№ 813
гр. София, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500628 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. 43/20 г. по описа на ОС Монтана. С
решение от 30.10.20 г. съдът е отхвърлил иска, основан на разпоредбата на чл. 405 КЗ.
Искът е отхвърлен поради извод, че е налице правоизключващо обстоятелство,
изведено от съдържанието на Общите условия, при които е бил сключен договорът и в
частност клауза, че застрахователят не отговаря при застрахователно събитие,
осъществено при груба небрежност. Видно от мотивите на съда, ищцата е пътувала със
скорост между 35 и 55 км.ч. след тежкотоварен автомобил с турска регистрация. При
преминаване на ж.п. прелез автомобилът с м. Ивеко намалил силно скоростта си до
пълно спиране, но ищцата не могла да спре и станала катастрофа между нейната
предна част на автомобила (м. БМВ) и задната част на товарния автомобил. На база
последиците (катастрофата) е направен извод, че ищцата е пътувала на дистанция,
непозволяваща преустановяване на движението при изникване на внезапно
препятствие и така е проявила груба небрежност по отношение на притежавания от нея
автомобил и последиците от реализираната катастрофа.
Недоволна от решението е ищцата. В жалбата се обосновава, че грубата
небрежност като правоотричащо основание следва да се отнесе към изпълнението на
договорните клаузи, но не да се разбира като реализирана при управлението на
автомобила форма на вината (обстоятелство за което ищцата е понесла
административна отговорност). На тази база се обосновава неправилност на
решението, което ищцата-въззивник моли да бъде отменено и да се присъди в нейна
полза калкулираната според проформа фактури цена на ремонта като части на
автомобила и труд. Поради несъответствие на тази цена с посочената от вещо лице по
приета автотехническа експертиза, ищцата обосновава, че вещото лице е определило
навсакъде, където е възможно, неавтентични части на автомобила (такива, които не са
били вложени от производителя на автомобила). Ищцата се позовава на виждането на
1
вещото лице, че заместващи части няма да обслужват наличните в автомобила системи,
служещи за повишаване на сигурността. Поради това не следва да се монтират аналози
на заводските части, а следва да се начисли обезщетение според дадената от фирмен
сервиз проформа фактура.Като довод в полза на тезата се сочи, че при определяне на
дължимата застрахователна премия, цената е начислена според наличните в МПС
авточасти (т.е. заводски).
С отговора на жалбата се оспорва основателността на жалбата, като се
утвърждава, че решението на първостепенния съд е правилно. Прави се възражение за
прихващане на сумата 2400.09 лв. – дължими, но невнесени части от застрахователната
премия, договорена като платима в условията на разсрочено плащане. Не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на получаване на
щетите по автомобила (катастрофа от 29.03.18 г., реализирана по вина на ищцата като
шофьор – за последното обстоятелство също няма правен спор).
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение. В производството пред САС не са
представяни нови доказателства. Дължи се произнасяне с оглед доводите на
въззивника за неправилност на решението, според доказателствата, ангажирани в
първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните и съобразно наличния по делото
доказателствен материал САС прави следните изводи:
Неоснователно е възражението, че грубата небрежност следва да се отнесе към
изпълнението на договорните клаузи. Според начина на формулиране на конкретното
правоизключващо основание (чл. 9.1.8 от ОУ) се разбира, че грубата небрежност като
форма на вина се отнася към предизвикването на застрахователното събитие.
Основателни са и доводите на ответника за това, че подписвайки договор при Общи
условия , без изрично изразяване на несъгласие с конкретни клаузи от ОУ,
застраховащият се е съгласил с условията, съдържащи се в ОУ.
Въпреки горното, САС приема, че направеното от ответника възражение за
налично правоизключващо обстоятелство не е доказано. Вещото лице по приетата
техническа експертиза е определило скорост на движение на ищцата в широки
граници. Няма доказателства за това дали на конкретното място е имало сигнализация
за приближаващ ж.п. прелез и съответно ограничение на скоростта. На тази база и в
административния акт за наказване на ищцата като предизвикала катастрофата (чиито
констатации не обвързват гражданския съд) се презумира нарушено задължение за
обезпечаване на безопасна дистанция при движение.
Не са разпитани очевидци на катастрофата.
Съществуват други житейски вероятни основания за катастрофа със същия
механизъм – удар на задната част на тежкотоварния автомобил в спряло положение от
движещата се зад него кола и те могат да са отклоняване на вниманието на водача
поради разговор с пътник/разговор по телефон/наблюдаване на ситуация извън пътната
обстановка…. В последния случай, с оглед конкретиката, би могло да липсва проявена
от ищцата груба небрежност.
С оглед на горното, направеното от ответника правоизключващо основание не е
доказано, което обосновава извод, че в полза на ищцата се дължи застрахователно
обезщетение.
При определяне размера на обезщетението следва да се начисли стойност,
съответстваща на определената от фирмения сервиз (обстоятелство, утвърдено от
вещото лице по приетата техническа експертиза). Видно от последния абзац на
експертното заключение (с.114) „посочените във фактурата части са по цени на
2
официален за марката вносител. Нормовремената за труд са съобразени с Наредба № 24
за обезщетяване на вреди, причинени на МПС по задължително застраховане
Гражданска отговорност. Те напълно отговарят на номенклатурата и степента на
увреждане на детайлите от описа на щетата, въз основа на конкретното
застрахователно събитие., като пряко кореспондират с механизма и се дължат на
настъпилото ПТП“.
Видно от приложена на л. 15 проформа фактура, издадена от Елит Кар,
стойността на нуждаещите се от подмяна части възлиза на 31 849.91 лв.
На с. 13 е изготвена калкулация на нужните за ремонта материали и труд –
1660.65 или обезщетението възлиза на 31849.91 лв. От тази сума следва да се
приспадне невнесената част от застрахователната премия, в размер на 2400.09 лв., или
в полза на ищцата се дължи обезщетение в размер на 29 449.82 лв. За разликата до
заявените 32 244 лв. решението следва да се потвърди.
Застрахователят е изпаднал в забава съобразно разпоредбите на чл. 405, вр. чл.
108 КЗ на 26.05.08 г. Тъй като ищцата претендира забава от 04.06.18 г., за да не се
произнесе свръхпетитум, съдът следва да начисли от този момент законна лихва върху
главницата.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата, съразмерно на приетата като
доказана сума за обезщетяване на вредите, следва да се присъдят разноски за двете
съдебни инстанции, от които 2 725 лв. за първа инстанция (въпреки заявяването на
разноските с писмената защита, поради размера на адвокатския хонорар, който е в
рамките на минималния такъв според Наредба № 1/04 г. ВАС, се дължи присъждане на
всички сторени от ищцата разноски. И при възможност на ответника да направи
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, същото не би било зачетено.). За въззивната
инстанция разноските на ищцата възлизат на 2057.16 лв., или общо за двете инстанции
въззиваемото дружество дължи на въззивничката разноски в размер на 4782.16 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 30.10.20 г., постановено по гр.д. 43/20 г. по описа на ОС
Монтана в частта, с която предявеният на основание чл. 405 КЗ иск от В. Ц. Т. е
отхвърлен до сумата 29 449.82 лв., ведно със законната лихва от 04.06.18 г. и вместо
това постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 405 КЗ ДЗИ Общо застраховане АД да заплати на В.
Ц. Т. обезщетение за материални щети, получени на 11.05.18 г. по риск „каско+“,
покрит на основание застраховка, сключена на 29.03.18 г., като щетите представляват
деформации и увреждания на части в предната част на автомобил БМВ Х 6 Драйв 35,
ДК № ***, собственост на В. Ц. Т., в размер на 29 449.82 (двадесет и девет,
четиристотин четиридесет и девет, 0.82) лв., ведно със законната лихва от 04.06.18 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК ДЗИ Общо застраховане АД да заплати на
В. Ц. Т. разноски за двете съдебни инстанции, в размер на 4782.16 (четири хиляди,
осемдесет и два, 0.16) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4