№ 33140
гр. София, 06.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110137202 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. №251636/17.11.2022 г. от адв. Р. Р., пълномощник на ищеца А. Т. Р., се
иска да бъде изменено решението в частта за разноските като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 300 лева- адвокатско възнаграждение. Прави се
позоваване на практика на ВКС, че е ирелевантен въпроса колко адвокати са
упълномощавани, респ. преупълномощени да осъществяват процесуално представителство
по делото, доколкото съдът следва да присъди минимално възнаграждение за един адвокат.
Цитира се и практика в смисъл, че „Термина „за един адвокат“ следва да се тълкува в
смисъл на едно адвокатско възнаграждение“, т.е. не е необходимо един и същи адвокат да е
осъществил процесуално представителство по делото от образуването му до приключване
на съдебното дирене.
Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок е
постъпил такъв от Столична община с искане молбата да бъде оставена без уважение.
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни.
Съдът е приел, че на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски.
Посочено е, че следва да му бъдат присъдени такива само за сумата от 50 лева- държавна
такса. Съдът е изложил мотиви, че е представен е договор за правна защита и съдействие
между ищеца и Еднолично адвокатско дружество „Валентин Т.“, а пълномощник на ищеца
по делото е адв. Р. Р. като липсва преупълномощаване и не може да се установи връзка
между приложения договор за правна защита и съдействие и настоящото производство,
съответно сумата от 300 лева- адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждана.
Към исковата молба на л. 4 е представено пълномощно от ищеца А. Т. Р. в полза на
адв. Р. К. Рашева, като същата е упълномощена да представлява ищеца пред СРС във връзка
с изготвяне и ползване на искова молба срещу Столична община за признаване за
установено недължимостта на глоба, наложена с наказателно постановление от 12.08.2016
г., принудителното събиране на която се осъществява по изп. дело №935/2019 г. по описа на
1
ЧСИ А. Петров, в т.ч. да осъществява процесуално представителство по делото.
В откритото съдебно заседание на 01.11.2022 г. се е явила адв. Р. Р., като е
представен списък на разноските в който са включени сумите за 50 лева за заплатена
държавна такса и 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Към списъка е
представен Договор за правна помощ и съдействие, сключен на 27.10.2022 г. между А. Т. Р.
и Еднолично дружество „Валентин Т.“ с предмет „Оказване на правна консултация и
представителство в производство по изготвяне и подаване на искова молба срещу Столична
Община, в т.ч. и осъществяване на процесуално представителство по делото до окончателно
приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт пред всички съдебни
инстанции“. Уговорено е адв. възнаграждение от 300 лева, платено по посочена банкова
сметка, като „клиентът дава право на представител на адвокатското съдружие да внесе
дължимото адвокатско възнаграждение по банкова сметка на адвокатското съдружие с цел
избягване на банкови комисионни“. Представен е документ за плащане чрез Easypay с
наредител Валентин Весков Т. за сумата от 300 лева в полза на Еднолично дружество
„Валентин Т.“
Следва изртично да бъде посочено, че по делото липсва доказателство както
Еднолично дружество „Валентин Т.“, така и самия адв. Валентин Весков Т. да е бил
упълномощен от ищеца.
Адв. Валентин Т. не е извършил каквито и да е действие по делото. Исковата молба е
подписана от адв. Р. Р., която се е явила и в съдебно заседание.
Липсват данни и доказателства за евентуално преупълномощаване от страна на адв.
Валентин Т. в полза на адв. Р. Р., както и изобщо данни адв. Валентин Т. да упълномощен от
ищеца.
Така в процесия случай не е налице хипотезата, в която страната е била
представлявана от двама адвокати и ищецът има право на възнаграждение за един адвокат.
В процесния случай ищецът е представляван само от един адвокат, а се претендира
възнаграждение, заплатено в полза на друг такъв, неучастващ по делото и неупълномощен
от ищеца.
В Определение № 236 от 16.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1714/2016 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Боян Цонев е даден отговор на въпрос „Основателно ли е искането за
заплащане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, при положение че
процесуалното представителство в производството е осъществено от един упълномощен
адвокат, а възнаграждението е заплатено на друг упълномощен адвокат, който не е
осъществил нито едно процесуално действие по делото, като не е представен договор за
правна помощ с нито един от двамата адвокати“ в следния смисъл: От разпоредбите на чл.
36, ал. 1 и 2 от ЗАдв (съгласно които адвокатът има право на възнаграждение за своя труд,
което уговаря със своя клиент, и което трябва да е справедливо и обосновано по размер)
следва, че когато една страна упълномощи двама адвокати да я представляват по дадено
дело и само единият от тях извършва процесуални действия от нейно име по делото, тя
дължи уговореното възнаграждение само на този адвокат и не дължи възнаграждение на
2
другия адвокат, който не е извършил никакви действия от нейно име, освен ако това не е
изрично уговорено между страната и адвокатите. Когато доказателства за такава изрична
уговорка (включително - договор за правна помощ и съдействие) не са представени по
делото, а са представени доказателства, че страната е заплатила възнаграждение на адвоката,
който не е извършил процесуални действия от нейно име по делото, такова плащане не
може да се определи като направени (заплатени) разноски по делото, по смисъла на
разпоредбите на чл. 78 от ГПК, поради което и не е налице основание такива разноски да се
присъждат в полза на тази страна, респ. - да се възлагат тежест на насрещната страна по
делото.
От аргумент на по-силното доколкото в настоящия случай са представени
доказателства, че страната е заплатила възнаграждение на адвоката, който не е извършил
процесуални действия от нейно име по делото, а и дори не е бил упълномощен, това
възнаграждение не следва да бъде присъждано.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №251636/17.11.2022 г. от адв. Р. Р.,
пълномощник на ищеца А. Т. Р. за изменение на Решение №12170 от 03.11.2022 г. по
гражданско дело №37202/ 2022 г. на СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3