№ 78
гр. Шумен, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201190 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20–0869-003315/19.10.2020г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на Г. СТ. К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Илия Блъсково, обл. Шумен, ул. Георги Димитров № 59 са наложени
четири административни наказания, както следва: 1. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева
на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДв.П за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДв.П; 2. “глоба” в
размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение по чл.147, ал.1 от
ЗДв.П; 3. “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, предл.2 от ЗДв.П за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и 4. „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение на чл.74а от ЗДв.П. Жалбоподателят моли съда да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като в жалбата
са изложени подробно доводите си за това.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима. В съдебно заседание, жалбоподателят
редовно призован, се явява лично и изцяло поддържа жалбата си. В представената писмена
защита излага съображенията си за незаконосъобразност на наказателното постановление,
като моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление
Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и
1
да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното писмо
и в съдебно заседание претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.09.2020г. жалбоподателят Г. СТ. К. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес
Е 220 ЦДИ“, с рег. № Н20 55ВТ, собственост на „Г.К. 67“ ЕООД, с Булстат ********* в гр.
Шумен. Около 13,35 часа на 16.09.2020г., свидетелите П. СЛ. П. и ГЮН. ЮС. ИСМ. – мл.
автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, които се движели по ул. Климент
Охридски в гр. Шумен видели лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № Н20 55ВТ
паркиран. Лекият автомобил бил паркиран на кръстовището на ул. Климент Охридски с ул.
Цар Иван Александър, бил с включени аварийни светлини и водача не се намирал в него.
Свидетелите П. и И. продължили по ул. Климент Охридски и спрели преди кръстовището
на ул. Климент Охридски с ул. Цар Освободител. Малко след това двамата видели лекият
автомобил с рег. № Н20 55ВТ да се движи по ул. Климент Охридски, подали му сигнал за
спиране и му извършили проверка. В хода на извършената проверка, свидетелите
установили, че лекия автомобил не бил представен за годишен технически преглед, а водача
му – Жалбоподателя Г. СТ. К. не им представил контролния талон към свидетелството си за
управление. За констатираните няколко нарушения – паркиране в зоната на кръстовище,
управлява ППС, което не е представено на ГТП, не носи контролен талон към СУМПС и
използва не по предназначение аварийните светлини на автомобила, свид. П.П. съставил на
жалбоподателя Г.К., АУАН, серия GА, № 314860 от 16.09.2020г. Актосъставителят посочил,
че с горните деяния от страна на Г. СТ. К. са нарушени разпоредбите на: чл.98, ал.1, т.6 от
ЗДв.П; чл.147, ал.1, от ЗДв.П; чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П и чл.74а от ЗДв.П. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя, бил му надлежно предявен и подписан без
възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН жалбоподателя депозирал писмени възражения, които след извършена проверка били
счетени за неоснователни. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 20–
0869-003315/19.10.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен, с
което на Г. СТ. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Илия Блъсково, обл. Шумен, ул.
Георги Димитров № 59 са наложени четири административни наказания, а именно: 1.
“глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДв.П за нарушение
по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДв.П; 2. “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от
ЗДвП за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДв.П; 3. “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П и 4.
„глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение на чл.74а
2
от ЗДв.П.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
П. СЛ. П., на свидетелят ГЮН. ЮС. ИСМ., както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за
изясняването на делото са показанията на полицейските служители – П.П. и Г.И., които
непосредствено са възприели действията на нарушителя. Съдът кредитира същите, тъй като
са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с
нарушителя, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите
не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 20–0869-003315/19.10.2020 г. издадено от
компетентен орган - Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен,
съгласно заповед Рег. № 8121з – 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В
хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в
наказателното постановление, нарушенията са описани пълно и ясно, като са били посочени
всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими
към тях обстоятелства, т. е. вменените във вина нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какви нарушения е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно
производство. Действително в описателната част на АУАН и на процесното НП има няколко
технически грешки – например вместо „автомобил“ е написано „автомонил“, вместо
„преглед“ е написано „прехлед“, но при прочит на изречението по неговия смисъл, е
безспорно ясно какво е всяко от нарушенията. Съдът намира, че се касае за технически
грешки, които не са нарушили правото на защита на санкционираното лице, за да доведат до
отмяна на наказателното постановление.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
3
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение,
съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП забранява престоя и паркирането на
кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. В настоящия случай от показанията на
разпитаните в съдебно заседание двама свидетели се установява по безспорен начин, че
автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на кръстовището на ул. Климент Охридски с
ул. Цар Иван Александър в гр. Шумен на 16.09.2021г. в 13,35 часа, когато двамата
свидетели са минали покрай автомобила, той е бил паркиран от водача му в зоната на
кръстовището. И двамата свидетели – П.П. и Г.И. пряко са възприели това обстоятелство,
поради което съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна нарушението, посочено в наказателното постановление, доколкото на 16.09.2020г. е
паркирал управлявания от него, лек автомобил в зоната на кръстовището на ул. Климент
Охридски и ул. Цар Иван Александър в гр. Шумен. Ирелевантно за установеното нарушение
е дали тези улици са еднопосочни или двупосочни.
Административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДв.П предвижда
за водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за
обществен превоз на пътници или кръстовище, административно наказание “глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, като правилно е
индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона
размер.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по
пункт първи се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на второто, описано в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДв.П регистрираните пътни превозни
средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. От констатациите в акта за установяване на административно нарушение и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели П.П. и Г.И. се установява, че
управляваното от жалбоподателя МПС към момента на извършване на проверката не е било
преминало годишен технически преглед. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на
жалбоподателя, който в жалбата сочи причината, поради която не е изпълнил посоченото
задължение. Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно е
квалифицирал деянието като административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Също така правилно е била ангажирана и административно-наказателната
4
отговорност именно на жалбоподателя като водач на лек автомобил, който не е представен
за годишен технически преглед, доколкото по делото не съществува спор, че управляваното
от жалбоподателя, МПС е собственост на „Г.К. 67“ ЕООД, с Булстат *********. В тази
връзка правилно административнонаказващия орган е съобразил обстоятелството, че в
случая не е приложима специалната санкционна разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДв.П,
От съдържанието на чл.147, ал.1 от ЗДв.П следва извода, че законовата разпоредба
регламентира изискване за задължителен периодичен преглед на регистрираните МПС за
проверка на техническата им изправност, без да вменява конкретно задължение на
определено лице. При сравнителното тълкуване на нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП със
санкционната разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДв.П /предвиждаща
административнонаказателна отговорност за собственика на МПС или длъжностно лице,
което не го представи в законоустановения срок за технически преглед/, се следва извода, че
задължението по чл.147, ал.1 от ЗДвП е за собственика на автомобила. Не е спорно, че
санкционираният за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДв.П, водач на автомобила не е негов
собственик, поради което за него не е съществувало задължение да го представя за
технически преглед. Предвид липсата на изрично предвидена в ЗДв.П, санкционна
разпоредба за водач, който управлява непредставено на годишен технически преглед, МПС
да се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл.185 от ЗДв.П, за
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДв.П. В този смисъл е и константната съдебна практика.
Наказанието е определено императивно в санкционната норма и съда неможе да го измени.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление и в частта по
пункт втори се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на третото, описано в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П задължава водача на МПС да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него. При нарушаването на тази норма е предвидено наказание глоба
от 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от от ЗДв.П. По делото се установи че на
16.09.2020г., в гр. Шумен, жалбоподателят Г.К. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е
220 ЦДИ“, с рег. № Н20 55ВТ, като същият не носил контролен талон към СУМПС.
Доколкото в акта и постановлението изрично е посочено от фактическа страна, че
нарушителят не носи контролен талон съдът намира, че правилно му е била наложена
"глоба" в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДП. Жалбоподателят
е разбрал какво нарушение му е предявено, като същият не е направил възражения
/включително и в жалбата/ относно описанието на вмененото нарушение и разпоредбата на
ЗДв.П.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в
5
посочената по-горе разпоредба доколкото липсва оперативна самостоятелност за определяне
на друг размер.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по
пункт трети се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на визираното в пункт 4 от процесното НП, административно
нарушение, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.74а от ЗДв.П аварийният сигнал може да бъде включван
за предупреждение на останалите участници в движението за различни опасности, когато
моторно превозно средство е спряло поради повреда или има участие в ПТП и не може да
бъде отстранено веднага и се явява препятствие за другите участници в движението.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят Г. СТ. К. е паркирал на кръстовището на ул. Климент Охридски с ул. Цар
Иван Александър, лек автомобил марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № Н20 55ВТ, като
били включени аварийните му светлини. В подкрепа на този извод са събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.П. и Г.И.,
които са възприели пряко и непосредствено това обстоятелство, съответно и самото
нарушение. В жалбата са изложени твърдения, че управлявания от жалбоподателя, лек
автомобил „попаднал в авариен режим на работа“ и по мнение на компютърните
специалисти, трябвало да се спре, да се угаси двигателят и да се запали отново, за да може да
се рестартира и да се изчисти грешката, която се е натрупала. Настоящият съдебен състав
намира, че описаното в жалбата състояние на автомобила не налага включването на авариен
сигнал. Автомобилът, управляван от жалбоподателя, дори и да е попаднал в авариен режим
на работа не се е намирал на място, представляващо опасност за останалите участници в
движението. Още повече, че и двамата свидетели – П. и И. дадоха показания /и то след
запознаване с наказателната отговорност, която носят по чл.290 от НК/, че водача на
автомобила не се е намирал вътре в него. В настоящият случай липсват доказателства, а и от
жалбоподателя не са представени такива, че е включил аварийния сигнал на автомобила за
предупреждение на останалите участници в движението за някаква опасност, когато МПС е
спряло поради повреда или да има участие в ПТП и да не може да бъде отстранено веднага.
Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят на посочената дата и
място, като е използвал аварийните светлини на автомобила не по предназначение е
нарушил чл.74а от ЗДв.П и е осъществил от обективна и субективна страна състава на
цитираното нарушение.
Санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДв.П предвижда „глоба“ в размер на 20 лв. за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно и е наложил наказание в размер на
6
абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба доколкото липсва
оперативна самостоятелност за определяне на друг размер.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по
пункт четвърти се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да
бъде потвърдено.
Освен това, съдът намира, че извършените четири административни нарушения не са
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази насока, съобрази следното: Съдът
не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с
който е сезиран. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения
следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Легалното
определение на „маловажен случай“ по чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Настоящият състав състав намира, че „маловажен случай“ ще е налице само
ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по - ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че
административните нарушения, за които е санкциониран жалбоподателя, не следва да се
квалифицират като „маловажен случай“ и правилно административно-наказващият орган не
я е приложил. Освен, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена
обществена важност, също следва да бъде направена и индивидуална преценка на всеки
отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния
нарушител. Настоящият съдебен състав, счита, че от събраните по делото доказателства не
се установява процесните неизпълнения на задължения да притежават значително по – ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в акта за установяване на административно
нарушение не е посочен точния адрес и датата на раждане на свидетеля съобразно
императивната разпоредба на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН. Непосочването на адреса и дата на
раждане на свидетел по акта не е и не може да бъде нарушение от категорията на
съществените, тъй като не води до накърняване правата на нарушителя, процедурата по
установяването на нарушението и установяването на обективната истина.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка
7
съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като
позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/,
се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна
сложност намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20–0869-003315/19.10.2020г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на Г. СТ. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Илия Блъсково, обл. Шумен, ул. Георги Димитров № 59
са наложени четири административни наказания, а именно: 1. “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДв.П за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от
ЗДв.П; 2. “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение
по чл.147, ал.1 от ЗДв.П; 3. “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П и 4. „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение на чл.74а от ЗДв.П, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Г. СТ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Илия Блъсково, обл.
Шумен, ул. Георги Димитров № 59, да заплати по сметка на ОД МВР – гр. Шумен сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
8
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9