Определение по дело №63/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 99
Дата: 11 февруари 2020 г.
Съдия: Веселина Петкова Вълева
Дело: 20201010600063
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                                 

                                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                   гр. София, 11.02.2020г.

         

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II - ри състав, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВеСЕЛИНА ВЪЛЕВА                                                                  

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИМЧО Г.

                                                                                     2. ДАНИЕЛА РОСЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Вълева въззивно наказателно частно дело номер 63 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази:

       

          Производството е на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

         Обжалвано е определение от 28.01.2020г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 2413/2019г. по описа на Специализирания наказателен съд, с които при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прието, че на досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите.

         Въззивната проверка на определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е предизвикана с частна жалба на защитника на обвиняемия Н.К. - адв. М.Х..

         В частната жалба се мотивират две съществени процесуални нарушения, предопределящи връщането на делото на прокурора за отстраняването им. На първо място се аргументира нарушение на правото на обвиняемия да не бъде съден два пъти с довода, че за престъплението по чл.213а от НК, за което се сочи, че е извършено на 12.12.2017г. в заведение „Г.Ф.“ гр. Г.Ф., спрямо обвиняемия К. има незавършено наказателно производство по н.о.х.д. №135/2018г. на Окръжен съд – Г.Ф.. На второ място се поддържа противоречия и липса на реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт. Иска се определението да бъде отменено, а съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

           Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частната жалба и като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

С обвинителния акт, поставил началото на първоинстанционното съдебно производство на обвиняемите Н.К., Д.П., С.С., П.С.и К.И.е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК. Отделно Н.К. е обвинен в извършване на пет престъпления по чл. 213а, ал. 3 от НК, а Д.П. – в едно престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 5 от НК.

В разпоредително заседание, проведено на 28.01.2020г. СНС е счел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, поради което не е уважил искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за допълнително разследване.

Определението е правилно и обосновано.

Законосъобразно в проверяваното определение е прието, че наличието на две висящи наказателни производства спрямо същото лице за същото престъпление не обуславя връщане на делото на прокурора на осн. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, защото съдът сам може да приложи нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, стига да има достатъчно данни за идентичност на предмета на двата наказателни процеса и кой от тях е стартирал първи. СНС не е разполагал с обвинителния акт по твърдяното от защитата н.о.х.д. №135/2018г. на Окръжен съд – Г.Ф. и други процесуални документи, въз основа на които да прецени дали престъпленията по двете дела са аналогични и кое е по – рано образуваното, поради което правилно е оповестил, че ще извърши надлежна проверка, след което евентуално ще прибегне към разрешението на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

 Верен и обоснован е и извода на първостепенния съд за отсъствие на недостатъци на обвинителния титул, въз основа на който е образувано висящото пред него съдебно производство. Внимателния и непредубеден прочит на обвинителния акт не позволява да се сподели наведените в частната жалба пороци. Обвинителният акт покрива стандартите на чл. 246 от НПК и съдържа необходимата информация за признаците и фактологическата обосновка на престъпленията, вменени на предадени на съд лица, включително на обв. К., поради което не може да се приеме, че е накърнено правото му на защита. СНС е дал аргументиран и верен отговор за наведената пред него и поддържана в частната жалба липса на фактическо описание, запълващо съставомерния признак „участие на длъжностно лице“. Въззивният съд го споделя и не намира за нужно да го преповтаря. Посочване на заеманите длъжности и включените в тях правомощия дават достатъчна яснота за разисквания квалифициращ признак и не лишават обв. К. от възможността да разбере обвинението, нито прави последното неясно. Същото се отнася и за наведеното противоречие между фактическо обвинение и правна квалификация, тъй като в обстоятелствената част било посочено, че К. имал ръководни функции в твърдяната ОПГ, а деянието било квалифицирано по чл. 321, ал. 2 от НК. При фактическото описание на престъплението по чл. 321, ал.3, вр. ал. 2 от НК, прокурорът е очертал по – сериозен принос на обв. К. във функционирането на ОПГ, но не е направил констатация за ръководене на ОПГ. Напротив, приел е, че обв. К. е участник в ОПГ и по този начин е квалифицирал деянието в диспозитива на обв. акт.  

При това положение, въззивният състав намира, че частната жалба, насочена срещу определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е неоснователна.

При извършване на служебна проверка, въззивният съд не съзря допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, поради което определението на СНС за липса на необходимост от връщане на делото в предходната фаза е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК, съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.01.2020г. по н.о.х.д. № 2413/ 2019г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е прието, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.