Р Е Ш Е Н И Е
№
260024
гр.Варна, 22.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА КОСТОВА СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
при секретар Соня
Дичева
и в присъствието на
прокурор Илия Николов
изслуша докладваното
от съдия Костова НДВ № 4/2021г. на ВАС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.424 ал.1 НПК
вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на производството по ЧНД №316/2019г.
на Районен съд-Разград, отмяна на
постановеното на 02.05.2019г. по реда на по чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК определение,
и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Като
основание за искането се сочат съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Формулирано така искането на Главния прокурор е относимо към основанието по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК във връзка с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа
изцяло направеното от Главния прокурор искане за възобновяване.
Осъденото лице предоставя решаването
на делото на преценката на съда. Пояснява, че към датата на деянието не е
разполагал със свидетелство за управление на МПС, тъй като му е било отнето в
предходен момент на територията на Румъния (ноември 2017г.).
Варненският апелативен съд, като провери
данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на тези по чл.424 ал.1 вр. чл. 419 ал. 1 от НПК. В него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на
основание по чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Същото
е направено в срока по чл.421 ал.1 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него
аргументация, искането е и основателно.
НОХД № 316/2019г. било образувано в Районен съд-Разград на 25.04.2019г. въз
основа на внесено споразумение между представител на РП Разград и обв.Р.Р.А. за
престъпление по чл.354а ал.3 от НК и чл.343б ал.3 от НК. Делото било насрочено и
разгледано на 02.05.2019г. като съдът одобрил споразумението, по силата на
което А. се признал за виновен в извършването на вменените му във вина
престъпления, за които му били наложени следните наказания: за всяко от тях по
11 месеца лишаване от свобода; по първото – и глоба в размер на 1000 лв., а по
второто – и глоба в размер на 300 лв., както и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 година и седем месеца, като било зачетено времето, през което бил
лишен по административен ред от това право, считано от 04.11.2017г. Било
определено общо наказание както следва: лишаване от свобода в размер на 11 месеца,
чието изтърпяване се отложило с изпитателен срок от три години; присъединена
била глобата от 1000лв, както и ЛПУМПС за срок от 1 година и седем месеца, като
било зачетено времето, през което бил лишен по административен ред от това
право, считано от 04.11.2017г.
С одобряването на споразумението съдът постановил незаконосъобразен съдебен
акт, тъй като неправилно зачел по чл.59 ал.4 от НК за начало на наказанието
лишаване от право да управлява МПС от 04.11.2017г. Това се установява от
фактите по делото – в ос.л.А. при спиране за проверка на лек автомобил,
управляван от него на инкриминираната дата били намерени наркотични вещества,
както и било установено, че МПС било управлявано под влияние на такива. От
съставеният АУАН под номер 1397/06.11.2017г. е видно, че на 04.11.2017г.
ос.л. е управлявало МПС без да носи в себе си свидетелство за управление на МПС
и контролен талон към него и с незаплатени глоби по три фиша, с
констатирано нарушение на чл.100 ал.1 т.1 и чл.186 ал.7 от ЗДвП. Върху самият
акт (л.101 от ДП) ръкописно е поставена резолюция в долен ляв ъгъл със
съдържание „ЗППАМ - чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимите глоби, с подпис и
дата 06.11.2017г.“. На стр.102 от ДП в АУАН 640023/05.11.2017г. е видно, че на
04.11.2017г. ос.л. е управлявало л.а. след употреба на наркотични вещества в
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП и отново е записано ръкописно „ЗППАМ
т.1 чл.171 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността; т.2. чл.171 т.2 от ЗДвП – спиране от движение на МПС“, с подпис
и дата 06.11.2017г. От справките за нарушител – водач (л.105-107 от ДП) е
видно, че 2 броя ЗППАМ от 06.11.2017г. за временно отнемане на СУМПС са били
връчени на осъдения на 14.02.2018г. В множеството разпити на обвиняем по
делото от А. не са изискани никакви сведения в тази посока. Споделеното от
ос.л. пред АС Варна е съвсем различно и не касае нито една от двете дати,
цитирани горе.
От изложеното е видно, че по делото няма категорични доказателства за
началната дата, на която СУМПС на А. е било реално отнето по административен
ред, но безспорно то не е било отнето на датата 04.11.2017г., която е била
вписана в споразумението като начална на зачитането по реда на чл.59 ал.4 от НК,
тъй като изрично в АУАН е записано, че на 04.11.2017г. А. е управлявал МПС без да носи в себе си свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него. Очевидно се касае за наличие на данни с противоречиво съдържание
относно моментът на реалното отнемане на СУМПС на осъденото лице по
административен ред, което не е било изяснено в рамките на ДП. В този аспект и
съдържанието на споразумението относно разпоредбата на чл.59 ал.4 от НК не
почива на доказан факт.
При тази крайно противоречива фактология пред районния съд са стояли две
процесуални възможности:
1.след внасяне на споразумението да предложи по реда на чл.382 ал.5 НПК
промени в частта му по отношение произнасянето по чл.59 ал.4 от НК, или
2.да откаже да го одобри като противоречащо на закона, в случай, че
страните не са се съгласили с предложените промени.
Като не е направил това, а е одобрил споразумението във вида, в който било
внесено, съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. То не би
могло да бъде отстранено от съда по възобновяването по реда на чл.425 ал.1 т.3 НПК тъй като не е в полза на осъденото лице.
Посочените нарушения на материалния и процесуалния закон съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК
представляват основание за възобновяване на делото и отмяна на съдебния акт. След
което то следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав –
от стадия на съдебното заседание, при което да се вземе предвид горното
изложение, и да се отстрани допуснатия порок.
Предвид изложеното и на основание чл.424 ал.1 НПК и чл.425 ал.1 т.1 НПК Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 316/2019г. по описа на Районен съд-Разград.
ОТМЕНЯ
постановеното по него определение по чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК от дата 02.05.2019г.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.