . Няма
спор, че канабиса представлява вещество с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с него и е забранено вещество за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина. Ето защо правилно е прието, че са налице
всички признаци от обективния състав на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
Правилни са изводите на районния съд и за
субективната съставомерност на деянието, което се явява извършено при пряк
умисъл с целени и съзнавани от подсъдимия обществено опасни последици. Неоснователни
са възраженията на защитата за липса на субективна съставомерност на
извършеното от подс.Р.. Обстоятелството, че подсъдимият е съзнавал обществената
опасност на извършеното и това, че управлява МПС след употреба на наркотични
вещества, се извежда от доказателствата за поведението му при извършената
проверка, като същият не се е противопоставил и не е оспорил проверката за
алкохол, но пък по всички начини е оспорил направения тест за установяване на
наркотични вещества, включително е отказал медицинско изследване. Цялостното му
поведение говори за съзнанието от негова страна за обществената противоправност
на употребата на наркотични вещества и управлението на МПС след това.
По отношение индивидуализацията
на наказанието:
Напълно обосновано, с оглед
данните за личността на подсъдимия и степента на обществена опасност на
извършеното, първоинстанционният съд е приел, че целите на наказанието биха се
постигнали с определяне на наказание съгласно критериите на чл.54 от НК, при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това, настоящия състав
споделя изводите на ПРС за това, че като смекчаващи обстоятелства следва да се
отчетат младата възраст, липсата на други осъждания, добрите характеристични
данни и образователната ангажираност на подсъдимия. Предвид на това обосновани
са изводите, че с налагане на наказание в минималния размер от ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ще се съдейства за
постигане целите на индивидуалната и генерална превенции. Наред с това,
правилно е определен и размерът на кумулативното наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лева.
Основателно предвид липсата на
други осъждания, съдът е отложил изпълнението на наказанието от една година
лишаване от свобода, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, съгласно разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК. Налице са предпоставките на този текст, а освен това и за
поправяне на подсъдимия Б.Р. не е наложително същият да изтърпява определеното
му наказание ефективно.
Правилно съдът е определил и
кумулативното наказание по чл.343г вр. чл.37, т.7 от НК, като е наложил на
подс.Р. наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от ЕДНА ГОДИНА, съобразявайки го с размера на наказанието лишаване
от свобода. По този начин ще се
съдейства в пълна степен за постигане целите на чл.36 от НК, като
първоинстанционният съд е съобразил всички посочени по-горе смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително и поведението му като
водач на МПС.
Основателно районният съд е
приспаднал от това наказание, времето през което подс.Б.С.Р. е бил лишен от
правото по административен ред, считано от 15.04.2019г. до влизане на присъдата
в сила, съгласно чл.59, ал.4 от НК.
Мотивиран от горното, въззивният състав
счита, че на основание чл. 338
от НПК атакуваната присъда, следва да се потвърди като обоснована и
законосъобразна. Ето защо, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 49 от 11.02.2020г., постановена по НОХД № 5601/2019г. по описа
на Пловдивски районен съд, 26-ти наказателен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, като съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК
за изготвянето му да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.