Производството с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС /отм./. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на потребителите, Регионална Дирекция за областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Стара Загора и Кърджали против решение № 60/05.12.2006 година, постановено по Н.а.х.д. № 604/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се в жалбата, че установените по делото факти точно отговарят на обективните признаци от състава на чл. 46, т.2 от Закона за туризма. Неизпълнението на задължение към държавата на търговско дружество, изключвало понятието вина. Наказателното постановление било издадено в съответствие със закона. Точно определена била нарушената законова норма. Нямало процесуално нарушение, ясно и недвусмислено било определено за какво нарушение и на какво основание е ангажирана административната отговорност. В жалбата се прави искане да бъде отменено решението на Кърджалийския районен съд и да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Ответникът по касация- „Моби Дик” ЕООД гр. Кърджали, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител, с което оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за основателна. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено е да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, действащ като касационна инстанция, прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, и прие за установено следното: Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна. Решението на първостепенния съд се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С обжалваното решение, районният съд е отменил наказателно постановление № 22356/30.06.2006 год. на директора на Регионална Дирекция – Пловдив на Комисията за защита на потребителите за областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Стара Загора и Кърджали, с което на „Моби Дик” ЕООД гр. Кърджали, представлявано от Милка Тодорова Авренлиева, с ЕГН **********, за административно нарушение на чл. 46, т.2 от Закона за туризма, на основание чл. 72 от Закона за туризма, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, поради следните съображения: от фактическа страна е приел, че при извършената на 13.06.2006 година проверка на плаващ ресторант „Моби Дик”, контролните органи констатирали, че обектът не е категоризиран по Закона за туризма. Приел е, че на 15.06.2006 година, при продължилата проверка по документи, е представено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, което е издадено на ЕТ „Ангел Авренлиев” гр. Кърджали. Приел е за установено, че проверяваният туристически обект е собственост на едноличния търговец, като по силата на договор за съвместна дейност между търговеца и „Моби Дик” ЕООД гр. Кърджали, представлявано от Милка Тодорова Авренлиева, страните извършват съвместна дейност във връзка с експлоатацията и ползването на ресторант „Моби Дик”. Въз основа на така изяснените фактически обстоятелства по делото, районният съд е направил извод, че наказващият орган незаконосъобразно е приел, че субект на административнонаказателната отговорност е търговското дружество, тъй като туристическият обект е собственост на едноличния търговец и с договора за съвместна дейност не са прехвърлени задълженията във връзка със стопанисването на обекта на дружеството. Наред с това, районният съд е приел, че посоченото за извършено административно нарушение не е конкретизирано, като не е описана туристическата услуга, която се предоставя в обекта. Отделно от това съдът е посочил, че неправилно в наказателното постановление е посочен Ангел Димитров Авренлиев като лицето, представляващо дружеството. По изложените съображения, наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно. Обжалваното решение е правилно, като при постановяването му не са допуснати сочените от касатора основания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Делото е изяснено от фактическа страна, като фактическите констатации на съда са правилни и в съответствие със събраните и обсъдени доказателства по делото. Съдът също така не е допуснал грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране. Установява се по делото, че на 13.06.2006 година, от контролни органи към Комисията за защита на потреблението, Регионална дирекция- Пловдив била извършена проверка на плаващ ресторант „Моби Дик” , находящ се на брега на яз. „Кърджали”, край с.Енчец, общ. Кърджали, при която било констатирано, че срокът на удостоверението за утвърдена категория на обекта е било със срок до 22.04.2006 година, като не било представено удостоверение за открита процедура за категоризация към 13.06.2006 година. При проверката, продължила по документи, било представено временно удостоверение № 422 за открита процедура по категоризиране от 15.06.2006 година за обект – ресторант „Моби Дик”, с адрес с.Енчец, яз. Кърджали, собственост на ЕТ „Ангел Авренлиев” гр. Кърджали. За резултатите от проверката, бил издаден акт № 22356/21.06.2006 година против „Моби Дик” ЕООД гр. Кърджали, посочено с управител Ангел Димитров Авренлиев, в който акт било описано, че при извършената на 13.06.2006 година проверка се констатирало, че се предоставяли туристически услуги на потребителите в некатегоризиран туристически обект. Въз основа на акта, било издадено наказателно постановление № 22356/30.06.2006 година от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора срещу дружеството, в което нарушението било описано по аналогичен с акта начин, като било квалифицирано като такова по чл. 46, т.2 от Закона за туризма, и на основание чл. 72 от Закона за туризма, на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Установява се по делото, че удостоверение № 00024 за утвърдена категория на ресторант „Моби Дик”, находящ се в с.Енчец, общ. Кърджали, до брега на яз. „Кърджали” е издадено на собственика ЕТ „Ангел Авренлиев”, Ангел Димитров Авренлиев от гр. Кърджали, и е валидно до 22.04.2006 година. Прието е като доказателство по делото и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране № 422/15.06.2006 година на същия обект, в което е посочено, че собственик на обекта е ЕТ „Ангел Авренлиев” гр. Кърджали. Сключен между ЕТ „Ангел Авренлиев” гр. Кърджали и „Моби Дик” ЕООД, гр. Кърджали, представлявано от Милка Авренлиева е договор за съвместна дейност от 13.05.2003 година, за експлоатация и ползване на ресторант „Моби Дик”. Предвид така обсъдените по делото доказателства, правилен е изводът на районния съд, че търговското дружество, представлявано от Милка Авренлиева не е субект на административнонаказателна отговорност за извършено нарушение по чл. 46, т.2 от Закона за туризма. Така, от административнонаказателната преписка не става ясно какви са обстоятелствата, въз основа на които наказващият орган е преценил, че субект на административната отговорност е дружеството, а не едноличния търговец. Така, данните по делото несъмнено сочат, че обектът- плаващ ресторант „Моби Дик” е собственост на едноличния търговец; че удостоверение № 00024 за утвърдена категория, валидно до 22.04.2006 година, е било издадено на едноличния търговец; както и че временното удостоверение за открита процедура по категоризиране № 422/15.06.2006 година отново е издадено на същия. Всички тези факти по делото навеждат на извода, че именно едноличният търговец е имал задължението да поднови удостоверението за категоризиране след изтичане на срока му на действие, но не и едноличното търговско дружество, което по силата на договора за съвместна дейност има единствено задължение да заплаща всички консумативи- ток, вода, телефон и т.н. при ползване на вещта /чл.6 от Договора/. Т.е. да се вмени на дружеството отговорността за неизпълнение на задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 46, т.2 от Закона за туризма, е неправилно и незаконосъобразно, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд. На следващо място, правилна е преценката на съда за допуснато съществено процесуално нарушение- по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, ограничило правото на защита на субекта на административна отговорност при издаване на наказателното постановление. В обстоятелствената част на същото не се съдържа описание на нарушението, като следва да бъде изрично посочено, че буквалното пренасяне на текста на нарушената норма в наказателното постановление, не е достатъчно да се приеме, че е индивидуализирано нарушението. Т.е. посоченото за нарушение- предоставяне на потребители на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект не представлява описание на конкретното нарушение, предвид разпоредбата на чл. 3 от Закона за туризма, която посочва отделните видове туристически дейности и туристически обекти. Т.е. в наказателното постановление са използвани две понятия, всяко от които обяснено и разграничено по видове с посочената разпоредба на Закона. Ето защо, задължение на наказващия орган е било да посочи в наказателното постановление какъв туристически обект по смисъла на чл.3, ал.3 от ЗТ и каква туристическа дейност от изброените в разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗТ е осъществявал субекта на административна отговорност, изискваща съответно категоризиране. Като не е сторил това, с цитиране съдържанието на нарушената норма на чл. 46, т.2 от ЗТ, която има бланкетен характер, наказващият орган съществено е ограничил правото на субекта на административна отговорност да знае точно какво е допуснатото нарушение и при какви обстоятелства. Предвид изложеното, Окръжният съд в качеството си на касационна инстанция не констатира, при постановяване на решението, първоинстанционният съд да е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост, каквито се сочат в касационна жалба. Същата е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС /отм./, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60/05.12.2006 година по Н.а.х.дело № 604/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|