Р Е
Ш Е Н
И Е № 186
гр. Кюстендил, 03.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание проведено на десети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря Емилия Стойкова след като
разгледа докладваното от съдия Костадинова гр. д. № 21 по описа за 2018 г. на
КОС и за да се произнесе взе предвид :
П.С.Б., с ЕГН **********,***, обжалва решение №
109/15.02.2016 г. по гр. д.№ 673/2015 г. на Кюстендилския районен съд в частта,
в която по предявения от Е.С.Ч. - И.,
ЕГН **********,*** против него иск с правно
основание чл.108 ЗС е признато за установено, че ищцата е собственик на следния недвижим имот,
а именно: поземлен имот с площ от 1,403 дка (един декар четиристотин и три
квадратни метра), с начин на трайно ползване - "зеленчукова култура",
Пета категория, находящ се в местността "До къщи", в землището на с.
Скриняно, с ЕКАТТЕ ***, общ. Кюстендил, съставляващ
поземлен имот с №*** по картата на землището на
село Скриняно, общ. Кюстендил при граници и съседи: имот № ***-използв. ливада на насл. на Р. С. Н.; имот № ***-използв.
ливада на П.С.Б.; имот № ***-др. селищна
тер. на Фонд населени места и имот № ***- път
IV клас на Пътно управление гр. Кюстендил и е
осъден да й предаде владението на
Във въззивната жалба са изложени съображения за
неправилност на постановеното решение, както и за постановяването му при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Искането е за отмяната му и постановяването на друго решение, с което
да се отхвърли предявеният иск изцяло. Претендира
разноски.
Въззиваемата Е.Ч.–
И. чрез пълномощника си в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирала отговор, с
който оспорва основателността на въззивната жалба и моли да се потвърди
решението на КнРС. Претендира разноските пред въззивната инстанция.
Жалбата, като подадена в
законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл.от ГПК, подадена е от лице, имащо право и
интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Окръжен
съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания
съдебен акт, приема следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен от Е.С.Ч. – И. срещу П.С.Б. иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника,
че е изключителен собственик на поземлен имот, с площ от 1,403 дка, с начин на
трайно ползване- "зеленчукова култура", пета категория, находящ се в
местността "До къщи", в землището на с. Скриняно, с ЕКАТТЕ ***, общ. Кюстендил, съставляващ поземлен имот с № *** по картата на землището на село Скриняно, общ.
Кюстендил при граници и съседи: имот № ***-използв.
ливада на наел. на Р.С. Н.; имот №
024016-използв. ливада на П.С.Б.; имот № 024015-др. селищна тер. на Фонд
населени места и имот № 000003- път IV клас на Пътно управление гр. Кюстендил,
съгласно издадена скица № Ф13093/28.11.2003 г., презаверена на 06.10.2014 г. от
ОбС "Земеделие" гр. Кюстендил и за предаване на 467.67 кв.м. от същия
имот при граници и съседи на реалната
част по посочената скица, както следва: от север- ПИ 024012- ливада на насл. на Р. Н. и ПИ № 024016-
ливада на С. и А. Н. П., от точка с
координати 519 към т.с координати 4561; от изток ПИ №024016- ливада на С.и А. Н. П. от точка с
координати 519 към т.с координати 4558; от юг- ПИ № 024016- ливада на С.и А. Н. П., от точка с
координати 4548 към точка с координати 4556 и от запад собствения на ищцата ПИ № 024014- мислена
линия през имота от т. с координати 4556 при ПИ 023015- др. селищна територия
на Фон населени места към ПИ №024012- ливада на насл. на Р.С. Н. по запазени части от ограда от бодлива тел, дървени
летви и колове(ср. писмената молба на л. 15 от в.гр.д. № 154/2016 г. на КнОС).
С
обжалваното решение районен съд е уважил
иска по чл. 108 от ЗС за 385 кв. м.,
граничещи с ПИ 024016 като искът за разликата до 467.67 кв.м. е отхвърлил.
Решението
е обжалвано от ответника в уважителната част. С въззивно решение №270 от 15.11.2016
г., постановено по в.гр.д. №154/2016 г.
на КнОС е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд.
С
решение №152/10.01.2018 г., постановено по гр.д. № 52/2017 г. по описа на
ВКС е отменено решението на
Кюстендилския окръжен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Видно от НА т.ІІ, рег. №4444, дело № 73/2003г. е, че
ищцата е закупила недвижим имот представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот –
зеленчукова култура, находящ се в землището на с. Скриняно, общ. Кюстендил,
местността „До къщи“, съставляващ имот № 024014, с площ от 1.403 дка. От
решение №56-Р/16.11.1994 г. на ПК- Кюстендил се установява, че посоченият имот
е възстановен в съществуващи /възстановими/ стари реални граници в полза на
наследниците на С. К.Ч.. Видно от удостоверение за наследници № 129/19.021992
г. (на л.47 от гр.д. № 21/2018 г. на КнОС) ищцата е негов наследник по закон.
Ответникът П.Б. по силата на договор покупко –
продажба, обективиран в нотариален акт от № ***, том***, дело № ***. е придобил собствеността върху овощна градина, находяща
се в землището на с. Скриняно, в местността „До къщи“, състояща се от 1.500 кв.
м., който имот е бил възстановен на
праводателите му А. Н. М. и С. Г. П. с решение на ОбСЗ- Кюстендил от 1993 г. и за който те
са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № 166, т.І, н. дело
№ 292/1995 г.
По делото на районен съд се съдържа скица- извадка от
отменения регулационен план на с. Скриняно от 1933 г., в който се нанесени
границите на бивш имот № 269, кв. 39 и 40- възстановен на праводателите на
ответника. От приложеното удостоверение изх. № УТ 2144/30.10.2015 г., издадено
от отдел „Кадастър, регулация и устройствено планиране” при Община Кюстендил се
установява, че двата квартала- 39 и 40 са изключени от регулация през 1961 г.,
като имотът е извън границите на действащия кадастрален и регулационен план на
с. Скриняно, одобрен през 1968 г.
От съдебно– техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж.
Л. В. е видно, че на
праводателите на ответника е бил възстановен имот № 024016 по картата на
възстановената собственост на с. Скриняно, както и че ответникът е навлязъл в
имота на ищцата – ПИ № 024014, кое то е отразено на изчертаната от вещото лице
скица с букви А-Б.
При повторното разглеждане на делото от окръжен съд и
съгласно дадените задължителни указания на ВКС е назначена нова съдебно-
техническа експертиза, която е изпълнена
от вещото лице инж. Б.Г.. От заключението на експертизата се установява, че
поземлен имот 269 попада в квартали 39 и 40 по отменения план на с. Скриняно от
1933 г. Същият е собственост на П.С.Б.. По изчисление на вещото лице неговата
площ възлиза на 5 617 кв.м. Урегулираната площ на п. ІХ-268, в кв. 39
възлиза на 1 333 кв.м. В квадратурата участват части от следните имоти:
имот пл.№268- 878 кв.м., придаваемо се място по регулация от имот с пл. №291 с
площ 52 кв.м., придаваемо се място по регулация от имот пл.№267 с площ 48
кв.м., придаваемо се място по регулация от имот 269 с площ 333 кв.м. и
придаваемо се място по регулация от канал /дере/ с площ от 22 кв.м. Вещото лице
е изчертало комбинирана скица №1 между регулационния план
на с. Скриняно от 1933 г. и картата на възстановената собственост на землището
на същото село ( скица №1) и скица на която е показано положението на място по
отношение на имот 024014 по картата на възстановената собственост на землището
на с. Скриняно ( скица №2). На скица №2 спорното място е повдигнато с оранжев
цвят и се заключава във фигурата К- В- У- Х и площта му възлиза на 336
кв.м. След извършени изчисления, вещото
лице е стигнало до извода, че в обема на
имот 024014 по картата на възстановената собственост на землището на с.
Скриняно са включени 350 кв.м. от имот пл. № 269, заснет в кадастралния
/регулационния/ план на същото село от 1933 г.. От извършените справки в
техническия архив на Община Кюстендил и в Службата по геодезия, картография и
кадастър гр. Кюстендил вещото лице е
установило, че не са запазени никакви документи за придаваемите места по
регулация по плана от 1933 г. в т.ч. и за придаваемото се място от имот с пл. №
269 към п. ІХ в кв. 39 по плана за регулация на с. Скриняно от 1933 г.. Вещото
лице е установило също така, че не е запазена и разписната книга към плана от
1933 г.
В допълнителното
си заключение същото вещо лице
сочи, че към отменение регулационен план на с. Скриняно няма разписен
лист и справочен регистър, няма данни дали е приложена регулацията и дали са
оправени регулационните сметки по отношение на придаваемата се площ от имот пл.
№269 към парцел ІХ- 268 в кв. 39 по отменения регулационен план на с. Скриняно.
Такава информация не е открита и в Службата по вписванията гр. Кюстендил и в
Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил. От приложеното към
заключението писмо, издадено от Община Кюстендил се установява, че след
направената проверка в техническия архив на Община Кюстендил е констатирано ,
че с изготвянето на регулационния план от 1933 г. са придадени площите от
имот пл. № 269 към п. ІХ- 268, в кв. 39.
По делото са приложени като доказателства преписките
по заявление от С. Н. П. и А. Н. П. и по заявление на С. К. Ч..
По делото са разпитани свидетелите Д. Г., И. Б., А. М., В.Й. и Ф. Д., които установяват обстоятелства, свързани с
наличието на спорове между страните относно собствеността и местоположението на
границата между двата имота.
С оглед
установената фактическа обстановка следва да се приеме, че предявеният иск с
правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът на
дадена вещ може да я иска от всяко лице което я владее/държи/ без да има
основание за това, като обуславящо за уважаването на предявен иск по цитирания
законов текст е ищецът, който претендира че е собственик на дадена вещ /движима
или недвижима/ да докаже правото си на собственост като придобито по
поддържания от него способ за това и че
ответникът упражнява фактическа власт върху вещта. Ответникът следва
докаже основанието на което владее имотът. Горното следва от разпоредбата на
чл.154 ал.1 ГПК според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата
на които основава своите претенции или върху които основава своите възражения.
В настоящия случай ищцата обосновава правото си на собственост върху
процесната част от имота по силата на покупко-
продажба, обективирана в НА т.ІІ, рег. №4444, дело № 73/2003г , земеделска
реституция и наследяване.
Ответникът по иска оспорва претенцията
на ищцата като счита, че владее
спорната част от имота по силата на
покупко- продажба, обективирана в НА №***, т. *** дело № *** г., закупен
от А. М. и С. П., на които е
възстановен с решение №56-12/22.03.1992 г. Твърди, че от 1992 г. до 1997
г. имотът, включително и спорната част
са владени от праводателите му, а след закупуването му и към настоящия момент
от него. Направил е възражение, че решение № 56-Р/16.11.1994 г. на ПК-
Кюстендил, от което ищцата черпи правата си е нищожен административен акт, тъй
като на нейните праводатели е възстановен имот, част от който вече е била
възстановена на праводателите на ответника. Предвид на това възражение, съдът
следва да упражни косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на
посоченото решение, като следва да
изследва предпоставките за възстановяване на правото на собственост на
наследниците на С.К. Ч. В тази връзка следва да се посочи следното:
Решение № 56-Р/16.11.1994 г. на ПК- Кюстендил за възстановяване
собственост върху зеленчукова култура от
1.403 кв.м. в м. „До къщи” имот 024014 по картата на с. Скриняно, включващо и
спорните 385 кв. м., съгласно т.1 от ТР
№1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС има конститутивно действие относно възникването на
правото на собственост върху този имот. Като административен акт обаче това
решение подлежи на косвен съдебен контрол в настоящото гражданско производство,
както относно неговата валидност, така и относно материалната му
законосъобразност (в този смисъл е т.4 от ТР №6/2005 г. на ОСГТК на
ВКС).Осъществявайки този косвен съдебен контрол за действителността на
решението, въззивният съд счита, че
същото е материално незаконосъобразно. От заключението на съдебно- техническата
експертиза се установява, че в обема на имот пл. № 268, отреден за парцел ІХ по плана за регулация на с.
Скриняно от 1933 г. (който имот приблизително се покрива с имот *** по картата на землището на същото село) по регулация
са придадени от имот 269 (собственост на
праводателите на ответника) 333 кв.м. От извършените справки в техническия
архив на Община Кюстендил и в Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил вещото лице е установило, че не
са запазени никакви документи за придаваемите места по регулация по плана от
1933 г. в т.ч. и за придаваемото се място от имот с пл. № 269 към п. ІХ в кв.
39 по плана за регулация на с. Скриняно от 1933 г. Същото се установява и от
писмо изх. № 64/05.07.2018 г., издадено от ДА”Архиви” гр. Кюстендил. По делото
няма данни придадената част от имота да е била завзета от наследодателите на
ищцата- в тази част няма изградени сгради и засадени дървета от същите. По
принцип вещноправният ефект от изменението на дворищната регулация настъпва по
силата на самата регулация. С ТР № 3/15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г. на ОСГК
на ВС, е разяснено, че това придобиване е под прекратително условие, тъй като
ако до влизане в сила на следващия дворищнорегулационен план, планът предвиждащ
придаване по регулация на част от един имот към съседен парцел отреден за друг
имот или образуване на общ парцел от два маломерни имота, не бъде приложен,
новият план се създава въз основа на първоначалното, преди неприложения план,
положение на недвижимите имоти, т.е. ако
предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи
приложен план, или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен
план на населеното място. От посоченото тълкувателно решение следва, че то има
отношение не само към дворищнорегулационните планове, изработени при действието
на ЗТСУ(отм.), но и към тези, които са приети при действащите преди това закони
– ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949 г., Закон за благоустройство на населените места в
Княжество България / ср.Решение № 200 от
11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 439/2010 г., I г. о., ГК/. В настоящия случай по делото не се установи
дворищнорегулационният план от 1933 г., одобрен при действието на Закона за благоустройство
на населените маста в Княжество България от 1905 г. да е бил приложен- няма
данни същият да е бил заплатен, или пък да е бил завзет от наследодателите на
ищцата, поради което съдът приема, че вещноправният ефект на регулацията е
отпаднал. От горното следва, че не са били налице предпоставките за
възстановяване на процесната част от имота
с Решение № 56-Р/16.11.1994 г. , поради което същото в тази част е
материално незаконосъобразно.
С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице една от кумулативните
предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, тъй като по
делото не се доказа, че ищцата по силата на наследяване и покупко- продажба е
придобила процесната част от имота, което налага изводът на въззивния съд за
неоснователност на иска.
Доколкото районен съд е постановил решение, с което е уважил частично
искът с правно основание чл. 108 от ЗС, то същото е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено, като се отхвърли изцяло предявеният иск .
Предвид основателността на въззивната
жалба на въззиваемия П.Б. следва да се присъдят направените от него 300 лв.-
адвокатско възнаграждение, заплатено пред районен съд, 175 лв.(25 лв. ДТ и 150
лв. адвокатско възнаграждение) при първото гледане на делото от въззивния съд, 355
лв., направени пред ВКС (55 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение и 467 лв. при новото разглеждане от въззивния съд ( 350 лв.
адвокатско възнаграждение и 117 лв.
възнаграждение за вещо лице).
Мотивиран
от горното, КОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение№109/15.02.2016 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по
673/2015г. по описа на същия съд в частта, в която по предявения от Е.С.Ч. - И., ЕГН **********,*** против П.С.Б., с ЕГН **********,*** П.С.Б., с
ЕГН **********,*** иск с правно
основание чл.108 ЗС е признато за установено, че Е.С.Ч. - И. е собственик на поземлен имот с площ от 1,403 дка (един декар
четиристотин и три квадратни метра), с начин на трайно ползване -
"зеленчукова култура", Пета категория, находящ се в местността
"До къщи", в землището на с. Скриняно, с ЕКАТТЕ ***, общ. Кюстендил, съставляващ поземлен имот с № *** по картата на землището на село Скриняно, общ.
Кюстендил при граници и съседи: имот № 024012-използв. ливада на насл. на Р. С. Н.; имот № 024016-използв. ливада на П.С.Б.; имот № ***-др. селищна тер. на Фонд населени места и имот № ***- път IV клас на Пътно управление гр. Кюстендил и П.С.Б.
е осъден да предаде на Е.С.Ч. - И. владението на
ПРЕДЯВЕНИЯТ от Е.С.Ч. - И., ЕГН ********** *** срещу П.С.Б.,
с ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на ответника П.С.Б.,
че е изключителен собственик на площ от 385 кв. м. оцветена с жълт цвят на
скицата, неразделна част от решението към заключението на вещото лице Л. В. с вх. №
20394/21.10.2015 г, представляващи част от поземлен имот, с площ от 1,403 дка , с начин
на трайно ползване -"зеленчукова култура", пета категория, находящ се
в местността "До къщи", в землището на с. Скриняно, с ЕКАТТЕ ***, общ. Кюстендил, съставляващ поземлен имот с №*** по картата на землището на село Скриняно, общ.
Кюстендил при граници и съседи: имот № ***-използв. ливада на наел. на Р. С.Н.; имот № ***-използв.
ливада на П.С.Б.; имот № ***-др. селищна
тер. на Фонд населени места и имот №***- път
IV клас на Пътно управление гр. Кюстендил, съгласно издадена скица №
Ф13093/28.11.2003 г., презаверена на 06.10.2014 г. от ОбС "Земеделие"
гр. Кюстендил и за осъждането на П.С.Б. да предаде на Е.С.Ч. - И. владението на
посочената част от 385 кв.м. от описания по- горе имот ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е.С.Ч. - И., ЕГН ********** *** да заплати на П.С.Б.,
с ЕГН **********,*** сумата 1 297 (хиляда двеста деветдесет и
седем), представляваща деловодни разноски за всички съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: