№ 12
гр. Варна , 19.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600085 по описа за 2021 година
Производството пред въззивния съд е по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.
Делото е образувано по жалба от адвокатите И.Т. и Ю.Г., като защитници на
подсъдимия по НОХД № 1202/20 г. на Окръжен съд Варна Г.К., срещу определение по
делото от 01.03.2021 г., в частта, с която при решаване на въпросите по чл.248, ал.1, т.6 от
НПК е потвърдена мярката му за неотклонение „Задържане под стража“.
С въззивната частна жалба се твърди, че не е налице опасност подсъдимият да се
укрие или извърши престъпление, както и че липсват преки и несъмнени косвени
доказателства той да е поръчител на убийство, въз основа на което се иска определяне на
по-лека мярка за неотклонение. Искането се мотивира с процесуалното поведение на
подсъдимия преди задържането му, наличието на постоянен адрес в гр.Варна, където живее
майка му, наличието на малолетен син, фактът на последвала реабилитация, и
продължителността на задържането за една година и половина.
Жалбата е допустима, а по съществото си неоснователна.
Досъдебното производство е започнало на 26.02.2015 г., но постановление за
привличане на Г.К. било изготвено на 31.07.2019 г. - като обвиняем по чл.116, ал.1, т.т.6 и 9,
вр.чл.20, ал.3 от НК, същото му било предявено на 12.08.2019 г., и с определение на
окръжния съд от 13.08.2019 г. той бил задържан. Към онзи момент, предвид размера на
предвиденото наказание, опасностите по чл.63, ал.1 от НПК са се презюмирали съгласно
чл.63, ал.2, т.3 от НПК.
В последвалите общо пет отделни производства за съдебен контрол по
1
законосъобразността на задържането в досъдебното производство, исканията за определяне
на по-лека мярка за неотклонение не са били уважавани предвид констатациите, че не са
събрани доказателства, които да разколебават направения първоначално извод за наличие на
обосновано предположение относно авторството на деянието, респ. съпричастността на
обвиняемия тогава К. към разследваното престъпление, и същевременно, че
продължаващите опасности по процесуалната презумпция не са били доказателствено
оборени към момента на всяко едно от произнасянията.
Последно МНО е била контролирана по реда на чл.65 от НПК във въззивния съд на
20.10.2020 г., а на 27.10.2020 г. производството е преминало в съдебна фаза въз основа на
внесен обвинителен акт и образуване на делото в окръжния съд на 27.10.2020 г.
В проведеното на 01.03.2021 г. разпоредително заседание, при обсъждане на
въпросите по взетите мерки за процесуална принуда, съставът на първоинстанционният съд
е приел, че задържането на подсъдимия К. и към момента е законосъобразно с оглед
изискванията по чл.63 от НПК и не се налага мярката му за неотклонение да бъде променяна
– заключение, което изцяло се споделя и от настоящия състав на въззивния съд.
Нови доказателствени източници, приобщени и налични в досието на делото, които
да разколебават направеното и утвърждавано при няколкократните проверки на законността
на мярката за неотклонение обосновано подозрение относно авторството, не се откриват.
Документирани са значителен обем действия по разследването, респ. налични са
показанията на множество свидетели, констатации и резултати от огледи, претърсвания и
изземвания, доброволно предаване, разпознавания, голям брой експертизи с различен
предмет, налични са веществени доказателства, веществени доказателствени средства в
резултат на експлоатирани СРС и др., чийто комплексен анализ е в подкрепа на извода, че
независимо от презумпцията за невиновност, от която се ползва подсъдимият К. към
момента, подозрението за съпричастността му към вменената престъпна деятелност остава
обосновано.
Налице е и опасност подсъдимият да се укрие или извърши престъпление, която е
изводима от високата степен на обществена опасност на конкретното деяние със
специфичните му фактически характеристики на поръчково убийство, и предвиденото за
него наказание, ведно с: факта на предходната му съдимост, реабилитирана и
нереабилитирана, данните за неговата личност, установени чрез извършеното
съдебнопсихиатрично и психологическо изследване, сложните и противоречиви отношения
със свидетелката Ф.Ц. /които според обвинението формират мотив за извършване на
престъпление/, в чиито показания се съдържат факти от съществено значение за изясняване
на обстоятелствата по делото, и по отношение на която са налице данни за нееднократно
упражнявана агресия от страна на подсъдимия, но същевременно и декларирано преди
приключване на досъдебното производство намерение за сключване на брак.
2
Доброто процесуално поведение, на което се позовава защитата, не е относимо към
времето след привличането на Г.К. като обвиняем по делото. Факт е, че на 12.08.2019 г. той
доброволно се е явил пред органа по разследването след като е получил призовка с указание,
че предстои извършване именно на това процесуално действие, но няма как по това да се
съди, че и към настоящия момент, след като са му предявени всички материали от
досъдебното производство и му е връчен обвинителен акт с конкретното обвинение и
упоменаване на доказателствата, на които се основава прокуратурата, поведението му ще е
все същото, каквото е било преди възникване на сегашното му процесуално качество, когато
в рамките на четири години разследване е участвал като свидетел.
Твърдението, че подсъдимият има постоянен адрес в гр.Варна, дори и да бъде
документално подкрепено, доказва единствено, че даден административен адрес е
деклариран от лицето при изготвяне на документите му за самоличност като такъв, но сам
по себе си не може да се приеме за достатъчна гаранция, че той няма да се отклони от
наказателното производство. Наличието на малолетно дете в случая също не е достатъчно
да обуслови извод за съществуващи силни връзки и трайна уседналост, предвид факта, че
детето е отглеждано основно от майката /свидетелката Ф.Ц./, с която двамата периодично са
се събирали и разделяли, а подсъдимият е предприел действия за припознаването му не след
раждането, а значително по-късно, едва във времето непосредствено преди осъществяване
на предметното деяние.
Срокът, изтекъл от момента на вземане на мярката за неотклонение, с оглед вида,
сложността и характера на разследваната престъпна дейност, не е прекомерен, и
същевременно липсват данни по които да се съди, че този срок е повлиял на интензитета на
рисковете по чл.63, ал.1 от НПК.
Доколкото предпоставките за вземане на мерките за неотклонение „Задържане под
стража“ и „Домашен арест“ са еднакви, и когато са налице, съществува правна възможност
за преминаване към по-леката от тях само по важни социални причини, каквито с жалбата не
се твърдят, респ. не се сочат доказателства в тази насока, не се констатират и служебно.
По изложените съображения настоящият състав на Апелативен съд Варна намира за
неоснователна частната въззивна жалба от защитниците на подсъдимия К., поради което и
на основание чл.249, ал.3, вр.чл.345, ал.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.03.2021 година по НОХД № 1202/2020 г. по
описа на Окръжен съд Варна в частта, с която при решаване на въпросите по чл.248, ал.1, т.6
от НПК е потвърдена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимия Г. А.
К..
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4