Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                гр.Ямбол........8.06........2012 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На................................двадесет и осми...май……...................................

  През две хиляди и дванадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на

  Прокурора...............................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 3065

  за 2011 година............................................................................................

Производството по делото е образувано по искова молба на С. и Д. *** против Г. и Г.Д. ***, с която се претендира да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху 5,12 кв.м, разположени до границата с имота на ищците, съгласно регистър на координатните точки: т. 7 на 45 см навътре, т. 6 43 см навътре, т. 5 35 см навътре и  т. 1 – 90 см навътре спрямо съществуващата ограда в посока на съседния двор. Ищците твърдят, че са собственици на дворно място, находящо се в гр. Ямбол, ул. „****” № 52Е, съставляващо УПИ ХІ -6668 с площ 200 кв.м, представляващ ПИ с идентификатор 87374.559.120 с площ 207 кв.м, а ответниците са собственици на съседния имот с идентификатор № **** и владеят описаните части с площ 5,12 кв.м от имота на ищците, без каквото и да било правно основание. Иска се уважаване на претенцията и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа.

Ответниците, редовно призовани в срока по чл.131 ГПК са депозирали писмен отговор, с който оспорват изцяло предявеният иск. Според ответниците между страните няма спор за границата между съседните имоти, а оградата материализирана на място между двата имота на страните не е премествана от момента, в който ответниците са го придобили  - от 1971 г. до настоящия момент. Ответниците не са завзели и завладявали неправомерно претендираната част от имота на ищците. Ищците са придобили правото си на собственост през 2003 г., като ответниците с всички предходни собственици никога не са имали спорове за границата между имотите. Процесната част от имота се ползва от ответниците повече от 10 години, без някой да е оспорвал собствеността, включително и ищците до настоящия момент, поради което твърдят, че са придобили тази част и по давност. Ответниците желаят отхвърляне на претенцията и присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците оспорват истинността на приложен към исковата молба като доказателство протокол за трасиране от 06.06.2011 г., въз основа на което оспорване съдът е открил производство по чл. 193 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

За установяване на правото си на собственост върху процесния имот ищците са представили нотариален акт № 183 том ІV дело № 667/22.07.2003 г. на Нотариус Костадинов гр.Я., по който Г. и Й. М. са продали на С.Д. ***, съставляващо УПИ ХІ -6668 цялото от 200 кв.м в кв.80 по плана на гр.Ямбол с построените в него жилищна сграда и лятна кухня, при граници: улица, УПИ ХІІ-6669, УПИ 6678, и УПИ 5567. Представено е удостоверение за граждански брак, видно от което към момента на тази покупко – продажба купувачката С.Д. е била в брак с Д.Д. от 29.04.1975 г. От представената скица на поземлен имот № 2940/09.06.2011 г. се установява, че имотът на ищците представлява поземлен имот с идентификатор 87374.559.120 с площ 207 кв.м.

За своето право на собственост ответниците са представили нотариален акт № 68 том ІІ, дело № 545/1971 г., по който ответникът Г.Х.Д. е закупил недвижим имот, а именно: от зеленчукова градина, находяща се в ІІІ-ти отдел на гр.Ямбол, съставляваща имот планов № 5403 по плана на гр.Ямбол извън регулационния план на града, цялата от 15,600 дка само 236 кв.м. Впоследствие видно от нотариален акт № 160 том ІІІ дело № 1533/91 г. Г.Х.Д. е признат за собственик по давностно владение на жилищна сграда построена в парцел пл. № 6667 в кв.80 в гр.Я. на ул.”****” № 52Д с площ 78 кв.м, лятна кухня с площ 26 кв.м и стопанска постройка от 10 кв.м, при граници на имота: ул.”Яворов” № 52, парцел пл. № 6640, парцел пл. № 6668 и парцел пл. № 6675. Ответниците също са представили скица № 6218/09.11.2011 г., видно от която имотът им представлява поземлен имот с идентификатор 87374.559.121 с площ 236 кв.м.

Ищците в подкрепа на своите твърдения за неправомерно завладяване от страна  на ответниците на част от техния имот са представили  протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ 87374.559.120 по кадастралната карта на гр.Ямбол от 06.06.2011 г., извършено по услуга вх. № 5331/22.07.2011 г., изпълнена от инж. В.Г.С. в полза на С.Д.Д.. В този протокол се сочи, че е извършено трасиране, означаване и координиране на външни граници на поземления имот в присъствието на С.Д. и Г. К. – собственик на имот 87374.559.119 в резултат на предоставени координати на РГО и ЦМ от АГКК. В този протокол са отразени забележки, а именно, че т.7 се пада на 45 см навътре в съществуваща по границата постройка в съседния двор 87374.559.121; т.6 се пада на 43 см навътре в същата постройка в съседния двор 87374.559.121; т. 5 се пада 35 см навътре по край ръба на съществуваща постройка залепена северно до предишната в съседния двор 87374.559.121 и т. 1 се пада 90 см навътре спрямо съществуващата ограда в посока съседния двор 87374.559.121 и 25 см в посока улицата. Тези отклонения са отразени на скицата изработена от правоспособното лице Симеонов. Този именно протокол бе оспорен от ответниците като неистински и по отношение на него по тяхно искане бе открито производство по чл.193 ГПК.

По делото бе назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, по която вещото лице след извършен анализ на документите и данните относно имотите на страните дава заключение, че съществуващата между имотите на страните материализирана ограда съвпада с кадастралната и регулационна граница между същите. При прилагане на регулацията няма придаваеми части от единия имот към другия, няма придаваеми части от ПИ 6668 към източния и към южния му съседен имот. При урегулирането на УПИ Х-6668 дворищно-регулационните линии съвпадат с имотните граници. При прилагане на регулацията относно ПИ 6668 има придаваеми части само в северната част на имота към сервитута на ул. „П.Яворов”, като към настоящия момент регулацията относно този поземлен имот не е приложена. Разликата  в площта на имота на ищците по регулационния план на гр.Ямбол и ПИ с идентификатор 87374.559.120 на адрес гр.Ямбол ул. „П.Яворов” № 52Е е във връзка с неприложената регулация. Относно имота на ответниците вещото лице е констатирало същите обстоятелства, а именно, че при прилагане на регулацията няма придаваеми части от единият имот към другия, няма придаваеми части от ПИ 6667 към западния и към южния му съседен имоти, при урегулирането на парцел УПИ Х-6667 дворищно-регулационните линии съвпадат с имотните граници. При прилагане  на регулацията относно ПИ 6667 има придаваеми части само в северната част на имота към сервитута на ул. ”***********. По отношение имота на ответниците вещото лице не е установило разлика между площта по нотариалния акт от 1971 г. и площта по действащата кадастрална карта на гр.Ямбол. При разпита в съдебно заседание вещото лице заяви, че е направило контролни измервания с рулетка между съществуващите сгради, а не е правило замервания и трасиране с тотална станция. При тези замервания според вещото лице и двата имота са в допуска.

Това заключение бе оспорено от ищците и по тяхно искане бе назначена тройна – съдебно техническа експертиза със същите задачи на вещите лица. Според заключението на тройната експертиза кадастралната граница по кадастралния план и по кадастралната карта между 87374.559.120 и 87374.559.121 съвпадат с регулационната граница. Трасираната на място граница с тотална станция по кадастралната карта между имоти 87374.559.120 и 87374.559.121 по координати предоставени от СГКК Ямбол и заснетата на място съществуваща граница между същите имоти съвпада в частта по застроените сгради, а в т. 1 се разминава с 35 см. Тази разлика от 35 см вещите лица посочват, че е в рамките на допустимата грешка, съгласно чл.18 ал.4 т.2 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри. Вещите лица са установили, че и за двата имота вътрешните регулационни линии, определящи границите със съседните имоти съвпадат с кадастралните граници, а с уличната регулационна линия, определяща границата с прилежащата улица се предвижда отнемане и от двата имота за разширение на улицата, но същата не е приложена. Не е предвидено дворни места да се придават от единия имот към другия. На място процесната граница е материализирана с телена мрежа на железобетонни колове и винкелни тръби замонолитени в бетонова основа.

По делото бяха събрани и гласни доказателства в лицето на разпитаните посочен от ответниците двама свидетели. Свидетелят С. С. е вършил услуга на ответниците правил им е ограда преди две години. Тази ограда той  я е поставил на мястото на старата ограда без да са я местили, защото мястото е толкова малко, че е нямало и как да се премести. Сега свидетелят С. знае от бай Г., че оградата е съборена, но от кого не знае. Другият свидетел Р.Н. е съсед на страните и знае и помни, че между двата двора границата е ограда и той така я помни от 45 години. До сега не е ставало проблем с тази ограда, а ищецът Д. е четвъртия собственик на имота. Свидетелят Ненов не знае и не е виждал бай Г. да е местил някога оградата, тя е все на същото място.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС, с който ищците претендират от ответниците да им бъде предадено владението върху 5,12 кв.м от собственият им недвижим имот, която част се владее без каквото и да било правно основание от тях.

По предявеният ревандикационен иск ищците следва да установят, че са собственици на процесната част от 5,12 кв.м, че ответниците владеят тази част без правно основание. В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищците Димитрови от 2003 г. са собственици на ПИ 6668, а по кадастрална карта с идентификатор 87374.559.120, а ответниците са собственици на ПИ 6667, а по кадастрална карта с идентификатор 87374.559.121. От назначените по делото съдебно-технически експертизи - единична и тройна се установи, че имотът на ответниците е с площта към настоящия момент, с която е бил придобит от тях през 1971 г. Установената разлика в площта на имота на ищците по нотариален акт от 200 кв.м, а по кадастрална карта от 207 кв.м се установи, че е вследствие на неприложената регулация спрямо ул.”П.Яворов”. Както вещите лица, така и свидетелите по делото бяха категорични, че границата между двата имота, материализирана с телена мрежа на железобетонни колове не е премествана никога и същата съвпада с регулационната граница и с кадастралната граница. Тук следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на ищците, че не следва да бъдат ценени събраните от ответниците гласни доказателства, тъй като свидетелят Ненов заяви, че е племенник на ответника Д.. Както се сочи в чл.172 ГПК съдът преценя свидетелските показания с оглед на всички други данни по делото и въпреки възможността за заинтересованост поради родство, в случая съдът цени тези гласни доказателства, тъй като същите не са в противоречие със заключенията по техническите експертизи по делото относно местоположението на оградата между имотите.

Съдът намира предвид така събраните по делото доказателства, че ревандикационният иск предявен от ищците е неоснователен, въпреки установената минимална разлика като отклонение от 35 см по границата между имотите от страна на тройната съдебно-техническа експертиза. Разминаването с 35 см  вещите лица преценят като допустима грешка съгласно чл.18 ал.4 т.2 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри. Според вещите лица, когато грешката е допустима, какъвто е случая, не е основание за промяна на кадастралната карта, но заинтересованите могат да поискат такава промяна.

От тук следва извода на съда, че обстоятелствата, на които се основава предявеният иск за предаване владението върху част от имот погрешно заснет в кадастралния план като част от имот на ответниците не могат да обусловят основателност на иск по чл.108 ЗС, преди ищците да са провели успешно иска по чл.53 ал.2 от ЗКИР за поправка на грешка в кадастралната основа и преди да е проведена административната процедура вследствие на този иск. В настоящия случай в кадастралния план нанесената между двата съседни имота граница определя принадлежността на спорната част от имота към имота на ответниците. В случай, че има грешка в кадастралния план в частта относно спорната част пътят на защита на ищците е друг – спор за материално право по чл.53 ал.2 ЗКИР, който завършва с решение, имащо установително действие към минал момент – момента на одобряване на кадастралния план. Ищците се позовават на евентуална грешка в кадастралния план, без същата да е установена по надлежния ред. С предявеният осъдителен иск по чл.108 ЗС следва да се признае, че към момента на неговото предявяване и на постановяване на решението ищците са собственици на спорната част от имота и че тази част се владее от ответниците без основание. В случая от събраните по делото доказателства не се установи ищците да са собственици на описаните 5,12 кв.м площ, находящи се в съседния имот на ответниците, поради което при недоказаност на първата от трите кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл.108 ЗС същият следва да бъде отхвърлен.

С настоящото решение съдът следва да се произнесе и по направеното от ответниците оспорване по реда на чл.193 ГПК, което счита, че следва да бъде оставено без уважение. В настоящия случай оспорването като неистински на изготвения извънсъдебно протокол за трасиране съдът намира за безпредметно, тъй като същият сам по себе си представен като доказателство по делото не може да се ползва от ищците като такова. Този протокол е изготвен от правоспособно лице, извършващо услуга на ищцата Д. преди започване на съдебното производство, т.е. не представлява доказателства събрано по реда на ГПК, за да се ползва по надлежния ред и да установява изложените в него обстоятелства, които да касаят по някакъв начин и оспорващите го ответници. По тези съображения съдът счита, че дори не следва да бъде разглеждан въпроса за истинността или неистинността на оспорения протокол за трасиране от 6.06.2011 г. предвид наличието на останалите събрани по делото доказателства в съдебното производство.

При този изход на делото, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените по делото разноски в размер на 350 лв.

На основание изложеното, ЯРС

 

 

                                                    РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д.Д.,***, к-с „З**** и Д.Ж.Д., ЕГН ********** на същия адрес иск с правно основание чл.108 ЗС против Г.Х.Д. и Г.Ж.Д.,***  да бъдат осъдени да предадат владението върху 5,12 кв.м от ПИ с идентификатор ****, обособени в следните точки: т.7 на 45 см навътре в съществуваща по границата постройка в съседния двор ***; т.6 на 43 см навътре в същата постройка в съседния двор ***; т. 5 35 см навътре по край ръба на съществуваща постройка залепена северно до предишната в съседния двор 87374.559.121 и т. 1 90 см навътре спрямо съществуващата ограда в посока съседния двор 87374.559.121 и 25 см в посока улицата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Г.Х.Д. и Г.Ж.Д. направено по реда на чл.193 ГПК за оспорване като неистински на протокол за трасиране от 06.06.2011 г.

ОСЪЖДА С.Д.Д. и Д.Ж.Д. с посочени данни да заплатят на Г.Х.Д. и Г.Ж.Д. направените по делото разноски в размер на 350 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: