МОТИВИ ПО
ПРИСЪДА №12/03.02.2017Г. ПО НОХД №277/2016 Г. ПО
ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД -
ВИДИН.
В съответствие с разпоредбата на
чл.305, ал.3 Съдът изготви следните мотиви по НОХД №277 по описа за 2016 година на Видински окръжен съд, както
следва:
Делото е образувано по обвинителния акт на Окръжна прокуратура град
Видин, с който е повдигнато обвинение срещу К. ***, ЕГН **********, за това, че на 16.05.2016г., в
село А., област В., в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта от 0.96примила на хиляда, установено по
надлежния ред с Протокол №62/18.05.2016г. за химическа експертиза за определяне
на концентрация на алкохол в кръвта на НТЛ при ОД на МВР-Видин, е управлявал
моторно превозно средство без необходимата правоспособност за управление
от категория „В“, а именно – лек
автомобил, марка „****“, модел „***“, с рег.№ *********, собственост на В.Т.Т.,
като е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона да движение
по пътищата, съгласно чл.5, ал.1, т.1 –
като участник в движение по пътищата с поведението си е създал опасности за
движението и е поставил в опасност живота и здравето на пешеходката Н. А. Б.;
по чл.5, ал.3, т.1 – на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол; чл.21, ал.1 – при
избиране на скоростта на движение на водача на пътното транспортно средство е
забранено да превишава следната стойност
на скоростта в км/час – от категория „В“ в населено място от 50км/час, като се
е движил със скорост 72км/час и по чл.150 – всяко пътно транспортно средство, което участва в движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, реализирал
е пътно-транспортно произшествие, като блъснал движещата се по левия землен тротоар на ул.“***********“ в
село А. пешеходка Н. А. Б., ЕГН ********** *** и по непредпазливост причинил смъртта й – престъпление
по чл.343, ал.3, пр.7,б“б“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“в“, пр.1, във вр. с
чл.342, ал.1, пр.1 от НК, във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1, чл.21, ал.1 и
чл.150 от ЗДвП.
По делото постъпиха молби от две от
наследниците на пострадалата Н. А. Б. - З.П.К. и С.Н.А., с които същите
поискаха да бъдат конституирани в съдебното производство в качеството на частни
обвинители. Същите с определение от съдебно заседание на 17.11.2016г. бяха
конституирани в това качество в процеса, като се представляват от повереника им
адвокат Й.Г.Д. – САК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание
заяви, че поддържа обвинението така както е повдигнато с обвинителния акт и с
направеното в съдебно заседания изменение относно нарушението на чл.21 от ЗДвП,
като същото се счита предявено не по чл.21, ал.1, а по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Представителят на обвинението поддържа да се издаде осъдителна присъда, като на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ около минималния размер, предвиден в закона, с ефективно
изтърпяване.
Повереника
на частните обвинители поддържа становище, че освен, че се присъединява изцяло
към съображенията на представителя на обвинението, относно наказанието на
подсъдимия поддържа да се наложи наказание „лишаване от свобода“ около средния
размер, което да бъде ефективно изтърпяно поради това, че не проличало съжаление,
разкаяние и самокритика от подсъдимия.
Подсъдимият,
представляван от защитника с – адвокат Г.Г. ***, заяви в съдебно заседание, че се
признава за виновен и даде подробни обяснения. Защитникът му поддържа за
налагане на наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, с прилагане на
условното осъждане, като се отчетат всички смекчаващи отговорността
обстоятелства.
От доказателствата по делото,
преценени поотделно и в тяхната
съвокупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Д.А. е български
гражданин, женен, с основно образование,
неосъждан, пенсионер по болест.
На 15.05.2016г. синът на
подсъдимия К.Д.А. - К.Д. купил от В.Т.Т.
лек автомобил марка“******“, модел“*****“ с рег.№ *******. Същата вечер е имало
почерпка за закупуването на лекия автомобил, а на сутринта на 16.05.2016г. след
като пил бира, останала от вечерта,
около обяд в светлата част на денонощието подсъдимият тръгнал, управлявайки автомобила в посока към
центъра на село А. По същото време пешеходката Н.А. *** движела по левия землен тротоар на ул.“***********“, в
посока от ромската махала към центъра на село А.. Подсъдимият управлявал
автомобил по същата улица, но в обратна посока на прав хоризонтален пътен участък
с добра видимост, но на разстояние около 43 метра преди мястото на удара, при
навлизане в десен завой, поради превишена скорост и съчетана с алкохолно
повлияване и неопитност, подсъдимият А. загубил контрол на автомобила,
задействал аварийно спирачките, вследствие на което автомобила започнал неконтролирано плъзгане с
напускане на пътното платно за движение и навлизане косо в левия землен
тротоар, достигайки до мястото на удара, като блъснал с предната средна част
пешеходката Н.Б.. Удара е бил нанесен под центъра на тежестта на пешеходката,
тялото й се наклонило и посока обратна на удара и паднало върху предния капак
на автомобила, като вследствие на разликата в линейните скорости на двамата
участници в пътно транспортното произшествие, тялото на пешеходката започнало
плъзгане с главата напред към предното панорамно стъкло. Преди да достигне
челното стъкло, автомобилът се блъснал с предната си лява част в
купчина пясък, скоростта на
автомобила рязко спаднала, а тялото на пешеходката придобило скоростта на
автомобила вследствие инерционните сили, е изстреляно напред и се приземило
след полет от около 9.40м и след още около 2м плъзгане по земната настилка се
установил в покой в близост до оградата пред
дом №9 с глава в посока движението на автомобила. При аварийното си
спиране, подсилено от удара в купчината пясък, автомобилът е продължил бавно
движението си напред и се установил с
предната лява гума върху лявото
бедро, като частично го прегазва до областта на тазобедрената става. След настъпилото
пътно-транспортно произшествие, автомобилът се
повърнал назад, за освобождаване тялото на пострадалия. От наличното
веществено доказателство – анцуга на пострадалата върху левия крачол на който има запазен отпечатък на
протектора на гумата, и извършената трасологична експертиза е видно, че е налице прегазване в областта на
таза от долу нагоре спрямо тялото на
пострадалата, като тялото е било по гръб на земната повърхност в момента на прегазването.
След като причинил
пътно-транспортното произшествие по гореописания механизъм, подсъдимият веднага качил на ръце в автомобила
тялото на пострадалата Б., като я настанил на задната седалка на автомобила и
потеглил към град В. След потеглянето му на мястото на удара се събрало
множество от хора, които обяснили на свидетеля Д.А. – кметски наместник към
момента на деянието, че е станало ПТП, а той от своя страна уведомил
полицейския инспектор от Участък –А. при ОД на МВР Видин – свидетеля Б.К.. Последният
посетил местопроизшествието, където разбрал за станалото и съобщил информацията
на дежурната част на ОД на МВР – Видин, с цел установявана и задържане на
водача на автомобила.
Полицейските служители в състав
– свидетелите Н.Ц. и Т.Т. при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин,
след разпореждане се насочили към село А., като имали описания на автомобила.
При разминаване в село ., те забелязали
автомобила, който в предната част имал материални щети и полепнала пръст,
обърнали посоката на своя автомобил и тръгнали след автомобила на подсъдимия,
като го следвали в колона, тъй като не можели да изпреварват. Следвайки го,
установили,че автомобилът завил на дясно на кръстовището на път II-11 и на път Е-79, тоест към град В.. Когато станало възможно,
след около 300 метра бил подаден сигнал към водача на автомобила да отбие в
дясно и да спре, което подсъдимият сторил.При проверката се представил за М.Д.А.
***, което е името на неговия брат-близнак и се установило, че няма
свидетелство за правоуправление. От показанията на свидетеля Н.Ц. се
установява, че подсъдимият е бил в шок, непрекъснато повтарял „не знам.. не знам“, а на задната
седалка се намирало тялото на жена с видими наранявания по главата и крайниците.
След като пристигнал екип на ЦСМП-Видин, същият констатирал смъртта на жената.
По делото е извършена съдебна
авто-техническа експертиза, която освен че е установила механизма на ПТП и на нанесените травми на
пострадалата, е дала заключение за скоростта на движение на лекия автомобил,
управляван от подсъдимия преди употребата на спирачки и същата е установена на
около 72 км/час, а скоростта към момента на удара в пешеходката е била 56
км/час. Експертизата сочи като причина за произшествието превишената скорост, с
която се движел автомобила, при разрешена 40 км/час, за което е имало поставен
пътен знак, с което подсъдимият виновно
е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата.
Освен това и факта,че подсъдимият е управлявал без съответното свидетелство за
правоуправление, с което е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, както и
това, че е управлявал автомобила под въздействието на алкохол и с поведението
си е създал опасности и пречки за движението и е поставил в опасност живота и
здравето на пешеходката Б., с което е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1,т.1 и
ал.3 , т.1 от ЗДвП. Наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия е доказано по
безспорен и категоричен начин както първоначално с техническо средство „
Алкотест Дрегер 7410“ с фабричен номер ****, проба ***** който отчел 1,04
промила на хиляда алкохол в издишвания
въздух, така и видно от Протокол №62/18.05.2016г. за химическа експертиза на
определяне концентрацията на алкохол в кръвта, която е показала 0,96промила на
хиляда в иззетата от подсъдимия кръвна проба, като в изследването е вписано
името на М.А., тъй като подсъдимият е показал личната карта на брат си М..
По отношение на самоличността на подсъдимия К.Д.А. и
авторството на деянието няма съмнения, с оглед извършената дактилоскопна
справка/л.28 ДП/ от една страна, и от
друга показанията на свидетелите М.Д.А.- брат на подсъдимия и М.С.С., съпругата
на М. и снаха на подсъдимия, която обяснява, че поради неграмотност, когато
тръгнали от България взела личната карта на К..
Видно от изготвената и приета
съдебно медицинска експертиза/л.125 ДП/, в резултат на пътно транспортното
произшествие, пострадалата Н. А. Б. е получила множество наранявания, водещи до
съчетана травма – гръден кош, корем и
крайници, с контузия на главата, гръден
кош – счупване на II-VIII
ребро в дясно и II-IX ребро в ляво с хлътване към гръдната кухина, разкъсване на
междуребрената мускулатура, нараняване на белите дробове, кръвоизлив в гръдната
кухина, контузия на корема с травматична руптура на слезката, отлепване на
капсулата на черния дроб по диафрагмалната повърхност, раздробяващо счупване на
тазовите кости, кръвоизлив в коремната кухина, счупване на гръбначния стълб на
ниво V-VI шиен прешлен
със частично разкъсване на
гръбначния мозък по предната му повърхност, счупване на дясна мишница, дясна
коленна става, нараняване на лява челно-слепоочна област, ожулвания по лицето,
гърба и крайниците.
Смъртта се дължи на травматично
хеморагичен шок в следствие на всички травматични увреждания и е в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП. Вещото лице в заключението си е заключило,
че множеството тежки травматични увреждания са довели до шоково състояние и
бърза смърт. В съдебно заседание, с оглед конкретизиране момента на опит за
помощ на пострадалата от подсъдимия, вещото лице е категорично, че към самия
момент на натоварването на пострадалата от
подсъдимия в колата, за да бъде откарана в ЦСМП-Видин, пострадалата е
била все още жива, тъй като смъртта не е настъпила мигновено. Вещото лице
установява също, че факта, дали при безжизнено тяло при подобен инцидент, дали пострадалата е
жива може да се установи само ако се провери пулса и „дори и медицинско лице не
може да установи дали е жива, ако не провери пулса“/л.60 от делото/.
Горната фактическа обстановка се
установява от всички доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК –протокол за оглед на местопроизшествие/л 50 от ДП/; фотоалбум на лек
автомобил „БМВ“/л. 53 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие/л.62 от ДП/
и протокол за оглед на труп/л.71 ДП/; фотоалбум /л.65 от ДП/; фотоалбум /л. 74
от ДП/; съдебна авто-техническа експертиза/л. 110 от ДП/; съдебна медицинска
експертиза, /л.122 от ДП/; съдебна трасологическа експертиза/л. 128 от ДП и на
л. 131 до 134 от ДП/; протокол за химическа експертиза/л. 144 от ДП/, която
дава заключение, че има наличие на алкохол в количество 0,96 промила; справка
за характеристични данни на подсъдимия/л.148 от ДП/; удостоверение за
наследници на пострадалата/л. 150 от ДП/
и свидетелство за съдимост на подсъдимия/л.146 ДП/.
Няма противоречия в събраните
гласни доказателства, които от своя страна се подкрепят от всички останали
писмени доказателства, описани по-горе, поради което Съдът ги кредитира като
логични и последователни. Доказателствата, събрани на досъдебното производство
кореспондират и с обясненията, дадени от
подсъдимия.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че подсъдимият К.Д.А. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343, ал.3, пр.7,б“б“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“в“,
пр.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр.1 от НК, във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и ал.3,
т.1, чл.21, ал.2 и чл.150 от ЗДвП, а
именно:
- от обективна страна – по безспорен начин се установява, че на 16.05.2016г.,
в село А., област В в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта от 0.96 промила на хиляда, установено по
надлежния ред с Протокол №62/18.05.2016г. за химическа експертиза за определяне
на концентрация на алкохол в кръвта на НТЛ при ОД на МВР-Видин, е управлявал
моторно превозно средство без необходимата правоспособност за управление от категория „В“, а именно – лек автомобил,
марка „*****“, модел „*****, с рег.№ **********, собственост на В.Т.Т., като е
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона да движение по
пътищата, съгласно чл.5, ал.1, т.1 –
като участник в движение по пътищата с поведението си е създал опасности за
движението и е поставил в опасност живота и здравето на пешеходката Н.А.Б.; по
чл.5, ал.3, т.1 – на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство под въздействие на алкохол; чл.21, ал.2 –
когато стойността, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В случая
пътния знак е разрешавал движение с 40км/час, като подсъдимият се е движил със
скорост 72км/час и по чл.150 – всяко пътно
транспортно средство, което участва
в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, реализирал е пътно-транспортно произшествие, като
блъснал движещата се по левия землен
тротоар на ул.“*******“ в село А. пешеходка Н.А.Б., ЕГН ********** *** и по непредпазливост причинил смъртта й.
- от субективна страна – така извършеното деяние е осъществено по
непредпазливост под формата на небрежност – подсъдимият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като се
има в предвид, че обществено-опасните
последици са настъпили, с оглед факта, че същият е неправоспособен
шофьор, употребил алкохол и нарушил определени установени норми на Закона за
движение по пътищата. Бил е длъжен да предвиди, че с оглед високата скорост на
автомобила и факта, че е употребил алкохол, както и че няма необходимия опит,
не само да намали скоростта при навлизане в десния завой, но и въобще да не
управлява лекия автомобил, въпреки сериозната причина да го стори – състоянието на внучето му.
За извършеното престъпление по чл.343,
ал.3, пр.7,б“б“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“в“, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1,
пр.1 от НК, във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1, чл.21, ал.1 и чл.150 от ЗДвП,
се предвижда наказание „лишаване от
свобода” от три до петнадесет години.
При определянето на наказанието и неговата индивидуализация, съгласно чл.36 и
най –вече чл.54 от НК, съдът на
първо място прецени степента на обществената опасност на
деянието и дееца, като и двете са завишени с оглед зачестилите пътно
транспортни произшествия от неправоспособни
водачи и от употребили алкохол. Опасността на дееца също е завишена с
оглед данните приложената по делото на /л.163ДП/, справка за нарушител, от която е видно, че има три съставени
наказателни постановления от 2002г. до 2016г. за управление на моторно
превозно средство без свидетелство за правоуправление. Съдът обсъди също
и подбудите за извършване на деянието – неотложната необходимост от намиране на
превозно средство за оказване спешна помощ на много болното и увредено внуче на
подсъдимия.
В съответствие с чл.54, ал.2 от НК, съдът прецени и наличието на смекчаващите и отегчаващите вината на
подсъдимия обстоятелства: 1. смекчаващите такива – на първо място факта, че
въпреки сравнително ниския си интелект и средата, в която живее, подсъдимият е
неосъждан, тоест въздържал се е от извършване на престъпления; на второ място
признанието, което същият последователно е правил от самото начало на
досъдебното производство и до съдебното такова;
на трето място искреното съжаление, направено според възможностите и
интелекта му и самото поведение в съдебната зала; на следващо място неговото
здравословно състояние, което се
установява от приложените по делото писмени доказателства, от които става ясно,
че същият от дълги години е инвалид по болест с доказано страдание от язва; на
следващо място факта, че подсъдимият и неговата съпруга се грижат за много
увредено в здравословно състояние внуче, което системно получава гърчове и
често се нуждае от спешна помощ; и не на последно място съдът отчете факта, че след като
блъснал пострадалата, и въпреки че и той самият се е намирал в шок и силна уплаха, след деянието
подсъдимият е проявил активно поведение и направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата.
Съответно, отегчаващи вината
обстоятелства са: на първо място високата обществена опасност на деянието, на
второ - грубото незачитане на установените правила в Закона за движението по
пътищата и на трето нежеланието на подсъдимия да се съобразява с обществените
норми и установения ред. Така посочени, е видно, че смекчаващите вината
обстоятелства преобладават, поради което съдът прие, че наказанието ще бъде
наложено при превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Съдът единодушно се спря
на размера на единствено предвиденото наказание „лишаване от свобода“, на
три години.
Относно прилагането на чл.66,
ал.1 от НК, съдът обсъди три основни обстоятелства, в съответствие с които взе
решението си, а именно: на първо място съдът отдели особено значение на
смекчаващото обстоятелство относно действията на подсъдимия непосредствено след
извършването на деянието. Както посочи по-горе, въпреки манталитета на самият
подсъдим, след извършването на деянието и въпреки, че самият той се е намирал в
шок и силна уплаха, същият веднага
вдигнал на ръце пострадалата и я настанил на задната седалка на колата и
потеглил за град Видин, което е безспорно с оглед мястото на спиране от
органите на МВР, които следвайки го, установили, че автомобилът завил на дясно
на кръстовището на път II-11 и на път Е-79, тоест
към град Видин. Съдът прие, че веднага след извършването на деянието,
подсъдимият не е могъл да знае дали пострадалата е жива или не и този факт се
доказа по безспорен начин от вещото лице, което освен че заяви, че смъртта не е
настъпила мигновено, така и че при
безжизнено тяло при подобен инцидент,
дали пострадалата е жива може да се установи само ако се провери пулса и „дори
и медицинско лице не може да установи дали е жива, ако не провери пулса“/л.60
от делото/. Тези няколко обстоятелства, съобразени с тежкото състояние на
пострадалата и липсата на медицински познания у подсъдимия, съдът счита, че са
достатъчни, за се приеме наличието на
факта, че подсъдимия Т. е направил необходимото, което е зависело от него за
оказване помощ на пострадалата, като тази помощ е била своевременна и
необходима, тъй като е дадена приживе на пострадалата Н..
Второто обстоятелство, което
съдът обсъди относно приложението на
чл.66 бе факта, че подсъдимият няма свидетелство за правоуправление поради
това, че има основно образование, но има допуснати няколко нарушения на чл.150
от ЗДвП, тоест не се въздържа да управлява МПС дори и като няма свидетелство за
правоуправление. Ето защо съдът реши, че следва да определи такова наказание,
което за максимално дълго време да го възпира и го кара да се въздържа от
извършване на подобни нарушения, което по своето същество е т.н.
поправително-възпитателна функция на наказанието. От друга страна наказанието
да е такова, което да го сплашва да извършва нарушения или престъпления, като
така ще бъде осъществена предупредителната функция на наказанието.
Третото обстоятелство, което
съдът обсъди бе факта, че подсъдимият
заедно със съпругата си се грижат за внучето си Т.Д. Д., тъй като родителите му
са на работа в чужбина. Детето е с увредено здравословно състояние, тъй като
страда от ДЦП, Микроцефалия, Епилепсия, Спастична квадрипареза, хипотрофия
и затруднено дишане с чести гърчови пристъпи. Това налага често
да бъде водено в лечебно заведение, което от своя страна, без присъствието на подсъдимия
ще бъде доста трудно за отглеждането и обслужването на такова дете.
Поради това съдът реши, че може да бъде приложено условното отлагане на изпълнението
на наказанието и бъде дадена възможност на подсъдимия в течение на пет години,
какъвто изпитателен срок определи съда, да се въздържа от каквито и да било
нарушения и престъпления.
Съдът постанови подсъдимият да
заплати направените разноски на досъдебното производство в размер на 658.20/шестстотин петдесет и осем лева и двадесет ст./лева
по сметка на ОД на МВР Видин, както и 80.00/осемдесет/
лева за явяването на вещите лица във фазата на съдебното следствие по сметката на ВСС - София,
Съдът се произнесе и
относно на веществените доказателства – които
подробно описани в присъдата, след влизането й сила следва да бъдат унищожени
като вещи без стойност, а относно лекия автомобил съдът се произнесе да остане
на съхранение в тиловата база на ОД на МВР – Видин, намираща се в град Дунавци,
до влизането на присъдата в законна сила.
Водим от горните съображения,
Видинският окръжен съд постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: