№ 139
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500858 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260112 от 22.10.2021 г., постановено по гр. д. № 220/2020 г., Б.ският
районен съд е осъдил Община Б. да заплати на ВЛ. ИВ. П., на основание чл. 49, вр. чл. 45 от
ЗЗД, сумата 4700 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания /физически и психически/, вследствие на ПТП от 31.08.2018 г. при удар
/сблъсък/ с безстопанствен кон на пътното платно на АМ „Хемус” в участъка край гр. Б.,
ведно със законната лихва от 31.08.2018 г. до окончателното й плащане.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство Община
Б. като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби и на съдопроизводствените правила, с искане същото да бъде отменено и
постановено друго, с което се отхвърли предявения иск. В жалбата се излага довод, че съдът
е основал извода си за причинени на ищеца неимуществени вреди се на приетото
заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено на база приложени към исковата
молба медицински документи, които не са били приети като писмени доказателства по
делото, поради което същото е негодно доказателство. Поддържа, че от събраните
доказателства не са доказва по категоричен и безспорен начин настъпването на твърдените
от ищеца неимуществени вреди като единствените ангажирани за това свидетелски
показания не установяват настъпването на тези вреди. Излага довод, че
1
първоинстанционният съд не е отчел направеното с отговора на исковата молба възражение
за липса на виновно и противоправно действие или бездействие на служители на Община Б..
В тази връзка сочи, че по делото е установено, че кметът на общината е предприел всички
необходими действия по изграждане на електропастир в непосредствена близост с
републиканския път с цел предотвратяването на излизането на животни на пътя, и по
изграждане на приют за бездомни животни, както и че по време на ПТП е имало изградена
разделителна мантинела между платната в участъка от пътя, на който е станало ПТП извън
урбанизираната територия. Сочи също, че доколкото процесното произшествие е станало на
път от републиканската пътна мрежа, която Община Б. няма задължение да поддържа,
включително и по смисъла на ЗЗЖ, тя не може да носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Излага
се и възражение за неправилно невъзприемане от съда на изложения от ответника аргумент
за недоказаност, че конкретният кон, причина за ПТП-то, е безстопанствен, тъй като липсата
на чип не е безспорно доказателство за безстопанствено животно.
Ответникът по въззивната жалба в писмения си отговор оспорва същата и настоява
обжалваното решение да бъде потвърдено. Изтъква, че приетото заключение на СМЕ не е
било оспорено от ответника в хода на първоинстанционното производство, а освен това
няма нормативно изискване заключението да се основава само на приети по делото
доказателства. Сочи, че със свидетелски показания е допустимо установяването на фактите,
относими към предмета на делото, и същите не са опровергани от ангажирани от ответника
доказателства.
Пред съда жалбоподателят поддържа жалбата по изложени в писмено становище
съображения. Въззиваемият оспорва жалбата по изложените в отговора съображения.
За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред Б.ски районен съд е образувано по искова молба, с която ВЛ.
ИВ. П. е предявил срещу Община Б. иск за заплащане на сумата 4700 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на телесни
увреждания и негативни психически изживявания, причинени от настъпило на 31.08.2018 г.
пътно-транспортно произшествие при удар на управляван от ищеца автомобил с
безстопанствен кон на пътното платно на АМ „Хемус” в участъка край гр.Б., ведно със
законната лихва върху сумата от 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на посочената дата 31.08.2018 г. около 20,30 ч.
ищецът управлявал лек автомобил по пътна отсечка от АМ „Хемус” – Главен път 2-17,
преминаващ край гр. Б. в посока към гр. Враца и в района на бензиностанция „Л.” забелязал
на пътното платно четири коня, които не били придружавани от човек. Въпреки
предприетата от ищеца спасителна маневра чрез завиване на дясно с цел да предотврати
удара с животните, това било невъзможно и управляваният от него автомобил
катастрофирал в един от конете. При сблъсъка с коня ищецът усетил как тялото му понася
удари от различни елементи от оборудването на колата, изживял силна болка и стрес. На
място пристигнал полицейски патрул и медицински екип. Ищецът бил отведен във ФСМП –
Б., където му била оказана медицинска помощ – видимите наранявания по тялото му били
2
обработени, бил насочен за консултация с дентален специалист с оглед счупените и избити
вследствие на удара зъби. При проведения на 02.09.2018 г. преглед от специалист по
съдебна медицина при МУ-София били констатирани следните увреждания – частични
отчупвания на двата първи горни зъби, счупване до нивото на венеца на 2-ри долен ляв и 2-
ри горен десен зъби, отоци и кръвонасядания по устните и лицето, охлузвания по лицето и
лявата ръка, оток и охлузване на окосмената част от главата – отразени в издаденото му
съдебно-медицинско удостоверение. Ищецът твърди, че дълго време след инцидента
изпитвал болки в различни части на тялото си, а счупването на предните зъби довело до
затрудняване на храненето, говорни затруднения и дискомфорт. В резултат на преживения
стрес се нарушил съня му, изпитвал тревожност и страх от пътуване с автомобил.
Непосредствено след инцидента ищецът се страхувал изживяната уплаха от вида му да не
предизвика шок у бременната му приятелка, който да доведе до загуба на плода. На
03.09.2018 г. ищецът подал до РУМВР –Б. жалба във връзка с инцидента, във връзка с което
с постановление на РП- Б. от 10.01.2019 г. бил уведомен, че при извършена проверка след
посещение на местопроизшествието от служители на Община Б. на 31.08.2018 г. не били
открити идентификационен чип, указващ собственика на животното, нито регистрационен
номер на същото.
Ищецът твърди, че ответникът носи отговорност за причинените му неимуществени
вреди в резултат на настъпилото на територията на община Б. ПТП с безстопанствения кон,
поради това, че произшествието е настъпило вследствие на неизпълнение от ответната
община на възложените й съгласно чл. 41, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 и ал. 4 от Закона за защита на
животните задължения, а именно настаняване от кметовете на безстопанствените животни
в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и
стопанисвани от общините. Сочи се, че е налице бездействие на служители на ответната
община във връзка със законовото задължение по глава 5 от ЗЗЖ по осъществяване на
надзор и грижа за безстопанствените животни и настаняването им в приюти съгласно
горепосочените разпоредби.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска по основание и по размер. На
първо място, излага възражение, че доколкото процесното ПТП е настъпило на път от
републиканската пътна мрежа, то на основание чл. 167, ал. 1 ат ЗДвП задължението за
поддържането на този път в изправно състояние, за сигнализиране на препятствията по него
и отстраняването на тези препятствия е на лицето, което стопанисва пътя, а именно
Агенция „Пътна инфраструктура”, поради което Община Б. не може да носи отговорност по
реда на чл. 49 от ЗЗД, тъй като няма задължение да поддържа пътя, включително и по
смисъла на ЗЗЖ. На следващо място, ответникът сочи, че в тежест на ищеца е да докаже, че
конкретните коне, причина за ПТП, за безстопанствени, а това не следва от представените с
исковата молба писмени доказателства. Сочи се в тази връзка, че конете могат да бъдат
домашно отглеждани животни, но стопанинът им да се е прикрил, а по делото няма и данни
къде първоначално е имало коне и как са изскочили на пътя. Ответникът твърди, че ПТП –
то се е случило на участък извън урбанизираната територия на гр. Б. и по време на
3
инцидента е имало изградена разделителна мантинела между платната, а откъм
урбанизираната част общината е сключила договор и е изградила електропастир в
непосредствена близост с републиканския път с цел предотвратяването на изкачането на
животни на пътя. Излага довод, че не е налице виновно и противоправно бездействие от
страна на Община Б., което да е в причинна връзка с настъпилите вредоносни резултати на
ищеца, тъй като от специализираните органи на общината са предприети действия по
изграждането на приют за бездомни животни, както и действия по залавяне на
безстопанствените коне, поради което няма основание да се ангажира отговорността й за
обезщетяване на причинените вреди. Настоява за отхвърляне на предявения иск, евентуално
– за уважаването му в по-малък размер, тъй като предявеният такъв е прекомерен съобразно
принципа по чл. 52 от ЗЗД.
Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД - за заплащане на
обезщетение за неимуществените вреди, причинени от настъпило на 31.08.2018 г. на
територията на Община Б. пътно-транспортно произшествие при удар на управляван от
ищеца автомобил с безстопанствен кон.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Правната квалификация на предявения иск по чл. 49 от ЗЗД се извежда от твърденията
в исковата молба, че увреждането на ищцата е настъпило в резултат на ПТП с намиращ се
на пътя кон, който не е имал собственик или стопанин, както и че вредите са настъпили
поради неизпълнение на задълженията на служители на ответната община във връзка
контрола и надзора над безстопанствените животни.
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда гаранционно-обезпечителната отговорност на
възложителя на работа за причинено от действия или бездействия на лица, на които е
възложена тази работа, при или по повод на изпълнението й. Предпоставките за реализиране
на тази отговорност са: възлагане на работа от ответника, деяние на изпълнителя, вреда за
ищеца, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на извършителя се
предполага /арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД /.
От ангажираните от ищеца гласни доказателства /които не са опровергани от други
доказателства по делото/ безспорно се установява, че на посочените в исковата молба дата и
място при движение с управляван от ищеца автомобил е настъпило пътно-транспортно
произшествие по описания начин, а именно – удар с намиращ се на пътното платно в района
на гр. Б. кон. Обстоятелствата относно настъпването на описания в исковата молба
инцидент не са оспорени от ответника – в отговора на исковата молба същият не излага
възражения срещу изложените от ищеца фактически твърдения относно настъпването на
произшествието. Както бе посочено по-горе, изложените от ответника възражения срещу
основателността на иска се свеждат до твърдения, че същият не следва да носи отговорност
4
за вредите от настъпилия инцидент поради това, че: ПТП-то е настъпило на път от
републиканската пътна мрежа, за поддържането на която ответникът не носи отговорност;
ищецът не сочи доказателства конят да е бил безстопанствен; ответникът е предприел
необходимите действия и мерки за предотвратяване на движението на бездомни животни на
пътя на територията на общината.
От събраните гласни доказателства и от приетото като неоспорено заключение на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие на процесния удар на
управлявания от ищеца автомобил с коня същият е получил травматични увреждания.
Видът, броят и медико-биологичните характеристики на получените телесни увреждания са
установени от заключението на СМЕ – счупване на 2-ри долен ляв зъб и на 2-ри горен десен
зъб, представляващи избиване на зъб, което трайно затруднява дъвченето и говоренето;
отоци и кръвонасядания по устните и лицето, охлузвания по лицето и лявата ръка, оток и
охлузване на окосмената част на главата, всички те причинили на ищеца временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Тук е мястото да се посочи в отговор на
направеното във възивната жалба възражение срещу кредитирането на това експертно
заключение поради това, че същото се основава на медицински документи /приложени към
исковата молба/, които не са били приети като доказателства по делото /същите не са приети
с определението на съда по чл. 140 от ГПК поради това, че са представени в незаверени
копия/, че преценката за доказателствената стойност на изготвеното експертно заключение
не е обвързана от предварителното и изрично приемане като писмени доказателства на
документи, въз основа но които експертът изгражда изводите си в изпълнение на
поставените му от съда задачи. При изготвяне на заключението си вещото лице може да се
основава на различни източници, за които няма законово изискване да бъдат приобщени по
съответния ред като доказателства по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не
оспорил изрично заключението на СМЕ след изслушването му от съда. От друга страна,
заключението кореспондира напълно с показанията на водения от ищеца свидетел относно
състоянието, в което е възприел ищеца непосредствено след инцидента, и проведените му
медицински прегледи.
Настоящият състав намира, че настъпването на процесното ПТП и причинените на
ищеца вследствие на него телесни увреждания са в причинна връзка с бездействието на
служители на ответната община във връзка със задължения по осъществяване на контрол
върху безстопанствени животни на територията й, установени в чл. 59, ал. 3, т. 1 и чл. 41 от
Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ и на чл. 133, ал. 2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
Съгласно чл. 59, ал. 3, т. 1 от ЗЗЖ органите на местната власт осъществяват контрол
за изоставяне на животни на територията на общината, а разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от
ЗЗЖ установява задължение на органите на местната власт да изграждат приюти за
безстопанствени животни, като в ал. 3 е предвидено, че за дейността на приютите отговарят
кметовете. В чл. 133, ал. 2, т. 7 от ЗВМД /в ред. ДВ, бр. 17/2018 г./ е предвидено задължение
на кметовете и кметските наместници да предприемат мерки за недопускане на свободното
5
движение на животни по улиците на населените места. Изпълнението на вменените с
посочените разпоредби задължения на органите на местната власт предполага
предприемането на такива мерки, които да препятстват възникването на вреди за гражданите
от безстопанствени животни, застрашаващи живота и здравето им. Видно е в случая, че тези
задължения не са били изпълнени от съответните служители на общинската администрация
при Община Б., след като безстопанствени коне са се намирали на пътя, на който е станало
процесното ПТП. Следва да се посочи в отговор на възражението на ответника за
недоказаност конкретния кон, в който се е ударил управлявания от ищеца автомобил, да е
бил безстопанствен, че това оспорване предпоставя твърдение за положителния факт, че
конят има собственик или стопанин, поради което отговорността за надзора му не е на
общината. Съгласно § 1, т. 6а от ДР на ЗВМД „безстопанствено животно” е животно, което
няма дом и не е под контрола или под прекия надзор на собственика или на друго лице,
което е отговорно за него. По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за
установяване на положителния факт, че конят, причинил ПТП, има собственик или се
намира под контрола или под прекия надзор на друго отговорно за него лице, е на страната,
която го твърди, в случая ответника, но доказателства за установяването на този факт не са
ангажирани по делото.
Неоснователно е направеното от ответника и поддържано във въззивната жалба
възражение, че не следва да отговаря за вредите, настъпили на път от републиканската
пътна мрежа, поддържането на който в изправно състояние съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е
задължение на „Агенция пътна инфраструктура”. Вредите са причинени в резултат на ПТП с
намиращо се намиращо се на пътя безстопанствено животно, а не поради неизправност на
пътя по смисъла на ЗДвП, т.е. тези вреди не са вследствие на неизпълнението от страна на
стопанина на пътя на задълженията му по Закона за пътищата и по ЗДвП да подържа пътя
изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него, и да ги отстранява
във възможно най-кракът срок, както и да предупреждава участниците в движението за
опасности на пътя. По силата на специалните разпоредби на ЗЗЖ на органите на местното
самоуправление е вменено задължение да упражняват контрол върху безстопанствените
животни като предприемат мерки за осуетяване на възможността за свободно движение на
тези животни на територията на съответната териториална единица. След като вредите са
причинени от безстопанствено животно, то общината не е изпълнила тези свои задължения,
поради което следва да отговаря на основание чл. 49 от ЗЗД. С оглед на това ирелевантно е
обстоятелството, че ПТП-то е настъпило на участък от републиканската пътна мрежа.
Очевидно е, че предприетите от общината действия във връзка със създаване на
организация по залавяне на безстопанствени коне и по изграждане на приюти за
безстопанствени животни, за което са представени писмени доказателства, не са били
ефикасни и целеният резултат не е бил постигнат, след като е допуснато свободно движение
на бездомни коне на територията на общината към момента на процесното събитие. Видно е
от представената разпечатка от електронен сайт за сигнали, че в предходен процесното ПТП
момент е постъпвал сигнал за безстопанствени коне на път в рамките на територията на
6
община Б., което също е индиция за липса на предприети ефикасни мерки от страна на
ответника в изпълнение на законовото му задължение във връзка с контрола върху
безстопанствените животни.
С оглед на горното съдът намира за доказани всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответната община по чл. 49 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществените
вреди, причинени на ищеца в резултат на ПТП с безстопанствено животно.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобразявайки вида, броя и механизма на
получаване на телесните увреждания на ищеца в резултат на сблъсъка с коня на пътното
платно и обусловения от това интензитет на преживените от него болки, страдания и
психически стрес, както и причинените от травматичните увреждания затруднения във
физически и социален аспект в продължителен период, съдът намира, че претендираната
сума от 4700 лева представлява адекватно парично обезщетение на тези вреди и с оглед
икономическите стандарти към момента на увреждането, поради което предявеният иск е
изцяло основателен.
Върху обезщетението се дължи законна лихва, считано от датата на увреждането
/31.08.2018 г./ до окончателното изплащане.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260112/22.10.2021 г. по гр.д. № 220/2020 г. на Б.ски
районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7