№ 1246
гр. Варна, 28.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20203100901030 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 19604/28.08.2020 г., уточнена с
молба вх. № 22335/16.10.2020 г. от Р. Р. СТ., ЕГН **********, с местожителство в гр.
******** срещу „ЛЕНО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Мария Луиза“, № 2, ет. 5.
Към настоящото производство е съединено за общо разглеждане и производството по
т.д. № 118/2021 г., което е образувано по иск предявен от Р. Р. СТ., ЕГН **********, с
местожителство в гр. ******** срещу „ЛЕНО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Мария Луиза“, № 2, ет. 5.
В исковата молба ищцата твърди, че е солидарен длъжник и ипотекарен длъжник по
процесните договори за бизнес кредит, кредитополучател по които е „Трапезица 71“ ЕООД.
На последното дружество сочи да е управител и едноличен собственик на капитала.
Изложени са твърдения, че договорите са сключени при наличието на персонална
симулация, тъй като дружеството било учредено само и единствено за целите на договорите
и с цел същите да имат търговски характер, предоставените по договорите суми не били
използвани за описаната в тях цел – оборотни средства и погасяването на задълженията
било извършвано изцяло от ищцата. С посочените обстоятелства същата обосновава
твърдения за приложимост на предвидената потребителска защита към правоотношенията
по всеки от договорите.
В депозираните отговори вх. № 271853/16.02.2021 г. (депозиран пред ВРС) и вх. №
11790/16.06.2021 г. (депозиран пред ВОС) на исковата молба от ответника „ЛЕНО“ АД,
ЕИК ********* е релевирало възражение за неподсъдност на делото пред ВОС и е
отправено искане за прекратяване на производството и изпращането му на СГС, който е
счетен за местно компетентен по седалището и адреса на управление на ответника. От
страна на ответника твърденията на ищцата, че се ползва от предвидената потребителска
1
защита, въпреки търговския характер на договорите са счетени за неоснователни. Посочено
е, че преценката дали ищцата има качеството на потребител, на този етап от
производството, следва да бъде извършена въз основа на сключените договори и страните
по тях, тъй като останалите твърдения на ищцата са спорни между страните и подлежат на
доказване в хода на съдебното производство.
Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на такъв – по постоянния. Между страните въпросът за адресната регистрация на
ищцата не е спорен. Спорен е въпросът притежава ли ищцата качеството на „потребител“, за
да може да се ползва от тази специална подсъдност, за която съдът следи и служебно.
Настоящият състав намира, че преценката дали ищцата притежава качеството на
потребител, на този етап от производството, следва да се ограничи до преценка на
представените Договори и данните съдържащи се в тях.
Така видно е от материалите по делото е, че между „Лено“ АД (предходно
наименование „Ленно“ АД) като Заемодател, „Трапезица 71“ ЕООД, представлявано от Р.С.
като Заемополучател и Р.С. като Солидарен и ипотекарен длъжник, са налице сключени
Договор за заем – Бизнес кредит № 6109/01.11.2018 г. и Договор за заем – Бизнес кредит №
6109/27.06.2019 г. Видно от договорите части от заетите суми са били предназначени за
подпомагане на заемополучателя с оглед учредяване на необходимите обезпечения по
договорите, а основната част е предоставена за оборотни средства.
Безспорно е, че разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно клаузите с
неравноправен характер, съдържащите се в потребителските договори са транспонирани в
националното ни законодателство със Закона за защита на потребителите. Според
формираната практика на СЕС във връзка със съдържанието вложено в понятието
"потребител", такъв е всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите,
предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. Дефиниция на същото понятие е дадена и в пар. 13
от ДРЗЗП, а имено всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност.
Както е възприето в Решение № 84/07.02.2017 г., по т. д. № 1934/2015 г., I ТО на ВКС
(впоследствие възпроизвеждано и в други актове на касационната инстанция), физическо
лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП ако действа
за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед
установяване на качеството "потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от
2
физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за
цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия ако физическото лице има
тесни професионални (функционални) връзки с посоченото дружество като например
неговото управление или мажоритарно участие в същото.
В случая, с оглед вписванията по партидата на търговеца „Трапезица 71“ ЕООД, в ТР
при АВ и с оглед кореспондиращите си твърдения на страните по делото, ищцата при
сключването на двата договора е имала качеството на едноличен собственик на капитала и
управител на заемополучателя – търговско дружество като заемните суми са предоставени
за подпомагане дейността на търговеца.
При тези данни придобиването на качеството „солидарен и ипотекарен длъжник“ към
ответника от физическото лице Р.Р. е осъществено с оглед тесните й професионални връзки
със заемополучателя-търговец, поради което не може да се приеме, че задължаването й
физическото лице е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия. Ищцата няма качеството на потребител по договора, по см. вложен в
разпоредбата на пар. 13, т. 1 ДРЗЗП и предявените искове не съставляват такива на
потребител по см. на чл. 113 ГПК.
Настоящият състав намира, че твърденията на ищцата за учредяване на търговското
дружество само и единствено с оглед целите на сключваните договори и с цел заобикаляне
на потребителската защита и, че в действителност заемополучател и по двата договора е
ищцата, касаят персонална симулация във фигурата на заемополучателя и не следва да
бъдат обсъждани на настоящият етап от делото – при преценка на подсъдността. Не следва
да бъдат обсъждани и твърденията дали предоставените суми в действителност са
използвани за уговорената цел. Всички посочени твърдения представляват част от
фактическото основание на иска и в този смисъл са част и от предмета на спора, подлежат
на доказване, съответно оборване в хода на процеса от страните. Обсъждането на тези
твърдения и на представени във връзка с тях доказателства, на този етап от производството
би довело до преценка и произнасяне по съществото на спора, която на настоящият етап е
недопустима.
След като ищцата не притежава качеството „потребител“ по договорите и след като
седалище и адреса на управление на ответника са на територията на гр. София, то следва да
бъде уважено релевираното възражение за приложение на разпоредбата на чл. 105 ГПК.
Производството следва да бъде прекратено и делото изпратено на местно компетентния съд
– Софийски Градски Съд.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1030/2020 г. , по описа на ВОС, ТО, и го
ИЗПРАЩА по подсъдност на Софийски Градски Съд, на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК, вр. чл.
105 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4