Решение по дело №65/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на § 2, ал.1 и 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.196-211 от ГПК (отм.). Образувано е по въззивна жалба, подадена от А.М. в качеството й на пълномощник на Б. Г. С. срещу решение № 1493/17.03.2009 г., постановено по Г.д.№ 808/2006 г. по описа на РС-Г.Б.. В жалбата се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че РС неправилно е приел, че към датата на образуване на ТКЗС общият наследодател на страните по делото А. М. С. и наследодателят на ищците Л. А. С. са били собственици на процесните земеделски имоти, като този си извод съдът е направил само въз основа на заявеното от ищеца възстановяване в ПК-Г.Б. и представените декларации за притежавани недвижими имоти от Л. С.. Правят се оплаквания, че съдът не е обсъдил направеното възражение за неконкретизирано и недоказано придобивно основание. Оспорва се и направеният от първоинстанционния съд анализ на свидетелските показания. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

В срока за отговор, такъв е депозиран от пълномощника на ищците по делото - въззиваеми пред настоящата инстанция. С него се оспорва жалбата по подробно изложени съображения, като се иска въззивния съд да я остави без уважение.

В съдебно заседание въззивниците се явяват лично и поддържат подадената жалба. Въззивникът Б. С., чрез пълномощника си А.М. изразява становище и в писмена защита. Пълномощникът на въззиваемите изразява становище за неоснователност на възивната жалба.

Съдът като прецени представените доказателства и данните по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

РС-Г.Б. е сезиран с иск, предявен от С. Л. А. и В. Л. Л. срещу Б. Г. С., с който са заявени собственически права върху седните земеделски имоти: нива в м."Р." от 3.00 дка, нива в м."Л." от 1.00 дка, ливада в м."Л." от 0.50 дка, част от нива в м."А." от 1.50 дка и част от нива в м."Л." от 0.737 дка. С оглед твърденията на ищците и възраженията на ответниците са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

С определение № 3206/14.07.2007 г. РС е прекратил прозводството по делото. Последното е отменено с определение № 352/04.04.2008 г., постановено по ч.Г.д. № 1434/2007 г. по описа на ОС-Г.Б. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за оставяне на исковата молба без движение. В изпълнение на тези указания с определение № 2055/30.04.2008 г. докладчикът по първоинстанционното дело е оставил без движение исковата молба с изрични указания за отстраняване на констатираните недостатъци.

На 16.05.2008 г. в деловодството на БлРС е постъпила поправена искова молба, в обстоятелствената част на която са изложени твърдения относно възникването на претендираното право на собственост върух процесните имоти. Ищците сочат, че са станали собственици на основание наследство от техния дядо върху първите три имота и от техния баща върху останалите два. Изложени са и факти относно възстановяване на собствеността с решения на ОСЗГ-Г.Б.. В петитума на коментираната поправена искова молба се отправя искане до РС да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по наследство от техния дядо А. М. С. на 1/2 ид.ч. от нива в м."Р." от 3.00 дка, от нива в м."Л." от 1.00 дка и от ливада в м."Л." от 0.50 дка, както и изключителни собственици по наследство от Л. А. С. върху част от нива в м."А." от 1.50 дка и част от нива в м."Л." от 0.737 дка. Имотите са описани с граници, площ и съседи към настоящия момент. При тази данни въззивният съд намира, че е предявен иск за установяване правото на собственост към настоящ, а не към минал момен и правилно ищците са посочили в исковата си молба като правна квалификация чл.97, ал.1 от ГПК (отм.) във връзка с чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Въпреки това с атакуваното решение РС е разгледал и в диспозитива се е прознесъл относно принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти към минал момет - момента на образуване на ТКЗС, като е признал за установено, че към този момент общият наследодател на страните А. М. С. е бил собственик на нива в м."Р." от 3.00 дка, нива в м."Л." от 1.00 дка и ливада в м."Л." от 0.50 дка, а прекия наследодател на ищците е бил собственик на нива в м."А." от 1.247 дка и нива в м."Л." от 0.737 дка. По този начин РС се е произнесъл по непредявен иск. Макар при решаване на спора по чл.97, ал.1 от ГПК (отм.), съдът да е следвало преюдициално да обсъди обстоятелствата, предмет на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, то това не променя факта, че в диспозитива си е формирал воля относно непредявен иск.

Горното налага обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му по непредявен иск, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане с участието освен на първоначалния ответник и на задължителните му другари В. Г. С., В. Г. Д. и П. Г. Г. (наследници на Г. А. С.), конституирани с поправената искова молба, депозирана пред въззивната инстанция. При повторното разглеждане на делото РС следва да изясни и правния интерес от евентуално предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, на какъвто последно са се спряли ищците с поредната поправена искова молба, подадена на 03.12.2009 г. в деловодството на ОС-Г.Б., предвид заявеното отново твърдение за възстановяване на собствеността от органа по земеделска реституция върху процесните имоти и липсата на данни за заявяване на процесните имоти от Г. А. С. или неговитенаследници. Следва да се изясни и правния интерес от предявяването на установителен иск за собственост изобщо, независимо към кой момент, с оглед конкретните данни по делото и ноторно известния на съда факт за наличието на влязла в сила КВС за община Б. (в този смисъл решение № 223 от 23.03.2009 г. на ВКС по Г.д.№ 1215/2008 г., ІІІ г.о., ГК и решение № 143 от 19.02.2009 г. на ВКС по Г.д.№ 829/2008 г., ІІІ г.о., ГК).

По направените искания от страните за присъждане на разноските по делото, настоящият състав намира, че не следва да се произнася, тъй като основателността на същите ще бъде преценена от РС при повторното разглеждане на делото с оглед неговия изход.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1493/17.03.2009 г., постановено по Г.д.№ 808/2006 г. по описа на РС-Г.Б..

ВРЪЩА делото на РС-Г.Б. за ново разглеждане.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: