Решение по дело №555/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 215
Дата: 1 април 2021 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20214430100555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 215
*** , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430100555 по описа за 2021 година
за да се произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.
Постъпила е искова молба от М. Г. А., *** ***, *** срещу Ц. А. Н., в
която се твърди, че ответникът е баща на детето, че страните са разделени от
*** и ищцата отглежда детето. Твърди че ответникът не заплаща издръжка и
не се грижи за детето, че то има нужда от средства за отглеждане и
възпитание, т.к. е във втори клас. Сочи се, че детето посещава школа за
народни танци, за което се заплаща месечна сума от 50лв., а майката се грижи
за храната и консумативите, живее под наем за *** месечно. Твърди се, че
бащата няма задължения към други лица, работи и осъществява доходи от
дейност – изработка на мебели. Моли съда да осъди ответника да заплаща в
*** издръжка в размер на *** месечно, считано от *** както и издръжка за
минало време от общо *** - за периода *** - ***
Ответникът признава иска по чл. 143, ал.2 до размер на *** месечно.
Заявява, че за периода от раздялата с ищцата почти не е виждал детето, че е
заплащал месечно издръжка от *** която е давал на ръка на ищцата, в края на
*** е закупил телефон и таблет на детето, а за рождения ден на детето през
*** е купил колело за него на стойност ***, купувал е дрехи, обувки и други
1
необходими пособия, заплаща сметките на телефоните на майката и детето
месечно по *** не е отказвал и е купувал при нужда лекарства. Заявява, че
искът за издръжка за минало време е изцяло неоснователен. Твърди, че
доходът му е по-нисък от средния за страната, полага грижи за двамата си
племенници, които са без баща, а майка им е ги е изоставила, че не се
занимава вече с производство на мебели. Сочи, че притежава *** от къща в
*** и два стари автомобила, от които не може да придобива доходи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното: Детето ***, род. на *** в момента
е на *** навършени години, и е с родители ищцата М. Г. А. и ответника Ц. А.
Н., видно от удостоверение по акт за раждане *** година на *** От
представената по делото Служебна бележка *** се установява, че детето *** е
записано като ученик в *** за учебната *** в ***, ***. Представена е
служебна бележка от *** и квитанция от *** ***, от която е видно, че детето
посещава школа по народни танци, както и че сумата, заплатена за *** е ***
Изготвеният по делото доклад на *** *** сочи, че детето е будно,
любознателно, има интереси към спортните дейности, играе народни танци,
клинично здраво е и няма хронични заболявания и специални нужди.
Посочено е, че издръжката за детето е необходимо да бъде съобразена с
възрастта и индивидуалните потребности на детето и доходите на бащата.
Съобразно представените по делото доказателства за доходите на
майката, нейният среден брутен доход в едногодишен период преди
предявяване на иска при работодателя *** е в размер на ***, а съобразно
сключения договор за наем на жилище, същата заплаща ежемесечен наем в
размер на ***
Бащата получава от работодателя *** средномесечно брутно трудово
възнаграждение в размер на *** като тази сума се потвърждава и от приетата
Справка – Данни за осигуряване по ЕГН, предоставена от НАП. ***е дала
информация, че той е декларирал движимо имущество – *** и *** а в
отговора на ответника е посочено, че притежава и *** от къщата в ***, в
която живее.
По делото бяха събрани гласни доказателства, както следва: Св. Ц.,
*** на ищцата, посочи, че познава детето, то живее с майка си в ***,
2
посещава школа по народни танци, като през *** е посещавало такава когато
читалищата са били отворени. Посочи, че детето ходи спретнато и чисто, има
всички необходими неща, за да живее добре. Посочи, че разговаря с детето и
то й е споделяло, че й е болно, че баща му не го търси. Потвърди, че знае от
ищцата, че ответникът не плаща издръжка, че за рождения ден на детето той
му е подарил колело, доказателства за което е представил и самия ответник.
Посочи, че през период година и половина, откакто познава детето, то е
боледувало два пъти – от ангина и от вирусно заболяване, като първия път
сумите за лекарства били поделени между родителите, а втория път са
платени от майката. Посочи, че майката й показала страницата на ответника
във фейсбук, и последните три месеца с ищцата се информирали оттам, че
той прави мебели, като от самата снимка се разбирало, че е качил мебел и че
клиента е написал, че е готов. Посочи, че не може да каже кога е направен
съответния мебел. Св. В., братовчедка на ответника и съседка на родителите
на ищцата, посочи, че след раздялата на страните през *** е чувала, че бащата
продължава да купува неща на детето. Ответникът й е казвал, че дава пари на
ищцата и се грижи за детето, но свидетелката не посочи какви суми са давани,
и в какъв период. Чувала е, че са купувани дрешки, знае, за купено колело.
Посочи, че е чувала детето да казва, че иска да се вижда с баща си, но не й
давали. Относно производството на мебели свидетелката заяви, че ответникът
се е занимавал с такова, но вече цеха го нямало, и той и споделил, че поради
Ковид няма клиенти. На въпроса, зазаден на самия ответник по реда на чл.
176 от ГПК, същият посочи, че не отрича, че се е занимавал с изработка на
мебели, но в момента пазара е затворен и няма клиенти, със снимки се опитва
да рекламира мебели, които преди е изработвал.
По делото ищцата е представила разпечатки от страници във фейсбук
от профил ***, които твърди, че доказават, че ответникът се има доходи и от
производство и продажба на мебели. В случая, съдът намира, че не следва да
цени тези доказателства като такива за допълнителни доходи на ответника,
доколкото снимките на мебели не представляват изявления, че тези вещи са
произведени и продадени от ответника и от тях не може да се съди за
конкретен допълнителен негов доход и неговия размер. Същевременно и
представените от ответника доказателства за заплатени през м. февруари
суми за сметки към ***, не представляват доказателства за заплащане от него
3
на телефоните на ищцата и детето, доколкото тези плащания не сочат
периодичност през исковия период за минало време, не се доказва по делото и
чии телефони са заплатени с внесената сума. Неотносими към периода на
исковете са доказателства за закупен мобилен телефон през *** *** В исковия
период на иска по чл. 149 от СК попада представената гаранционна карта на
велосипед, представена от ответника.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи: Съгласно чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е
длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето му, а ал.2 на същия
член определя задължението за издръжка на непълнолетни деца като
безусловно - родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК дефинира,
че размерът на издръжката се определя от следните два критерия -
потребностите на лицето, което се нуждае от нея, и възможностите на лицето,
за което съществува задължение да я дава. Съгласно нормата за определяне
на минимален размер на издръжка - чл.142, ал.2 от СК, тя се изчислява като
¼ от минималната работна заплата за страната и към момента на устните
състезания по делото възлиза на 162.50лв. Съдът намира, че месечната нужда
на детето следва да бъде определена в размер на 420лв., която следва да бъде
поета и от двамата родители. Тази сума включва както ежемесечните нужди
на детето от дрехи, учебни помагала и битови нужди, така и месечната такса
за посещения на народни танци. Доколкото и в социалния доклад няма данни
за специфични здравни нужди на детето и хронични заболявания, и св. Ц.
посочи, че знае само две разболявания на детето в рамките на година и
половина и то от обичайни, сезонни болести, съдът намира, че нуждата на
детето не налага увеличаване на размера на нуждите му в тази насока. От тази
средномесечна нужда, майката следва да поеме 190лв., в които са включени и
евентуално получавани от нея социални добавки за отглеждане на дете.
Обстоятелството, че ищцата полага непосредствени ежедневни грижи за
детето, не я освобождава от задължението да го издържа, имайки предвид, че
същата е трудово ангажирана, получава понастоящем работна заплата над
минималната към средната за района по данни на НСИ /1055лв. за четвърто
4
тримесечие на ***/. Ответникът, от своя страна, също е безусловно задължен
да дава издръжка за детето, като съдът отчита, че неговото безспорно
доказано средногодишно възнаграждение е по-високо от това на ищцата.
Липсват доказателства за безусловни задължения към други лица, а
твърдяното отглеждане на племенниците му от неговото семейство, не
представлява обстоятелство, което следва да бъде взето предвид при
определяне на издръжката за неговото дете. При това положение, ответникът
следва да бъде осъден да заплаща за бъдеще време разликата от така
определената нужда на детето в размер *** месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба - *** до настъпване на законни основания за
нейното изменение или прекратяване. До разликата до претендирания размер
от *** месечно, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Следва да се определи падеж, на който издръжката е дължима, който следва
да бъде в началото на месеца – до 10-то число на текущия месец, с оглед
осигуряване на нуждата на детето именно за месеца, за който тя му е
определена.
Съдът намира за частично основателен и иска по чл.149 от СК - за
присъждане на издръжка за минало време в размер на 3000лв. Тази претенция
е предявена като общ сбор за 12 месеца, или претенцията следва да бъде
разгледана като такава за по 250лв. месечно в рамките на периода *** - ***
Следва да се отчете, че в този период детето е било на по-ниска възраст, а и
минималния размер на месечната издръжка, изчисляван по реда на чл.142,
ал.2 от СК е бил 152.50лв. В този период е имало обявено двумесечно
извънредно положение в РБ, в по-голямата част и извънредна епидемична
обстановка в страната, периоди на обучения в електронна среда и за
учениците 1-4 клас, забрани за посещения на извънкласни занимания, което е
ноторно известен факт, регламентиран и от българското законодателство и
сочещ по-ниски разходи за отглеждането на детето. Поради горното, съдът
определя средномесечна нужда на детето за периода от *** За присъждането
на издръжка за малолетното дете за минало време важат всички правила,
посочени по-горе – тя е безусловна, не зависи от работоспособността и
доходите на родителите, определя се както от потребностите на лицето, което
се нуждае от нея, и възможностите на лицето, което следва да я даде. За този
минал период, съдът намира, че дължимата от майката сума за издръжка на
5
детето е бил от ***, а от бащата – *** Въпреки представените доказателства
за закупуване на велосипед за детето по повод рождения му ден и
показанията на св.В., че е чувала от ответника, че дава пари за издръжката на
детето, съдът намира, че по делото не се доказа заплащане на месечна
издръжка от бащата на майката, *** ***. Подаръкът за рожден ден не
представлява предоставяне на издръжка за живота на детето за месеца, в
който то празнува своя рожден ден, напротив – този подарък следва да бъде
приет за изпълнение на морално задължение на родител да отбележи този
празник на детето. Свидетелските показания за даване на издръжка не
представляват доказателства за даване на конкретна сума за конкретен месец,
не отразяват пряко възприет факт от свидетеля, възпроизвеждат твърдения на
страна за изгодни за нея факти, поради което съдът не ги кредитира. Поради
горното, искът за заплащане на издръжка за минало време от бащата следва
да бъде уважен общо до размер 2400лв., като ответника бъде осъден да
заплати на ищцата, *** тази сума. Претенцията за горницата над *** до ***
следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по искането на
ищцата за присъждане на разноските по делото, съобразно уважената и
отхвърлена част от исковете, като осъди ответника на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК
да й заплати разноски в размер на 235.00лв. Искане на ответника за
присъждане на разноски не е правено и съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ПлРС, ДТ в размер на 331.20лв. за иска по чл.143, ал.2 от
СК, и ДТ в размер на 96.00 лв. за иска по чл.149 от СК, както и 5.00 лв. -
такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, Ц. А. Н., ЕГН **********
от *** ***, да заплаща на М. Г. А., ЕГН **********, *** ***, ***, и двете от
***, месечна издръжка в размер на ***, платима до 10 число на месеца за
който се отнася, считано от *** до настъпване на законни основания за
6
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска от забавата до окончателното заплащане, като
иска за разликата до първоначално претендирания размер на *** месечно,
като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК, Ц. А. Н., ЕГН ********** от
*** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. А., ЕГН **********, *** ***, ***, и двете от
***, сумата в общ размер на *** за периода *** - *** представляваща
месечна издръжка за минало време /в размер на *** месечно за периода/, като
за разликата над *** до пълния размер на предявения иск – *** като
неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц. А. Н., ЕГН **********
от *** ***, да заплати на М. Г. А., ЕГН **********, от ***, направените по
делото разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 235.00лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Ц. А. Н., ЕГН ********** от
*** ***, да заплати в полза на ПлРС, ДТ в размер на 331.20лв. за иска по
чл.143, ал.2 от СК, и ДТ в размер на 96.00 лв. за иска по чл.149 от СК, както
и 5.00лв. - такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от днес
– 01.04.2021г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7