№ 121
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Величка Маринкова
Анна Кофинова
при участието на секретаря ДИАНА Г. Д.А
в присъствието на прокурора И. Г. З.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно
административно наказателно дело № 20241100600488 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.
С решение от 22.11.2023 г. по АНД №14228/23 г., СРС, НО, 116 състав е
признал обвиняемия К. Р. Д. за виновен за извършено престъпление по
чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1, пр.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Със същата присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият е
осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 101,83 лв. На
основание чл.354а, ал.6 от НПК съдът е отнел в полза на държавата предмета
на престъплението- остатъчното наркотично вещество.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
упълномощения защитник на обвиняемия К. Д. - адвокат П. П., с която се
изразява недоволство от решението на СРС. Иска от въззивния съд да отмени
на решението на първия съд и да постанови ново, с което изцяло да оправдае
обвиняемия Д. на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Счита, че с оглед малкото
количество на инкриминираното наркотично вещество и с оглед
характеристиките на дееца, деянието е малозначително по смисъла на чл. 9,
ал. 2 от НК.
1
В разпоредително заседание на 29.01.2024 година въззивният съд по реда
на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага провеждането на разпит на обвиняемия, свидетели или експерти,
както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства, с
изключение на актуална справка за съдимост на обвиняемия.
В хода на проведеното на 08.02.2024 година открито съдебно заседание
адвокат П. поддържа въззивната жалба. Счита, че за преценката на
малозначителността на деянието, видът на инкриминираните обекти е
ирелевантен. Намира, че от значение е единствено ниската цена на
инкриминираното вещество, както и количествата му. Моли обвиняемият да
бъде оправдан.
Представителят на Софийска градска прокуратура намира, че деянието,
за което обвиняемият е бил привлечен към наказателна отговорност не
покрива признаците на чл. 9, ал. 2 от НК, както и че първият съд в мотивите
на обжалваното решение подробно се е аргументирал защо приема, че
деянието не е малозначително. Счита, че първият съд не е допуснал
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на
обвиняемия. Поддържа, че определеното от първия съд административно
наказание е съобразено със законовите изисквания и в частност с
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 и ал. 5 от НК. Моли съда да потвърди изцяло
решението на първоинстанционния съд.
Обвиняемият К. Д., редовно призован, не се явява.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на доказателствата по
делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на
присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ
на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната
съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на
фактите, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата
представа за фактическата обстановка, която е следната:
Обвиняемият К. Р. Д. е роден на **** г. в гр. София, българин, с
българско гражданство, със средно образование, неженен, с настоящ адрес:
гр. София, ж.к. ****, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 15.04.2023 г. за времето от 07,00 ч. до 19,00 ч. свидетелят Т.К.П.,
който заемал длъжността „командир на отделение“ при 01 РУ- СДВР и
свидетелят И.Р.Ч., който заемал длъжността „полицейски инспектор“ при 01
РУ- СДВР, били на смяна в гр. София, като ППГ-230.
Около 07,55 ч. на 15.04.2023 г. в гр. София, на ул. „****“ пред № 16 при
изпълнение на служебните си задължения и извършвайки обход в района,
полицейските служители П. и Ч. забелязали обвиняемия К. Д.. Последният ги
2
видял, забелязал, че са униформени полицаи и променил посоката, в която
вървял. Свидетелят Ч. възприел това обстоятелство и го съобщил на св. П..
Двамата решили да извършат проверка на обв. К. Д. по реда на Закона за
Министерството на вътрешните работи. Свидетелите Т. П. и И. Ч. настигнали
обвиняемия, приближили се до него, легитимирали се като служители на
МВР и поискали от последния да им представи документ за самоличност.
Обвиняемият К. Д. им представил лична карта, издадена на негово име, по
която била установена неговата самоличност. Те попитали обвиняемия К. Д.
дали носи забранени от закона вещи или вещества. Д. заявил на полицейските
служители, че носи със себе си две самозалепващи се пликчета, съдържащи
кокаин, които щял да им предаде доброволно. Свидетелите П. и Ч.
докладвали за случая на оперативната дежурна част и обвиняемият К. Д.
предал на свидетеля Т.К.П. с протокол за доброволно предаване 2 броя
самозалепващи полиетиленови пликчета, съдържащи вещество на прах.
Предадените доброволно обекти били запечатани в полиетиленов плик с
картон серия А№ 0362610 и СП 105 НЕКД – СДВР. Впоследствие били
предоставени на специалисти от областта на физиката и химията, а по-късно и
оценени по стойност. Свидетелят Т.К.П. задържал обв. К. Д. на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за което
била издадена нарочна заповед.
В хода на досъдебното производство била назначена и приета
физикохимична експертиза, от заключението по която се установява, че
предаденото от обвиняемия вещество от обектите с № 1 и № 2 съдържа
кокаин. В него било посочено, че нето тегло на обекти с № 1 и 2 преди
изследванията е както следва : обект № 1- 0,13 грама и обект № 2 - 0,43грама.
Според същото заключение процентното съдържание на активния компонент
- кокаин по обекти е както следва : 55 % за обект № 1 и 60 % за обект № 2. В
него било посочено, че за физикохимичната експертиза били изразходвани по
0,01 грама от всеки обект. Според заключението на физикохимичната
експертиза кокаинът е наркотично вещество с висока степен на риск и е
поставен под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите.
Според протокола за оценка на наркотични вещества стойността на
кокаин с нетно тегло 0,13 грама с определено процентно съдържание на
активния компонент - кокаин 55 % е 20,80 лв./ двадесет лева и осемдесет
стотинки/, а на кокаин с нетно тегло 0,43 грама с определено процентно
съдържание на активния компонент - кокаин 60 % е 68,80 лв./ шестдесет и
осем лева и осемдесет стотинки/ или всичко на обща стойност 89,60лв./
осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/.
Установено е, че кокаинът подлежи на контрол и е включен в списък I
-„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране
3
на растенията и веществата като наркотични по смисъла на чл.3, ал.2, от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ, бр. 30/
1999 г./.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на
свидетелите свидетели Т. П. и И. Ч., писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК и способите за доказване - изготвената в хода на
досъдебното производство ФХЕ.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е
формирано на основата на правилен и задълбочен анализ на събраните по
делото доказателствени материали, като детайлно е изследвал всички
доказателства, съпоставяйки ги помежду им и с правилата на формалната
логика, отчитайки вътрешната им последователност, логичност и
безпротиворечивост е визирал кои факти от кои доказателства се извеждат.
Освен това, пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и
събрани нови доказателства и доказателствени средства, които по някакъв
начин да променят установената от първостепенния съд фактическа
обстановка, поради което и същата бе възприета като цяло и от въззивния съд
без изменения и допълнения към нея. Предвид възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка по делото, която кореспондира изцяло с тази
установена и от първостепенния съд, се споделя и направения доказателствен
анализ. Същевременно по отношение на доказателствения анализ и
установените факти не са изложени възражения от въззивния жалбоподател.
Извършвайки анализ на доказателствата по делото, съдът прие, че същите
са еднопосочни и непротиворечиви, като установяват с необходимата степен
на категоричност фактите относно датата, мястото и механизма на
извършване на конкретното деяние.
Констатацията, че обвиняемият Д. е държал процесния наркотик, че е
имал фактическа власт върху него, правилно районния съд е извел на първо
място от показанията на свидетелите П. и Ч., извършили полицейската
проверка на обвиняемия Д.. В показанията си свидетелите П. и Ч.
възпроизвеждат преки впечатления. Показанията на всеки един от тях са
последователни и непротиворечиви, като казаното от тях се подкрепя от
отразеното в изготвения протокол за доброволно предаване. От посочените
гласни доказателствени средства и протокола за доброволно предаване по
несъмнен начин се установяват обстоятелствата относно време, място и начин
4
на държане на инкриминираното вещество – кокаин, съдържащо се в двата
броя полиетиленови пликчета, както и начините за открИ.ето и предаването
му. В своята съвкупност всички доказателства по делото сочат, че наркотикът
е предаден доброволно от обвиняемия, който сам е съобщил, че се намира в
него.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния счита, че заключението
на извършената по делото физикохимична експертиза, следва да бъде
кредитирано с доверие, тъй като дава пълен, ясен и обоснован отговор на
поставените задачи. От експертното заключение се установява, че
предадените с протокола за доброволно от обвиняемия Д. – два броя
полиетиленови пликчета, съдържат наркотично вещество, като се установяват
и неговите вид и количество. С протоколка за оценка на наркотично вещество
се установява стойността на двата изследвани обекта.
Настоящият съдебен състав, подобно на първия съд, кредитира с доверие
и писмените доказателства напълно, като намира за правилно и
законосъобразно използването им от първия съд, при изграждането на
фактическите му и правни изводи.
При правилно установена фактическа обстановка и при вярно оценени
доказателства и доказателствени средства по делото, първостепенният съд е
успял да направи законосъобразни правни изводи досежно инкриминираното
деяние, като законосъобразно и обосновано е приел, че обвиняемият К. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.354а, ал. 5, вр. с, ал. 3, пр.2, т. 1 пр. 1 от НК.
От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се
установява, от обективна страна, че обвиняемият К. Д. . на 15.04.2023 г.
около 07:55 ч. в гр. София, на ул. „****“ пред № 16 без надлежно
разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорискови наркотични вещества: кокаин
с нетно тегло 0,13 грама с процентно съдържание на активния компонент
кокаин 55 % на стойност 20,80 лв./ двадесет лева и осемдесет стотинки/, и
кокаин с нетно тегло 0,43 грама с процентно съдържание на активния
компонент - кокаин 60 % на стойност 68,80 лв./ шестдесет и осем лева и
осемдесет стотинки/, всичко с общо нетно тегло 0,56 грама обща стойност
89,60лв./ осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, като кокаинът
подлежи на контрол и е включен в списък I -„Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към
чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични по смисъла на чл.3, ал.2, от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ, бр. 30/ 1999 г./ и случаят е
5
маловажен.
Безспорно от показанията на двамата свидетели – полицейските
служители П. и Ч. се установи, че двете полиетиленови пликчета, съдържащи
инкриминираното вещество са се е намирали във фактическата власт на
обвиняемия Д., който ги е предал доброволно на свидетеля П., за което е
съставен протокол за доброволно предаване.
Наличието на наркотичното вещество в доброволно предадените от
обвиняемия полиетиленови пликчета - кокаин се установява от изготвената
по делото физикохимична експертиза.
За държането на това високорисково наркотично вещество обвиняемият
Д. нямал надлежно разрешително съгласно чл.32 ал.1 или чл.73 ал.1 от
ЗКНВП. Освен това, кокаинът е включен като високорисково наркотично
вещество в приложение № 1, чл.3 т.1 на списък 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата, като наркотични във връзка с
чл.3 ал.2 от ЗКНВП.
Поради изложеното, правилни са съжденията на първостепенния съд, че
са налице всички елементи от обективната страна на деянието - налице е
държане на високорискови наркотични вещества, без надлежно разрешително
за това.
Правилно деянието е квалифицирано като маловажен случай по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК с оглед на сравнително малкото количество наркотично
вещество, сравнително ниската парична стойност на наркотичното вещество,
ниската степен на обществена опасност на обвиняемия предвид чистото му
съдебно минало, липсата на данни същият да е наркозависим. Настоящият
въззивнен съдебен състав счита, че следва да бъдат отчетено и съдействието,
което обвиняемият е оказал на полицията и разследващия орган от самото
начало на досъдебното производство, както и обстоятелството, че
наркотичното вещество е било доброволно предадено на полицейските
служители, след като лицето само е съобщило за наличието му.
От субективна страна обвиняемият е извършил престъплението при пряк
умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита за правилно
заключението на районния съд, изразяващо се в това, че обвиняемият е
извършил престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с, ал. 3, пр.2, т. 1 от НК.
Изводите на съда са обосновани, почиват на вярна интерпретация на
доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона, като в тази
насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция
изцяло споделя.
6
В конкретния случай правилно и законосъобразно районният съд е
приложил спрямо обвиняемия Д. института на освобождаване от наказателна
отговорност, чрез налагане на административно наказание "глоба”, поради
наличие на материално-правните предпоставки за това - обвиняемият Д. не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК съгласно приложената по делото
справка за съдимост. Освен това, от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди и за престъплението, за което е ангажирана наказателната
отговорност на обвиняемия, извършено при форма на вина – умисъл,
законодателят е предвидил наказание глоба до хиляда лева.
Районният съд правилно е преценил приложимостта на разпоредбата на
чл. 78а от НК и правилно е определил размера на административното
наказание "глоба”. Съгласно разпоредбата на чл.78а, ал. 5 от НК, когато за
извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-
леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера
на тази глоба. Както въззивният съд вече посочи, за престъплението по чл.
354а, ал. 5 от НК законодателят в санкционната част на тази материално
правна норма е предвидил глоба до хиляда лева. Ето защо, районният съд,
определяйки размера на административното наказание "глоба” в размер на
1000 лева, при съблюдаване на цитираната разпоредба е определил
законосъобразно административното наказание на подсъдимия в единствено
възможния размер от 1000 лв., които е минималният, предвиден в чл. 78а, ал.
1 НК и максимално ограниченият в чл. 354а, ал.5 от НК.
Относно възражението на защитата на обвиняемия Д., касаещо
приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, настоящата съдебна
инстанция намира същото за неоснователно, а правнияг анализ и съответните
изводи на първоинстанционния съд относно приложимостта на чл. 9, ал. 2 от
НК за правилни и обосновани.
Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима само тогава, когато деянието,
независимо от своя вид и насоченост формално осъществява признаците на
престъпление, но поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна, по начин, че не
застрашава реално съществуващите отношения. Малозначителността на
деянието, е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и
7
противоправността на престъплението. Касае се за случаи, в които дадено
деяние съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно
- без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна
степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще
обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да
бъде незначително. Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение
на всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като
личността на подсъдимия също има значение.
Настоящата съдебна инстанция споделя доводите на първата инстанция,
че извършеното от подсъдимия деяние се отличава с изискуемата по чл. 9, ал.
1 от НК обществена опасност, поради което и липсват основания за
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Държаното от обвиняемия Д. наркотично
вещество, макар и сравнително малко като количество е със сравнително
високо процентно съдържание на активно действащият компонент - кокаин –
над 50% и за двата изследвани обекта, а именно 55% и 60%. Освен това,
същото е разделено в два обекта, индивидуално опаковани, като стойността
на наркотичното вещество не е незначителна. Предвид изложеното първият
съд е достигнал до обоснования извод, че извършеното от подсъдимия
престъпление е със завишена обществена опасност. В тази връзка правилно са
отчетени и поведението на обвиняемия, който се е опитал да осуети
полицейската проверка, променяйки посоката си на движение, след като
възприел полицейските служители и възрастта му към датата на
инкриминираното деяние, която предполага житейски зрялост и
правосъзнание. Тези обстоятелства безспорно не могат да обосноват
малозначителност на деянието, както правилно е приел СРС, поради което не
може да се говори, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, както
настоява защитата.
С оглед изхода на делото районният съд правилно е постановил
направените разноски по делото да се възложат на подсъдимия, както и на
основание чл. 354а, ал. 6 НК законосъобразно е отнел в полза на държавата
инкриминираното наркотично вещество, тъй като притежанието му е
незаконно.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваното
8
решение, въззивната инстанция не констатира основания за неговото
изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338
НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.11.2023 г. по АНД № 14228/2023 г. на
СРС, НО, 116 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9