РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Първомай, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20235340100681 по описа за 2023 година
Ищците В. С. Х., И. Г. Х. и И. З. П., действаща чрез своята майка и законен
представител Т. В. П., са предявили срещу „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД кумулативно обективно и активно субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди вследствие на настъпило
на 23.06.2023 г. застрахователно събитие, както следва: 1) от В. С. Х. – сумата от 12
000 лв., 2) от И. Г. Х. – сумата от 5000 лв., и 3) от И. З. П., действаща чрез своята
майка и законен представител Т. В. П., – сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва
от 16.07.2023 г., до окончателното изплащане на вземанията.
В исковата молба се твърди, че на 23.06.2023 г. ищецът В. С. Х. управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ***, а заедно с него пътували съпругата му И.
Г. Х. и внучката му И. З. П.. Поддържа се, че докато пътували по републикански път I-
6 на 326-100 км в посока от гр. Казанлък към гр. Мъглиж движещият се насреща
товарен автомобил „Форд Транзит Т“ с рег. № ***, управляван от И. Д. П., предприел
неправилна маневра изпреварване, като навлязъл в насрещното платно за движение и
ударил странично отпред автомобила на ищеца В. Х.. Посочено е, че товарен
автомобил „Форд Транзит Т“ с рег. № *** бил застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника. Счита се,
че причина за настъпване на ПТП била несъобразената маневра изпреварване,
предприета от водача на застрахования при ответното дружество автомобил, чийто
водач в нарушение на правилата на движение предприел изпреварване, без да съобрази
идващата срещу него колона от движещи се автомобили. На място пристигнали
служители на РУ – Казанлък, които съставили констативен протокол за ПТП, а срещу
водача на товарния автомобил – акт за установяване на административно нарушение.
1
След удара ищците били прегледани в ЦСМП – Стара Загора. Посочено е още, че на
ищците И. Х. и И. П. не били причинени травматични увреждания. Твърди се, че в
резултат на ПТП на ищеца В. Х. било причинено счупване на 5-ти и 3-ти пръст на ляво
ходило, определено като трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник,
както и кръвонасядане и оток на ляво ходило, определени като болка и страдание без
разстройство на здравето. Посочено е, че на 16.07.2023 г. ищецът В. Х. от свое име и
от името на другите двама ищци предявил застрахователна претенция до ответника за
изплащане на обезщетение за причинените на тримата вреди от ПТП. В отговор на
предявената застрахователна претенция с писмо от 13.11.2023 г. ответното дружество
отказало да се произнесе по претенцията и да определи обезщетение предвид изразено
становище, че не се установявали основания за ангажиране на отговорността на
застрахователя. Поддържа се, че вследствие на констатираните телесни увреждания
ищецът В. Х. претърпял следните неимуществени вреди: болки в областта на пръстите
на левия крак, на лявото коляно и ходилото, изпитани след ПТП; интензивно
главоболие, усещане за отпадналост и немощ, продължили повече от един месец; стрес
и притеснения, причинени от неяснотата какви ще бъдат трайните последици за
здравословното му състояние, довели и до сериозен видим косопад в продължение на
3 седмици след ПТП; физически болки, дискомфорт и неудобство, изпитвани от
носенето на гипс на левия крак, изразили се в невъзможност за шофиране поради
намалена подвижност на крака, невъзможност да изпълнява трудовите си задължения
като охранител в период от 26.06.2023 г. до 08.08.2023 г.; моменти, в които ищецът
изпадал в състояние на изразена депресия; преживян стрес и притеснения. От своя
страна, ищцата И. Х. претърпяла следните неимуществени вреди вследствие на
настъпилото ПТП: силни болки в областта на гърдите, вследствие на удара, силно
изразена уплаха, затваряне в себе си, силно изразена тъга, при разговор за случилото
се, започвала да плаче и силно да трепери тялото й, невъзможност да спи нормално.
Същевременно в резултат на ПТП малолетната ищца И. П. претърпяла следните
неимуществени вреди: затваряне в себе си, липса на желание за общуване с други деца
и нежелание за излизане от вкъщи, страх от автомобили, при разговор за катастрофата
започвала да плаче неистово и отказвала да слуша и говори, поява на тикове с главата,
които с времето отшумели; нарушения в съня, умислена постоянно, без усмивка и
желание за развлечение, забавления и общуване с деца, отказ за пътуване и возене в
автомобил. По тези съображения молят да бъдат уважени предявените искове, като на
всеки от тях бъде присъдено застрахователно обезщетение в посочения по-горе размер.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който излага съображения за неоснователност на исковите претенции
както по основание, така и по размер. Признава, че съществувало валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на товарен автомобил
„Форд Транзит Т“ с рег. № ***. Твърди, че водачът на товарния автомобил не бил
нарушил разпоредбите на Закона за движение по пътищата, съответно не бил
причинил процесното ПТП така, както е описано в исковата молба. В тази връзка
оспорва механизма на ПТП и изключителната вина на водача И. Д. П. за настъпването
му. Поддържа, че отразените в протокола за ПТП констатации не отговаряли на
действителните факти и събития, нито на действителната пътна обстановка на мястото
на ПТП. В тази си част констативният протокол не бил достатъчно доказателство за
механизма на катастрофата, както и за противоправното поведение на водача,
застрахован в ответното дружество. В условията на евентуалност твърди, че водачът на
товарния автомобил бил предприел отклонение на автомобила в ляво с цел
заобикаляне на препятствие, което се намирало на пътя. Също така твърди, че
2
процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Отделно от това,
поддържа наличие на съпричиняване от страна на ищците, които не били използвали
предпазните си колани и детско столче. Оспорва твърдените телесни увреждания,
както и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП. Представените с
исковата молба медицински документи били недостатъчни и не обосновавали нито
твърдените имуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. На
следващо място, поддържа, че първите медицински документи за извършен преглед на
малолетната ищца били издадени 2 месеца след настъпването на ПТП при положение,
че нормалният и пълен възстановителен процес при подобен тип претендирани
увреждания е между 7 и 14 дни, което показвало, че 2 месеца не е провела каквото и
да е лечение на претендираните увреждания. Поради това, възразява, че представените
медицински документи не отразявали получени от процесното ПТП увреждания. Също
така счита, че ищците са се възстановили напълно, без усложнения в здравословното
им състояние. Оспорва твърдението, че към настоящия момент не е приключил
възстановителният процес на ищците, както и че продължават да изпитва осем месеца
след ПТП болки, физически и психически дискомфорт. Възразява, че на ищците били
причинени психически увреди и стрес от процесното ПТП. Счита, че претендираният
от ищците размер на обезщетението за неимуществени вреди бил прекомерно
завишен. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
27.06.2023 г., издаден от К.Т.К. – полицай в РУ – Казанлък, се установява, че на
23.06.2023 г., около 17 ч. по републикански път I-6 на км 326+100 на територията на
Община Мъглиж настъпило ПТП между лек автомобил „Форд Транзит Т“ с рег. № ***,
управляван от водача И. Д. П., лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***,
управляван от първия ищец В. С. Х., и управлявания от С.Е.Н. лек автомобил
„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***. Изрично е отразено, че съставилото протокола
длъжностно лице е посетило ПТП, като подробно са описани настъпилите щети по
трите превозни средства, както и че пострадали от произшествието са ищците И. Г. Х.
и И. З. П.. Отбелязано е още, че водачът И. Д. П. предприел маневра изпреварване,
като навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил последователно леките
автомобили, управлявани от ищеца В. С. Х. и С.Е.Н.. За това нарушение срещу водача
И. Д. П. бил издаден акт за установяване на административно нарушение сер. GA №
958038/23.06.2023 г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 23-
0284-001339/21.07.2023 г. от началник група в РУ – Казанлък, влязло в сила на
06.10.2023 г., като е прието, че с действията си водачът И. Д. П. виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като предприемайки маневра изпреварване, е
създал опасност за участниците в движението, без да се съобрази с тях. Поради това на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв.
За изясняване механизма на настъпилото ПТП е изслушана съдебно-
автотехническа експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно и
компетентно дадено. Вещото лице е установило, че на 23.06.2023 г., около 17 ч.
ищецът В. С. Х. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** по
републикански път I-6 в посока от изток на запад, гр. Н. – гр. Казанлък, със скорост от
около 81 км/ч. В автомобила на предна дясна седалка пътувала ищцата И. Г. Х., а на
3
задна седалка малолетната ищца И. З. П.. Автомобилът се движил в колона, като лек
автомобил „Фолксваген Голф“ се движил първи. В същото време по същия път в
посока от запад на изток се движил лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***,
управляван от водача И. Д. П.. Автомобилът се движил в колона, като пред него и зад
него се движили МПС със скорост от около 60 км/ч. Експертът е установил още, че
лекият автомобил „Фолксваген Голф“ подминал гр. Мъглиж и достигнал до км
326+100, като навлязъл в ляв завой, а лек автомобил „Форд Транзит“ също достигнал
до км 326+100 на път I-6, като навлязъл в десен завой. В процесния пътен участък
платното за движение на път I-6 било двупосочно, с две пътни ленти, северна и южна,
разделени с единична непрекъсната линия М1. Вещото лице е изяснило, че при
разминаване на двата автомобила лек автомобил „Форд Транзит“ предприел
изпреварване на движещите се пред него МПС, като навлязъл в пътната лента на лек
автомобил „Фолксваген Голф“. В резултат на това между двата леки автомобила
настъпил удар в северната пътна лента на път I-6, тази, в която се движил лек
автомобил „Фолксваген Голф“. Ударът бил челен, кос, концентриран в предната лява
част на лек автомобил „Фолксваген Голф“ и в предната лява част на лек автомобил
„Форд Транзит“. Според вещото лице водачът на лек автомобил „Форд Транзит“ е
имал възможност да предотврати произшествието, в случай че е управлявал
автомобила в собствената си пътна лента, без да предприема изпреварване и да я
напуска, навлизайки в насрещната пътна лента. В резултат на удара били деформирани
следните части на лек автомобил „Фолксваген Голф“: предна броня, абсорбер броня,
преден ляв калник, преден ляв подкалник, предна греда, ляв праг, окачване предна
лява гума. Водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е имал възможност да
възприеме навлизащия в пътната му лента лек автомобил „Форд Транзит“ в момента, в
който се е намирал на 6,65 м от мястото на удара. Поради това той не е имал
възможност да предотврати произшествието посредством безопасно екстрено спиране,
тъй като в момента, в който лек автомобил „Форд Транзит“ навлязъл в пътната му
лента, попаднал в опасната му зона. Също така не е имал възможност да предотврати
произшествието посредством спасителна маневра, защото времето, изминало от
момента на навлизане на лек автомобил „Форд Транзит“ в пътната му лента до
момента на удара (0,3 с), е по-малко от времето за реакция на водача (Тр = 0,8 с).
С цел установяване причините за настъпване на ПТП в качеството на
свидетели са разпитани водачът на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *** И. П. и
очевидеца Д. Г.. Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля Г. като логични,
безпротиворечиви и основани на лични възприятия. От същите се установява, че
свидетелят шофирал в колона, движейки се зад лек автомобил „Форд Транзит“, който
на десен завой навлязъл в насрещната лента за движение, предприемайки маневра
изпреварване при липса на видимост и при непрекъсната маркировка. В резултат на
това лекият автомобил „Форд Транзит“ ударил насрещно движещите се автомобили
„Фолксваген Голф“ и „Мерцедес“. След настъпване на удара лекият автомобил
„Фолксваген Голф“ напуснал границите на платното за движение. Свидетелят Г.
разказва още, че отишъл да помогне на пътниците в лекия автомобил „Фолксваген
Голф“. Спомня си, че водачът бил вече излязъл от автомобила, а по лицето му имало
кръв. В автомобила пътували още жена, която била с поставен предпазен колан, и дете.
Свидетелят Г. забелязал, че на задната седалка нямало монтирана система за
обезопасяване на деца. Тримата били контактни, но изплашени, а детето плачело.
Що се отнася до показанията на свидетеля И. П., съдът не им дава вяра в
частта, в която е заявил, че само застъпил единичната непрекъсната линия, за да
4
провери дали има насрещно движещи се автомобили, както и че не бил тръгнал да
изпреварва. Съдът не кредитира и казаното от него, че в лекия автомобил „Фолксваген
Голф“ пътували само мъж и жена, но не и дете. В тези си части показанията на
свидетеля противоречат както на изложеното от незаинтересования свидетел Г., така и
на съставените от РУ – Казанлък документи и заключението на съдебно-
автотехническата експертиза.
В разглеждания случай страните не спорят, а и от извършената справка на ел.
страница на Гаранционен фонд се изяснява, че към датата на ПТП – 23.06.2023 г., за
лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *** е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество със срок на валидност
от 06.02.2023 г. до 05.02.2024 г.
От издадения фиш за спешна медицинска помощ от 23.06.2023 г. се
установява, че при настъпило ПТП ищцата И. Г. Х. била в стабилно общо състояние,
нямало данни за открити фрактури, оплакала се от лека болка в гръдната кост при
издишване. Съгласно представения фиш за спешна медицинска помощ малолетната
ищца И. З. П. също била в добро общо състояние, без данни за фрактури. На
26.06.2023 г. ищецът В. С. Х. бил освидетелстван от съдебен лекар, като при прегледа
било констатирано счупване на 5-ти пръст и на 3-ти пръст на ляво ходило,
кръвонасядане и оток на ляво ходило. Ищецът В. С. Х. ползвал отпуск поради
временна неработоспособност за периода 26.06.2023 г. – 08.08.2023 г., като в
болничните листове е вписана диагноза: „счупване на друг пръст на стъпалото“. На
23.08.2023 г. малолетната ищца И. З. П. посетила детския психиатър д-р К., като при
извършената консултация било прието, че данните от анамнезата и клиничното
наблюдение разкривали умерено по тежест посттравматично стресово разстройство и
интелектуално функциониране в рамките на нормата. Необходима била работа с
психолог.
От заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, което съдът
намира за обосновано и изчерпателно, се изяснява, че във връзка с настъпилото на
23.06.2023 г. ПТП ищецът В. С. Х. в качеството му на водач на лек автомобил бил
получил контузия на лявото ходило, счупване на 3-ти и 5-ти пръсти на левия крак. Тези
увреждания били причинили трайно затруднение на движението на левия крак, като
възстановяването траело около 1-1,5 месеца. Вещото лице е посочило, че
уврежданията били в резултат на действието на твърди тъпи предмети, условия за
каквито имало в купето на лек автомобил при ПТП. В делото липсвали данни за друг
травматичен момент, като в хипотетичен аспект счупване на пръсти на ходилото би
могло да се получи и по-други механизми. В съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че предвид констатираната деформация на автомобила в предната лява
долна част на пътническия салон и липсата на данни за заболявания преди това и на
предхождащи и последващи ПТП травми, следвало, че тези счупвания са последица от
ПТП. Също така вещото лице е обяснило, че счупването на фаланга на пръст на
ходилото било възможно да бъде диагностирано и на по-късен етап. След запознаване
с данните за предхождащите заболявания на ищците, вещото лице е приело, че няма
такива, които да причинят спонтанно счупване на пръсти на ходилото и то към
момента на ПТП. Посочено е още, че счупените фаланги на пръсти на лявото ходило
на ищеца В. Х. били зараснали в срок. Ползваният отпуск по болест напълно
отговарял на средно-статистическия срок на възстановяване на подобни счупвания.
Нямало данни за отклонения в оздравителния процес и за усложнения. Ищецът В. Х.
бил лекуван чрез гипсова имобилизация за 30 дни, като естеството на увреждането не
5
налагало рехабилитация. Към момента ищецът В. Х. имал оплаквания и оток при
продължително ходене и стоене прав и промяна на климата. Посочено е, че ищците И.
Х. и И. П. не били получили травматични увреждания, като нямало данни да са се
нуждаели от активно лечение. Разяснено е, че оплакването от усещане на болка би
могло да се дължи на съприкосновение с детайли от купето на автомобила при удара –
въздушна възглавница и вратите. При малка кинетична енергия на съприкосновението
не било задължително да се получат видими травматични увреждания, което не
изключвало вероятността те да са изпитвали болка. Посочено е още, че предпазният
колан фиксирал тялото, но не и долния ляв крайник, който бил необходим при
управлението на автомобила. Поради това ищецът В. Х. би могъл да получи това
увреждане с или без поставен колан.
Изслушана е и съдебно-психиатрична експертиза, от чието заключение се
установява, че пътнотранспортното произшествие на 23.06.2023 г. било предизвикало
реакция на остър стрес у малолетната И. З. П.. Към месец август 2023 г. било
констатирано посттравматично стресово разстройство, което било преминало.
Посочено е, че не било провеждано лечение в тази връзка, съобщавало се за приемане
на хранителна добавка – Алора, за неопределен период от време. Вещото лице е
установило, че не били приемани медикаменти от детето, а консултиращият психиатър
не бил предписал такива. Според експерта психичното състояние на малолетната И. З.
П. към настоящия момент не показвало болестни изменения. В съдебно заседание
вещото лице е изяснило, че прегледът при детския психиатър д-р К. бил извършен в
обичайния срок за преживяване на стресовото събитие, който бил шест месеца.
За установяване здравословното и психично състояние на ищците след ПТП са
разпитани в качеството на свидетели З.П. – баща на малолетната И. П. и зет на ищците
В. и И. Х., и М.П. – първи братовчед на ищцата И. Х.. При оценката на показанията им
съдът съобрази близката им родствена връзка с ищците, съобщеното от вещото лице д-
р Д., че при извършената консултация с психиатъра д-р К. някои от посочените от
близките симптоми били хиперболизирани, както и съответствието им с представените
писмени доказателства и заключенията на вещите лица. Вземайки предвид всичко
изложено, въз основа на показанията на свидетеля З.П. съдът приема, че след ПТП
детето И. говорела насън, плачела без причина, будела се, стряскала се в съня си, не
излизала навън да играе. Когато ставало въпрос за катастрофата, започнала да плаче,
не искала да говори за това, избягвала темата. Също така не искала да пътува с лек
автомобил много дълго след това. Бил й предписан успокоителен сироп, който тя
приемала. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля П. в частта, в която е
посочил, че и към момента детето плачело в съня си и се стряскало насън, тъй като
противоречат на заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза,
че вече детето И. е напълно възстановено. По отношение състоянието на ищците В. и
И. Х. съдът възприема изложеното от свидетеля П., че когато ставало въпрос за
катастрофата плачели, разстройвали се. Също така свидетелят П. е посочил, че заради
счупването на крака ищецът В. Х. не могъл работи, не шофирал около два месеца.
Спомня си, че през това време се придвижвал, като накуцвал, но можел да се обслужва
сам. Съобщил е, че ищцата И. Х. се оплаквала от болки в гърдите, тъй като при
катастрофата въздушната възглавница я ударила.
Въз основа на показанията на свидетеля М.П. след съпоставяне с останалите
доказателствени източници съдът приема, че непосредствено след ПТП ищците В. и
И. Х.и били разстроени, изплашени и изпитвали страх да пътуват с автомобил. Към
момента съдът счита, че този страх е преодолян, тъй като при проведената
6
консултация с детето И. от вещото лице д-р Д. то е съобщило, че дядо й си купил нова
кола и ги взел от автобуса в гр. Чирпан с нея. Този извод се отнася и за ищцата И. Х.,
доколкото свидетелят З.П. не е съобщил, че е изпитвала страх при пътуване, а по
данни на свидетеля М.П. тя все пак пътува с лек автомобил. Също така от показанията
на свидетеля П. се установява, че след катастрофата ищецът В. Х. се придвижвал с
помощта на патерици, кракът му бил гипсиран, което го препятствало да работи около
два месеца. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.П. в частта, в която е
заявил, че ищцата И. Х. не работила в погребалната агенция дълго време, тъй като не
могла да преживее страха си. В тази връзка следва да се изтъкне, че подобни
твърдения не са въведени дори в исковата молба, а самият свидетел посочи, че
достигнал до този извод, защото, когато идвал в гр. Първомай, агенцията била
затворена, като не бил разговарял по този въпрос с ищцата.
По делото не е налице спор, че на 17.07.2023 г. ищецът В. С. Х. е уведомил
ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие. С писмо от 13.11.2023 г.
ответникът отказал да изплати на ищците застрахователни обезщетения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение
на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника –
застраховател.
В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че между
ответното дружество и собственика на лекия автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***
към момента на настъпване на пътния инцидент е налице валидно сключен договор за
застраховка, обективиран в застрахователна полица.
На следващо място, съвкупната преценка на събраните доказателства
обосновава извода, че травматичните увреждания и неблагоприятните психични
изживявания като страх, стрес, уплаха при ищците са резултат от противоправното
поведение на водача на лекия автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***. Съдът намира
осъщественото от този водач деяние за противоправно, защото е извършено в
противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Въпреки че е
бил длъжен, последният е предприел маневрата изпреварване, без да се убеди, че няма
да създаде опасност за другите участници в движението, и да се съобрази с тяхното
положение, посока и скорост на движение, поради което е навлязъл в платното за
насрещно движение и е ударил управлявания от ищеца Х. лек автомобил. В тази
връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че не било
доказано, че вина за настъпване на произшествието има водачът на лекия автомобил
„Форд Транзит“. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че констативният
протокол за ПТП съставлява годно доказателствено средство, тъй като по своята
правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
7
179, ал. 1 ГПК, който е съставен от компетентно длъжностно лице – разследващия
орган, в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което този
документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за
обстоятелствата, които това длъжностно лице е възприело непосредствено.
Материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ,
макар и да е оспорена, не бе опровергана от ответника, поради което настоящата
инстанция следва да приеме за осъществени в обективната действителност
правнорелевантните факти, обективирани в констативния протокол. В случая не са
опровергани удостоверените от длъжностното лице обстоятелства, касаещи време и
място на настъпване на ПТП, участници, пострадали лица, претърпени травматични
увреждания и материални щети, като всичко това се потвърждава от показанията на
незаинтересования свидетел очевидец Д. Г. и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза. С оглед всичко изложено и като се вземе
предвид, че водачът на лекия автомобил „Форд Транзит“ е наказан по
административен ред с влязло в сила наказателно постановление, съдът приема, че
деянието му е противоправно, доколкото е извършено в противоречие с изискванията
на правилата, уредени в чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Въпреки липсата на видимост поради
движение в завой и наличието на единична непрекъсната линия М1, която на пътните
превозни средства е забранено да застъпват и пресичат, последният е предприел
маневра изпреварване и е навлязъл в лентата за насрещно движение, когато в този
момент се е намирал лек автомобил „Фолксваген Голф“, в който са пътували ищците.
В резултат на това между двата автомобила настъпил удар. Като съобрази всичко
изложено и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира, че
се установява по безспорен начин, че водачът И. Д. П. е нарушил правилата за
движение по пътищата, като това негово поведение се явява пряка и непосредствена
причина за настъпилите вредни последици. В тази връзка съдът споделя извода на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза, че причиненото на ищеца В. Х.
телесно увреждане, изразяващо се в счупване на пръсти на лявото ходило, се явява
пряка последица от настъпилото ПТП. Наличието на безспорно установена
деформация на автомобила в предната лява долна част и липсата на данни за
предходни и последващи травми водят до единствения възможен извод, че
увреждането е следствие на удара между двата автомобила. Този извод не се
разколебава от факта, че травмата е установена на следващия ден – 24.06.2023 г., тъй
като беше изяснено от вещото лице, че е възможно първоначално ищецът да не е
оценил правилно състоянието си. Отделно от това, съдът приема, че вследствие на
ПТП и удара на въздушната главница в гърдите й ищцата И. Х. е изпитвала болки в
областта на гръдния кош, което се установява от представения фиш за спешна
медицинска помощ, показанията на свидетеля З.П. и заявеното от детето И. при
прегледа й от вещото лице д-р Д.. Тъй като ищцата И. Х. не е потърсила медицинска
помощ, съдът приема, че тези болки не са били с висок интензитет и са отшумели за
сравнително кратък период от време. Наред с това ищците В. и И. Х.и са изживели
стрес и притеснения, които по принцип се следват при подобен род събитие. Що се
отнася до малолетната ищца И. П., от заключението по съдебно-психиатричната
експертиза се установи, че претърпяното ПТП е предизвикало реакция на остър стрес
при нея, изразяваща се в негативни последици в психо-емоционален план. Поради
изложеното и от съвкупната преценка на всички доказателства може да се направи
еднозначен извод, че настъпилите вреди са в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на водача на л. а. „Форд Транзит“ И. Д. П..
Тук е мястото да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението
8
на ответника, че ищците са допринесли за настъпването на вредоносния резултат. В
случая не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не се
установи конкретно действие или бездействие на пострадалите, с което обективно да
са способствали за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици. В тази насока вещото лице по съдебномедицинската
експертиза е категорично, че е без значение за причиненото на ищеца В. Х.
травматично увреждане дали е бил с или без поставен предпазен колан, тъй като той
не фиксира крайниците. Доколкото на ищците И. Х. и И. П. не са били причинени
травматични увреждания, в случая е ирелевантно наличието на поставени предпазни
колани и на детско столче.
Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица от
противоправното поведение на делинквента, настоящата съдебна инстанция счита, че
всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на водача
на лекия автомобил „Форд Транзит“, са осъществени в обективната действителност.
От това следва, че е налице основанието на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за да се
ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените от него вреди на
ищците, съответно и функционално обусловената отговорност на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете вида и
характера на претърпените увреждания, начинът на извършването на противоправното
деяние, претърпените от ищците болки и страдания вследствие на причинените им
увреждания, периода за пълното възстановяване, тяхната възраст, както и причинените
им неудобства и дискомфорт.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. В конкретния случай при определяне на това
заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че вследствие на
полученото по време на пътния инцидент счупване на 3-ти и 5-ти пръсти на левия крак
ищецът Х. е бил затруднен при придвижването си, не е могъл да шофира, като е
ползвал отпуск поради временна неработоспособност за период от 44 дни. Според
заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза възстановяването е
продължило около 1-1,5 месеца, без отклонения и усложнения в оздравителния
процес. Следователно ограничението в движението на засегнатия крайник е довело до
влошаване на качеството на живот на пострадалия поради затрудненията в
ежедневните дейности, в трудоспособността, както и до психически и социален
дискомфорт. Съдът съобрази и възможността за проява на болки в бъдеще при
промяна в климата и натоварване на крайника. Същевременно не се доказа ищецът В.
Х. да е имал интензивно главоболие и сериозен косопад. От значение в процесния
случай е и че травмата е третирана консервативно, а не оперативно, както и че ищецът
В. Х. не се нуждаел от чужда помощ при битовото му обслужване. Както беше
посочено по-горе, в резултат на ПТП ищцата И. Х. е изпитвала кратковременни болки
в областта на гърдите. В тази насока не се установяват сериозни и трайни последици
за психиката на ищците В. и И. Х.и вследствие от настъпилия инцидент – преживели
9
са нормалния за подобен тип травма стрес, изразяващ се в уплаха, притеснение и страх
да пътуват с автомобил известно време след случая. С оглед всичко изложено, съдът
приема, че на ищеца В. С. Х. следва да бъде присъдено заместващо обезщетение за
причинените му от противоправното поведение на делинквента И. Д. П.
неимуществени вреди в размер на 11 000 лв., а на ищцата И. Г. Х. – в размер на 1000
лв. От това следва, че предявеният от ищеца В.в Х. иск следва да бъде отхвърлен до
пълния предявен размер от 12 000 лв., а този на ищцата И. Г. Х. – до пълния предявен
размер от 5000 лв.
При определяне на заместващото обезщетение, дължимо на детето И. П.,
следва да се отчете, че безспорно стресовата реакция е най-естественото и често
явление от подобна травма, причинена от катастрофа. Всичко това е поставило детето
И. в положение на психически (емоционален) дискомфорт, който следва да бъде
адекватно възмезден. Описаните стрес и уплаха, както и неприятният спомен от
инцидента, се явяват естествена реакция от преживяното и е напълно нормално
ищцата като всеки човек да изпитва подобен душевен дискомфорт от случилото се,
особено непосредствено след случая. Ноторно е, че всяко едно ПТП е от категорията
на стресовите събития, които са непланирани и неочаквани и то се явява предпоставка
за преживяване на дадена психотравма, която е свързана основно със страхови
очаквания. Такива безспорно са се наблюдавали и при детето И. с оглед констатирания
страх от пътуване с превозно средство, нарушенията в съня и плача, когато се
споменавало за катастрофата, но се установява, че с течение на времето споменът от
неприятното събитие е отшумял и детето се е възстановило от негативните емоции и
преживявания. Към момента констатираното през м. август 2023 г. посттравматично
стресово разстройство вече е преминало. По делото се изясни, че не е провеждано
лечение, детето не е посещавало психолог след консултацията с д-р К., като съгласно
изготвения социален доклад липсват данни настъпилото ПТП да е повлияло негативно
на обучението на детето. Поради това и отчитайки настъпилия вредоносен резултат,
продължителността на преживените страдания, възрастта на детето, икономическия
стандарт и условия в страната, и при съобразяване, че в разглеждания случай не са
претърпени толкова силни негативни психични изживявания (посттравматичното
стресово разстройство е умерено по тежест), съдът намира предявения иск за
основателен до сумата от 4000 лв., като до пълния предявен размер от 7000 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
В случая е необходимо да се отбележи, че определените застрахователни
обезщетения не надвишават минималната застрахователна сума по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, която съгласно
разпоредбата на чл. 492, т. 1 КЗ е в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица
По отношение на претендираната лихва за забава, считано от датата на
уведомяване на застрахователя – 16.07.2023 г., съдът съобрази, че съгласно чл. 497, ал.
1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от
по-ранната от двете дати: 1) изтичането на срока от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ; 2) изтичането на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В случая не е налице спор, че
застрахователят е сезиран на 17.07.2023 г. с искане за заплащане на обезщетение, но от
10
представения отговор се установява, че е отказано да бъде удовлетворена претенцията
на ищците, тъй като не били налице основания за ангажиране на отговорността му.
Началото на срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е обвързано не с момента
на завеждане на претенцията по чл. 498, ал. 1 КЗ, а с този на представяне от
увреденото лице на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, а това са
доказателствата, изискани от застрахователя при условията и по реда на цитираната
разпоредба. Когато липсват обстоятелствата, с които законът свързва началото на
срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, същият не намира приложение, тъй
като не тече. Следователно, когато не се представят от увреденото лице доказателства,
поради това, че: 1) застрахователят не ги е поискал или 2) поисканите от
застрахователя доказателства не отговарят на условията по чл. 106, ал. 3 КЗ, срокът по
чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е неприложим. В очертаните хипотези се прилага тримесечният
срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията
към застрахователя, чийто начален момент не е обусловен от представяне на
доказателствата по чл. 106, ал. 3 КЗ (така Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. №
2273/2018 г. на ВКС, II т. о.). В случая няма данни да е изисквано от увредените да
представят доказателства. От това следва, че в тази хипотеза, при преценка на
началния момент на забава на застрахователното дружество няма конкуренция между
двата срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ. Такава е налице само при представяне от
увреденото лице на доказателства, поискани от застрахователя. С оглед изложеното, в
настоящия случай застрахователят е изпадал в забава на 18.10.2023 г., след изтичане на
17.10.2023 г. на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 496, ал. 1 КЗ. Въпреки
че през този тримесечен период застрахователят не е в забава по смисъла на чл. 497,
ал. 1 КЗ, той също дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3, КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени
вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забава на застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая, не е налице
спор, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 17.07.2023 г. с
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, поради което за
периода от 17.07.2023 г. до 17.10.2023 г. ответникът дължи законна лихва за забава
върху застрахователните обезщетения за неимуществени вреди на основание чл. 429,
ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Поради това претенцията за
законна лихва следва да се отхвърли единствено за датата 16.07.2023 г.
По разноските:
В настоящото производство ищците са направили разноски за държавна такса
в общ размер на 960 лв., за възнаграждения за вещи лица – 463,87 лв., за депозит за
свидетел – 50 лв., и за адвокатски възнаграждения, както следва: В. Х. – 1200 лв., И. Х.
– 1000 лв., и И. П. – 1100 лв. В тази връзка настоящият състав намира възражението на
ответника за прекомерност на тези възнаграждения за неоснователно. Заплатените
11
адвокатски възнаграждения не противоречат на разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2, т. 3 и
ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, като са съответни на фактическата и
правна сложност на делото. От своя страна, ответникът е сторил разноски в размер на
1263,87 лв. за депозити за вещи лица и 50 лв. за депозит за свидетел, като е бил
защитаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37
ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, ал. 1
предвижда възнаграждение от 100 до 360 лв. Предвид вида и характера на
извършените процесуални действия, съдът определя на ответника възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 200 лв. по всеки един от исковете. С оглед уважената част от
исковете, сторените от ищеца В.в Х. разноски възлизат на 1697,02 лв., на ищцата И. Х.
– на 274,26 лв., а на ищцата И. П. – на 886,45 лв. Съобразно отхвърлената част от
исковете на ответника се дължат разноски, както следва: от ищеца В. Х. в общ размер
от 53,16 лв., от ищцата И. Х. в общ размер от 510,37 лв., и от ищцата И. П. – в общ
размер от 273,41 лв. От това следва, че по компенсация ответникът следва да заплати
на ищеца В. Х. разноски в размер на 1643,86 лв., на ищцата И. П., действаща чрез
своята майка Т. П., – разноски в размер на 613,04 лв., а ищцата И. Х. следва да заплати
на ответника разноски в размер на 236,11 лв.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на В. С.
Х., ЕГН: **********, адрес: ***, по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата
от 11 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП от 23.06.2023 г.,
причинено от виновното поведение на водача на л. а. „Форд Транзит Т“ с рег. № *** –
И. Д. П., чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка
„Гражданска отговорност” със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД към момента на застрахователното събитие, ведно със законната
лихва върху тази сума от 17.07.2023 г. до окончателното й заплащане, като иска за
разликата над сумата от 11 000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв. и
претенцията за законна лихва за забава за датата 16.07.2023 г. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на И. Г.
Х., ЕГН: **********, адрес: ***, по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата
от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП от 23.06.2023 г.,
причинено от виновното поведение на водача на л. а. „Форд Транзит Т“ с рег. № *** –
И. Д. П., чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка
„Гражданска отговорност” със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД към момента на застрахователното събитие, ведно със законната
лихва върху тази сума от 17.07.2023 г. до окончателното й заплащане, като иска за
12
разликата над сумата от 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. и претенцията
за законна лихва за забава за датата 16.07.2023 г. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на
малолетната И. З. П., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Т. В. П., ЕГН: **********, адрес: ***, по иска с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили вследствие на
ПТП от 23.06.2023 г., причинено от виновното поведение на водача на л. а. „Форд
Транзит Т“ с рег. № *** – И. Д. П., чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез
договор за застраховка „Гражданска отговорност” със „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД към момента на застрахователното събитие,
ведно със законната лихва върху тази сума от 17.07.2023 г. до окончателното й
заплащане, като иска за разликата над сумата от 4000 лв. до пълния предявен размер
от 7000 лв. и претенцията за законна лихва за забава за датата 16.07.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на В. С.
Х., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 1643,86 лв., представляваща сторени пред
първата инстанция разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на
малолетната И. З. П., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Т. В. П., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 613,04 лв.,
представляваща сторени пред първата инстанция разноски по компенсация.
ОСЪЖДА И. Г. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 236,11 лв., представляваща
сторени пред първата инстанция разноски по компенсация.
Присъдените в полза на В. С. Х. и И. Г. Х. суми могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка: IBAN: ***, с титуляр Т. В. П..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РХ/ПМ
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
13