РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Стара Загора , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501348 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437, ал.1, ал.4 във връзка с чл.435, ал.2,
т.6, пр.2 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№
2091/28.04.2021г. от Г. Т. К. и М. Р. К.- и двамата съпрузи от ***/в качеството
им на длъжници/, против Разпореждане от 07.04.2021г. на ДСИ- Б.Д. при РС-
Ст.Загора, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното
производство по изп.дело № 5136/2004г. по описа на ДСИ при РС- Стара
Загора. Излагат подробно общите се фактически оплаквания за
необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт.
Считат, че са налице основанията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване
на производството, тъй като взискателят не бил поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години. Позовават се на съдебна
практика и твърдят, че изпълнителният процес се прекратява по закон, когато
предвиденото в правната норма на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпи, като не е
от значение дали съдебният изпълнител е издал постановление или не. Въз
основа на твърдяното, молят въззивния съд да отмени обжалваното
Разпореждане и да постанови издаването на нов съдебен акт, с който да бъде
прекратено изпълнителното производство по изп.д.№ 5136/2004г. по описа на
ДСИ – Б.Д. при РС- Ст.Загора. Претендират за присъждане на разноски в
настоящото въззивно производство в размер на: 25 лв. - държавна такса; 12
лв. - разноски за ДСИ и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
1
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от
насрещната страна – взискателят „Б.Д.” АД – ***, в което се поддържа тезата,
че жалбата е неоснователна относно твърденията за наличие на основания за
прекратяване на изпълнителното производство, като цитира съдебна практика
в подкрепа на твърдяното. Сочи се, че при настъпване на перемпция,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй
като дължи подчинение на представения и намиращия се все още у него
изпълнителен лист. Моли настоящия въззивен състав за потвърди
атакуваното Разпореждане на ДСИ, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски в настоящото съдебно производство за юрисконсултско
възнаграждение, което да бъде определено въз основа на Наредбата за
плащане на правната помощ.
На основание чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК държавният съдебен
изпълнител/ДСИ/ е представил мотиви по обжалваните действия, в които
изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи , че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ като той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Не приема за правилно
твърдението, че са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство.
По нашето в.гр.д.№ 1348/2021г. по описа на ОС- Ст.Загора е приложено
и заверено пълно копие от изп.дело № 5136/2004 г. по описа на ДСИ Б.Д. при
СИС на РС - Стара Загора.
Въззивният ОС- Ст.Загора, след като обсъди направените в жалбата
оплаквания, като взе предвид направеното възражение от страна на
взискателя и писмените Мотиви на ДСИ, провери законосъобразността на
обжалваното действие, и като се съобрази с приложимите материалноправни
и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и
безспорен начин следното :
Видно от материалите по приложеното изп.дело/в заверено пълно
копие/, жалбата се явява своевременно подадена, процесуално допустима,
подадена от лица /длъжници по изп.дело/, които имат право да обжалват
действията на ДСИ, поради което съдът следва да произнесе по нейната
основателност.
Образуваното изпълнително дело и извършваните от ДСИ
изпълнителни способи са направени въз основа на молба и депозиран в СИС
на РС- Ст.Загора изпълнителен лист от 27.05.2004г., издаден на основание
чл.404, т.1 и чл.405, ал.1 от ГПК, по приключеното гр.д.№ 668/2004г. по описа
на РС- Ст.Загора срещу длъжника ЕТ„А.- Г.К.”, гр. ***, представлявано от Г.
Т. К., и М. Р. К., които следвало да заплатят солидарно на кредитора си
парично задължения на тогавашната „С.Е.”- АД, *** на стойност 64 395, 78
лв., представляващо главница и лихви по договор за банков кредит от
2
21.01.2003г., ведно със законна лихва, считано от 12.03.2004г. и направените
по делото разноски в размер на 1 287, 92 лв. На длъжниците е била връчена
покана за доброволно изпълнение и била наложена възбрана върху техни
недвижими имоти, като е бил извършен опис и е проведена публична продан
на недвижимите имоти и движимите вещи. За удовлетворяването на
взискателя били наложени запори върху банковите им сметки в „Р.Б.”- АД,
като този способ не бил достатъчен за пълното удовлетворяване на
взискателя, и било необходимо запориране на трудовите им възнаграждения,
за което те били уведомени. От 06.04.2009 г. до 26.01.2021г. ежемесечно са
постъпвали суми в резултат от наложения запор, които суми се изплащали на
взискателя.
Прекратяването на изпълнителното производство е провъзгласено в
разпоредбата на чл.433 от ГПК, като настъпва въз основа на различни по вид
основания. Длъжниците искат прекратяване на производството поради
твърдяна от тях изтекла давност по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Настоящият
съдебен състав намира доводите им за неоснователни, тъй като посочената
разпоредба намира приложение не от датата на издаване на изпълнителния
лист, а от датата на образуване на изпълнителното производство. Житейската
и правна логика налагат извода, че за да бъде прекратено едно производство,
то трябва преди това да е било образувано. Изпълнителното производство
започва не с издаването на изпълнителния лист, а с подаване на молба от
взискателя съгласно чл.426 от ГПК, поради което и това е моментът, след
настъпването на който може да бъде извършвана преценка дали са налице
предвидените в закона предпоставки за прекратяването му. От своя страна
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, която правна норма
представлява своеобразна санкция за бездействието на взискателя след
образуване на изпълнителното производство и произтича от спецификата на
същото. За разлика от исковия процес, където давността за вземането се
прекъсва еднократно/в началото на процеса с подаване на исковата молба/,
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно/с
предприемането на всяко едно отделно действие за принудително
изпълнение/, тъй като изпълнителният процес не може да съществува сам по
себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или
повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл висящността на
изпълнителния процес се поддържа не служебно, а от взискателя, който
трябва да посочва изпълнителен способ, да иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали действа, т.е. да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен, или да не действа. Ето защо, ако взискателят не предприема
действия, въпреки че има правна възможност да го стори, тече давност и
когато не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение
на повече от 2 г., изпълнителното производство се прекратява на осн. чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради
3
т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Всеки съдебен изпълнител/включително и ДСИ/ не е оправомощен по
закон да се произнася по въпроса за прекратяване на изпълнителното
производство, т.к. тази функция не му е възложена от закона и следователно
не е компетентен за решаването на съответния казус. Поисканите действия от
страна на жалбоподателите- длъжници попадат в компетенцията на съдебния
орган, а именно съдът , който е правораздавателен орган и оправомощен да
извършва този вид действия. Съответната процедурата би се реализира по
отделен исков ред в състезателно исково производство по реда на чл.422 и чл.
424 от ГПК.
В разпоредбата на чл.433 ГПК императивно и лимитативно са посочени
основанията, при наличието на които изпълнителното производство може да
бъде прекратено и погасяването на изпълняемото право поради изтичане на
общата погасителна давност не е сред тях- следователно законът не
предоставя правомощия на ДСИ за преценка погасяването на изпълняемото
право поради давност при направено възражение от страна на длъжника.
Давността е институт на материалното право и не се отнася до процесуалните
предпоставки, които обуславят недопустимост на процеса. Друг е редът за
защита на длъжника в хипотезите на оспорване изпълняемото право при
съдебни изпълнителни основания въз основа на факти, настъпили след
съдебното му установяване- това е по реда на чл.439 от ГПК.
Поради всички гореизложено, настоящият въззивен съдебен състав
приема, че жалбата се явява изцяло неоснователна и недоказана, а отказът на
ДСИ да прекрати изпълнителното производство следва да бъде потвърден
напълно, като мотивиран, правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени разноски в полза
на взискателя „Б.Д.”- АД, *** за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв. съобразно чл.27 от Наредбата за плащане на правна помощ по ЗПП.
Съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК
настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. на чл.437, ал.1, ал.4
във връзка с чл.435, ал.2, т.6, пр.2 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане от 07.04.2021г. на ДСИ Б.Д., с
което е отказано да бъде прекратено производството по изп.д.№ 5136/2004г.
по описа на СИС при РС- Стара Загора.
4
ОСЪЖДА Г. Т. К.- ЕГН ********** и М. Р. К.- ЕГН **********- и
двамата от ***, *** да заплатят солидарно на взискателя „Б.Д.”- АД, ***,
*** сумата 100 лв.(сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5