№ 135
гр. Варна, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. М.а
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500114 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от
насрещните страни в първоинстанционното производство, насочени против
различни части от решение № 3/09.01.23г., постановено по гр.д. № 206/22г. на
ОС-Разград, както следва:
1.Въззивна жалба с вх. № 320/24.01.23г. по описа на ОС-Разград,
подадена от „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, гр. Р. и „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“,
ЕООД, гр. Б., представлявани от общия им процесуален представител адв. Г.
Ц. от АК-София и насочена против решението в частите му, с които: е
отхвърлен иска на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, гр. Разград за разликата над
присъдения размер от 6 163.50 лв. до претендирания размер от 20 000 лв.,
ведно със законната лихва от 18.09.20г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съизмерими
с паричната равностойност на увреден товарен автомобил влекач, марка
„ДАФ“, с рег. № * в резултат на пожар от 18.09.20г.; е отхвърлен иска на
„ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“, ЕООД, гр. Б. за разликата над присъдения размер
от 11 616.67 лв. до претендирания размер от 30 000 лв., ведно със законната
лихва от 18.09.20г. до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съизмерими с паричната
равностойност на увреден товарен автомобил влекач, марка „ДАФ“, с рег. №
*, в резултат на пожар от 18.09.20г. Всеки от въззивниците счита, че са
1
приложени съответните материалноправни норми на чл. 50 и чл. 53 от ЗЗД,
но са му присъдени обезщетения в изключително занижени размери, които не
съответстват на реално претърпените от всеки от тях имуществени вреди – на
действителната пазарна стойност на погиналите им вещи съобразно тяхното
техническо състояние към момента на унищожаването им. Поддържа се, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, отказвайки на
ищците след мотивираното им оспорване на заключението, да назначи
повторна съдебно-оценителна експертиза на погиналите вещи. Всеки от
въззивниците претендира отмяна на решението в частите, с които е отхвърлен
иска му и желае уважаване на съответния иск в пълния му предявен размер.
В предвидения срок е депозиран отговор на горната въззивна жалба,
подаден от насрещната страна „АГРОСТИЛ“ ООД, гр. Р. чрез адв. М. Р. от
АК-Р., с който същата се приема за допустима, но неоснователна. Изложено е,
че ищците недобросъвестно упражняват процесуалните си права, тъй като в
исковата молба се е твърдяло, че товарно ремарке, за което също се е
претендирало обезщетение, е изцяло унищожено, а вещото лице е установило,
че то е било ремонтирано и понастоящем е в движение. Освен това не са
осигурявали достъп на експерта до счетоводните данни на двете дружества и
са му предоставили информация за осъществена продажба на двигателя на
товарен автомобил влекач, марка „ДАФ“, с рег. № * от собственика „ГЛОБАЛ
ТРАНС 2009“ ЕООД на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД при цена от 8 583.33 лв.,
каквато всъщност не е осъществена реално, тъй като е било издадено
кредитно известие и мемориален ордер № **********/31.10.20г., според
който посоченият товарен автомобил е бил продаден като дълготраен
материален актив /ДМА/ за сумата от 46 157.59 лв. Поддържа се, че
определената от вещото лице пазарна цена на вещите е съобразена с
конкретните им технически параметри. Поради това се претендира решението
в обжалваните му части да бъде потвърдено. Противопоставя се на
отправеното доказателствено искане, тъй като заключението било
обосновано, пълно и ясно и не поставя съмнение в неговата правилност.
В предвидения срок е депозиран отговор на горната въззивна жалба и
от втория ответник по делото „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, гр. Р., чрез адв. Д.
Д. от АК-Р., с който жалбата на ищците се счита за неоснователна. Сочи се,
че по делото не са били събрани доказателства за реалното погиване на двата
камиона, тъй като липсват документи от МВР или от общината за
отписването им от съответните регистри, а относно товарното ремарке се е
установило, че същото не е погинало и е в движение. Неоснователно се счита
отправеното от въззивниците искане по доказателствата като също се
позовават на неоказване на необходимото съдействие от ищците на вещото
лице, както и предоставянето на документи, които не сочат на действителната
продажба на целия влекач с мемориален ордер № **********/31.10.20г. за
сумата от 46 157.59 лв., а не само на двигателя му за сумата от 8 583.33 лв.
Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските за
въззивната инстанция.
2
2. Въззивна жалба от „АГРОСТИЛ“ ООД, гр. Р. чрез адв. М. Р.,
насочена против решението в частите му, с които въззивникът е осъден
солидарно с другия ответник да заплати: на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, гр.
Разград сумата в размер от 6 163.50 лв., ведно със законната лихва от
18.09.20г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, съизмерими с паричната равностойност на
увреден товарен автомобил влекач, марка „ДАФ“, с рег. № * в резултат на
пожар от 18.09.20г.; сумата в размер на 4 064.27 лв., представляваща
обезщетение за имуществена вреди, съизмерима с направените разходи за
поправка на товарно полуремарке с рег. № *, в резултат на пожар от
18.09.20г., ведно със законната лихва от 18.09.20г. до окончателното й
изплащане; сумата в размер на 325 лв, представляваща имуществени вреди в
резултат на пожар от 18.09.20г. – платена неустойка, съизмерима със
стойността на напълно изгоряло от пожара на 18.09.20г. бордно устройство
Toll Pass, ведно със законната лихва от 18.09.20г. до окончателното й
изплащане; на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“, ЕООД, гр. Б. сумата в размер от
11 616.67 лв., ведно със законната лихва от 18.09.20г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съизмерими с паричната равностойност на увреден товарен автомобил влекач,
марка „ДАФ“, с рег. № *, в резултат на пожар от 18.09.20г.; сумата в размер
на 325 лв, представляваща имуществени вреди в резултат на пожар от
18.09.20г. – платена неустойка, съизмерима със стойността на напълно
изгоряло от пожара на 18.09.20г. бордно устройство Toll Pass, ведно със
законната лихва от 18.09.20г. до окончателното й изплащане. Счита се, че
решението в частта му, с която е присъдено обезщетение на първия ищец в
размер на 4 064.27 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреди,
съизмерима с направените разходи за поправка на товарно полуремарке с рег.
№ *, в резултат на пожара от 18.09.20г., е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл по непредявен иск. Предявеният иск е бил за присъждане на
обезщетение за напълно унищожаване на посоченото товарно полуремарке, а
не на разходите за неговата поправка, при липсата на предприето изменение
на основанието на иска. В останалите части решението се счита за
незаконосъобразно и необосновано. В тази връзка се сочи, че от
представените от ищците на вещото лице счетоводни документи се
установявало, че записванията сочат на продажбата на товарен автомобил
влекач, марка „ДАФ“, с рег. № * от собственика „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“
ЕООД на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД за сумата от 46 157.59 лв. – съобразно
кредитно известие № **********/30.10.20г. за сумата от 8 583.33 лв. като
цена за продажбата само на двигателя на посоченото МПС, и мемориален
ордер № **********/31.10.20г. за продажбата на товарния автомобил като
ДМА. Поради това и не е налице никаква имуществена вреда за ищеца
„ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД. Оспорва се извода на съда относно
причината за възникналия пожар, тъй като по делото не е било установено по
категоричен начин, че намереният четирижилен проводник със следи от
3
стопилки, е част от съоръжението „дробилка на палети“ или от
електрическата мрежа на имота. Освен това се поддържа направеното
възражение за съпричиняване на вредите от „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, тъй
като дружеството не е имало право да преотдава под наем наетия от първия
ответник имот и да паркира върху същия товарен автомобил влекач, марка
„ДАФ“, с рег. № *. Позовава се и на процесуални нарушения, свързани с
необсъждането на горните счетоводни записвания, както и с необсъждането
на своевременното (релевирано непосредствено след представяне на договора
за наем от 13.01.20г., сключен между ответниците относно товарен автомобил
влекач, марка „ДАФ“, с рег. № *) възражение за съпричиняване на вредите
чрез гарирането на автомобила в имота на първия ответник без основание за
това. Съдът не се е произнесъл и по предприетото оспорване на договор за
заем за послужване от 07.12.15г., представен по делото чрез вещото лице.
Оспорен е извода на съда за наличието на солидарна отговорност на
ответниците, основана на нормата на чл. 50 от ЗЗД, тъй като се счита, че по
делото не е установена с категоричност причината за пожара. Посочената от
вещото лице причина е електротехническа, но неясна и не се дължи на
нормалните свойства на вещта „цех“, както е приел първоинстанционният
съд. Счита се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, отхвърляйки
искането на този ответник да допусне допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза във връзка с договора за заем за послужване от 07.12.15г., както и
след проверка в сектор „Пътна полиция“ на МВР в гр. Варна и в гр. Разград и
след проверка в счетоводствата на двамата ищци, да отговори на подробно
формулирани въпроси, както и да му се издаде съдебно удостоверение, чрез
което да се установи актуалния правен статут на МПС. Претендира се от
въззивния съд да обезсили решението в частта му, с която съдът се е
произнесъл по непредявен иск, а в останалите му обжалвани части да бъде
изцяло отменено, евентуално – да се определи обезщетение съобразно
пазарната стойност на ППС към датата на пожара 18.09.20г. след отчитане на
съпричиняването на вредите, както и приходите от продажбата на детайли и
възли от повредените МПС. Претендират се и разноските по делото.
В указания срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещните страни „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД и „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“
ЕООД чрез общия им процесуален представител адв. Ц., с който същата е
оспорена като неоснователна (отговорът неправилно е бил приложен към
задната корица на делото). Счита се, че е правилно обжалваното решение в
частта му, с която е приета възможността да се присъди обезщетение за
поправката на увредената вещ, а не обезщетение, съизмеримо с паричната
равностойност на вещта, като това не представлява изменение на основанието
на иска. Последният е за присъждане на обезщетение на вреди, произлезли от
вещ на единия ответник, която е била под надзора на втория ответник.
Поправката на ремаркето е било икономически по-изгодно, тъй като при
същото е било налице частично унищожаване. Поради това и обезвредата
следва да се съизмери с разходите за възстановяването му. Отделно от това се
4
поддържа, че по делото чрез гласните доказателства и експертното
заключение са били установени причината за възникналия пожар и неговото
първоначално огнище, което доказва основателността на предявените от
ищците искове. Оспорва се като неоснователно възражението на този
ответник за съпричиняване на вредите от първия ищец чрез паркирането на
влекача, собственост на втория ищец, в наетия стопански двор. В тази връзка
се сочи, че не е налице преотдаване на наетия имот, а е налице облигационно
правоотношение между двамата ищци относно ползването на влекача на
ответника. В цитирания договор за наем на имота на първия ответник не е
налице забрана за паркиране на МПС, които не са собственост на първия
ищец. Релевирано е възражение за прекомерност на претендираните от този
въззивник разноски чрез заплащането на адвокатско възнаграждение.
3. Въззивна жалба от „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, гр. Р. чрез адв. Д.
Д., насочена против решението в частите му, с които въззивникът е осъден
солидарно с другия ответник да заплати: на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, гр.
Разград сумата в размер от 6 163.50 лв., ведно със законната лихва от
18.09.20г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, съизмерими с паричната равностойност на
увреден товарен автомобил влекач, марка „ДАФ“, с рег. № * в резултат на
пожар от 18.09.20г.; сумата в размер на 4 064.27 лв., представляваща
обезщетение за имуществена вреди, съизмерима с направените разходи за
поправка на товарно полуремарке с рег. № *, в резултат на пожар от
18.09.20г., ведно със законната лихва от 18.09.20г. до окончателното й
изплащане; сумата в размер на 325 лв, представляваща имуществени вреди в
резултат на пожар от 18.09.20г. – платена неустойка, съизмерима със
стойността на напълно изгоряло от пожара на 18.09.20г. бордно устройство
Toll Pass, ведно със законната лихва от 18.09.20г. до окончателното й
изплащане; на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“, ЕООД, гр. Б. сумата в размер от
11 616.67 лв., ведно със законната лихва от 18.09.20г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съизмерими с паричната равностойност на увреден товарен автомобил влекач,
марка „ДАФ“, с рег. № *, в резултат на пожар от 18.09.20г.; сумата в размер
на 325 лв, представляваща имуществени вреди в резултат на пожар от
18.09.20г. – платена неустойка, съизмерима със стойността на напълно
изгоряло от пожара на 18.09.20г. бордно устройство Toll Pass, ведно със
законната лихва от 18.09.20г. до окончателното й изплащане. Счита се, че
решението в частта му, с която е присъдено обезщетение на първия ищец в
размер на 4 064.27 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреди,
съизмерима с направените разходи за поправка на товарно полуремарке с рег.
№ *, в резултат на пожар от 18.09.20г., е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл по непредявен иск. Предявеният иск е бил за присъждане на
обезщетение за напълно унищожаване на посоченото товарно полуремарке, а
не на разходите за неговата поправка, при липсата на предприето изменение
на основанието на иска. Счита се, че решението в останалите му части е
5
незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че ищците не са ангажирали
доказателства за погиването на ППС и бордните устройства, респ. за
продаването на скрап на влекача „ДАФ“ с рег. № *, както и че ППС са били
дерегестрирани от МВР и от данъчните регистри. Не са били представени
доказателства и за заплащането на неустойки като равностойност на погинали
бордни устройства. И този въззивник се позовава на представени към
заключението на СОцЕ документи, от които прави извод, че товарен
автомобил влекач, марка „ДАФ“, с рег. № * е бил продаден на 30.10.20г. от
собственика „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД за
сумата от 34 233.49 лв. Оспорва се и приетото от съда относно причината за
възникване на пожара като се поддържа, че в случая е налице случайно
събитие и съобразно ППВС № 17/18.11.1963г. в такава хипотеза искът по чл.
50 от ЗЗД не може да бъде успешно проведен. Позовава се на допуснати от
съда процесуални нарушения, свързани с отказа да се допусне допълнителна
СОцИЕ, която да установи записванията в счетоводствата на ищците относно
начислените амортизации на процесните ППС, както и с отказа да се допусне
допълнителна съдебна пожаротехническа експертиза с втори експерт
електротехник, които да изследват дали установеният при огледа
четирижилен проводник е бил съставна част от дробилката за пелети, имайки
предвид нейните индивидуални технически параметри. Поддържа
направеното пред първата инстанция възражение за съпричиняване на
вредите, навеждайки твърдение, че товарният автомобил, собственост на
втория ищец, не е имал основание да бъде паркиран в имота на първия
ответник. Претендира се обезсилване на решението в недопустимата му част
и отхвърляне на предявените искове. Отправени са били и доказателствени
искания.
В указания срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещните страни „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД и „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“
ЕООД чрез общия им процесуален представител адв. Ц., с който същата е
оспорена като неоснователна. Поддържа се, че решението не е частично
недопустимо, тъй като обстоятелството, че товарното полуремарке е било
възстановено, не променя основанието на предявения иск за присъждане на
обезщетение за претърпените вреди, настъпили от пожара, предизвикан от
вещи, собственост на ответниците. Оспорва се поддържаното от въззивника
становище, че двата товарни автомобила не са погинали и че единият от тях
съобразно счетоводните записвания е бил продаден от собственика му на
другия ищец за сумата от 34 233.49 лв. Сочи се, че вещото лице е приело, че
процесните МПС са изгорели, а освен това сумата от 34 233.49 лв. е била
начислената амортизация, а не продажна цена. Счита се, че въз основа на
заключението на СПТЕ е приложен правилно материалния закон и нормата на
чл. 50 от ЗЗД, ангажираща в случая солидарната отговорност на двамата
ответници. Поддържа се, че не са налице основанията на чл. 266 от ГПК за
уважаване на отправените доказателствени искания за назначаване на
допълнителна СОцИЕ, както и искането за изискване от съответните органи
6
на информация дали процесните МПС са били отписани от съответните
регистри. Противопоставя се и на искането за допускане на допълнителна
СПТЕ, тъй като по делото е било установено, че описаната дробилка за
пелети е изцяло погинала и не е възможно да й се направи изследване от
електротехник, а изследването на машина от същата марка и тип ще даде само
възможност за хипотетично заключение. Оспорва се възражението за
съпричиняване на вредите поради липсата на правно основание влекачът на
втория ищец да се намира на територията, където е възникнал пожара, тъй
като вещото лице е установило, че договорът за влекач с рег. № * е бил
осчетоводен при първия ищец. Освен това в договора за наем, обвързващ
първия ищец и първия ответник, не е налице забрана за разполагане на МПС,
които не са собственост на наемателя. Претендира се отхвърляне на жалбата
и присъждане на разноските за въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивната инстанция изразените в жалбите и отговорите
становища се поддържат чрез процесуалните представители на страните. В
указания срок е депозирано и писмено становище от процесуалния
представител на „АГРОСТИЛ“ ООД, в което са изложени следните
допълнителни съображения: цитираният от вещото лице пред въззивната
инстанция предварителен договор от 07.12.15г. за покупко-продажбата на
товарен автомобил влекач, марка „ДАФ“, с рег. № *, не е представен по
делото и същият, както и договорът за заем за послужване от същата дата, не
следва да бъдат ценени от съда, тъй като не са приобщени към
доказателствения материал по съответния процесуален ред; не съответства на
ЗКПО даденото пред въззивния съд заключение на експерта, тъй като този
закон не предвижда никакво специално третиране при събития, имащи
характер на непреодолима сила при брак на ДМА. Поради това се счита, че
отчетените счетоводно приходи от застраховки или продажба на бракувания
актив или части от него, се признават за данъчни цели и не са обект на
преобразуване в намаление на счетоводния финансов резултат по реда на чл.
29 ЗКПО; отчетен счетоводно разход във връзка с възстановен данъчен
кредит по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС се признава за данъчни цели; единственото
преобразуване е свързано с увеличение на счетоводния финансов резултат по
реда на чл. 66, ал. 1 от ЗКПО със счетоводната балансова стойност и
едновременно намаление с данъчната му стойност по реда на чл. 66, ал. 2 от
ЗКПО. Поради всичко това се обобщава, че разликата от 3 340.77 лв. не
представлява загуба за ищеца „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД, а само води до
увеличаване на финансовия резултат на дружеството с посочената сума, който
в края на финансовата година ще подлежи на облагане с 10 % корпоративен
данък. Освен това е изтъкнато, че при посочване на средна пазарна стойност
на товарен автомобил влекач, марка „ДАФ“, с рег. № * в размер на 27 782 лв.,
която вещото лице е определило като средна претеглена цена от две офертни
цени, не е било съобразено, че едната е без ДДС, а втората е освободена от
ДДС. Поради това от тази средна пазарна цена от 27 782 лв., която следва да
се приеме, че е с включен ДДС, следва да се приспадне сумата от 10 299.99
7
лв., заплатена по авансовите фактури с ДДС от купувача на актива „ВАЛГО
ТРАНС“ ЕООД.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна страна:
С подадената на 16.05.22г. искова молба от „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД и
„ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД са наведени твърдения, че първото дружество
е било собственик на товарен автомобил влекач, марка „ДАФ“, с рег. № * и на
товарно полуремарке с рег. № *, както и ползвател на собствения на втория
ищец товарен автомобил влекач, марка „ДАФ“, с рег. № *. Служителите на
първия ищец са гарирали посочените ППС в собствения на „АГРОСТИЛ“
ООД стопански двор в гр. Л., представляващ УПИ ХVІІІ, кв. 82, по силата на
договор за наем от 01.06.20г. Същият стопански двор се използвал за
стопански и производствени нужди, както от собственика му „АГРОСТИЛ“
ООД, така и от друг наемател - „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД. Последният бил
наел цех, в който произвеждал и складирал в непосредствена близост до
сградите и гаражната площ голямо количество дървени палети и други лесно
запалими материали. На 18.09.20г. около 22:30 ч. в цеха, използван от
„ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, е възникнал пожар, разразил се на територията
на целия стопански двор и достигнал до ползваната от първия ищец гаражна
площ. Въпреки усилията на работниците на ищеца да бъдат изведени от
зоната на пожара описаните по-горе МПС и ремарке, те били унищожени от
огнената стихия, ведно с цялото им техническо оборудване и товара в
ремаркето. Поддържа се, че причината за пожара е авариен режим в
електрическата инсталация, захранваща дробилката за дървесина на
„ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, а ел. инсталацията е свързвала машината с
разпределителното табло в склада за зърно на собственика „АГРОСТИЛ“
ООД. Образуваното досъдебно производство относно пожара е било
прекратено поради липсата на данни за извършено престъпление. Поддържа
се в тази връзка, че ответниците носят солидарна отговорност за
претърпените от всеки от ищците имуществени вреди, тъй като същите са
причинени от свойствата на вещ, собственост на „АГРОСТИЛ“ ООД
(собственик на имота и на електроинсталацията) и са били ползвани и под
надзора на втория ответник „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД (собственик на
посочената дробилка за дървени пелети, захранвана електрически от ел.
мрежа на първия ответник). Отправените въз основа на така наведените
твърдения по фактите искания са ответниците солидарно да заплатят:
- на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД - сумата в размер на 20 000 лв. като
обезщетение, съизмеримо с пазарната стойност към датата на инцидента, на
напълно изгорелия в пожара негов товарен автомобил влекач, марка „ДАФ“, с
рег. № *; сумата в размер на 10 000 лв. като обезщетение за напълно
изгорялото, вследствие на пожара, негово товарно ремарке с рег. № *,
явяваща се пазарната му стойност към датата на инцидента; сумата в размер
на 325 лв. обезщетение за напълно изгорялото от пожара бордно устройство
Toll Pass, явяващи се пазарната му стойност към датата на пожара и заплатена
8
от него на доставчика под формата на неустойка, ведно със законните лихви
върху претендираните обезщетения, считано от 18.09.20г. до окончателното
им изплащане (съобразно уточняваща молба от 19.09.22г. – т. І, л. 79 от гр.д.
№ 206/22г. на ОС-Разград);
- на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД - сумата в размер на 30 000 лв. като
обезщетение, съизмеримо с пазарната стойност към датата на инцидента, на
напълно изгорелия в пожара негов товарен автомобил влекач, марка „ДАФ“, с
рег. № *; сумата в размер на 325 лв. обезщетение за напълно изгорялото от
пожара бордно устройство Toll Pass, явяващи се пазарната му стойност към
датата на пожара и заплатена от него на доставчика под формата на
неустойка, ведно със законните лихви върху претендираните обезщетения,
считано от 18.09.20г. до окончателното им изплащане (съобразно уточняваща
молба от 19.09.22г. – т. І, л. 79 от гр.д. № 206/22г. на ОС-Разград);
Ответникът „АГРОСТИЛ“ ООД е депозирал отговор на исковата молба,
с който същата е била оспорена като неоснователна, считайки, че не са налице
предпоставките на чл. 50 от ЗЗД. Поддържа се, че пожарът не се дължи на
нормалните свойства на вещта – имот и електроинсталация, собственост на
ответника. Освен това дробилката не е собственост на този ответник.
Релевирани са възражения за съпричиняване на вредите от служителите на
ищците, които не са спазили противопожарните изисквания за паркиране на
МПС, тъй като това в деня на инцидента е било осъществено в
непосредствена близост до вътрешната регулационна линия със съседния
имот, обозначена на място с телена оградна мрежа. Освен това служителите
на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД са ползвали и ремонтна работилница в
стопанския двор, при което същият е бил замърсен с леснозапалими
материали, което е способствало за възникването на пожара и за настъпването
на вредите. Оспорени са били и исковете по размери, тъй като се поддържа,
че след пожара са останали годни за ползване части от процесните ППС,
чиято стойност следва да се вземе предвид.
В депозирания от ответника „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД отговор на
исковата молба се поддържа, че исковете са неоснователни. Счита се, че
пожарът е бил следствие на случайно събитие, поради което обезщетение не
се дължи. Оспорва се причината за пожара да е в електросистемата на първия
ответник, а вторият ответник да е лице, което осъществява надзор върху
същата. Поддържа се, че ако пожарът е бил следствие на авария в
електрическата мрежа, то това се е случило в тази част на инфраструктурата,
която е собственост на електроразпределителното дружество. Твърди се, че
машината за раздробяване на палетите (дробилката) не е работила седмици
преди възникването на пожара, а самият наемател няма право до оперира с
електрическата мрежа в имота. Посочените от ищците размери на
претенциите са били оспорени като завишени, а отделно от това се поддържат
и релевираните от другия ответник възражения за съпричиняване на вредите.
Съобразно наведените с настоящата искова молба твърдения по фактите
9
и отправените от всеки от ищците претенции, следва да се приеме, че
предявените от тях искове са с правно основание чл. 50 от ЗЗД – за
солидарното осъждане на ответниците в качеството на собственици, респ.
вторият ответник - и лице под чиито надзор са вещите, да заплатят
обезщетение за претърпените от всеки от ищците имуществени вреди,
представляващи пазарната равностойност на напълно погиналите (изцяло
унищожени) техни вещи, вследствие на възникнал пожар на 18.09.20г., който
е в резултат на свойствата на вещите на ответниците (електроинсталацията и
ел. съоръженията на първия ответник и електрическата инсталация,
свързваща машината /дробилката/ на втория ответник към тази на първия),
ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Още на това място следва да се отбележи, че съгласно приетото в
Решение № 105 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2020 г., IV г. о., ГК,
според разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на
делото се въвежда от ищеца – поначало с исковата молба. Фактическите
твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват
основанието на иска, а петитумът на исковата молба (изложеното в нея
искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита.
Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя
правната квалификация на иска. Когато с петитума ищецът претендира
парична сума като обезщетение, в обстоятелствената част на исковата молба
той следва да изложи твърдения относно самите вреди, които е претърпял, и
как те са му причинени от страна на ответника. Имуществените вреди
(какъвто е предмета на настоящото дело) следва да са ясно описани – в какво
точно се изразява твърдяното от ищеца намаляване на имуществото му
(унищожаване на вещ или намаляване на нейната стойност, понасяне на
разноски или извършване на други плащания, възникване на задължения и др.)
или/и твърдяната неосъществена възможност за увеличаване на имуществото
му (нереализирана сигурна печалба, други доходи или граждански плодове и
пр.). Когато ищецът претендира обезщетения за различни вреди, в
обстоятелствената част на исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде
точно индивидуализирана – в какво се състои, както и ясно да бъде
разграничена от останалите твърдяни вреди. За различните посочени от него
имуществени вреди ищецът не може да претендира едно общо обезщетение, а
в петитума на исковата молба следва да заяви отделно по размер
обезщетение, което търси за всяка една вреда, тъй като в тези случаи е налице
обективно съединяване на искове (чл. 210 от ГПК). Ищецът може, но не е
длъжен да дава квалификация на твърдените от него вреди – дали те са
претърпени загуби или пропуснати ползи. В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът следва да изложи и обстоятелствата, които според
него са причинили всяка от вредите (човешко поведение – действия или
бездействия, поведение на животно или въздействие от друга вещ и пр.),
както и връзката им с ответника (деяния на самия ответник – физическо лице,
дейност на ответника – юридическо лице или конкретни действия или
10
бездействия на негови служители и т. н. – хипотезите могат да са най-
различни). Ищецът може, но не е длъжен да изложи и доводи за
противоправност на поведението на ответника, както и доводи за
приложимата според него материалноправна норма (една или повече) относно
отговорността на ответника за заплащане на претендираното обезщетение
(едно или повече – за различни вреди). Съгласно трайно установената
съдебна практика, съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна
квалификация (включително – относно вида отговорност – договорна или
деликтна), а задължение на съда е да подведе фактическите твърдения на
ищеца под приложимите материалноправни норми и по този начин да посочи
действителното правно основание на иска (исковете) за обезщетение.
Когато ищецът, който е предявил деликтен иск за обезщетение на
дадена имуществена вреда, след подаването на исковата молба изложи ново
обстоятелство – посочи друга вреда, която твърди да е претърпял, и за която
претендира същото по размер обезщетение от ответника, е налице въвеждане
на нов юридически факт, респ. – налице е изменение на основанието на иска.
Последното е допустимо в хипотезата на заменянето на първоначално
заявеното основание, т. е. – ищецът продължава да претендира
обезщетението, но вече за новопосочената вреда, вместо за първоначално
посочената в исковата молба вреда. Такава замяна на основанието на
деликтния иск е допустима най-късно в първото открито съдебно заседание за
разглеждане на делото пред първата инстанция, ако съдът намери за уместно
въвеждането на новото основание на иска с оглед защитата на ответника, и
ако ищецът не изменя размера на претендираното обезщетение – чл. 214, ал. 1
от ГПК. Ако още с исковата си молба ищецът е предявил срещу ответника
обективно съединени искове за обезщетения на няколко различни
имуществени вреди, посочената замяна на основанието на един от тези искове
е допустима, ако не се нарушават и изискванията на чл. 210, ал. 1 от ГПК, а
именно – обективно съединените искове (включително измененият такъв) да
са подсъдни на същия съд и да подлежат на разглеждане по реда на едно и
също производство. При спазване на същите изисквания на чл. 210, ал. 1 и чл.
214, ал. 1 от ГПК е допустимо новопосочената вреда да бъде и добавена като
ново основание на деликтния иск, но само при условията на евентуалност, т.
е. – ищецът може да заяви, че претендира същото по размер обезщетение на
основание новопосочената вреда, ако (при процесуалното условие, че съдът
не уважи иска на вече заявеното основание) – първоначално посочената в
исковата молба вреда; допустимо е и ищецът да посочи новото основание
като главно, а първоначално заявеното – като евентуално. В горните случаи на
допустимо изменение на основанието му, деликтният иск за претендираното
обезщетение се счита предявен на новото основание, не от датата на исковата
молба, а от датата на заявяването на новото основание по делото като такова.
Недопустимо е по реда за изменение на иска ищецът да претендира – при
условията на обективно кумулативно съединяване – едновременно както
обезщетение за новопосочената вреда, така и обезщетение за първоначално
11
посочена в исковата молба вреда, дори и в рамките на размера на последното.
Това е така, защото по този начин се стига до едновременно изменение, и на
основанието, и на петитума – претендират се две различни обезщетения за
различни вреди (а не едно и също обезщетение на различно основание), което
е недопустимо съгласно разпоредбите на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявен иск, присъждайки обезщетение на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД за
претърпени имуществени вреди на товарно полуремарке с рег. № *,
съизмерими със заплатени суми за неговата поправка, вместо
претендираното от ищеца обезщетение за унищожаването на ремаркето,
съизмеримо с пазарната му равностойност към момента на инцидента.
Това е така, защото от този ищец не са били предприети процесуални
действия по изменение на основанието на този иск, респ. добавянето в
условията на евентуалност на допълнително основание – за присъждане на
претендираната сума като обезщетение, съизмеримо с направените разноски
за възстановяването на вещта, вместо или евентуално - като обезщетение,
съизмеримо с пазарна равностойност на унищожената вещ. Основанията на
двата деликтни иска са различни и предполага различна защита на
ответниците. Поради това обжалваното решение в тази му част следва да бъде
обезсилено и делото да се върне за произнасяне от първоинстанционния съд
по предявения деликтен иск на претендираното основание.
В останалите му части решението е допустимо, а за да се формира извод
за неговата правилност, съдът съобрази следните факти:
От представените с исковата молба заверени копия на Свидетелства за
регистрация, част І, издадени от МВР, се установява, че „ВАЛГО ТРАНС“
ЕООД е бил собственик на товарен автомобил влекач, марка „ДАФ“, модел
ХФ 95.430, с рег. № * и на полуремарке, марка „Шмитц С 01“, с рег. № *, а
„ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД – на товарен автомобил влекач, марка
„ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460Т“, с рег. № *. От представените пред
настоящата инстанция удостоверения се установява, че товарен автомобил
влекач, марка „ДАФ“, модел ХФ 95.430, с рег. № *, е с прекратена
регистрация, считано от 28.09.20г. по причина на съхраняване на ПС в частен
имот, на осн. чл. 18а, ал. 2, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, а товарен автомобил
влекач, марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460Т“, с рег. № * е с прекратена
регистрация, считано от 02.10.20г. и се съхранява в частен имот поради това,
че е изгорял. В тази връзка пред органите на МВР-КАТ е било представено
издаденото от ПБЗН-Разград към ГД „ПБЗН“ на МВР на 25.09.20г.
удостоверение, в което е отразено, че посочените МПС на 18.09.20г. са
претърпели пожар, възникнал в площадка за съхранение на палети в
стопанския двор, собственост на „АГРОСТИЛ“ ООД в гр. Л. (л. 147 от
12
настоящото дело).
Към първоинстанционното дело са приобщени заверени копия на
материалите по воденото ДП № 296 ЗМ-140/20г. по описа на РУ на МВР- гр.
Л., което е било образувано въз основа на съобщение до РУ на МВР за
възникнал пожар в селскостопанска постройка и двор в гр. Л. на 18.09.20г.,
при което е било запалено по непредпазливост чуждо имущество – двата
описани по-горе товарни влекача, както и товарен автомобил, марка „Ивеко“,
с рег. № ЕН 3021КМ, един мотокар и около 300 тона дървени палети,
собственост на Пл. А. А. – престъпление по чл. 331, ал. 1 от НК. Това
производство е приключило с влизането в сила на Постановление за неговото
прекратяване от 23.12.21г., постановено от прокурор при РП-Разград, с което
е прието, че причина за изгорелите вещи не е умишлено поведение на човек.
Видно от договор за наем, сключен на 01.06.20г. между „АГРОСТИЛ“
ООД и „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, че първото дружество е отдало под наем на
второто свой собствен имот, представляващ гаражна площ и експлоатационен
център, находящи се в гр. Л., Стопански двор, УПИ ХVІІІ, кв. 82.
Преотстъпената гаражна площ е с обща площ от 5 032 кв.м. Договорът е бил
сключен за срок от 1 година срещу уговорена месечна наемна цена. Едно от
задълженията на наемателя е било да обезщети наемодателя за вредите,
причинени по време на ползването на имота от него, от негови гости, негови
служители и клиенти. Наемателят не е имал право да преотдава под наем
имота.
Страните по делото не спорят, че ответното дружество „ДОМИНАТОР
106“ ЕООД също е било наемател на площадка (асфалтиран терен) и сграда с
навес в същия стопански двор (макар и в съседен УПИ ІХ, кв. 82 по плана на
гр. Л.), в който е организирало рециклирането на дървени опаковки (палети).
Това е видно от самия договор за наем от 01.05.18г. (л. 340-341 от т.д. №
15/22г.) и писмото на РИОСВ-Русе от 28.08.18г. (л. 16-17 от т.д. № 15/22г.).
В обобщение на коментираните по-горе доказателства следва да се
направи извод, че всеки от ищците към момента на възникването на пожара е
бил собственик на описаните МПС и движими вещи, които са били
унищожени от възникналия на 18.09.20г. пожар. Освен това гарирането на
процесните влекачи в описания имот от служител на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД
е осъществявано на правно основание – наличието на договор за наем със
собственика на стопанския двор. В същия е налице ограничение за
преотдаването под наем на имота, но не и ограничение относно вида, броя и
собствеността върху ППС, които могат да бъдат гарирани в стопанския двор.
Доказателство за това е и обстоятелството, че в договора за наем от
01.06.20г., едно от задълженията на наемателя е било да обезщети
наемодателя за вредите, причинени по време на ползването на имота от него,
от негови гости, негови служители и клиенти, което означава, че такова
гариране на чужди ППС не е изключено (било ППС на гости и клиенти на
наемателя или пък чужди ППС, ползвани от самия него).
13
Относно причините за пожара, възникнал на 18.09.20г. в описания
стопански двор.
Съобразно изложеното в показанията на св. Г.а, която се е обадила на
телефон 112, за да уведоми за възникналия пожар на 18.09.20г., същата е
преминавала с кола в близост до стопанския двор. В началото видяла един
малък огън, който бил в самата сграда и нещо заградено вътре. Видяла, че от
сградата излиза светлина – нещо като огън.
Според показанията на св. Г., който е командир на екип в РСЗНБА, гр.
Л. и с * години стаж като пожарникар, същият е бил дежурен на 18.09.20г. и с
екипа е изпълнявал действия по гасене на процесния пожар. При
пристигането си на мястото свидетелят е видял горяща сграда, пред която е
имало наредени дървени палети на височина от 5-6 метра, които горели и
излъчвали силна лъчиста топлина и светлина. Гасенето на пожара е започнало
след спирането на електричеството от служители на електроснабдителното
дружество. При опита да се изтеглят двата товарни влекача, същите не могли
да потеглят поради липсата на въздух в системите. Влекачите били спрени в
близост до оградата, която ги разделяла от площадката за съхранение на
палети - на около 2 метра от нея. Били паркирани един срещу друг и до тях е
имало друг автомобил, който е на наемателя на площадката за палети. При
отиването на място свидетелят забелязал, че процесните влекачи все още не
горели, но са се запалили, когато започнали да горят палетите, а след това и
пелетите, които били пред тях (наредени в найлонови торби от по 10-12 кг. на
височина 4-5 м.). Според свидетеля огнището на пожара е било
непосредствено пред самата сграда, тъй като има част от сградата, която не е
засегната и съдейки по посоката на вятъра. На площадката, където са били
спрени влекачите е имало и едрогабаритна селскостопанска техника. Пред
тази техника е имало оставени гуми и варели с масла, които са се запалили
вследствие на пожара и са изгорели. Периметърът на пожара е бил доста
голям – 100 м. на 100 м., а височината на пламъците достигала 10-12 метра.
Свидетелят определя това като огромен пожар. Обяснява и по какво се
ориентират пожарникарите относно това къде е първоначалното огнище на
огъня – от силата на пожара. В случая счита, че пожарът не е възникнал от
дървените палети, тъй като тогава сградата нямало да е засегната, а основно
пожарът бил в самата сграда, а навесът пред нея, където е била машината –
бил паднал. Ако огнището на този пожар е било на друго място, то неговото
движение е щяло да бъде към съседната борова гора, а не да се концентрира в
това място. Категоричен е, че в случая е имало само едно огнище на пожара.
Свидетелят счита, че за двата процесни влекача обективно е имало в близост
(на около 50-60 метра) второстепенен път, до който да бъдат придвижени, но
липсата на въздух в системата не е позволило привеждането им в движение.
Видял, че човек е влязъл в камиона, запалил го, но не могъл да потегли и
тогава излязъл. Свидетелят счита, че пожарът е възникнал поне 40 минути
преди да бъде получен сигнала в пожарната и поради това се е разраснал.
Свидетелят К. също е участвал като пожарникар в гасенето на пожара
14
на 18.09.20г. и сочи, че при пристигането на екипа, видял, че сградата е била
обхваната от пламъци, както и голяма площ пред сградата, където имало
наредени на височина 4-5 м. дървени палети. Поради високата температура е
било невъзможно да се приближат и от външната страна на оградата са
започнали гасенето. Целта е била да се ограничи огъня, тъй като до оградата е
имало 2 тира, един камион и много друга техника – комбайни, ремаркета. В
двора е имало и торби с дървени пелети, които по-късно изгорели. От
лъчистата топлина автомобилите започнали да пушат. Пристигнали
собствениците на автомобилите, които започнали да ги изтеглят. Били
изтеглени стопанска техника и комбайн.
Показанията на свидетеля Р. съдът преценява с оглед неговата
евентуална заинтересованост в полза на първия ищец, тъй като е негов
служител. Той сочи, че в месеците преди пожара е помагал на Н. Ил. (съпруг
на управителката на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД) да сменят масло и гуми.
Тогава дружеството е ползвало селскостопанската площадка за паркиране и
ремонт на тежкотоварните автомобили и ремаркета. На площадката е имало и
трактори, комбайни и друга селскостопанска техника, както и гуми и масла,
но излага, че те не били на тяхната фирма, а на тези, които поддържали
селскостопанската техника. Освен това свидетелят и Н. са ползвали и канал, в
който сменяли маслата на влекачите и правели ремонти. Източеното масло Н.
Ил. си го прибирал в туби. Потвърждава, че „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД е
ползвало към него момент влекача с рег. № *, но не знае на кого е било това
МПС. Влекачите били гарирани на плаца – на 2.5 м. от оградата, разделяща
площадката от цеха за пелетите, която била от телена мрежа на колове. До
сградата били паркирани ремаркетата. Паркирането на влекачите било така
уговорено, за да не пречи на преминаването на селскостопанската техника. За
това съди по факта, че Н. винаги му е посочвал, че точно така трябва да бъдат
паркирани. Свидетелят, който понастоящем изпълнява длъжността „шофьор“
в първото дружество-ищец, обяснява, че при висока температура шлаухите на
тежкотоварните автомобили омекват и се стопяват, поради което не може да
бъде вдигнат въздуха. А от последното пък автомобилът не може да тръгне.
Към момента на пожара дружеството е осъществявало превози само с два от
влекачите.
Показанията на свидетеля С. съдът също преценява с оглед неговата
заинтересованост, но в полза на „АГРОСТИЛ“ ООД, тъй като е негов
шофьор. На 18.09.20г. същият на три пъти е транспортирал селскостопанска
продукция в склад в стопанския двор. На площадката в съседния на цеха за
палетите двор е имало спрени ремаркета и камиони. Камионите били
паркирани почти плътно до мрежестата ограда. Площадката била ползвана за
паркиране на камионите от около 1-2 години. Знае, че там били сменяни
маслата на камионите, но не е виждал това нещо. Свидетелят сочи, че не е
забелязал през м. 09.20 г. да е имало съдове с масло, резервни гуми, които да
са били оставени близо до оградата и до камионите. Свидетелят излага, че до
склада пространството е било по-широко за паркиране, но е имало друго
15
лице, което стопанисва склада и неговата техника била там. Когато влекачите
били спрени, отново имало място за минаване, макар и по-тясно.
Свидетелят Ибр. е служител на свързано с първия ответник
„АГРОСТИЛ“ ООД дружество и показанията му съдът преценява с оглед на
това обстоятелство. Сочи, че на 18.09.20г. е работил в съседство спрямо
площадката, където е цеха на Пл. за палетите. Същият ден на площадката е
имало и работници в този цех. В края на деня при тръгването си от обекта е
забелязал, че двата влекача били спрени близо до оградата и до тях е имало
гуми, но не е видял да е имало масла. На площадката на Пл. е имало палети, а
на съседната площадка е имало инвентар на Пл.. Имало е и балеровачки. Не е
имало признаци на пожар.
Показанията на свидетеля Х. съдът също преценява с оглед неговата
заинтересованост в полза на първия ответник, тъй като и той работи в
свързано с него юридическо лице. Излага, че към 18.09.20г. в другата
половина на сградата, където се намира цеха на Пл. за палетите, имали
складиран слънчоглед, който в същия ден изнасяли. Сочи, че на площадката
са се оставяли комбайни и камиони от други лица. Обяснява, че при
пристигането си в нощта на пожара е видял, че палетите горели от няколко
места. Сочи, че за единия камион е бил направен опит да бъде изтеглен, но
хората не успели. Голямата площадка се ползвала от Н., както и на същата е
имало комбайн, а освен това и ремарке за влекача. Камионите били спрени
близо до оградата. Пожарникарите наредили ремаркето да бъде избутано, тъй
като иначе пожарът е щял да се придвижи към боровата гора. Свидетелят
сочи, че всичко е горяло в стаичката, която била ползвана от работниците на
Пл. за битовка. Потвърждава, че на площадката е имало гуми. До 2-3 часа
пожарът бил изгасен, но камионите изгорели за 1 час и нищо не можело да се
направи, тъй като горели много силно.
Свидетелят Ст. е извършил свързването на машината за раздробяване на
палети към ел. мрежа по възлагане на управителя на „ДОМИНАТОР 106“
ЕООД, поради което и неговите показания съдът преценява с оглед неговата
заинтересованост в лична полза. Сочи, че машината била нова и била
снабдена с ново табло и със защита. Имало главен прекъсвач с ключ и
автоматични предпазители на всички мотори. Ел. таблото било закрепено
фабрично на машината и поради това същата била свързана към таблото в
сградата с проводник и бил поставен автоматичен предпазител в таблото на
сградата. Дължината на проводника била около 10 м. Старата инсталация
била създадена за максимално натоварване от 22 кW, а двата мотора на
машината също били с максимална консумация от общо 22 кW. След това
машината била тествана за около 5-6 часа. Свидетелят сочи, че ел. мрежата до
трафопоста е нова – правена е през 1983г. и поради това е бил убеден, че ще
издържи на натоварването. Според него мрежата от електромера до сградата
е била напълно изправна. Сочи, че таблото било голямо и правилно направено
и при евентуално късо съединение е щял да се задейства предпазителят. При
лоша връзка в машината или по веригата, предпазителят е следвало да
16
задейства.
В съставения на 19.09.20г. протокол за оглед на местопроизшествие в
рамките на образуваното ДП (л. 277-281) е отразено, че в долната част на
сградата, в която са били ползвани и помещения от работниците на
„ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, са намерени две големи метални врати в
отворено положение.След влизане през вратите е намерено голямо празно
помещение (склад), а по земята му следи от слънчоглед. В лявата част на
помещението се намирало метално табло, а в последното – изгорели
предпазители, вследствие на късо съединение по захранващите вериги. Пред
постройката е била площадката, която все още е пушила и тлеела от пожара и
където е бил лаМ.ен навес – описан като огънат и съборен на земята. В
средната част под навеса е най-голямата деформация вследствие на горенето.
Под огънатия навес е била намерена машина – дробилка, трошачка, която е
била с обгорени кабели. Двата влекача са намерени на разстояние от около 37
м. вдясно срещу постройката, на разстояние от 2 м. от оградната мрежа и на 5
м. от тлеещата камара. Влекачите са били спрени с кабините си един срещу
друг на разстояние от около 1.5 м. един от друг. Двата влекача са били
напълно обгорели.
От получения отговор от „Е.-С.“ АД (л. 284-285) се установява, че
описаният стопански двор в гр. Л., представляващ УПИ ХVІІІ, кв. 82 е
електрозахранен и с титуляр-абонат „АГРОСТИЛ“ ООД. Захранването е
осъществено чрез въздушна мрежа ниско напрежение, клон А на трафопост 1,
гр. Л.. Електромерното табло е монтирано на стълб № 6 извън границата на
имота. Кабелната линия след електромерното табло до сградите в имота е
собственост на „АГРОСТИЛ“ ООД и същият носи отговорност за правилното
инсталиране, поддръжка и експлоатация на собствените си ел. уредби и
съоръжения след границата за собственост. След направена справка в
информационната система на дружеството и в оперативния дневник за аварии
е установено, че на посочената дата 18.09.20г. и преди това, не са постъпвали
сигнали за повреди или други проблеми с електрозахранването на този обект.
На 18.09.20г. на телефонната линия на дружеството е постъпил сигнал за
голям пожар в цеха за пелети и дежурна аварийна група е прекъснала и
обезопасила електрозахранването на обекта.
В заключението на СПТЕ, изслушано пред първоинстанционния съд, се
посочва, че от снимките към огледния протокол в ДП се вижда, че най-силни
поражения от високата температура върху строителните конструкции се
наблюдават по сградата и намиращия се пред нея пристроен метален навес.
Покривната конструкция на последния е силно деформирана. Под навеса има
вход и остъкление към вътрешността на сградата, където пораженията от
пожара са значително големи – напукана и изпадала мазилка по стените и
таваните. Липсват характерни опушвания, които да докажат, че именно във
вътрешността на сградата е възникнал пожара. Под навеса е намерена
дробилката за дървени палети, около която пораженията са най-големи и
може да се приеме за първоначално огнище на пожара. Всички остатъчни
17
следи от изгорели палети и обгоряло оборудване и разрушени части от
конструктивни елементи, могат да се приемат за вторични огнища на пожара.
Поради това изводът на вещото лице е, че зоната, проектирана
непосредствено под металния навес, може да се приеме за първоначално
огнище на пожара. По кабела, захранващ дробилката, състоящ се от 4
многожилни проводници, са налице следи от авариен режим на работа
(стопилки и слепвания) или от излагане на проводниците под напрежение на
високотемпературни аномалии. Предпазителите в ел. табло са стандартни, със
сработила защита в резултат на авариен режим. Не може да се прецени дали
стопилките и слепванията по 4-жилния проводник са в резултат на първично
или вторично късо съединение на ел. мрежа. Единственият елемент, който би
способствал да се самовъзпламени в тази зона, е проводникът, оставен под
напрежение и захранващ дробилката под навеса, като вероятно от преходно
съпротивление може да причини локално нагряване, което в много от
случаите не води до задействане на ел. предпазители, но поради ред причини -
като лош контакт на клемите в командното табло на електродвигателя,
неправилен монтаж или дефект по време на експлоатация - в резултат на
вибрации, би довело до нагряване на повърхността на тоководещите
елементи. Посоката на разпространение на пожара е била от първоначалното
огнище към вътрешността на сградата и към складираните палети на открито.
Изключвайки всички други възможни причини за възникване на пожара
(дейности, свързани с употребата на открит огън, природни явления и
умишлени човешки действия), вещото лице счита, че вероятните причини за
възникване на пожара са електротехнически. Вещото лице е описало, че на
снимките от огледния протокол се вижда, че двата товарни влекача са били
спрени на разстояние около 2 м. от оградната мрежа, разделяща секторите. Не
са налице нормативно определени пожаротехнически правила за паркиране
на превозните средства спрямо съседен производствен обект. Според
регламентацията на чл. 665 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на
регионалното развитие и благоустройството, гариране и паркиране на
автобуси и камиони се предвижда на групи по 80 автобуса или камиона и на
подгрупи по 20 автобуса или камиона. Разстоянието между отделните групи
по ал. 1 е най-малко 15 м., между подгрупите - най-малко 6 м., а между
отделните автобуси или камиони в подгрупата - най-малко 2 м. Експертът е
отразил, че откритата площадка за складиране на дървен амбалаж се
класифицира към подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2. налице е
нормативна уредба за минималните разстояния до сгради и съоръжения, но не
и до паркирани ППС. Имайки предвид, че товарните автомобили са били
паркирани от подветрената страна на пожар с голямо горимо натоварване, на
разстояние от 2 м. до оградна мрежа, същите са се намирали в зоната на
топлинно излъчване на огъня, която се явява един от основните фактори,
съпътстващи всеки пожар. Изводът на вещото лице е, че при конкретните
18
условия на възникване на пожара на площадката за палети, паркираните
автомобили са били в зоната на топлинно излъчване и са били в
непосредствена опасност от пожара.
При изслушване на вещото лице в открито с.з. същият пояснява, че
първично късо съединение е това, което е непосредствено късо съединение,
предизвикано от някакъв фактор, който би довел до авариен режим. Вторично
ел. късо съединение е налице при наличието на въздействието на друг външен
за ел. верига фактор - например под влиянието на огън се стига до късото
съединение. В случая обаче не може да се отговори на въпроса дали следите
от късото съединение по захранващия дробилката проводник са резултат от
първично или вторично възникнало ел. късо съединение. Добавя още, че
такъв тип машина като дробилката за палети, би трябвало да се захрани с 4-
жилен проводник, тъй като ползва трифазен ток. Няма как да се захрани с 3
фази без „0“. Единственият проблем, който препятства допълнително
провеждане на изследвания върху този проводник е, че поради високата
температура кабелът се е разрушил преди да бъде иззет.
От съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства и
експертното заключение се налага извода, че причината за възникване на
пожара с най-голяма степен на вероятност и при изключване на всички други
възможни причини, е електротехническа - първично или вторично възникнало
ел. късо съединение. Първичното огнище на пожара е под навеса, където е
била разположена машината за трошене (раздробяване) на дървени палети,
тъй като във вътрешността на сградата липсват характерните опушвания,
свързани с първоначално възникване на огъня, а от друга страна - в зоната
около машината пораженията са най-големи. Единственият елемент, който би
способствал да се самовъзпламени в тази зона, е проводникът, оставен под
напрежение и захранващ дробилката под навеса. Според вещото лице,
вероятно от преходно съпротивление може да се е причинило локално
нагряване, което в много от случаите не води до задействане на ел.
предпазители, но поради ред причини - като лош контакт на клемите в
командното табло на електродвигателя, неправилен монтаж или дефект по
време на експлоатация - в резултат на вибрации, би могло да доведе до
нагряване на повърхността на тоководещите елементи.
Поради това следва да се приеме, че възникналите вреди са вследствие
на свойствата на вещта (при липсата на доказано по делото виновно
поведение на хора, които да са нарушили правила за безопасност или да са
бездействали при наличието на нормативни предписания за предприемане на
съответни действия) – машината за трошене на пелети, захранена чрез ел.
проводник от ел. мрежата на сградата. Изключването от прекъсвачите
(бутоните) е достатъчно действие, за да се преустанови функционирането на
машината и същата да бъде обезопасена, имайки предвид и вградените в
таблото й ел. предпазители. Същевременно обаче, както посочва вещото лице,
нагряването на захранващия ел. проводник може да се обясни с преходно
съпротивление, което не задейства електрическата защита чрез
19
предпазителите. Същото би могло да бъде причинено от лош контакт в
клемите на ел. двигателя, дефект по време на експлоатация, влошаване в
контактната зона, вследствие на вибрациите и др. Налице са следователно
вътрешни свойства на вещта, които я правят източник на опасност, въпреки
предприетото фабрично и допълнително обезопасяване чрез ел. предпазители
и изключването й от прекъсвачите на монтираното върху нея ел. табло.
Наред с това не е налице случайно събитие (непредвидимо по своя
характер) и непреодолима сила (предвидимо за причините, но
непредотвратимо за последиците), които да са причината за възникването на
пожара, от който са настъпили вредите. В практиката на ВКС (напр. Решение
№ 103 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3859/2019 г., III г. о., ГК) се приема,
че непреодолима сила като обстоятелство, освобождаващо от отговорност по
чл. 50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди е такова
непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато,
или последиците от него не могат да бъдат предотвратени, посредством
общоприложимите към момента средства и възможности на науката и
техниката. Напротив, възможните технически причини, изтъкнати в случая от
експерта, които са довели до нагряването на проводника, са били предвидими
и освен това преодолими с възможностите, които предоставят науката и
техниката към настоящия момент. Поради това възражението на втория
ответник за наличието на случайно събитие като изключващо неговата
отговорност, е неоснователно.
Същевременно не се установяват данни за наличието на следи в
електрическото табло в склада на първия ответник (към което е бил прикачен
захранващия кабел на дробилката), които да дават основание да се приеме, че
поради неправилно свързване (човешко поведение) или поради неправилно
сработване на предпазителя в това табло, или по други причини, стоящи в
захранващата сградата ел. мрежа, да е възникнал огън в тази ел. уредба, от
който да се е разраснал пожара. Липсват доказателства по делото и
ползваната за захранването на машината ел. мрежа на собственика на
отдавания под наем имот да е имала недостатъци (по причина на самата вещ
или поради виновно поведение на хора, ангажирани с поддържането на ел.
мрежата в изправност), които да са причинила или способствали за
възникването на пожара. Липсват данни (съобразно посоченото от
електроразпределителното дружество) за възникнали аварии с ел. мрежата
или съоръженията в имота на „АГРОСТИЛ“ ООД.
При това положение следва да се приеме, че отговорността за
причинените от вещта на втория ответник „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД вреди,
следва да бъде понесена от същия на осн. чл. 50 от ЗЗД – поради
притежаваната собственост върху машината за трошене на палети и поради
това, че неговите работници са осъществявали надзор върху тази вещ.
Поради изложеното по-горе пък се налага извода, че предявените
против първия ответник „АГРОСТИЛ“ ООД искове са неоснователни, тъй
20
като негови вещи не са били причината или пък да са способствали за
възникването и разпространението на пожара и последвалите от това вреди.
Първоинстанционното решение в осъдителните му части против този
ответник в допустимата му част следва да се отмени и предявените искове на
ищците против същия следва да се отхвърлят изцяло.
Относно причинените при пожара вреди на всеки от ищците.
Установи се по делото, че товарните влекачи, собственост на всеки от
двамата ищци, са изцяло унищожени и е невъзможно или нерентабилно
тяхното възстановяване. Това се установява и от заключението на съдебно-
икономическа и оценителна експертиза, изслушано пред първоинстанционния
съд, в което вещото лице е посочило, че е направило и оглед на товарния
автомобил с рег. № * в с. Г. и.. Поради това и регистрацията на същите е била
заличена в съответния държавен орган - КАТ към МВР. Никой от двамата
ищци не е получавал застрахователно обезщетение за унищожените им вещи.
Според този експерт товарният автомобил, собственост на „ВАЛГО
ТРАНС“ ЕООД с рег. № *, към 18.09.20г. е имал пазарна стойност в размер на
7 500 лв. Същият е бил продаден за скрап – отпадъчно желязо срещу цена от
общо 1 336.50 лв. (фактура от 06.10.20г. на л. 242 от първоинстанционното
дело). Определената от експерта пазарна стойност на изгорелия товарен
автомобил на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД с рег. № *, е в размер на 20 200
лв. Посочено е още от вещото лице, че в счетоводството на дружеството-
собственик (от хронологичен регистър за взетите счетоводни операции при
отписването му), е отразена продажбата на двигателя на този автомобил на
„ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД. Описани са извършените счетоводни операции –
приспаднати са от първоначалната му счетоводна стойност от 46 157.59 лв.
(към датата на неговото закупуване на 10.05.13г. за 23 600 евро) начислените
амортизации до м. 10.20г. в размер на общо 34 233.49 лв., както и сумата от
8 583.33 лв. от продажбата му, както и отчетен брак от 3 340.77 лв. Отразено е
още в това заключение, че в счетоводството на дружествата-ищци е заведен
договор за заем за послужване от 07.12.15г. като влекач с рег. № * е бил
предоставен за ползване на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД. Договорът е бил
представен от вещото лице и приложен на л. 232 от делото, но същият е бил
оспорен от ответниците в с.з. на 07.12.22г. относно начина на неговото
приобщаване към делото, относно достоверността на неговата дата и относно
автентичността на положените подписи от името на представляващите двете
дружества. В посоченото с.з. вещото лице е отговорило, че за определянето на
средните пазарни цени на погиналите вещи към датата на пожара е ползвало
данни, извлечени от интернет, но конкретните източници не ги цитира. Сочи,
че материалите са останали в дома му (л. 343). Заявява, че е проверил
автокъщи, магазини и продажби в М. (л. 349). Допълва, че не е видял фактура
или друг първичен документ за осъществена продажба на двигателя на влекач
с рег. № * от собственика му на първия ищец.
Според заключението на повторната съдебно-икономическа и
21
оценителна експертиза, изслушано пред въззивната инстанция, същото се
основава на направеното проучване и анализ на пазара за покупко-продажба
на ППС втора употреба в интернет-платформите www.mobile.bg и
www.Auto.bg, както и на направената проверка в счетоводствата на двамата
ищци. Чрез използване на метода на пазарните аналози, имайки предвид
техническите параметри на всеки един от оценяваните товарни влекачи като
марка, модел, дата на първа регистрация, цвят, врати, брой места, двигател,
рама, работен обем на двигателя, конски сили, товароносимост, тип гориво и
отработени газове, брой оси, вид окачване, изтекъл период от датата на
пожара на 18.09.20г. до датата на пазарното проучване, вещото лице е
достигнало до извода, че средната пазарна цена на влекач с рег. № * към
18.09.20г. е била в размер на 27 782 лв., а на влекач с рег. № * – 23 121 лв.
Относно счетоводното отразяване за тези МПС вещото лице е
констатирало, че влекач с рег. № * е отразен като ДМА и заведен в
инвентарната книга, в хронологичните регистри и в счетоводния
амортизационен план на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД. Същият е отразен в
амортизационния план на 10.05.13г. с амортизационна стойност от 46 157.59
лв. при 10-годишен амортизационен срок. Към м. 09.20г. са били начислени
амортизации в размер на 33 848.45 лв. и е посочена остатъчна
амортизационна стойност от 12 308.74 лв. След описание на
предназначението и обозначаването на различните счетоводни сметки,
вещото лице е посочило, че въз основа на съставен на 30.10.20г. мемориален
ордер (МО) в счетоводството на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД, са отразени
счетоводни данни, касаещи приключване на партидата на товарния влекач с
рег. № *: дебитирана е сметка 241/7 и кредитирана сметка 207 със стойност
34 233.49 лв. – стойността на отписването на начислените амортизации за
този ДМА от заприхождаването му до м. 10.20г.; дебитирана е сметка 609/7 и
кредитирана сметка 207 със стойност от 3 340.77 лв., която е стойността на
отчетен брак /загуба/ - това е разликата от остатъчната амортизируема
стойност от 12 308.74 лв. минус стойността на фактурираната продажба в
размер на 8 583.33 лв. – фактура № **********/30.10.20г. от доставчика
„ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД за продажбата на Влекач DAF FT XF 105.460
T на получателя „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД; дебитирана е сметка 709 и
кредитирана сметка 207 със стойност 8 583.33 лв. (стойността без ДДС на
цитираната фактура за „продажбата“ на влекача). Съобразно отразеното пък в
хронологичния регистър в счетоводството на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД,
е налице осчетоводен договор за заем за послужване от 07.12.15г., сключен с
„ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД. На същата дата 07.12.15г. е бил сключен между
двете дружества и предварителен договор за покупко-продажба на описания
влекач. Фактическата власт върху влекача е била предадена въз основа на
договора за заем за послужване. Предварителният договор за покупко-
продажба е бил сключен със срок от 5 години, в който купувачът „ВАЛГО
ТРАНС“ ЕООД е следвало да заплати на продавача сумата в размер на 40 000
лв. като покупна цена, след изплащането на която е уговорено прехвърлянето
22
на собствеността. За всеки извършен авансов превод от покупната цена,
купувачът е издавал фактура (фактурите са били предоставени на вещото
лице и то се е запознало физически с тях, което му дава основание да посочи,
че и описаната в справката, представляваща приложение № 8, фактура с №
2002/09.10.17г. на стойност от 500 лв., също е платен аванс от покупната
цена, а не за транспортна услуга, както е отразено в справката). Към момента
на пожара на 18.09.20г. стойността на всички авансови преводи възлизала на
посочената по-горе сума от 8 583.37 лв. без ДДС. Поради настъпилия пожар и
за да се приключи сключения договор за продажба, била издадена цитираната
по-горе фактура № **********/30.10.20г. от доставчика „ГЛОБАЛ ТРАНС
2009“ ЕООД за продажбата на Влекач DAF FT XF 105.460 T на получателя
„ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД. Процесното ППС е било описано по този начин, тъй
като от 02.10.20г. е с прекратена регистрация и няма регистрационен № в
КАТ. За целите на счетоводството е издадено кредитно известие №
000000001217/30.10.20г., с което да се приключи счетоводната партида на
сделката, предвид пожара от 18.09.20г. – дебитирана е сметка 411 „Клиенти“
със стойност 8 583.37 лв. без ДДС и кредитирана сметка 412 „Клиенти по
аванси“ със същата стойност от 8 583.37 без ДДС.
В с.з. пред въззивния съд вещото лице пояснява, че при закупуването на
един ДМА същият се отразява в счетоводството като такъв с определена
амортизационна стойност, равна на придобивната цена и му се определя
амортизационен срок, в който се приспада месечна стойност на
амортизацията. След изтичането на амортизационния срок ДМА следва да
бъде амортизационно отчислен (той ще е „изконсумирал“ своята данъчна
счетоводна ставка), но неговата веществена стойност се запазва съобразно
техническо му състояние. Той няма да престане да акумулира средства. В
случая, за да се приключи предварителният договор за покупко-продажбата, е
била използвана амортизационната му стойност и платените аванси. Според
вещото лице, ако обобщено в настоящия случай средната пазарна стойност на
вещта е определена на 27 000 лв., то от същата следва да се приспадне сумата
от 8 000 лв. и действителната загуба на предприятието-собственик е разликата
от 19 000 лв., към която следва да се прибави и сумата от 3 340 лв., начислени
като брак, или загубата е около 22 000 лв.
Вещото лице пояснява, че вътрешният пазар за този вид МПС не е така
активен като за друг вид МПС, поради което и се изключва намаление на
оферираната продажна цена при реално сключване на сделка. Поради това
вещото лице е приело офертните цени като пазарни, които не следва да се
коригират чрез коефициент на намаление.
От представените от първия ответник справки от електронната страница
на Гаранционен фонд се установява, че двата товарни влекача към 18.09.20г.
не са имали активни застраховки „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ (л. 108-109 от първоинстанционното дело). В с.з.
управителят на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД дава обяснение, че застраховки не са
били правени на влекачите, които не се ползват към съответния момент, тъй
23
като на 3 месеца вноските са по 950 лв.
От представените извлечения от извършени справки в сайта на ИА
„АА“ се установява, че товарен влекач с рег. № * е имал валиден технически
преглед, изтекъл на 20.07.20г., а този с рег. № * е имал валиден технически
преглед, изтекъл на 28.08.20г. (л. 155-156)
Вещото лице обяснява пред въззивния съд, че този вид задължителна
застраховка „ГО“ не влияе на цената, тъй като техническото състояние на
МПС определя пазарната им стойност, както и търсенето и предлагането на
пазара. Не влияе върху същата и периодичността на преминатия технически
преглед. Експертът обобщава, че и евентуално неточно счетоводно отразяване
чрез неправилно вземане на съответна счетоводна операция относно ДМА, не
би повлияло на действителната му пазарна стойност, тъй като счетоводното
отчитане има други цели.
Предвид гореизложеното настоящият състав на съда намира, че
претърпените от всеки от ищците вреди се съизмерява с пазарната стойност
на изцяло унищожения му при пожара на 18.09.20г. товарен автомобил. Съдът
кредитира заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза, тъй
като същото е обосновано въз основа на конкретно посочени пазарни аналози
и при стриктно съблюдаване идентичността на погиналите вещи с тези, които
са на пазара, отчитайки техните технически характеристики и изминалия
период от време. Освен това е проучена информацията от източници с
максималния възможен обем на българския автомобилен пазар - интернет-
платформите www.mobile.bg и www.Auto.bg. При това положение следва да
се приеме, че пазарната цена на влекач с рег. № * към 18.09.20г. е била в
размер на 27 782 лв., а на влекач с рег. № * – 23 121 лв.
Първият ищец „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД е претърпял вреда от
погиването на собствения му влекач с рег. № * в размер на 23 121 лв.,
намалена със стойността на получената цена от продажбата на остатъците
като отпадъчно желязо в размер на 1 336.50 лв., или в размер на 21 784.50 лв.
Вторият ищец „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД е претърпял вреда от
погиването на собствения му влекач с рег. № * в размер на 27 782 лв.Съдът
намира, че извършените от „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД счетоводни
операции за счетоводното приключване на сключен между ищците
предварителен договор за продажбата на влекач с рег. № *, по никакъв начин
не влияят на извода относно действителния размер на претърпяната от този
ищец вреда. Това е така, защото до сключването на окончателен договор за
продажбата на това МПС не се е стигнало (няма сключен договор в
предвидената форма, което да е отразено в регистрите на КАТ). Поради това
получените авансово (извършено частично антиципирано изпълнение) части
от продажната цена в размер на 8 583.37 лв. без ДДС (това не е стойност на
двигател, както сочи първото вещо лице), за която сума е била издадена
цитираната по-горе фактура № **********/30.10.20г. от доставчика
„ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД за продажбата на Влекач DAF FT XF 105.460
24
T на получателя „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, подлежат на връщане поради
отпадане на основанието за получаването им - поради погиването на
продаваната вещ. А последната е погинала за собственика, който към
18.09.20г. е бил „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД.
Всеки от ищците е предявил претенция и за присъждане на
обезщетения в размери на по 325 лв., представляваща имуществени вреди в
резултат на пожара от 18.09.20г. – платена неустойка, съизмерима със
стойността на напълно изгоряло бордно устройство Toll Pass. Чрез
приобщените по делото материали от воденото ДП № 296 ЗМ-140/2020г. на
РУ на МВР-Л. се установява, че във връзка с повредени бордови устройства в
МПС с рег. №№ * и *, получени срещу депозити от по 1 лв. въз основа на
договор № 10716, сключен с „И. тр. с.“ АД, към ищеца „ВАЛГО ТРАНС“
ЕООД е било отправено на 14.10.20г. искане от доставчика да му заплати
неустойки от по 324 лв. за всяко от тях, или общо 648 лв. (л. 144 от
търговското дело). На 21.10.20г. е бил съставен протокол за прихващане на
горната сума от 648 лв. с насрещно вземане на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД,
описано като сметка за тол такси (л. 145 от търговското дело). Поради това и
вреди от изгоряло бордно устройство Toll Pass е претърпял само ищецът
„ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, заплащайки чрез прихващане като неустойка на
доставчика неговата стойност.
Такава вреда не е претърпял ищецът „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД,
тъй като той не е заплащал неустойка и само на това основание неговият иск
за присъждане на обезщетениe в размер на 325 лв., съизмеримо със
стойността на напълно изгоряло бордно устройство Toll Pass, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По възраженията на ответника „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД за
съпричиняване на вредите от пострадалите лица или техни служители.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
В случая няма никакво значение към причините за погиването в пожара
на собствения на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД влекач с рег. № *, дали
същият е бил гариран на правно основание в стопанския двор, в съседство на
който е възникнал пожара. Както се установи по делото, не е налице
нормативна забрана, обоснована от противопожарни изисквания, за гариране
на МПС и ППС в този стопански двор и относно начина на тяхното гариране
и паркиране (извън хипотезите на чл. 20, т. 4, чл. 62, т. 1, чл. 63, т. 2 и 4 от
Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, издадена от министъра на
вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране и чл. 665
от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и
норми за осигуряване на безопасност при пожар, в които настоящият случай
25
не попада).
Но освен това по делото се установи, вкл. и от изявленията на
процесуалния представител на ищците и от изявленията на техните
управители в хода на делото, че между двете дружества е бил налице договор
за предоставяне на ползването на влекач с рег. № * от собственика му
„ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД. В потвърждение
на това са и многобройни косвени доказателства – така от отразеното в
счетоводството на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД за наличието и на
предварителен договор за покупко-продажба и платени авансови вноски за
този автомобил; от получени само от „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД за двата
влекача технически средства за плащане на такси към АПИ „Toll Pass“ и
платени неустойки за погиването им; показанията на свидетеля Д. Стефанов,
че влекачът с рег. № *, собственост на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД бил
предаден на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД (л. 339). И не на последно място - при
проведения разпит на 19.09.20г. в рамките на досъдебното производство на
управителя на „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД Пл. А., същият сочи, че до неговия
камион „Ивеко“ в стопански двор стоят паркирани два влекача, марка „Даф“,
които са собственост на фирмата на Н.. Тези влекачи по принцип си стоят
там, тъй като той ползва площадката над стопанския двор, извън оградата,
тъй като заплаща наем на фирмата на Ив. Н. (л. 75 от т.д. 15/22г.). В разпита
на последния, в качеството му на управител на „АГРОСТИЛ“ ООД, проведен
на 30.09.20г., същият признава, че когато отишъл в нощта на пожара, двата
влекача, които се намирали до мрежата от горната страна, извън площадката,
били изгорели. Тези влекачи били на фирма „Валго Транс“, с която
имали договор за наем, но за мястото над площадката – за мястото, където
си били паркирани и където Н. ги заварил, когато отишъл (л. 91). Тези
показания съдът приема като извънсъдебно признание на неизгодни за
ответниците факти, тъй като техните управители са признали, че знаят, че
двата влекача се паркират там и се ползват от „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД и то в
не кратък период от време преди пожара, което о ставало без
противопоставянето на наемодателя.
От друга страна, макар и в показанията на свидетелите Ибр. и Х. да се
сочи, че на площадката, където са били гарирани двата влекача, да е имало
гуми (не и масла), те не сочат тези материали да са били в близост до
процесните МПС. В показанията си пък св. С. сочи, че не е видял през м.
09.20г. да е имало на тази площадка гуми и масла. По делото не се установи
тези гуми да са били оставени от работници на първия ищец, тъй като в
показанията си свидетелите сочат, че на тази площадка са били съхранявани и
селскостопански машини, на които също са правени ремонти. Освен това св.
Р. пък излага, че гуми и масла не са били оставяни на площадката за
паркиране на влекачите.
Най-важното обаче в тази насока е, че причината за избухването на
пожара и за разпространението му вкл. и към гарираните два процесни
влекача, не се състои в наличието на гуми и масла на съседната площадка, а в
26
наличието на наредените в близост палети и пелети, които при движението на
огъня от първичното му огнище са се запалили, а от излъчваната силна
лъчиста топлина са се запалили и влекачите. Въпреки положените от
работници на първия ищец усилия за извеждането им от зоната на пожара,
поради стопяването на съответните маркучи, същите на са могли да бъдат
приведени в движение.
Не са налице действия или бездействия на служители на ищците, които
обективно да са допринесли за настъпването на вредите – опожаряването на
двата влекача и вещите в кабините им. Възражението за съпричиняване на
вредите е неоснователно.
С оглед на гореизложеното следва да се постанови въззивен съдебен
акт, с който:
- решението да се обезсили в частта му, с която ответниците са осъдени
солидарно и е присъдено обезщетение на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД в размер
на 4 064.27 лв. за претърпени имуществени вреди на товарно полуремарке с
рег. № *, съизмерими със заплатени суми за неговата поправка, ведно със
законната лихва от 18.09.20г. до окончателното изплащане, и делото да се
върне за произнасяне по предявения иск за присъждане на обезщетение в
размер на 10 000 лв. за претърпени имуществени вреди от унищожаването на
описаното товарно полуремарке, съизмерими с пазарната му равностойност
към момента на инцидента;
- решението в останалите му осъдителни части спрямо ответника
„АГРОСТИЛ“ ООД да се отмени и предявените от всеки от ищците искове
против този ответник за солидарното му осъждане с втория ответник - да се
отхвърлят; да се отмени в осъдителните му части и за разноските, поставени в
тежест на този ответник;
- решението в осъдителната му част по иска на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“
ЕООД против ответника „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД за присъждане на
сумата от 325 лв. като обезщетение за унищожаването на бордно устройство
Toll Pass, следва да се отмени и иска му да се отхвърли;
- решението в отхвърлителната му част по иска на „ВАЛГО ТРАНС“
ЕООД против ответника „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД за заплащане на
разликата над уважения размер от 6 163.50 лв. до предявения размер от 20 000
лв. като обезщетение за унищожения влекач ДАФ с рег. № *, следва да се
отмени и да се присъди сума в размер на още 13 836.50 лв.;
- решението в отхвърлителната му част по иска на „ГЛОБАЛ ТРАНС
2009“ ЕООД против ответника „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД за заплащане на
разликата над уважения размер от 11 616.67 лв. до дължимия размер от 27 782
лв. като обезщетение за унищожения влекач ДАФ с рег. № *, следва да се
отмени и да се присъди сумата в размер на още 16 165.33 лв. Решението в
отхвърлителната му част за горницата над дължимия размер от 27 782 лв. да
претендирания размер от 30 000 лв. следва да се потвърди;
По разноските за първата инстанция.
27
Направените разноски от ищеца „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД възлизат в
общ размер 3 513 лв., поради което съобразно уважените части от исковете,
по които е налице допустимо произнасяне, дължимият размер е 2 354.55 лв.
Присъдената от първоинстанционният съд сума е 1 061.92 лв. Поради това
ответникът „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД следва да бъде осъден да му заплати
сума в размер на още 1 292.63 лв. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Направените разноски от ищеца „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД
възлизат в общ размер 2 213 лв., поради което съобразно уважените части от
исковете му, дължимият размер е 2 027.42 лв. Присъдената от
първоинстанционният съд сума е 871.46 лв. Поради това ответникът
„ДОМИНАТОР 106“ ЕООД следва да бъде осъден да му заплати сума в
размер на още 1 155.96 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника „АГРОСТИЛ“ ООД се
дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от допустимото
произнасяне по исковете, които имат общ материален интерес от 50 650 лв.
(изключва се иска за 10 000 лв., по който е налице недопустимо произнасяне).
Общият размер на направените разноски от този ответник възлиза на 3 700
лв., а припадащата се част от тях за исковете, по които е налице допустимо
произнасяне, възлиза на 3 089.87 лв. (съдът изчислява, че съразмераната част
от общите разноски, припадаща се за иска от 10 000 лв., е в размер на 610.13
лв.). При това положение и съобразно отхвърлянето на останалите искове
изцяло, ищците дължат на този ответник заплащането на сума в размер на
общо 3 089.87 лв. С първоинстанционното решение са му присъдени общо
2 068.89 лв., поради което с настоящото решение следва да му се присъди
сума в размер на още 1 020.98 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника „ДОМИНАТОР 106“
ЕООД се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от допустимото
произнасяне по исковете, които имат общ материален интерес от 50 650 лв.
(изключва се иска за 10 000 лв., по който е налице недопустимо произнасяне).
Общият размер на направените разноски възлиза на 2 900 лв., а припадащата
се част от тях за исковете, по които е налице допустимо произнасяне възлиза
на 2 421.79 лв. (съдът изчислява, че съразмерната част от общите разноски,
припадаща се за иска от 10 000 лв., е в размер на 478.21 лв.). При това
положение и съобразно отхвърлената част от исковете, възлизаща на общо
2 543 лв., ищецът „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД дължи на този ответник
заплащането на сума в размер на общо 121.59 лв. Първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта му, с която ищецът „ВАЛГО ТРАНС“
ЕООД е осъден заедно с втория ищец да заплати на този ответник сумата от
1 597.06 лв., тъй като неговите искове (извън този за ремаркето) са уважени.
Решението следва да се отмени и в частта му, с която ищецът „ГЛОБАЛ
ТРАНС 2009“ ЕООД е осъден да заплати на този ответник горницата над
дължимия размер от 121.59 лв. до присъдения размер от 1 597.06 лв. като
разноски.
28
По разноските за въззивната инстанция.
Предварително следва да се посочи, че направените от всеки от
процесуалните представители на насрещните страни възражения за
прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения са неоснователни,
тъй като са под минимално определените размери с Наредба № 1 на ВАдв.С в
актуалната й редакция и при съблюдаване на приложимите й норми на чл. 2,
ал. 5, чл. 7, ал. 2, т. 1 и 3. Само за онагледяване на казаното следва да се
посочи, че: при обжалваем интерес за „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД в размер на
13 836.50 лв. минималният размер е 1 645.29 лв., а заплатеното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1 600 лв.; при обжалваем интерес за „ГЛОБАЛ
ТРАНС 2009“ ЕООД в размер на 18 383.33 лв. минималният размер е 2 054.50
лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 2 000 лв. А в тези
възнаграждения не са включени възнаграждения за защитата по насрещното
обжалване на ответниците по исковете. По същия начин стоят нещата и за
заплатените от ответниците във въззивното производство адвокатски
възнаграждения, тъй като възнагражденията само за защитата по подадените
от ищците въззивни жалби възлиза на минимални размери от 1 645.29 лв. +
2 054.50 лв., а заплатеното възнаграждение от „АГРОСТИЛ“ ООД е в общ
размер от 2 400 лв. и от „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД е в размер на 2 300 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК въззиваемият „ДОМИНАТОР 106“
ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на „ВАЛГО ТРАНС“
ЕООД за въззивната инстанция сумата в размер на 1 868.26 лв.,
представляваща съразмерна част на уважената част от въззивната жалба
спрямо направените разноски от общо 2 241.73 лв. по допустимата част от
решението.
На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК въззиваемият „ДОМИНАТОР 106“
ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“
ЕООД за въззивната инстанция сумата в размер на 2 274.48 лв.,
представляваща съразмерна част от направените разноски от общо 2 482.67
лв. спрямо уважената част от въззивната му жалба.
На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК в полза на „АГРОСТИЛ“ ООД следва
да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
общо 2 742.02 лв., представляващи припадащата се част от общо направените
разноски от 3 141.89 лв. по допустимата част от решението.
На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК в полза на „ДОМИНАТОР 106“
ЕООД следва да се присъди сумата от 119.90 лв., представляваща съразмерна
част от общо направените разноски от 2 786.89лв. на отхвърлената част от
въззивната жалба на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД и уважената част на
въззивната жалба на този въззивник срещу допустимата част от
първоинстанционното решение.
По останалата част от направените разноски в първата и въззивната
инстанция, касаещи иска на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД за присъждане на
обезщетение като пазарна равностойност на изцяло унищожено ремарке,
29
следва да се произнесе първоинстанционният съд след връщането на делото
за произнасяне по предявения иск срещу „АГРОСТИЛ“ ООД и
„ДОМИНАТОР 106“ ЕООД.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3/09.01.23г., постановено по гр.д. № 206/22г.
на ОС-Разград в частта му, с която на основание чл. 50 във вр. чл. 53 и чл.
86, ал.1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ответниците „АГРОСТИЛ“ ООД, ЕИК *, гр.
Разград, и „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград, са осъдени да
заплатят солидарно на ищеца „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград,
сумата от 4 064.27 лв. (четири хиляди шестдесет и четири лева и двадесет
и седем стотинки) - обезщетение за причинени имуществени вреди, сума за
поправка на вещта, вследствие на пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - увреждане
на вещ: товарно полуремарке с ДР №*, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта – 18.09.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск за присъждане на обезщетение за
унищожаването на вещта, вследствие на пожар от 18.09.20г., съизмеримо с
пазарната й стойност към момента на погиването.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/09.01.23г., постановено по гр.д. №
206/22г. на ОС-Разград в частите му само по отношение на „АГРОСТИЛ“
ООД, ЕИК *, гр. Разград с които са отхвърлени исковете за солидарното му
осъждане с другия ответник „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград,
да заплати:
1. на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград горницата над
сумата от 6 163.50 лв. (шест хиляди сто шестдесет и три лева и петдесет
стотинки) до претендирания размер от 20 000 лв. като обезщетение за
причинени имуществени вреди, представляващо парична равностойност,
вследствие на пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - унищожаване на вещ: товарен
автомобил влекач ДАФ с ДР №*, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта – 18.09.2020г. до окончателното
изплащане на сумата;
2. на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД, ЕИК *, гр. Б. горницата над
сумата от 11 616.67 лв. (единадесет хиляди шестстотин и шестнадесет
лева и шестдесет и седем стотинки) до претендирания размер от 30 000
лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващо
парична равностойност, вследствие на пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. -
унищожаване на вещ: товарен автомобил влекач ДАФ с ДР №*, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта –
18.09.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 3/09.01.23г., постановено по гр.д. № 206/22г. на
30
ОС-Разград само по отношение на „АГРОСТИЛ“ ООД, ЕИК *, гр. Разград в
частите му, с които дружеството е осъдено солидарно с „ДОМИНАТОР 106“
ЕООД, ЕИК *, гр. Разград, да заплати:
1. на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград следните суми:
6 163.50 лв. (шест хиляди сто шестдесет и три лева и петдесет стотинки) -
обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващо парична
равностойност, вследствие на пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - унищожаване на
вещ: товарен автомобил влекач ДАФ с ДР №*, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на деликта – 18.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата; 325 лв. (триста двадесет и пет лева) –
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на пожар от
18.09.2020г. в гр. Л. - платена неустойка на доставчика за загубата на Бордно
устройство Toll Pass, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на деликта – 18.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата;
1 061.92 лв. (хиляда шестдесет и един лева и деветдесет и две стотинки) -
представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част
от исковете, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК;
2. на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД, ЕИК *, гр. Б. следните суми:
11 616.67 лв. (единадесет хиляди шестстотин и шестнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки) - обезщетение за причинени имуществени
вреди, представляващо парична равностойност, в следствие на пожар от
18.09.2020г. в гр. Л. - унищожаване на вещ: товарен автомобил влекач ДАФ с
ДР №*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деликта – 18.09.2020г. до окончателното й изплащане; 325 (триста двадесет
и пет лева) – обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на
пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - платена неустойка на доставчика за загубата
Бордно устройство Toll Pass, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на деликта – 18.09.2020г. до окончателното й изплащане;
871.46 лв. (осемстотин седемдесет и един лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща направени по делото разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград
против „АГРОСТИЛ“ ООД, ЕИК *, гр. Разград за солидарното му
осъждане с „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград, да заплати
следните суми: 6 163.50 лв. (шест хиляди сто шестдесет и три лева и
петдесет стотинки) - обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващо парична равностойност, вследствие на пожар от 18.09.2020г.
в гр. Л. - унищожаване на вещ: товарен автомобил влекач ДАФ с ДР №*,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта –
18.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата; 325 лв. (триста двадесет
и пет лева) – обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на
пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - платена неустойка на доставчика за загубата
на Бордно устройство Toll Pass, ведно със законната лихва върху главницата,
31
считано от датата на деликта – 18.09.2020г. до окончателното изплащане на
сумата;
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД, ЕИК *, гр. Б.,
против „АГРОСТИЛ“ ООД, ЕИК *, гр. Разград за солидарното му
осъждане с „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград, да заплати
следните суми: 11 616.67 лв. (единадесет хиляди шестстотин и
шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки) - обезщетение за
причинени имуществени вреди, представляващо парична равностойност,
вследствие на пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - унищожаване на вещ: товарен
автомобил влекач ДАФ с ДР №*, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта – 18.09.2020г. до окончателното й
изплащане; 325 (триста двадесет и пет лева) – обезщетение за причинени
имуществени вреди, вследствие на пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - платена
неустойка на доставчика за загубата Бордно устройство Toll Pass, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта –
18.09.2020г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/09.01.23г., постановено по гр.д. №
206/22г. на ОС-Разград в частите му, с които „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД,
ЕИК *, гр. Разград е осъден на осн. чл. 50 от ЗЗД и чл. 86, ал.1, вр. чл. 84, ал.
3 ЗЗД, да заплати:
1. на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград, следните суми:
6 163.50 лв. (шест хиляди сто шестдесет и три лева и петдесет стотинки) -
обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващо парична
равностойност, вследствие на пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - унищожаване на
вещ: товарен автомобил влекач ДАФ с ДР №*, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на деликта – 18.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата; 325 лв. (триста двадесет и пет лева) –
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на пожар от
18.09.2020г. в гр. Л. - платена неустойка на доставчика за загубата на Бордно
устройство Toll Pass, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на деликта – 18.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата;
1 061.92 лв. (хиляда шестдесет и един лева и деветдесет и две стотинки) -
представляваща направени пред първата инстанция разноски, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК;
2. на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД, ЕИК *, гр. Б., следните суми:
11 616.67 лв. (единадесет хиляди шестстотин и шестнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки) - обезщетение за причинени имуществени
вреди, представляващо парична равностойност, вследствие на пожар от
18.09.2020г. в гр. Л. - унищожаване на вещ: товарен автомобил влекач ДАФ с
ДР №*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деликта – 18.09.2020г. до окончателното й изплащане; 871.46 лв. (осемстотин
седемдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
направени пред първата инстанция разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
32
ОТМЕНЯ решение № 3/09.01.23г., постановено по гр.д. № 206/22г. на
ОС-Разград в частта му, с която „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр.
Разград е осъден на осн. чл. 50 от ЗЗД и чл. 86, ал.1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, да
заплати на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД, ЕИК *, гр. Б., сумата от 325
(триста двадесет и пет лева) – обезщетение за причинени имуществени
вреди, вследствие на пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - платена неустойка на
доставчика за загубата Бордно устройство Toll Pass, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 18.09.2020г. до
окончателното й изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД, ЕИК *, гр. Б.
против „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград за заплащане на
сумата от 325 (триста двадесет и пет лева) – обезщетение за причинени
имуществени вреди, вследствие на пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - платена
неустойка на доставчика за загубата Бордно устройство Toll Pass, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта –
18.09.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 3/09.01.23г., постановено по гр.д. № 206/22г. на
ОС-Разград в частта му, с която е отхвърлен иска на „ВАЛГО ТРАНС“
ЕООД, ЕИК *, гр. Разград против „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр.
Разград, за заплащане на горницата над сумата от 6 163.50 лв. до
претендирания размер от 20 000 лв. като обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващо парична равностойност, вследствие на
пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - унищожаване на вещ: товарен автомобил
влекач ДАФ с ДР №*, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на деликта – 18.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл. 50 от ЗЗД и чл. 86, ал.1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД
„ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград да заплати на „ВАЛГО
ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград сума в размер на още 13 836.50
(тринадесет хиляди осемстотин тридесет и шест лева и петдесет ст.)лв.,
представляваща разликата между присъдения размер от 6 163.50 лв. до
претендирания размер от 20 000 лв., дължима като обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващо парична равностойност, вследствие на
пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - унищожаване на вещ: товарен автомобил
влекач ДАФ с ДР №*, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на деликта – 18.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 3/09.01.23г., постановено по гр.д. № 206/22г. на
ОС-Разград в частта му, с която е отхвърлен иска на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“
ЕООД, ЕИК *, гр. Б. против „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр.
Разград, за заплащане на горницата над сумата от 11 616.67 лв. до
дължимия размер от 27 782 лв. като обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващо парична равностойност, вследствие на
пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - унищожаване на вещ: товарен автомобил
33
влекач ДАФ с ДР № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на деликта – 18.09.2020г. до окончателното й изплащане, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл. 50 от ЗЗД и чл. 86, ал.1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД
„ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград да заплати на „ГЛОБАЛ
ТРАНС 2009“ ЕООД, ЕИК *, гр. Б., сума в размер на още 16 165.33 лв.
(шестнадесет хиляди сто шестдесет и пет лева и тридесет и три ст.)лв.,
представляваща разликата между присъдения размер от 11 616.67 лв. до
дължимия размер от 27 782 лв., дължима като обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващо парична равностойност, вследствие на
пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - унищожаване на вещ: товарен автомобил
влекач ДАФ с ДР № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на деликта – 18.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/09.01.23г., постановено по гр.д. №
206/22г. на ОС-Разград в частта му, с която е отхвърлен иска на „ГЛОБАЛ
ТРАНС 2009“ ЕООД, ЕИК *, гр. Б. против „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД,
ЕИК *, гр. Разград, за заплащане на горницата над сумата от 27 782 лв. до
претендирания размер от 30 000 лв. като обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващо парична равностойност, вследствие на
пожар от 18.09.2020г. в гр. Л. - унищожаване на вещ: товарен автомобил
влекач ДАФ с ДР № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на деликта – 18.09.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград да заплати
на „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград сума в размер на още 1 292.63
лв. (хиляда двеста деветдесет и два лева и шестдесет и три ст.),
представляващи разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
както и сумата в размер на 1 868.26 (хиляда осемстотин шестдесет и осем
лева и двадесет и шест ст.)лв., разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград да заплати
на „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД, ЕИК *, гр. Б. сума в размер на още
1 155.96 (хиляда сто петдесет и пет лева и деветдесет и шест ст.) лв .,
представляващи разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
както и сумата в размер на 2 274.48 (две хиляди двеста седемдесет и четири
лева и четиридесет и осем ст.) лв., разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград и „ГЛОБАЛ
ТРАНС 2009“ ЕООД, ЕИК *, гр. Б. да заплатят на „АГРОСТИЛ“ ООД, ЕИК *,
гр. Разград, сума в размер на още 1 020.98 (хиляда и двадесет лева и
деветдесет и осем ст.) лв., представляващи разноски за първата инстанция,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и сумата от 2 742.02 (две хиляди
седемстотин четиридесет и два лева и две ст.) лв., представляващи
разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК..
ОТМЕНЯ решение № 3/09.01.23г., постановено по гр.д. № 206/22г. на
ОС-Разград в частта му, с която „ВАЛГО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград
34
е осъден да заплати на „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград сумата
от 1 597.06 лв. като разноски пред първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 3/09.01.23г., постановено по гр.д. № 206/22г. на
ОС-Разград в частта му, с която „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД, ЕИК *, гр. Б.
е осъден да заплати на „ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград
разликата над дължимия размер от 121.59 (сто двадесет и един лева и
петдесет и девет ст.) лв. до присъдения размер от 1 597.06 лв. като
разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ГЛОБАЛ ТРАНС 2009“ ЕООД, ЕИК *, гр. Б. да заплати на
„ДОМИНАТОР 106“ ЕООД, ЕИК *, гр. Разград сумата от 119.90 лв. (сто и
деветнадесет лева и деветдесет ст.), представляващи разноски за въззивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно в частите му, с които съдът се е произнесъл
по исковете на ищците за присъждане на обезщетения в размери на по 325 лв.
за причинени имуществени вреди, вследствие на пожар от 18.09.2020г. в гр.
Л. - платена неустойка на доставчика за загубата Бордно устройство Toll Pass,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта –
18.09.2020г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва в останалите му части с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на
предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
35