№ 164
гр. Нови пазар, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Н.а
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Н.а Гражданско дело №
20213620101355 по описа за 2021 година
Предявени са евентуално обективно и субективно съединени два иска: 1/ по чл. 124 от ГПК
– за признаване спрямо ответниците на договор за аренда, сключен на № *** г. между ИВ.
К. П. от гр. Р. и арендатора А.И.Т. за прекратен на основание чл. 27, т. 5 от ЗАЗ, поради
настъпила смърт на арендатора, с цена на иска 760,24 лв. и 2/ евентуален иск по чл. 108 от
ЗС за признаване спрямо ответницата С.П., в качеството на наследник на арендатора А.И.Т.,
че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти, както и да я осъди да му предаде
владението върху всеки от тях. Посочена е цена на всеки от исковете за всеки от имотите,
както следва: за имот *** – 914,86лв.; ***-799,09лв. и за имот ***- 604,65лв.
Ищецът е предявил и инцидентен установителен иск с правно основание по чл. 124 ГПК, вр.
чл. 26, ал.2 от ЗЗД срещу двамата ответници, за признаване спрямо ищеца, че сключения
между Арендодателя И.П. и арендатора А.Т., поч.на *** г., с наследник С.П., договор за
аренда № *** г. е нищожен на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие и
форма.
Ищецът сочи, че е наследник на Г.И., поч. На *** г., на наследниците на когото с Решение
№ *** г. са признати и възстановени права на собственост върху недвижми имоти,
съответно с идентификатори №№ ***; ***; ***, находящи се в землището на с. М., общ. К.,
обл. Ш. при описани граници.
Ищецът сочи, че освен него наследници са и Е.Д.Щ., като наследница по заместване на
Д.Г.М., син на общия наследодател и ищеца като наследник на С.Г.Ж.. Ищецът и
наследницата Е.Щ., притежавали по 1/2ид.ч. от имотите.
1
Върху частта на наследницата Е.Щ. е било проведено принудително изпълнение до размер
на 1/4ид.ч. и тя е била възложена с постановление на ЧСИ на ответника И.П., който от своя
страна е сключил договор за аренда *** г. между ИВ. К. П. от гр. Р. и арендатора А.И.Т., със
срок на действие от 50 стопански години, считано от *** г.
Ищецът твърди, че не познава новия съсобственик на имотите и не му е искано съгласие за
сключване на договора за аренда.
На *** г. ищецът, притежаващ повече от 25% от съсобствеността решил да сключи договор
за наем на земите на основание чл. 4-а, ал.2 от ЗСПЗЗ за срок от 5 стопански години и едва
тогава установил, че земите вече са били дадени под аренда на друг арендатор А.И..
Ищецът установил, че арендатора А.И. е починала на *** г. в гр. Р. и е оставила за свой
наследник по закон втората ответница.
Поради това, че ищецът не е страна по договора за аренда и не е наследник на арендатора,
той не можел да поиска сключване на анекс за прекратяване на договора за аренда, който от
своя страна е пречка за сключване на нов договор за наем на земята.
Ищецът сочи, че в момента той като собственик на ½ ид.ч. от земите не ги владее, а
владението се упражнява от наследниците на арендатора и другия съсобственик, поради
което предявява при условията на евентуалност и иск по чл. 108 от ЗС.
Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви спрямо
ответниците, като наследници на арендатора А.И.Т., че договор за аренда № *** г. между
ИВ. К. П. от гр. Р. и арендатора А.И.Т., е прекратен на основание чл. 27, т. 5 от ЗАЗ, поради
настъпила смърт на арендатора и евентуално, ако не уважи иска по чл. 124 от ГПК, да
признае спрямо ответницата С.П., че същия е собственик на ½ ид.ч. от земите и да я осъди
да му предаде владението върху собствената част от земите, на основание чл. 108 от ЗС.
Относно инцидентния иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД, ищецът оспорва авторството на подписа
положен от името на арендатора А.И.Т., както и почерка, с който са изписани трите й имена
в графата „арендатор“ на договор за аренда № *** г. с нотариална заверка рег. № *** г.на
Нотариус В.А. с РД – РСР.. Ищецът сочи, че поради напредналата възраст на лицето,
подписа положен в договора не съответства на действителния и не отразява наличието на
воля и съгласие за сключване на договора, с което е нарушено и изискването за форма.
Наличието на нотариална заверка не санира липсата на съгласие и форма на договора, в
случай, че същите не принадлежат на лицето, от чието име са положени. Ищецът счита, че
този иск е преюдициален спрямо иска по чл. 108 от ЗС.
Предвид на горното ищецът моли съда да признае спрямо ищеца, че Договор за аренда №
*** г. с нот.заверка на подписите № *** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот.камара, сключен
между Арендодателя ИВ. К. П. и арендатора А.И.Т., починала, с наследник С. В. П., относно
поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***, находящи се в с.М., общ. К., е нищожен
поради липса на съгласие и поради липса на форма, съгл. чл. 26, ал.2 от ЗЗД.
2
От името на ответниците е постъпил писмен отговор по иска по чл. 124 от ГПК, вкл. И по
евентуалния иск от страна на ответницата С.П..
Ответниците сочат, че искът по чл. 124 от ГПК е недопустим, тъй като договорът за аренда
бил прекратен ex lege с факта на смъртта на арендатора, съгл. чл. 27, ал. 5 от ЗАЗ.
Ответниците сочат, че ищецът може да впише прекратяването на договора по реда на чл. 27,
ал.2 от ЗАЗ в СВп., както е посочено в Определение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ВКС, 1-
г.о.
Поради горното, ответниците сочат, че ищецът няма правен интерес от воденото дело.
Относно евентуално съединения иск по чл. 108 от ЗС, ответницата С.П. сочи, че не е
оспорвала и не оспорва правата на собственост на ищеца, не владее или държи имота, не
упражнява фактическа власт върху него, а напротив имота се владее от ищеца.
Предвид на горното ответниците молят съда да прекрати производството по иска по чл. 124
от ГПК и евентуално да отхвърли предявените искове.
Относно инцидентния установителен иск, ответниците сочат, че искът е неоснователен, тъй
като А.Т. лично е подписала договора за аренда пред нотариус В.А..
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната
фактическа и правна обстановка:
Ищецът е наследник на Г.М.И., род. ***г. и поч. На *** г., съгласно посоченото в
удостоверение за наследници от Кметство с. М., общ. К.. Ищецът е внук на наследодателя. С
решение № *** г. на ПК К. на наследниците на Г.И. са признати и възстановени права на
собственост върху общо четири недвижими имоти, находящи се в землището на с. М., общ.
К., както следва: нива с площ от 13,832 дка, в. „***“, трета категория, имот № ***; нива с
площ от 11,800дка, в м. „***“, четвърта кат., имот № ***; нива с площ от 10,417 дка, в м.
„***“, четвърта кат., имот № ***. Със същото решение е възстановена собствеността и
върху овощна градина с площ от 1,151 дка, имот № ***, шеста категория, м. „***“.
Първите три имота от посоченото решение по сега действащата КККР имат идентификатори
и данъчни оценки, както следва: имот с идентификатор *** с площ от 13830 кв.м.с
дан.оценка 1829,71лв.; имот с идентификатор *** с площ от 11799 кв.м. с дан.оценка
1598,17лв и имот с идентификатор *** с площ от 1209,30 кв.м.
Наследодателят Г.М.И., поч. На *** г. е имал две деца – син Д., поч.на *** г. и дъщеря С.,
поч. На *** г.
Синът на наследодателя, Д. е починал преди баща си, поради което наследници по
заместване на същия при наследяване на правата върху наследството на Г.И. е само
внучката Е.Д.Щ., но не и нейната майка и съпруга на Д., Д.Х.М..
Наследник на дъщерята на общия наследодател С., поч. На *** г. е синът й Т. Ж. Д., ищец
3
по делото.
Така се установява, че наследството върху реституираните земеделски имоти на Г.М.И., се
наследява само от неговите двама внуци Е.Щ. и ищецът Т.Д., които имат равни права от по
½ ид.ч.
Върху частта на наследницата Е.Щ. е било образувано изпълнително дело№ *** г., в
рамките на което ¼ ид.ч. от трите описани по – горе имоти, е била възложена с
постановление за възлагане от *** г. на ответникът ИВ. К. П. от гр. Р.. Постановлението за
възлагане е ВЗС на *** г.
От преди датата на възлагане на части от имотите и влизане в сила на постановлението за
възлагане, на ***г. е бил вписан договор за аренда между наследниците на общия
наследодател Т.Д., Е.Д.Щ. (внучка, дъщеря на синът му Д., поч.на *** г.) и Д.Х.М. (снаха,
съпруга на синът му Д.), с арендатора СВ. ИВ. Н., със срок на действие за 5 години.
Посоченото се установява от справка в СВп при РС Нови пазар. Замеделските земи и
договорът за аренда са били декларирани от арендатора им Св.Н. на *** г., съгласно
приложените по делото 3 бр. справки от ОСЗ К., л. 107.
След придобиване на възложените с постановлението на ЧСИ части от имотите, ответникът
И.П. е сключил Договор за аренда № *** г. с арендатора А.И.Т., относно трите процесни
имота, находящи се в землището на с. М., който договор е със срок от 50 стопански години.
Договорът е с нотариална заверка от *** г. с рег. № 165 на нотариус с рег. №*** на
Нот.камара и РД – РС Р.. Този договор и желанието на арендаторката за ползване на
земеделските земи не е бил заявен в ОСЗ К. и не е бил регистриран от арендаторката, видно
от приложените по делото справки.
Арендаторката А.И.Т. е починала на *** г., съгласно удостоверение за наследници на
кметство с. П., Община Б., обл. Р. и е оставила за свои наследници по закон един наследник,
дъщеря си С. В. П.. Едва след смъртта на арендаторката, на *** г. втората отвтеница С.П. е
подала заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ за регистриране ползването на описаните в
договора земеделски земи (л. 108 – 110). По своето съдържание заявеното от името на
ответницата П. е, че не желае да участва в масиви за ползване по чл. 37 в от ЗСПЗЗ в
землището на с. М., относно процесните имоти за стопанската 2020/2021 г. по делото е
приложено и копие от заявление по чл. 70 от ЗСПЗЗ, от името на ответницата С.П., в което е
посочено, че желае да се допуснат корекции по чл. 72, ал.5 от ППЗСПЗЗ, конкретно, че
оттегля заявлението си за стопанската 2021/2022 г., като ползването на земите остане на СВ.
ИВ. Н..
На *** г. е сключен договор за наем между ищецът, като наемодател и СВ. ИВ. Н., като
наемател на процесните три имота със срок на действие на договора за 5 години. Договорът
е вписан в СВп при РС Нови пазар, на *** г. под №**, том 2, дело № *** г.
Процесните земи са декларирани на *** г. по чл. 70 от ППЗСПЗЗ от наемателя С.Н.,
съгласно приложените по делото 3 бр. справки от МЗ, л. 98-100, за стопанската 2021/2022 г.
По делото е приложено копие от договор за наем на земеделска земя № *** г. между
4
ответникът ИВ. К. П., като наемодател и СВ. ИВ. Н. като наемател, на описаните и процесни
земеделски земи, находящи се в землището на с. М., върху който има положен подпис само
за наемодател. Договорът не е подписан от наемателя.
За процесните земи към дата *** г. в ОСЗГ К., няма регистриран договор за наем.
От изслушаните в съдебно заседание свидетелски показания на св. С.Н., се установява, че
същия не познава ответниците, но по телефона го бил потърсил ответникът И.. Свидетелят
сочи, че когато изтекъл договорът с ищеца, отишли да подпишат нов договор, но тогава от
справка на нотариуса установили, че вече има вписан друг договор за аренда на същите
имоти, поради което не могли да впишат техния договор за аренда. Тогава сключили
договор за наем. Свидетелят сочи, че когато му се обадил ответникът И.П., той му
предложил (на ищеца) да купи делът му от ¼ ид.ч., но поради предложената висока цена,
свидетелят отказал да им купи дела. Тогава ответникът И.П. му бил заявил, че имал
намерението да купи целия дял на ищеца Т.. Свидетелят сочи, че свидетелят му заявил, че
ще декларира имотите пред ПК по чл. 70 (ППЗСПЗЗ). За да не се получава дублиране в
подадените от ползвателите заявления относно идентични имоти, свидетелят бил заявил, че
няма да подава заявление. След този разговор, в периода за корекции (15 дни) ответникът
отново се бил обадил и заявил, че ще оттегли неговия си договор. Свидетелят Н. не е
подавал заявление за разпределение на ползване на земите. Свидетелят сочи, че бил
сключил договор за наем с П. за една година, който подал като корекция в ПК. Ответникът
П. поискал от наемателя Н. заплащане на наем за една година, за което изпратил писмено
уведомление. Свидетелят сочи, че ответникът П. му е изпратил постановлението за
възлагане на имотите от ЧСИ.
От получената справка от ОСЗ К., се установява, че няма представен и регистриран договор
за наем между И.П. и ЗП С.Н. към ***г.
Относно искът по чл. 124 от ГПК вр. чл. 27, ал.1, т. 5 от ЗАЗ.
Относно предявения иск за установяване по отношение на ищеца, че договор за аренда №
*** г., сключен между ответникът И.П. и арендатора А.И.Т., относно трите процесни имота,
находящи се в землището на с. М., със срок от 50 стопански години, е прекратен на
основание чл. 27, ал.1, т. 5 от ЗАЗ, поради настъпила смърт на арендатора от правна страна
съдът прие следното:
От представените по делото справки от Агенцията по вписванията се установява, че ищецът
Т.Д. и Е.Щ. и Д.М. са сключили договор за аренда с арендатора СВ. ИВ. Н. за предоставяне
под аренда на земеделски земи, вписан в СВп при РС Нови пазар под №**, том 1 от *** г.,
считано от *** г. до *** г., за срок от 5 години, относно ползването на трите процесни
недвижими имота, съответно имот с идентификатор ***, л. 27 от делото, имот с
идентификатор ***, л. 29 и имот с идентификатор ***, л. 31 от делото. С договора за аренда
се предоставя ползването на целите имота, а не на идеални части от тях. Крайният срок на
този договор е до *** г.
5
Независимо от обстоятелството, че съпругата на Д.Г.М., Д.Х.М., не наследява наследството
оставено от Г.М.И., а негов наследник съгл. чл. 10 ЗН е единствено дъщеря му Е.Д.Щ., то
сключения с нейно участие договор за аренда е действителен по отношение на останалите
двама арендодатели (ищецът и Е.Щ.), доколкото е сключен с личното участие на двамата
действителни съсобственици на имотите (чл. 3, ал.4 от ЗАЗ).
В рамките на действие на договора за аренда с арендатора СВ. ИВ. Н. за предоставяне под
аренда на земеделски земи, вписан в СВп при РС Нови пазар и поради междувременното
възлагане на ¼ ид.ч. от имотите, собственост на Е.Щ. в полза на ответника И.П., извършено
по изп.д. № *** г. на МСИ А.Р., с РД - ОС Ш., същия е сключил Договор за аренда № *** г.
с арендатора А.И.Т., относно същите три недвижими имота, находящи се в землището на с.
М., който договор е със срок от 50 стопански години. Така сключения договор за аренда е
сключен съгласно действалия към момента на неговото сключване закон, конкретно
разпоредбата на чл. 3, ал.4 от ЗАЗ, приета с ДВ, бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г и
действала до *** г, съгласно която се допуска възможността, договор за аренда да се сключи
само от някои от съсобствениците на земеделската земя, като отношенията помежду им се
уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. До приемането на изменението на
чл. 3, ал.4 от ЗАЗ, с ДВ, бр. 13 от 2017 г. и в сила от *** г., не са предвиждани ограничения
относно притежаваната от съсобственика част от имота, за който се сключва договора за
аренда. Такива ограничения са въведени по – късно и изискването е притежаваната от
съсобственика/те, сключил договор за аренда площ да е повече от 50 на сто идеални части от
съсобствения имот. Към момента на сключване на договора за аренда от ответника, обаче и
съгласно чл. 3, ал.5 от ЗАЗ, договорът за аренда по ал. 4 не може да се противопостави на
арендатор по договор за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил
вписан по-рано в службата по вписванията. Такъв договор, на който новия договор за
аренда, сключен между ответника И.П. и арендаторката А.Т. не може да се противопостави
е договорът за аренда, сключен между ищеца Т.Д. и Е.Щ., от една страна и арендатора СВ.
ИВ. Н. от друга, който договор е бил надлежно вписан в СВп при РС Нови пазар под №**,
том 1 от *** г., считано от *** г. до *** г. Крайният срок, съгласно посоченото в справките
от Агенцията по вписванията на този договор е до *** г. Съгласно действалата до времето
до влизане в сила на ЗИД на ЗАЗ (в сила от *** г), и в случай, че договори за аренда са били
сключени от отделни съсобственици в полза на различни арендатори, но за съвпадащи
периоди от време, за посочения период, т. е. до *** г., приоритет се отдава на принципа на
„поредността на вписването“, тъй като вписването на договора за аренда съгласно чл. 17, ал.
2, 5 и 6 ЗАЗ има оповестително защитно действие, съгласно посоченото в мотивите на ТР №
2 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК. От това следва, че договорът между
ответника И.П. и арендаторката А.Т. е непротивопоставим на сключения преди него и
надлежно вписан договор за аренда между ищеца Т.Д. и Е.Щ., от една страна и арендатора
СВ. ИВ. Н. от друга. Вторият по ред договор за аренда е вписан, съгласно посоченото в
същите справки от Агенцията по вписванията на *** г., месец след сключването му. Този
договор обаче, предвид на неговата поредност, като втори по ред, не засяга правата на
страните по първия договор за аренда, чието действие е до *** г., както и въз основа на
6
втория договор ответникът не може да претендира права, противопоставими на правата на
ищеца, страна по първия по време на вписване договор за аренда. Вписването на договора за
аренда на ищеца и Е.Щ., от една страна и арендатора СВ. ИВ. Н. от друга има и
оповестително действие по отношение на всички. Договорът за аренда между първия
ответник и арендаторката А.Т. е непротивопоставим и след изтичане на срока на действие
на първия договор за аренда между ищеца и арендатора С.Н., действащ до *** г., и поради
това, че Договор за аренда № *** г. е сключен от лице, притежаващо по – малко от 50 % от
общия земеделски имот. Това прави договора непротивопоставим на останалите
съсобственици. В този смисъл са Решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017
г., II г. о., ГК, Определение № 201 от 23.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2830/2017 г., III г. о.,
ГК, Определение № 271 от 3.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4214/2019 г., II г. о., ГК и др.
Сключения между ответника И.П. и арендатора А.Т. договор е вписан на *** г. е със срок на
действие от 50 стопански години, т.е до 2067 г. Междувременно арендаторката А.И.Т. е
починала на ***г.
Съгласно нормата на чл. 27, ал.1, т.5 от ЗАЗ, договорът за аренда се прекратява и в случай
на смърт или с поставянето под запрещение на арендатора, съответно с прекратяването на
юридическото лице - арендатор, доколкото в договора не е предвидено друго. От друга
страна съгласно чл. 17, ал.1 от ЗАЗ, Ако е уговорено в договора, наследниците, съответно
правоприемниците на арендатора го заместват като страна в договора за аренда. Те са
длъжни да уведомят незабавно арендодателя за настъпилото заместване и да му посочат
определения техен пълномощник. Уговорка с подобно съдържание се съдържа в т. 5.2.4 от
договора за аренда № *** г. между ответника И.П. и арендатора А.Т.. Което прави
сключения договор за действителен и по отношение на наследника на арендатора, втория
ответник С.П.. Съгласно изречение второ от чл. 17, ал.1 от ЗАЗ, наследниците,
правоприемници на страната на арендатора са длъжни да уведомят арендодателя за
настъпилото заместване и да му посочат определения техен пълномощник. В писмения си
отговор двамата ответници сочат, че втората ответница, С.П. не е извършила уведомяване на
арендодателя по този договор И.П., поради което те твърдят, че договорът е прекратен след
смъртта на наследодателя, още преди на *** г. (дата след изтичане на първия договор за
аренда) да влезе в действие, л. 71 и 134 от делото. От това, че наследника на починалата
арендаторка не е уведомила арендодателя по договора, следва, че в действителност
договорът за аренда № *** г. между ответника И.П. и арендатора А.Т. е прекратен на
основание чл. 27, ал.1, т.5 от ЗАЗ, считано от момента на настъпване на смъртта на
арендаторката, т.е от *** г. Липсата на своевременно уведомяване за настъпилото
правоприемство по силата на наследствената трансмисия, означава, че наследникът на
починалия арендатор не желае да встъпи в правата, които наследодателят е имал съгласно
договора за аренда, и същия е прекратен.
Ищецът, като трето лице, неучастващо по Договор за аренда № *** г., сключен между
ответника И.П. и арендатора А.И.Т., има доказан правен интерес да иска обявяването на
договора за прекратен, доколкото само страна по него може да иска вписване на
7
прекратяването му на някое от посочените в закона основания. Освен това и по аргумент на
по – силното основание от чл. 28 от ЗАЗ, доколкото договорът е за срок по – голям от 10
години, то неговото прекратяване, дори и от страна по него, може да стане по съдебен ред.
Предвид на горното, съдът намира иска, предявен от ищеца за основателен и доказан и
следва да се уважи изцяло, като на основание чл. 124 от ГПК се признае спрямо
ответниците, че Договор за аренда № *** г., сключен между ИВ. К. П. от гр. Р. и арендатора
А.И.Т. е прекратен на основание чл. 27, ал.1, т. 5 от ЗАЗ, считано от *** г., поради
настъпила смърт на арендатора.
Относно евентуалния иск по чл. 108 от ЗС.
Поради това, че ищецът е предявил при условията на евентуалност иск по чл. 108 от ЗС за
признаване спрямо ответницата С.П., в качеството на наследник на арендатора А.И.Т., че
ищецът е собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти, както и да я осъди да му предаде
владението върху всеки от тях. Посочена е цена на всеки от исковете за всеки от имотите,
както следва: за имот *** – 914,86лв.; ***-799,09лв. и за имот ***- 604,65лв., то доколкото
не се е сбъднало условието при което е предявен този иск, а именно отхвърляне на главния
иск по чл. 124 от ГПК, то съдът не следва да се произнася по него. В този смисъл са
Решение № 527 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 97
от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК и др.
Относно инцидентния установителен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал.2 от ЗЗД.
С този иск, ищецът иска да се признае спрямо него, че сключения между Арендодателя И.П.
и арендатора А.Т., поч.на *** г., с наследник С.П., договор за аренда № *** г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие и форма.
Съдът намира, че така предявеният от ищеца иск е недопустим поради липса на правен
интерес за ищеца от него. Съгласно чл. 212 ГПК, в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се
произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно
оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
За да е налице допустимост на инцидентния иск, следва решението по него да има
определящо значение, изцяло или отчасти за изходът на делото, в смисъла на предявения от
ищеца главен иск, този за прекратяване на договора. В случая, съдът намира, че твърдяната
от ищеца нищожност няма определящо значение за изходът по делото, доколкото решението
по него се основава единствено и само на факта на настъпилата смърт на арендаторката, а не
на действителността или не на сключения договор за аренда. Ищецът би имал правен
интерес от този иск, в случай, че беше отхвърлен искът по чл. 124 ГПК вр. 27, ал.1, т. 5 от
ЗАЗ и договорът продължаваше да действа. Този инцидентен установителен иск би имал
място и при разглеждане на евентуалния иск по чл. 108 от ЗС, но не и при искът по чл. 124
ГПК вр. 27, ал.1, т. 5 от ЗАЗ.
8
Предвид на горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът намира, че производството по
инцидентния установителен иск следва да се прекрати, като недопустимо.
По прекратеното производство, постановеното съдебно решение има сила на определение за
частично прекратяване и подлежи на обжалване.
Във връзка с предявения инцидентен установителен иск, от името на ищеца е направено
оспорване на представените по делото от ответниците доказателства по реда на чл. 193 от
ГПК и е открито производство по оспорване на авторството на подписа положен от името на
ответницата С. В. П., върху молба за корекции към заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗПЗЗ с
вх. № *** г., л. 113 от делото. Предвид на обстоятелството, че производството по
инцидентния иск следва да се прекрати като недопустимо, то съдът не следва да се
произнася и по предявеното в рамките на него оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на
авторството на подписа положен от името на ответницата С. В. П., върху молба за корекции
към заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗПЗЗ с вх. № *** г., л. 113 от делото. Поради
прекратяване на производството по иска, във връзка с който е направено искането по чл. 193
от ГПК, съдът не дължи произнасяне по него, а самото производство също следва да бъде
прекратено, по аргумент на по - силното основание.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК.
Ищецът е направил разноски по делото общо в размер на 735лв., от които във връзка с
предявения главен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 27, ал.1, т. 5 от ЗАЗ в размер на 675 лв., от
които 600 лв. са за адвокатски хонорар, а останалите за държавни такси и такси за вписване
на исковата молба.
По предявения евентуален иск не са направени от ищеца разноски и такива не се следват.
По инцидентния установителен иск, ищецът е направил разноски в размер на 60 лв. за
държавна такса от 50лв. и 10 лв. за вписване на молбата.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съгласно решението на съда относно уважаването на главния иск по чл. 124 от ГПК вр. чл.
27, ал.1, т. 5 от ЗАЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски, които са в размер на 675 лв. В случая тези разноски се дължат, поради това, че
ответниците не са предриели действия по вписване на прекратяването на сключения договор
за аренда № *** г., сключен между ответникът И.П. и арендаторката А.И.Т., наследена от
ответницата С.П.. Като не са вписали прекратяването на договора, който и те самите
признават, че е прекратен със смъртта на А.И.Т., те са станали причина ищецът да предяви
установителния си иск.
В случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, при която ако ответникът с
9
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Признанието на ответниците на иска за прекратяване на договора, не
е достатъчно основание, същите да не заплатят на ищеца направените разноски, тъй като
законът изисква наличието и на кумулативната предпоставка, да не са дали повод за
завеждане на делото. Повод за предявяване на иска на ищеца и завеждане на делото е
именно липсата на предприети от страна на ответниците действия по прекратяване на
договора за аренда.
Предвид на горното, съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца направените по делото разноски относно иска по чл. 124 от ГПК вр. чл. 27, ал.1, т. 5
от ЗАЗ, в размер на 675 лв. Поради това, че отговорността за разноски е разделна, то всеки
от двамата ответници следва да заплати по 337,50лв. на ищеца.
Поради прекратяване на производството по предявения инцидентен установителен иск, на
ищеца не следва да се присъждат разноски направени за него, каквито той е сторил в размер
на 60лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 27, ал.1, т. 5 от ЗАЗ,
по иска на Т. Ж. Д. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***, по отношение на ИВ. К. П. с ЕГН
********** от гр. Р., ул. *** и С. В. П. с ЕГН ********** от с. Р., общ. Б., обл. Д., ул. ***,
че Договор за аренда № *** г., сключен между ИВ. К. П. с ЕГН ********** от гр. Р. и
арендатора А.И.Т. с ЕГН **********, починала на *** г., за отдаване под аренда на
земеделски земи, в землището на с. М., общ. К., обл. Ш., както следва: 1/нива с площ от
13,832 дка, в. „***“, трета категория, имот № ***; 2/ нива с площ от 11,800дка, в м. „***“,
четвърта кат., имот № ***; 3/ нива с площ от 10,417 дка, в м. „***“, четвърта кат., имот №
***. Със същото решение е възстановена собствеността и върху овощна градина с площ от
1,151 дка, имот № ***, шеста категория, м. „***“, представляващи по сега действащата
КККР: 1/ имот с идентификатор ***, с площ от 13830 кв.м., в. „***“, трета категория, при
граници и съседи, имоти с идентификатори: ***, ***, ***; 2/ имот с идентификатор *** с
площ от 11799 кв.м., в м. „***“, четвърта кат., при граници и съседи, имоти с
идентификатори: 47319.28.29, 47319.28.101, 47319.28.31, 47319.28.100; и 3/ имот с
идентификатор *** с площ от 10416 кв.м., в м. „***“, четвърта категория, при граници и
съседи, имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ****, ***, ***, е прекратен на основание
чл. 27, ал.1, т. 5 от Закона за арендата в земеделието, считано от *** г., поради
настъпила смърт на арендатора.
ПРЕКРАТЯВА производството по чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал.2 от ЗЗД, по иска на Т. Ж.
Д. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***, за признаване спрямо него на Договор за аренда №
*** г., сключен между ИВ. К. П. с ЕГН ********** от гр. Р. и арендатора А.И.Т. с ЕГН
10
**********, починала на *** г., за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса
на съгласие и форма.
ПРЕКРАТЯВА производството по чл. 193 от ГПК по искане на Т. Ж. Д. с ЕГН **********
от гр. Ш., ул. ***, за оспорване на авторството на подписа положен от името на ответницата
С. В. П. с ЕГН ********** от с. Р., общ. Б., върху молба за корекции към заявление по чл.
70, ал. 1 от ППЗПЗЗ с вх. № *** г., л. 113 от делото.
Решението в частта за прекратяване има характер на определение и подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Ш. в едноседмичен срок от съобщението на решението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ИВ. К. П. с ЕГН ********** от гр. Р., ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Ж. Д. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***, СУМАТА от 337,50лв.
(триста тридесет и седем лева и петдесет стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, С. В. П. с ЕГН ********** от с. Р., общ. Б.,
обл. Д., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Ж. Д. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***, СУМАТА
от 337,50лв. (триста тридесет и седем лева и петдесет стотинки) за направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването
му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
11