Р Е Ш
Е Н И Е
No260174
гр. Ботевград, 26.11.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ***
при участието на секретаря ***,
като разгледа докладваното от съдия *** гражданско дело No
2257 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни искове с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, и при условията на
евентуалност – осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът- “***” ЕАД, гр. София
твърди, че на 17.05.2017 г. между “***” ЕАД, в качеството на кредитодател, и ответника С.Н.Б., в качеството на
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит No 2736753, по силата на който банката й е предоставила
кредит в размер на 5000.00 лв., като сумата по на кредита е преведена по
посочена от кредитополучателя банкова сметка ***. Освен кредитната сума,
кредитополучателят се е задължил да заплати такса за разглеждане на кредита от
150 лв. и застрахователна премия в размер на 347.01 лв., с което общият размер
на дължимото е 5497.01 лв. Поддържа, че погасяването на посочената обща сума се
извършва по банков път, чрез месечни погасителни вноски в размер на 119.59 лв.
всяка, с падеж на 7-мо число на съответния месец, като първата вноска е с падеж
07.06.2017 г., а последната – на 07.05.2022 г., съобразно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит. Съгласно договора, годишният лихвен
процент е в размер на 10.99%, начисляваният ГПР е 12.91%, като в договора и в
погасителния план е представена крайната дължима сума от кредитополучателя в
размер на 7 175.58 лв.
Поддържа, че ответницата е
направила плащания в размер на 362.95 лв., с които са погасени както следва:
възнаградителна лихва – 136.90 лв., главница- 223.40 лв. и лихва за забава 2.65
лв. Вноските са преустановени, като непогасени са останали главница то 5237.61
лв., възнаградителна лихва от 383.99 лв. и обезщетение за забава в размер на
192.64 лв., или сума в общ размер на 5850.24 лв. По силата на чл. 12, ал. 1 от
ОУ към договора в случай на неплащане на две последователни месечни вноски по
кредита е уговорена възможност на кредитора да обяви вземанията за предсрочно
изискуеми.
Твърди, че между “***” и “***”
ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 20.12.2016 г., въз основа на чл. 2.1 от който са сключили
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение No 1, по силата на който вземанията, произтичащи от договор
за потребителски паричен кредит No 2736753/17.05.2017
г. с ответника са прехвърлени в полза на ищеца.
Излага, че Уведомителното писмо
за прехвърляне на вземането и уведомлението за предсрочна изискуемост са
връчени лично на ответника на 12.04.2019 г. Сочи, че по подадено от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
вземанията му срещу ответника е образувано ч. гр. д. No
1345/2019 г. на РС- Ботевград и е издадена заповед за изпълнение, като предвид
връчването й на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането си.
Поради това моли съда да постанови решение, с което признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 5273.61 лв. - главница, сумата от 383.99 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 07.09.2017 г. до 20.03.2018 г.; сумата от
192.64 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.09.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност –
в случай, че съдът не уважи установителните искове, моли съда да постанови
решение, с което осъди ответника да
заплати на ищеца посочените суми.
Ответникът- С.Н.Б. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен
отговор и не е взела становище по иска.
С исковата
молба, както и с молба вх. No 265681/14.10.2020 г.,
депозирана преди съдебното заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си
представител, прави искане за постановяване на неприсъствено решение по
предявените искове.
Ответникът,
редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и
не взема становище по исковете.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира следното:
Налице са
предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. На последния е връчен препис от исковата молба, като в
призовката до страната изрично са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил и не
е изпратил представител в съдебно заседание по делото, за което е бил редовно
призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени
доказателства - заверено копие на ч. гр. д. No 1345/2019
г., заверени копия на Договор за потребителски паричен кредит No 2736753 от 17.05.2017 г., Рамков договор за прехвърляне
на вземания от 20.12.2016 г. и Извлечение от Приложение No
1 към договора за цесия, Потвърждение за извършената цесия, Пълномощно от “***”
ЕАД, Уведомителни писма и Известия за доставяне, съдът намира исковете с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за вероятно основателни съгласно
изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
При наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че
исковете следва да бъдат изцяло уважени, така както са предявени, като бъде
признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията
на ищеца към него, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No 1345/2019 г. по описа на БРС, произтичащи от Договор за
потребителски паричен кредит No 2736753 от 17.05.2017
г., сключен между “***” ЕАД като кредитодател и
ответника С.Н.Б. като кредитополучател, и които вземания са прехвърлени от кредитодателя на ищцовото дружество със сключен между
дружествата договор за цесия, както следва: за сумата от 5273.61 лв.,
представляваща главница по цедиран Договор за потребителски паричен
кредит No 2736753 от 17.05.2017 г., за сумата от 383.99
лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 07.09.2017 г. до 20.03.2018 г., както и за сумата от 192.64
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 07.09.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на задължението, без решението да се мотивира по същество.
Съгласно т. 12 от ТР No
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се
явяват дължими от ответника, а именно разноски за държавна такса в размер на 117.00
лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв., или общо разноски в заповедното
производство в размер на 167.00 лв.
С оглед изхода на спора и
направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да му заплати и направените от него разноски по настоящото дело в размер
на 791.55 лв., от които 193.94 лв. за държавна такса и 597.61 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Предвид
гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията
на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, към С.Н.Б., с
ЕГН **********, с адрес: ***, за които е издадена Заповед No
4362/01.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1345/2019
г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата от 5273.61 лв. /пет хиляди двеста седемдесет и три лева и
шестдесет и една стотинки/, представляваща главница по цедиран Договор за потребителски паричен
кредит No 2736753 от 17.05.2017 г., сумата от 383.99 лв. /триста осемдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 07.09.2017 г. до 20.03.2018 г., сумата от 192.64 лв. /сто деветдесет и два лева и шестдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 07.09.2017 г. до 31.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Н.Б.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на
“***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 791.55 лв. /седемстотин деветдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 167.00 лв. /сто шестдесет и седем лева/, представляваща направени разноски
в заповедното производство по ч. гр. д. No 1345/2019
г. по описа на РС-Ботевград.
Решението
е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :