№212/11.05
.2023 г., гр. Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
ИВЕЛИНА
ВЕЛЧЕВА
при участието на
прокурора Милена Любенова и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от
съдия Ивелина Велчева КАНД № 131/ 2023 г. по описа на Административен съд –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „****“ ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Кардам, община Генерал Тошево, ул. „****
№27 срещу Решение № 40/29.12.2022 г. по АНХД № 125/ 2022 год. по описа на
Районен съд – Генерал Тошево, с което е отменено Наказателно постановление №
23-0001913/16.12.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на „****“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: с. Кардам, община Генерал
Тошево, ул. „**** №27, представлявано от Н.И.М., за нарушение по чл. 7а, ал. 2,
пр. 3 от Закона за автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лв.(три хиляди лева), на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 Закона
за автомобилните превози.
Претендират се и
сторените по делото разноски.
В касационната жалба се
релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение, поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Касаторът твърди, че
неправилно не са обсъдени от районния съд възраженията му относно допуснатото
нарушение на процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН, не е установено и
доказано мястото на извършване на административното нарушение, липсва и
изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението.
Допълва се, че от датата на констатиране на нарушението до произнасяне на
въззивния съд, е настъпило последващо съществено изменение на
законодателството, уреждащо по различен начин продължителността на срока на
валидност на издаденото удостоверение за психологическа годност.
Твърди се, че съдът
трябва да приложи разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като настъпилата промяна
в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. от 21.10.2022 г. се явява по - благоприятен
закон за нарушителя. С това изменение в цитираната по – горе наредба е установена
безсрочност на всички издадени след 21.10.2022 г. удостоверения за психологическа
годност.
Жалбоподателят настоява
да се отмени решението на Районен съд- Генерал Тошево като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответната страна – Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" - Варна, редовно призована, не
се представлява и не изпраща писмено становище по спора.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за основателност на касационната
жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение.
Административен съд -
Добрич, като прецени направените по делото доводи и възражения, както и
събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, при
неблагоприятен за лицето съдебен акт и в законоустановения срок при
връчено съобщение на 05.01.2023 г. и подадена жалба на 19.01.2023 г., поради
което съдът я намира за допустима.
По отношение на нейната
основателност:
Районният съд е
изложил подробни мотиви и е достигал до извод за законосъобразността на
атакуваното наказателно постановление.
От фактическа страна
пред Районен съд - Генерал Тошево е установено, че през месец ноември 2021 г. е
извършена комплексна проверка по спазване на законодателството в областта на
автомобилните превози на товари на „****“ ЕООД, притежаващо Лиценз на Общността
за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 14005/05.10.2015
г.
При проверката е
установено, че на 01.04.2021 г. водачът ****извършва международен превоз на
товари с влекач марка „Волво“, кат. № 3,
рег. № ТХ 4433 АР, без да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност към тази дата. При тези факти е прието, че е извършено нарушение на чл.
7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози от „****“ ЕООД,
представлявано от управителя Н.И.М., за което е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 295907/25.11.2021 г. Въз основа на акта е издадено процесното
Наказателно постановление № 23-0001913/16.12.2021 г., с което на основание чл.
96г, ал. 1, пр. 2 Закона за автомобилните превози, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
От правна страна е
прието от въззивния съд, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение е спазена процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът
е съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, който са присъствали при
извършване или установяване на нарушението.
Въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното
наказателно постановление. Спазен е давностият срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Наказателното
постановление съдържа изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на нарушителя. Направеното описание на нарушението в акта
за установяване на административното нарушение и наказателното постановление, съответства
на законовото изискване за пълнота, яснота и недвусмислено словесно описание на
нарушението.
Спазените са
процесуалните правила при установяване на нарушението, съставяне на акта и
издаване на наказателното постановление. В този смисъл съдът намира направеното
възражение от жалбоподателя за несъстоятелно.
Обстоятелството, че е
извършван международен превоз от водача, нает на работа от жалбоподателя с трудов
договор № 17/04.01.2021 г., с изтекъл срок на валидност на удостоверение за психологическа
годност (справка в Регистъра на психологичните изследвания – л. 18 от делото)
се установява от неговата дигитална карта
№3FH5001.
Съдът не приема възражението
на касатора, че с промяната на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15 май 2006 г.
за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания, издадена от министъра на транспорта, обнародвана в Държавен
вестник, брой 184 от 2022 г., с която е прието, че удостоверението за
психологическа годност на водачите е безсрочно, е налице хипотезата на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да се приложи по-благоприятната разпоредба
за дееца.
С чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 36 е въведено задължение при всяко постъпване на работа като водач на
таксиметрови автомобили, водач на автомобил, извършващ пътна помощ по пътищата,
отворени за обществено ползване, водач на автомобил, извършващ превоз за
собствена сметка или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари,
лицата да представят удостоверение за психологическа годност, а в нормата на
ал. 2 е регулирано, че удостоверението за психологическа
годност е безсрочно.
В нормата на § 6 на ПР
от наредбата, с обратна сила е придадена безсрочност и на срочните
удостоверения, валидни към 21.10.2022 г., т.е. с тази норма се уточнява, че тя обхваща
и удостоверенията издавани в периода от 21.10.2019 г. до 21.10.2022 г.
включително.
Тъй като се касае само
за валидни удостоверения за психологическа годност, каквото удостоверение за
психологическа годност №№449004 не е, в случая не е налице нова нормативна
уредба, която при хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН следва да се приложи като
по-благоприятна за нарушителя и да се приеме, че същият е имал валидно
удостоверение за психологическа годност.
Възражението на жалбоподателя
като неоснователно следва да се остави без уважение.
От
друга страна и независимо от изложеното до тук, в конкретния случай съдът
отбелязва, че в наказателното постановление не е обективирана преценка от административнонаказващият орган във връзка с приложимостта или неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай. Преценката, която е направена е формална и неконкретна.
Решението на административнонаказващия
орган дали да наложи наказание е задължително обусловено от предхождаща такава
дали деянието съставлява маловажен случай. Тази преценка не може да е
необоснована и немотивирана, защото подобна липса ще наруши правото на защита
на жалбоподателя. Такова задължение административнонаказващият орган има и по
отношение на формалните нарушения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган не налага наказание, като предупреждава нарушителя писмено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По силата
на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице
или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
При така установените
данни от събраните доказателства не се констатира, жалбоподателят трайно да не
зачита правилата на Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
В
конкретния казус по делото са установени множество смекчаващи обстоятелства,
които определят случая като маловажен, тъй като обуславят по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид – нарушението е било отстранено на 21.04.2021 г., много преди то
да бъде установено от страна на контролните органи при извършената на
дружеството комплексна проверка на дата 25.11.2021 г., жалбоподателят сам е констатирал пропуска за подновяване на удостоверението за психологическа годност и е взел мерки за отстраняването му; за периода от 17.03.2021 г., когато изтича срока на валидност на
издаденото на водача удостоверение за психологическа годност №449004 до
20.04.2021 г. , когато е издадено новото удостоверение за психологическа
годност № 651781, касаторът е допуснал осъществяването само на един обществен
международен превоз на товари, на 01.04.2021 г. с водача, без същият да
отговаря на изискванията за психологическа годност.
Поради гореизложените
обстоятелства касационният съд счита, че в конкретния казус е приложима
правната норма на чл. 28 от ЗАНН и случаят следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на
закона. (Решение № от 31.07.2020
г. по а. н. д. № 229/2020 г. на Административен съд – Русе; Решение № от
21.10.2020 г. по а. н. д. № 309/2020 г. на Административен съд – Русе) Това
обуславя прилагането от районния съд на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2,
във връзка с ал. 4 от ЗАНН – отмяна на наказателното постановление и предупреждаване
на нарушителя, че в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ако
извърши друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, ще му бъде наложена имуществена санкция. Като не е направил това, а е
постановил решение, с което е потвърдил обжалваното наказателното постановление,
районният съд е приложил закона неправилно, което е основание за отмяна на
въззивното решение.
В случая неприлагането на института за маловажност и от
административнонаказващия орган води до отмяна и на наказателното
постановление.
Административен съд - Добрич, в настоящия си състав, намира, че следва да
приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, като отмени наказателното
постановление и предупреди извършителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в срок
от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложена
имуществена санкция за това друго нарушение.
Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
по делото разноски за двете инстанции.
Воден
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Добрич, касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по касационна жалба на „****“ ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Кардам, община Генерал Тошево, ул. „****
№27, представлявано от Н.И.М., Решение №
40/29.12.2022 г. по АНХД № 125/ 2022 год. по описа на Районен съд – Генерал
Тошево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 23-0001913/16.12.2021 г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на „****“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: с.
Кардам, община Генерал Тошево, ул. „**** №27, представлявано от Н.И.М. за
нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв.(три хиляди лева), на основание чл.
96г, ал. 1, пр. 2 Закона за автомобилните превози.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
„****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Кардам, община Генерал Тошево, ул. „****
№27, представлявано от Н.И.М., че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна да заплати на „****“
ЕООД, със седалище и адрес на управление:
с. Кардам, община Генерал Тошево, ул. „**** №27, представлявано от Н.И.М.
сторените съдебно - деловодни разноски в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста
лева) за двете инстанции.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: