Решение по дело №1070/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник Група сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Варна, чрез гл. ю.к. К. Л.-А., против Решение № 467/24.03.2023 г. по НАХД № 4778/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, XXIX състав, с което е отменено Наказателно постановление № 22-0819-005880/09.11.2022 г. на Началник Група сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Варна, с което на П.Б.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1. от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено в пункт първи административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца“, и на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено в пункт втори административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева.

В жалбата касаторът изразява несъгласие с изводите на първостепенния съд за неправилно приложение на материалния закона поради липсата на безспорно установяване на авторството на нарушението. Подчертава, че независимо, че вторият участник в ПТП е посочил водача на първия автомобил, първоинстанционният съд не го е разпитал, а е възприел тезата на свидетеля К., че именно той е управлявал автомобила. Сочи, че от мотивите на съдебното решение не става ясно по какъв начин съдът е индивидуализирал лицата на изгледания в съдебно заседание видеозапис и е приел, че П.Г. не е управлявал автомобила. Подчертава, че същият запис е изгледан и в хода на административнонаказателното производство от комисия, която е констатирала, че именно П.Г. е управлявал автомобила и е извършил нарушението, така както е посочено от втория участник в ПТП - А.К.. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. В условията на евентуалност се прави искане за отмяна на решението и потвърждаване на процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, в случай, че бъде претендирано такова.

В депозирани чрез процесуалния представител писмени бележки жалбата се поддържа изцяло на изложените в нея основания.

Ответната страна П.Б.Г., чрез процесуалния си представител - адв. Н. И. - ВАК, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Подчертава, че при извършената проверка по преписката, комисията, състояща се от служители на сектор „Пътна полиция“, не е призовала нито собственика на автомобила, на когото е съставен актът, нито свидетелят К., който се е возил в автомобила към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Твърди, че комисията не е имала визуална връзка с тези две лица, поради което няма как да установи правилно водача на автомобила. Сочи, че въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства, които въззивният съд е обсъдил пълно и всестранно, същият е взел правилно, законосъобразно и обосновано решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за връщане на делото за ново разглеждане поради неизяснена фактическа обстановка и липсата на всички относими доказателства.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на П.Б.Г. *** против Наказателно постановление № 22-0819-005880/09.11.2022 г. на Началник Група сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Варна, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца“, и на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че на 08.06.2022г., в гр. Варна, на кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“ след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба от лек автомобил с рег. № ***, възникнало ПТП между него и лек автомобил с рег. № ***. Лекият автомобил с рег. № *** бил собственост на П.Г., но не бил управляван от него, а от свид. К. К.. Дошлите на мястото на инцидента полицаи приканили П.Г. да бъде тестван за употреба на алкохол. Той отказал да бъде тестван и да даде кръв за химически анализ, с аргумента, че не той бил управлявал автомобила. На П.Г. бил съставен акт за установяване на административно наказание и въз основа на него било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Първостепенният съд приел за установени фактите, въз основа на гласните доказателства, събрани в хода на въззивното производство и доказателствата, представени по административната преписка. Съдът кредитирал свидетелските показания на актосъставителя – свид. Т., според които той не бил очевидец на инцидента, а е дал вяра на казаното от другия участник в инцидента. Съдът кредитирал изцяло и свидетелските показания на св. К., според които той е управлявал автомобила на конкретната дата, като е преминал на червен светофар и е станал причина за възникването на ПТП. В хода на съдебното следствие на страните бил предявен и видеозапис от камери на кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“. Въззивният съд приел, че от съдържанието на предявения видеозапис ясно се вижда преминаването на червен сигнал на лек автомобил с рег. № ***, както и възникналото ПТП между него и лек автомобил с рег. № ***. Съдът намерил, че веднага след настъпилото ПТП от вратата на шофьора излиза лице с физическите данни на св. К., а от дясна предна врата излиза лице с физическите данни на П.Г., поради което формирал извод, че водач на автомобила и автор на нарушенията е свид. К..

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че жалбата е основателна, тъй като административнонаказващият орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и при липса на събрани доказателства, сочещи по безспорен и категоричен начин, че фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, отговаря на обективната действителност. Приел, че описаното в НП нарушение не е подкрепено с доказателства и противоречи изцяло на приложените по делото такива - гласни и писмени. По никакъв начин не се доказвали твърденията, че жалбоподателят е управлявал на конкретната дата лекия автомобил, причинил ПТП, което би дало основание на органите на полицията да го тестват за наличие на алкохол в кръвта. Посочил, че Г. в действителност е отказал да бъде тестван за наличие на алкохол, но отказът му не би могъл да се възприеме като административно нарушение, защото жалбоподателят не е бил участник в движението, тъй като не е управлявал лекия автомобил, станал причина за възникналото ПТП. На мястото на ПТП се е намирал св. К., който е управлявал автомобила, но същият не е бил поканен да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта, а бил поканен за тест собственикът на лекия автомобил. Според първостепенния съд, административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на П.Г. и е наложил наказание, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което довело и до неправилно приложение на материалния закон. Поради изложеното съдът отменил НП като незаконосъобразно.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на ВРС - за неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Съгласно чл.107, ал. 2 и ал.5 от НПК, събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но за инстанцията по същество има задължение да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина; всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Т.е. съдът, по силата на закона, има служебното задължение да проведе съдебното следствие по начин, който осигурява обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Служебното начало в процеса има за цел разкриване на обективната истина по делото, независимо от тежестта на доказване и пасивността на страните, което е приоритет за дейността на съда. Настоящият състав намира, че в хода на производството първостепенният съд не е събрал необходимите за изясняване на спора доказателства, а приобщените такива не са били надлежно обсъдени и всестранно анализирани. Въззивният съд едностранно и безкритично е приел твърденията на жалбоподателя и свидетеля К., като единствено на тях е обосновал взетото решение, без същевременно да е изяснил в пълнота фактическата обстановка по казуса.

Ключово доказателство за съставомерността и авторството на нарушението е приложения видеозапис, по отношение на който липсва както надлежно експертно изследване, така и анализ от страна на съда, който го е довел до извода, че шофьорът на автомобила има физическите данни на К., а спътника му – на Г.. В съдебното заседание на 16.03.2023г. въззивният съд формално е посочил, че пристъпва към предявяване и изслушване на видеозапис, записан на CD-R, без никакво отразяване на съдържанието на диска в протокола от съдебното заседание, респективно – отбелязване позволява ли същото визуално идентифициране и разпознаване на лица и предмети. Предвид разстоянието на заснемане и качеството на приложения запис, както и липсата на изложени мотиви в съдебния акт, не е ясно как въззивният съд е индивидуализирал и разпознал К. и П.Г. на видеозаписа, предоставен от ОП „ТАСРУД“, и защо е приел, че именно св. К. е управлявал автомобила към момента на настъпване на ПТП. Съдът е следвало да назначи видеотехническа експертиза като единствен възможен и годен процесуален способ за изследване на приобщеното веществено доказателство, посредством която да се изясни кой е управлявал автомобила при настъпилото ПТП.

Първостепенният съд е нарушил разпоредбата на чл.107, ал.2 НПК и като не е приобщил към делото по надлежния процесуален ред относими гласни доказателства. В хода на производството са разпитани единствено свид.К. и актосъставителя Т.. Гласните доказателства, от които съдът е извел релевантните за спора факти, са показанията на К., декларативно определени като обективни и безпристрастни, и противоречащите им показания на Т., който пояснил, че не е очевидец на инцидента, а дал вяра на казаното му от другия участник. При това положение, съдът е кредитирал изцяло показанията на свид.К., без да разпита в качеството на свидетел другия участник в настъпилото ПТП - А.А.К.. Още в деня на нарушението – 08.06.2022г., са снети неговите писмени обяснения, в които същият заявява, че водачът на другия автомобил е бил пиян и се е опитал да излъже, че автомобилът е бил управляван от човека до него. Очевидно А.К. има преки възприятия относно това кой е управлявал автомобила при настъпилото ПТП, но същият не е разпитан в качеството на свидетел в хода ва въззивното производство.

Касационната инстанция намира, че посочените по-горе обстоятелства обуславят неизяснена от въззивния съд по безспорен начин фактическа обстановка, на базата на която да се изведат правилни и относими правни изводи. Проявявайки пасивност относно събирането на значими за спора доказателства, районният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство, които са съществени по своя характер, защото пряко касаят разкриването на обективната истина.

Налице са основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и това налага решението на Районен съд – Варна да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното си задължение да събере и оцени всички относими доказателства, включително да изслуша вторият участник в настъпилото ПТП като свидетел, веществените доказателства да бъдат предявени и обсъдени по надлежния ред и да бъде назначена видеотехническа идентификационна експертиза.

Предвид връщането на делото за ново разглеждане от ВРС, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 467/24.03.2023 г. по НАХД № 4778/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, XXIX състав, с което е отменено наказателно постановление № 22-0819-005880/09.11.2022 г. на Началник Група сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд - Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: